Дойде месец август и тази година от работата отново потеглихме на екскурзионно. Честта този път се падна на Стара планина, като похода стартираше от Тетевенската Рибарица. Въпреки, че това не е много далеч от София, при разни обстоятелства се оказа доста вълнуващо пътуване. Потеглихме на 6 август и въпреки, че беше събота, заради проливните дъждове за много хора това беше доста активен ден.
Първото място в списъка по активност разбираше се заемаше от полицаите. При тези порои имаше наводнени или разрушени пътища, свлачища и блокирани мостове и някой трябваше да въдворява ред и да дава информация. В тези ситуации винаги съм се учудвал на нерационалността на пътната полиция, която може би се дължи на малоумието на някой от шефовете й. Какво се получи в нашия случай - рейсът се запъти да излиза от София през Ботевградско шосе, но се оказа че магистрала Хемус е недостъпна и достъпът до Северна България се осъществява през Искърското дефиле. Супер! Само че докато се разбере това, висяхме в едно 20 минутно задръстване, след това трябваше да се върнем отново до Централна гара, да минем през Илиянци и да излезем през Нови Искър. С две думи - можеше да си спестим едно 40-50 минути от пътуването, стига от пътна полиция да се бяха сетили да поставят съответната сигнализация и да информират транспортните фирми. В тази връзка мога да дам няколко идеи на шефовете от полицията. Крайно време е по големите булеварди и пътища да се сложат серия от електронни табели, чрез които да се информират водачите за трафика и други нововъведения в пътната мрежа. В крайна сметка така ще се спестят доста нерви на водачите, които по този начин биха могли доста ефективно да избегнат задръстванията и да си оптимизират маршрутите. И като съм почнал да недоволствам от пътната полиция, сега му е времето да кажа, че от тези засади на полицаи с радари няма много смисъл. От това най-печелят въпросните полицаи от рушвети (колкото по-голяма глобата, толкова по-голям рушвета), но не и сигурността по пътищата. В крайна сметка всеки, който е решил да си прави на тарикат отдавна се е въоръжил с анти-радар. Ако от пътна полиция толкова са се загрижили от скоростта по пътищата е крайно време да действат както по цял свят, а именно на критичните участъци се наслагват фото-радари, които се и маркират и всеки знае за тях. Вярно, едва ли ще има много глобени хора, но в крайна сметка целта не е да се глобяват хората, а да се спазват ограниченията да за скорост.
Излизайки от София, започнаха да се наблюдават и последствията от наводненията. Такива гледки се оформиха, които не могат да се опишат (за мое съжаление, не съм снимал нищо от това, което съм видял, а можеше много добра документална фотография да се получи). Дори и да ги гледаш по телевизията, някак си не е същото, просто трябва да се види на живо. Хората от пострадалите райони, наистина са за съжаление. Според мен не малка част от тяхното страдание е предизвикано от некомпетентността на местната и централна власт, както и липсата на каквато и да е информираност. Защо смятам така ли? Докато пътувахме, се наблюдаваха серия от следните неща: запушени канали и невъзможност за оттичане на водата; минибентове покрай мостове, образувани от боклуците в реката. Това съчетано с "контролирано" изпускане на язовири и тотална неадекватност на правителство (при толкова бюджетен излишък, тръгнало да иска помощи от чужбина и да мотае хората), президент (който на петия ден се сети, че е главнокомандващ и армията би трябвало най-бързо да помогне във възстановяването на инфраструктурата) и прехвърлянето на топката между тези институции, прави трагедията пълна.
След дълго обикаляне през Своге, най-накрая стигнахме до Ботевград и пътуването продължи по планирания начин. Въпреки това стана нещо, което много ме впечатли, а именно системата на контрол на пътниците. Рейсът, с който пътувахме, минаваше през Правец и там слязоха част от пътниците и се качиха нови. Оказа се, че фирмата с която пътувахме Вега Транс процедира по следния начин. Качват се пътниците и после в движение им се искат пари и им се издават билети. Който откаже да плати бива свалян от рейса. Чисто и просто. Само че при нашето пътуване нередовния пътник беше едно не повече от 10 годишно момче, което беше свалено на магистралата, на 2 км от Правец. Съгласен съм, че не може да се возят нередовни пътници, но изобщо не мога да приема факта, че може едно дете да бъде оставено само на такова място. Може би е хубаво в бъдеще фирмите превозвачи да бъдат по-отговорни и да правят проверката на деца още на качване, а не по-време на пътуване, за да не се получават такива ситуации.
Както и да е, след 5 часа пътуване стигнахме Тетевен и продължихме по планирания маршрут. За да подчертая какви късметлии сме били, ще довя че: няколко часа след като сме тръгнали е имало бомбена заплаха на централната автогара и тя е била затворена, както и порази катастрофа за няколко часа е било затворени Искърското дефиле. Добре че вече бяхме минали. Иначе екскурзионното беше много добро.
