С GSM на планина

-Къде си?
-Това е един добър въпрос!

Тези две реплики от популярна реклама на GSM оператор имат за цел да покажат, че винаги и навсякъде потребителят ще има връзка. Само, че като вицовете с демо версиите, светът извън рекламите е доста по-различен. Ако си падате по планинските екскурзии с ужас, ще установите, че GSM-то през повечето време е една безполезна играчка в основните планини като Рила, Пирин, Стара Планина и дори Родопите. Няма значение, на кой GSM оператор сте клиент. А за услуги като GPRS по-добре и не сънувайте. Наясно съм, че тази технология трудно осигурява покритие в планински местности, но поне мобилните оператори да си бяха направили труда да има връзка по хижите. Често срещано явление туристите в “нужда” да се разхождат в GSM в ръка в търсене на сигнала. Отстрани те изглеждат, като иманяри с малки джаджи в ръка, които търсят имане. Дори и да се намирате на билото и да имате видимост, към някое населено място, не се надявайте, че ще можете да си ползвате телефона. Честно казано е възможно да се окажете в някоя от следните ситуации:

• Търсите мрежа. Много лошо дори и разни отразени сигнали не хващате
• Намерилите сте мрежа. Супер, но нямате пълноценна функционалност, защото сте намерили някакви отразени сигнали и не можете да се регистрирате. Тоест не може да правите нищо.
• Имате напълно функционираща мрежа, но не може да я ползвате. Дето се вика и един непретенциозен SMS не може да пратите.
• Имате напълно функционираща мрежа, даже можете и да правите обаждания. Обаче или вие не чувате какво ви говори отсрещната страна или вас не ви чуват.
• Имате напълно функционираща мрежа и всичко ви е наред. Проверете тогава да не сте се изгубили и да сте извън планината.

Майтапа на страна но положението в планините наистина е трагично. Поради факта, че се прихващат отразени сигнали, мястото на покритие се и мести според метеорологичните условия. Иначе бих препоръчал на мобилните оператори да наслагат табели с надпис: “Тук има покритие”. Чудите се как се справят хората, които поддържат хижите, или планинските спасители. Много просто. Не ползват GSM-и. Колкото и странно да звучи, много по-добре ще се чувствате с тухлата четворка на Мобиком, защото почти навсякъде ще може да я ползвате. Интересно, какво ще правят тези хора, когато БТК пусне третия GSM и закрият аналоговия мобилен оператор.
Все пак и да дам няколко съвета за ползването на GSM в планина.

• Дръжте го изключен, когато няма мрежа батерията се изтощава доста бързо.
• Спрете автоматичното избиране на мрежа. Колкото и странно да ви звучи, на някои високи места в Рила, Пирон и Родопите, не се намират български мобилни оператори, но за сметка на това гъмжи от чужди. Така, че неусетно може да се набутате с роуминг.
• Ако търсите връзка, имате голям шанс да я намерите до колчетата със зимна маркировка. Това не знам как да го обясня. Явно по някакъв начин действат като антена и подсилват тези характеристики на телефона.
• Ако сте група не се пробвайте всички едновременно да говорите. И без туй сигналите са доста мършави, така ще вземете да “претоварите направлението” и взаимно да се прецаквате.
• Ако търсите сигнал, не си правете труда да катерите билото. Много е вероятно да останете само с умората.

С две думи положението с мобилните комуникации в планината е доста отчайващо. При таз конкуренция на пазара ми е много странно, защо се подценява цял такъв сегмент. Мисля, че с това ще се спечелят доста повече абонати, отколкото с глупостите за лоялни клиенти. Но явно думата “печалба” е по-напред в списъка с приоритети на мобилните оператори, отколкото думите “качество” и “престиж”. Но какво да се прави, все пак сме в България.