Kodak LS443

Хубаво е човек да има фотоапарат. Мотае се насам натам, оставят му чудесни спомени, доста от които са документирани на снимки. Аз лично много обичам да се мотая сред природата, голямо удоволствие ми доставя и съответно снимам доста. Въпреки, че съм лаик във фотографията, преди малко по-малко от три години реших да си купувам цифров фотоапарат. Честно казано от сегашна гледна точка това се оказа много добра придобивка. Препоръчвам на всеки, който снима чат пат, да си взема такава джаджа. Предимствата са няколко:

• Виждаш какво снимаш
• Снимаш много и изобщо не си мислиш да спестиш място, ако нещо не ти харесва, може да го изтриеш.
• За разлика от аналоговите апарати, тук не се налага да чакаш да ти промиват лента, да се надяваш ще тази операция ще бъде успешна и лентата няма да е надраскана, или да е имало полепнали косми, които да развалят снимката.
• Дори и в цифровите апаратите от нисък клас има доста опции за нагласяване снимането – скорости, фокуси, чувствителности и т.н., което те кара да експериментираш. Последното пък спомага да навлизаш по-надълбоко във фотографията.

Освен това има и няколко заблуди:

• Ваденето на снимка от лента е по-евтино. Това не е вярно, тъй като на доста места цените са изравнени.
• Качеството при аналоговите апарати е по-добро. И това не е така, защото като се вадят снимки, лентата се сканира и след това снимките се печати сканираното изображение.

Както и да е, реших и си взех Kodak Easyshare LS 443. Оказа се добър апарат. Доста добри снимки вадеше, като цветове, имаше малко опции за бърникане и няколко предефиниране режима. Абе с две думи върши работа. Само, че се оказа, че работата с този модел не е толкова добра. За две години и половина апарата ми се счупи три пъти.

Първият път проблемът беше, че като се пусне апарата, обектива си изваждаше и после се прибираше. Обаче като се натискаше бутона за zoom, обектива се изваждаше отново и правеше снимки. Единственото неудобство от това нещо беше, че така падаха по-бързо батериите. И тъй като беше в гаранция реших да се възползвам от нея. Летя до Белгия (там е сервизният център на Kodak за Европа) и обратно за сметка на Kodak, та седях близо три месеца без фотоапарат. Беше гадно, добре че се върна преди Коледа да наваксвам. Лошото беше, че след това пътуване, май не правеше толкова добри макро снимки. Май не го бяха калибрирали добре.

Втория път ми се случи докато бях във Виена, пет месеца, след като апарата се беше върнал от Белгия. Обектива излизаше донякъде и не щеше да се прибира и апаратът блокираше. След разни хардуерни манипулации успях да го подкарам да тръгне. Освен това ми светна как да се справям с такива ситуации. Един симптом преди счупване, е че при изваждане на обектива винаги се чува някакво пукане. Е това, което почнах да правя, е да разтърсвам в ръка фотоапарата, докато пукането престане. В интерес на истината процеса се оказа доста бързо сходящ. И апаратът работеше безупречно.

Но както се казва всяко нещо си има край. В края на юли, след година и нещо безупречно работене апаратът сдаде отново багажа. За съжаление това стана в началото на едно мероприятие около Велико Търново и не можех да правя снимки. Този път обектива се изкарваше добре, само че лещите във вътрешната част нещо се заклещваха и апарата изписваше грешка E#45. Този път механичните интервенции не помогнаха (въпреки, че на два пъти апарата проработи) и сега ми е неизползваем. Поразрових се за тази грешка в мрежата и за мой ужас установих, че тя е често срещано явление. Имаше десетки коментари от сорта – “много хубав апарат, но след една година се счупва”. Излязох късметлия - моят го ползвах почти три години. Явно имаше механичен проблем, който се дължеше на лошото проектиране на апарата. От тези коментари останах с впечатлението, че Kodak знаят за проблема, но не правят безплатно изкупуване и заменяне на апарата. В крайна сметка прецених, че е тъпо да го пращаш за ремонт, този път за моя сметка, защото разходите по транспорта с DHL + ремонта като сума ще са еквивалентни на разходите по закупуване на нов фотоапарат от нисък клас, за който поне ще има ясното, че ще може да работи дълго време.

Та сега съм на фаза за избор на нов фотоапарат. Имах малко взимания давания с едни Canon-и, според мен менюта, софтуер и прочие е доста добре направено, но има там други неща, които не ми харесват по отношение на цветовете. Чудех се за един Panasonic, с добра оптика, но фактът, че те не са традиционен производител на фотоапарати малко ме възпира. Иначе една гъзария, която искам да имам е голям оптически zoom. Така, че ако някой знае някакви принципни възражения срещу Panasonic FZ30 (освен тегло), който ще излезе през септември, сега е моментът да каже.

А и да не забравя, ако имате работещ Kodak LS443, продайте го докато е време. И обратното, ако ви го предлага на старо не го купувайте :-) .