Първото място в списъка по активност разбираше се заемаше от полицаите. При тези порои имаше наводнени или разрушени пътища, свлачища и блокирани мостове и някой трябваше да въдворява ред и да дава информация. В тези ситуации винаги съм се учудвал на нерационалността на пътната полиция, която може би се дължи на малоумието на някой от шефовете й. Какво се получи в нашия случай - рейсът се запъти да излиза от София през Ботевградско шосе, но се оказа че магистрала Хемус е недостъпна и достъпът до Северна България се осъществява през Искърското дефиле. Супер! Само че докато се разбере това, висяхме в едно 20 минутно задръстване, след това трябваше да се върнем отново до Централна гара, да минем през Илиянци и да излезем през Нови Искър. С две думи - можеше да си спестим едно 40-50 минути от пътуването, стига от пътна полиция да се бяха сетили да поставят съответната сигнализация и да информират транспортните фирми. В тази връзка мога да дам няколко идеи на шефовете от полицията. Крайно време е по големите булеварди и пътища да се сложат серия от електронни табели, чрез които да се информират водачите за трафика и други нововъведения в пътната мрежа. В крайна сметка така ще се спестят доста нерви на водачите, които по този начин биха могли доста ефективно да избегнат задръстванията и да си оптимизират маршрутите. И като съм почнал да недоволствам от пътната полиция, сега му е времето да кажа, че от тези засади на полицаи с радари няма много смисъл. От това най-печелят въпросните полицаи от рушвети (колкото по-голяма глобата, толкова по-голям рушвета), но не и сигурността по пътищата. В крайна сметка всеки, който е решил да си прави на тарикат отдавна се е въоръжил с анти-радар. Ако от пътна полиция толкова са се загрижили от скоростта по пътищата е крайно време да действат както по цял свят, а именно на критичните участъци се наслагват фото-радари, които се и маркират и всеки знае за тях. Вярно, едва ли ще има много глобени хора, но в крайна сметка целта не е да се глобяват хората, а да се спазват ограниченията да за скорост.
Излизайки от София, започнаха да се наблюдават и последствията от наводненията. Такива гледки се оформиха, които не могат да се опишат (за мое съжаление, не съм снимал нищо от това, което съм видял, а можеше много добра документална фотография да се получи). Дори и да ги гледаш по телевизията, някак си не е същото, просто трябва да се види на живо. Хората от пострадалите райони, наистина са за съжаление. Според мен не малка част от тяхното страдание е предизвикано от некомпетентността на местната и централна власт, както и липсата на каквато и да е информираност. Защо смятам така ли? Докато пътувахме, се наблюдаваха серия от следните неща: запушени канали и невъзможност за оттичане на водата; минибентове покрай мостове, образувани от боклуците в реката. Това съчетано с "контролирано" изпускане на язовири и тотална неадекватност на правителство (при толкова бюджетен излишък, тръгнало да иска помощи от чужбина и да мотае хората), президент (който на петия ден се сети, че е главнокомандващ и армията би трябвало най-бързо да помогне във възстановяването на инфраструктурата) и прехвърлянето на топката между тези институции, прави трагедията пълна.
След дълго обикаляне през Своге, най-накрая стигнахме до Ботевград и пътуването продължи по планирания начин. Въпреки това стана нещо, което много ме впечатли, а именно системата на контрол на пътниците. Рейсът, с който пътувахме, минаваше през Правец и там слязоха част от пътниците и се качиха нови. Оказа се, че фирмата с която пътувахме Вега Транс процедира по следния начин. Качват се пътниците и после в движение им се искат пари и им се издават билети. Който откаже да плати бива свалян от рейса. Чисто и просто. Само че при нашето пътуване нередовния пътник беше едно не повече от 10 годишно момче, което беше свалено на магистралата, на 2 км от Правец. Съгласен съм, че не може да се возят нередовни пътници, но изобщо не мога да приема факта, че може едно дете да бъде оставено само на такова място. Може би е хубаво в бъдеще фирмите превозвачи да бъдат по-отговорни и да правят проверката на деца още на качване, а не по-време на пътуване, за да не се получават такива ситуации.
Както и да е, след 5 часа пътуване стигнахме Тетевен и продължихме по планирания маршрут. За да подчертая какви късметлии сме били, ще довя че: няколко часа след като сме тръгнали е имало бомбена заплаха на централната автогара и тя е била затворена, както и порази катастрофа за няколко часа е било затворени Искърското дефиле. Добре че вече бяхме минали. Иначе екскурзионното беше много добро.
1 коментар:
това с 10-годишното момче е наистина потресаващо. иначе жалка картинка :(
Публикуване на коментар