Хубаво е човек да има фотоапарат. Мотае се насам натам, оставят му чудесни спомени, доста от които са документирани на снимки. Аз лично много обичам да се мотая сред природата, голямо удоволствие ми доставя и съответно снимам доста. Въпреки, че съм лаик във фотографията, преди малко по-малко от три години реших да си купувам цифров фотоапарат. Честно казано от сегашна гледна точка това се оказа много добра придобивка. Препоръчвам на всеки, който снима чат пат, да си взема такава джаджа. Предимствата са няколко:
- Виждаш какво снимаш
- Снимаш много и изобщо не си мислиш да спестиш място, ако нещо не ти харесва, може да го изтриеш.
- За разлика от аналоговите апарати, тук не се налага да чакаш да ти промиват лента, да се надяваш ще тази операция ще бъде успешна и лентата няма да е надраскана, или да е имало полепнали косми, които да развалят снимката.
- Дори и в цифровите апаратите от нисък клас има доста опции за нагласяване снимането – скорости, фокуси, чувствителности и т.н., което те кара да експериментираш. Последното пък спомага да навлизаш по-надълбоко във фотографията.
Освен това има и няколко заблуди:
- Ваденето на снимка от лента е по-евтино. Това не е вярно, тъй като на доста места цените са изравнени.
- Качеството при аналоговите апарати е по-добро. И това не е така, защото като се вадят снимки, лентата се сканира и след това снимките се печати сканираното изображение.
Както и да е, реших и си взех Kodak Easyshare LS 443. Оказа се добър апарат. Доста добри снимки вадеше, като цветове, имаше малко опции за бърникане и няколко предефиниране режима. Абе с две думи върши работа. Само, че се оказа, че работата с този модел не е толкова добра. За две години и половина апарата ми се счупи три пъти.
Първият път проблемът беше, че като се пусне апарата, обектива си изваждаше и после се прибираше. Обаче като се натискаше бутона за zoom, обектива се изваждаше отново и правеше снимки. Единственото неудобство от това нещо беше, че така падаха по-бързо батериите. И тъй като беше в гаранция реших да се възползвам от нея. Летя до Белгия (там е сервизният център на Kodak за Европа) и обратно за сметка на Kodak, та седях близо три месеца без фотоапарат. Беше гадно, добре че се върна преди Коледа да наваксвам. Лошото беше, че след това пътуване, май не правеше толкова добри макро снимки. Май не го бяха калибрирали добре.
Втория път ми се случи докато бях във Виена, пет месеца, след като апарата се беше върнал от Белгия. Обектива излизаше донякъде и не щеше да се прибира и апаратът блокираше. След разни хардуерни манипулации успях да го подкарам да тръгне. Освен това ми светна как да се справям с такива ситуации. Един симптом преди счупване, е че при изваждане на обектива винаги се чува някакво пукане. Е това, което почнах да правя, е да разтърсвам в ръка фотоапарата, докато пукането престане. В интерес на истината процеса се оказа доста бързо сходящ. И апаратът работеше безупречно.
Но както се казва всяко нещо си има край. В края на юли, след година и нещо безупречно работене апаратът сдаде отново багажа. За съжаление това стана в началото на едно мероприятие около Велико Търново и не можех да правя снимки. Този път обектива се изкарваше добре, само че лещите във вътрешната част нещо се заклещваха и апарата изписваше грешка E#45. Този път механичните интервенции не помогнаха (въпреки, че на два пъти апарата проработи) и сега ми е неизползваем. Поразрових се за тази грешка в мрежата и за мой ужас установих, че тя е често срещано явление. Имаше десетки коментари от сорта – “много хубав апарат, но след една година се счупва”. Излязох късметлия - моят го ползвах почти три години. Явно имаше механичен проблем, който се дължеше на лошото проектиране на апарата. От тези коментари останах с впечатлението, че Kodak знаят за проблема, но не правят безплатно изкупуване и заменяне на апарата. В крайна сметка прецених, че е тъпо да го пращаш за ремонт, този път за моя сметка, защото разходите по транспорта с DHL + ремонта като сума ще са еквивалентни на разходите по закупуване на нов фотоапарат от нисък клас, за който поне ще има ясното, че ще може да работи дълго време.