Наглостта на МТел и Транскарт

От доста време се чудя дали да си извадя кредитна карта. Голяма гъзария ми се струва. Не е нужно да се носят пари, разплащанията с нея са безплатни (за разлика от дебетните карти), може да се поръчват неща от интернет (последното може и да е недостатък, че туку виж съм инвестирал бая в amazon.com) и вече има доста места, където може да се ползва (магазини, заведения и т.н) и съответния персонал има тренинг. Не е като едно време преди 4-5 години. Едни мои познати навремето бяха посетили една кръчма, в която можеше да се плаща с Visa карти. Като решили да си тръгнат за майтап решили да ползват кредитните си карти, нищо че могли да платят в брой. Реакцията на сервитьора била забележителна - първо прибледнял, а после още един час се чудел какво да прави. Но както вече казах, това е минало и да имаш карта е гъзария. Единственото лошо е, че може би не усещаш как си харчиш парите.

Та седя аз чудейки се да си вадя ли карта или не, премисляйки аргументите за и против и нещеш ли получавам писмо от МТел или поне си мисля, че е от тях. Адресът за обратна връзка е на Танскарт, но вътре е подписано от Екипът на МТел. Ако МТел са ми дали адреса за коренспонденция на трето лице, определено правят много лошо впечатление. Както и да е, да минем към съдържанието на писмото. Казват ми, че съм бил лоялен клиент (явно ми четкат самочувствието) и получавам кредитна карта ТРАНСКАРТ. Много хубаво, ама защо трябва да ми пращат и вече издадената карта. А ако не искам? Цялата работа много наподобява на просещите младежи по улицата, които гледат да ти пъхнат нещо в ръцете, да ти привлекат вниманието, да не може да им откажеш и да попаднеш в капана. Определено не им прави чест на МТел този подход. Според мен е много по-коректно да ми пратят писмо, че така и така имат съвместно мероприятие с някой си и ако искам да се възползвам от това нещо, да отида еди къде си и да направя еди какво си, много по-неангажиращо е. След първоначалния стрес, започнах да мисля с какви данни за мен разполага Транскарт. В плика имаше и приложен договор, непопълнен, който трябваше да попълня и занеса някъде. Успокоих се малко, значи все пак Транскарт най-вероятно не ми знаеха ЕГН-то и разни други данни от личната карта. Добре, явно адвокатите правилно са били посъветвали маркетинговия отдел докъде може да им се простира глупостта. Започвам да се замислям дали пък да не се възползвам от това и гледам какви са условията. Попълвам договора, занасям го някъде и пращам SMS. Просто, ясно и безпроблемно. Да, ама не? Има и още едно условие: пригответе копие на личната си карта (лице и гръб), напишете на копието "вярно с оригинала" и се подпишете и занесете копието на личната Ви карта заедно с договора. Тези явно са малоумни. За какво им е копие на личната карта, след като повече от половината данни от нея трябва да се попълнят в договора и този, който би ми приел договора може да ги сравни за достоверност. Явно имат и други съображения, което съчетано с това, че искат и детайлен опис на движимото и недвижимото имущество предизвиква моето въобръжение за потенциални злоупотреби и далавери. Мошеници, веднага ги отсвирих. Не стига, че се натрапват, ами искат майка си и баща си. Разбира се този случай се разшумя от други клиенти на МТел в пресата, но за мен като че ли случая бе приключил. Обаче след известно време от МТел имаха наглостта да ми изпратят следния императивен SMS: Vashata kreditna karta Transcard s nachalen limit 500 lv e izpratena. Aktiviraite ia vednaga i pazaruvaite s otstupka! Za poveche informacia *77. Глупаци, кои са те, че да ми казват какво да правя. Да тръгне и третия GSM и ще видя накъде ще ги отсвиря.

Та така. Продължавам да седя и да се чудя, да си вадя ли кредитна карта или откъде. Като че ли за мен това, което е важно да мога да я зареждам лесно с пари (за предпочитане от банкомат през дебитна карта), а не да се мотая по банкови клонове или недай си боже по бензиностанции. Точно така, за транскарт, трябва да знаете къде има бензиностанции на Лукойл и Петрол, за да си погасявате плащанията. Като се има предвид, че повечето бензиностанции не са много достъпни с градски транспорт, за доста от клиентите им това би било едно добре предизвикателство.

Та предвид казаното, наколко съвета от мен:

1. Недейте да си вадите "кредитна" карта от Транскарт. Много подозрителни ми се виждат, а на всичкото от горе не са и банкова институция. Последното съчетано с горчивия опит на доста българи с други небанкови институции през 1995-1996 те кара да бъдеш доста внимателен. Незнам защо БНБ не иска да си втвърди позициите спрямо тях.
2. Ако се чудите дали да ставате клиент на МТел, по-добре помислете още веднъж. За мен поне те са се доказали като фирма, която не уважава личното пространсво на клиента. Последното разбира се не означава, че Глобул са по-добри, за там все още нямам наблюдения.