Та сега съм на фаза за избор на нов фотоапарат. Имах малко взимания давания с едни Canon-и, според мен менюта, софтуер и прочие е доста добре направено, но има там други неща, които не ми харесват по отношение на цветовете. Чудех се за един Panasonic, с добра оптика, но фактът, че те не са традиционен производител на фотоапарати малко ме възпира. Иначе една гъзария, която искам да имам е голям оптически zoom. Така, че ако някой знае някакви принципни възражения срещу Panasonic FZ30 (освен тегло), който ще излезе през септември, сега е моментът да каже.
А и да не забравя, ако имате работещ Kodak LS443, продайте го докато е време. И обратното, ако ви го предлага на старо не го купувайте :-) .
Първият път проблемът беше, че като се пусне апарата, обектива си изваждаше и после се прибираше. Обаче като се натискаше бутона за zoom, обектива се изваждаше отново и правеше снимки. Единственото неудобство от това нещо беше, че така падаха по-бързо батериите. И тъй като беше в гаранция реших да се възползвам от нея. Летя до Белгия (там е сервизният център на Kodak за Европа) и обратно за сметка на Kodak, та седях близо три месеца без фотоапарат. Беше гадно, добре че се върна преди Коледа да наваксвам. Лошото беше, че след това пътуване, май не правеше толкова добри макро снимки. Май не го бяха калибрирали добре.
Втория път ми се случи докато бях във Виена, пет месеца, след като апарата се беше върнал от Белгия. Обектива излизаше донякъде и не щеше да се прибира и апаратът блокираше. След разни хардуерни манипулации успях да го подкарам да тръгне. Освен това ми светна как да се справям с такива ситуации. Един симптом преди счупване, е че при изваждане на обектива винаги се чува някакво пукане. Е това, което почнах да правя, е да разтърсвам в ръка фотоапарата, докато пукането престане. В интерес на истината процеса се оказа доста бързо сходящ. И апаратът работеше безупречно.
Но както се казва всяко нещо си има край. В края на юли, след година и нещо безупречно работене апаратът сдаде отново багажа. За съжаление това стана в началото на едно мероприятие около Велико Търново и не можех да правя снимки. Този път обектива се изкарваше добре, само че лещите във вътрешната част нещо се заклещваха и апарата изписваше грешка E#45. Този път механичните интервенции не помогнаха (въпреки, че на два пъти апарата проработи) и сега ми е неизползваем. Поразрових се за тази грешка в мрежата и за мой ужас установих, че тя е често срещано явление. Имаше десетки коментари от сорта – “много хубав апарат, но след една година се счупва”. Излязох късметлия - моят го ползвах почти три години. Явно имаше механичен проблем, който се дължеше на лошото проектиране на апарата. От тези коментари останах с впечатлението, че Kodak знаят за проблема, но не правят безплатно изкупуване и заменяне на апарата. В крайна сметка прецених, че е тъпо да го пращаш за ремонт, този път за моя сметка, защото разходите по транспорта с DHL + ремонта като сума ще са еквивалентни на разходите по закупуване на нов фотоапарат от нисък клас, за който поне ще има ясното, че ще може да работи дълго време.
Та сега съм на фаза за избор на нов фотоапарат. Имах малко взимания давания с едни Canon-и, според мен менюта, софтуер и прочие е доста добре направено, но има там други неща, които не ми харесват по отношение на цветовете. Чудех се за един Panasonic, с добра оптика, но фактът, че те не са традиционен производител на фотоапарати малко ме възпира. Иначе една гъзария, която искам да имам е голям оптически zoom. Така, че ако някой знае някакви принципни възражения срещу Panasonic FZ30 (освен тегло), който ще излезе през септември, сега е моментът да каже.
А и да не забравя, ако имате работещ Kodak LS443, продайте го докато е време. И обратното, ако ви го предлага на старо не го купувайте :-) .
Няма коментари:
Публикуване на коментар