Електронно банкиране с ОББ

В края на юни блогът става на три години. Всичко започна от една случка с ОББ и сега по случай трите години ще им посветя още един постинг. Не, не съм станал техен клиент, но помагах в активирането на електронно банкиране за една фирма.

Представа си нямам как е уредено електронното банкиране из другите банки, но специално регистрацията на това на ОББ е мъка. Обезателно трябва да се спазват всички инструкции. Лошото е, че само това не е достатъчно, както и че на сайта им има доста неактуални вече неща. Например, навремето ползваха самоподписани сертификати на web сървърите и имаше инструкция да се отговаря с yes на всички въпроси (много несериозен подход). Времето със самоподписаните сертификати е отдавна минало, но инструкцията седи.

Та да започнем с регистрацията. В зависимост как стигнете до нея, може да минете и през кратки инструкции как протича цялата процедура. Има една стъпка, в която се генерира сертификат и там задължително ви трябва IE заради някакви ActiveX неща. По отношение на регистрацията не срещам такова изискване и смело решавам да пробвам с Firefox под Linux. Груба грешка. Първоначално казва, че ми трябва IE, но след един refresh работата тръгва. Макар и самата регистрация да е преминаване през няколко форми, в които се събира информация и после се изпраща на някъде, тя е така направена, че се чупи под Firefox (това е толкова невероятно, че направо си мисля, че е направено нарочно). Отделно има някакви недомислици, че не може да въведе запетая в полето за адрес или пък са ви ограничили паролата да съдържа само букви и цифри.

Регистрирам се през IE, след което започвам да чакам да ми обработят регистрацията. Макар и в инструкциите да пише да проверя какво става след 24 часа, всъщност мина цяла седмица. Не знам защо е толкова бавно и какви са административните процедури, но поне на мен ми се струва, че този срок е ужасно дълъг.

След като заявката е обработена, следващата стъпка е подписване на договор. Титулярът мина през банката да свърши тази формалност и му дадоха едно листче, като тези за дебитните карти на Борика, на което имаше потребител (някаква дълга комбинация от цифри) и парола за генериране на сертификата. Тук е мястото да отбележа, че тази парола е за генериране на сертификата. За логване в системата се ползва паролата зададено в процеса на регистрация, така че е хубаво да се помни.

С генерирането на сертификата падна голяма борба. Има едни инструкции, в които пише как трябва да се настрои IE, така че да няма проблеми с изпълнението на ActiveX нещата. Всичко точно, но греда. Първо трябваше да разкарам блокирането на popup-и, но след това забих на някаква доста неинформативна грешка. Няколко опита, но все същото. Така или иначе без сертификат, може да се прави всичко без нареждане на преводи. Тъй като искам да се ползва електронен подпис (като си говорих с човек от ОББ работят със всички доставчици), се чудя защо ми е да генерирам този сертификат (всъщност недостатъка на подхода със сертификата на ОББ е че трябва да се импортира в browser-а, което означава, че всеки който знае паролата за импортираните сертификати, както и паролата за вход в системата може да банкира на воля, което на мен ми се вижда не много надеждна работа. От друга страна, ако го запишете на някаква карта и съответно имате и устройство за четене е далавера, тъй като важи три години и не плащате нищо за него, а разходите за карта и устройство ги има и при УЕП), и не мога ли да действам с подписа. Системата разпознава наличието на подписа, но също така информира, че е нужно ръчно да се регистрира. От профила за електронното банкиране намирам регистрация на УЕП, но това не променя крайния резултат.

Тъй като и регистрацията и генерирането на сертификат ги правя привечер в извън работното време на банката, то опцията да се обадя на поддръжката не е изпълнима. Някак си попадам на някакъв FAQ. Та там някъде имаше въпрос какво се прави, ако има проблем с генерирането на сертификата. Разбира се, имаше предположение че не са спазени инструкциите за настройка на IE, което веднага бе отхвърлено. Таман започвам да се чудя защо работата не върви и виждам коментар – може би ползвате Windows Vista. Аха, ето къде бил ключът от палатката. В крайна сметка това е единственият Windows във фирмата, намиращ се на един ново закупен лаптоп. Добре че си носа моя лаптоп и на него имам XP, което си бях взел за да компилирам програмите, които пиша и под Windows, та работата минава успешно. Но като цяло ситуацията е много тъпа. Ако вие сте новорегистрирана фирма, няма откъде да си купите Windows различен от Vista (ако сте фирма с история, може да се надявате, че поне веднъж сте сглупили да си купите XP) и съответно за един кратък момент от време трябва да се правите на пирати, за да подкарате електронното банкиране на ОББ. Честно казано не знам какво би станало, ако ползвате IE с wine под linux, но така или иначе пак се нарушава лиценза.

На следващия ден показвам на титуляра как става ауторизацията в системата и таман дойде негов ред да пробва, и се оказа, че сертификатът, с който се борих предишната вечер, вече не може да се използва. Явно в ОББ са валидирали електронния подпис. Разбира се, срещнах малко затруднения с подкарването му, но в този случай вината си беше моя, че не съобразих няколко неща (под Firefox първо ти иска PIN-а замаскиран в термина „главна парола“, а след това се избира сертификат) но работите тръгнаха.

Самото банкиране изглежда доста приятно направено и няма никакъв проблем да се ползва под Linux с Firefox. Единственото, което ме дразни, е че всеки път изкача съобщение за миграция от сертификати издадени от банката към използване на УЕП, макар и вече да се ползва УЕП.

Няколко мита относно застаряването на населението в България

Последиците от застаряване на населението са едни от големите предизвикателства, пред които изправени редица страни, включително и България. Доколко този процес може да се квалифицира като проблематичен и въпрос на гледна точка, но така или иначе в пространството витаят разни предложения за политики, които в по-голямата си степен се базират на митове.

Демографски митове. Едно от схващанията, което циркулира е, че трябва да се увеличи раждаемостта. Сега ще обясня защо това не е хубаво да се прави. Принципно застаряването на населението е следствие на увеличаващата се продължителност на живота, което при равни други условия води до увеличаване на дела на хората в по-високите възрастови групи. Този ефект в някаква степен се засилва от това, че успоредно с него намалява и коефициента на плодовитост. Доколко има причинно следствена връзка между двете неща, не ми е в компетенцията да се изкажа, но според теорията (която е на ниво хипотеза, макар и подкрепена от редица изследвания в биологията) за генетичната информация този феномен се обяснява така: тъй като организмите стареят, то те се възпроизвеждат, за да не се загуби генетичната информация. Когато поради промяна на средата процесът на стареене се забавя, то необходимостта от възпроизвеждане е по-малка.

Разбира се, ако е възможно през някакви политики да се стимулира увеличаване на раждаемостта, то това би компенсирало „негативите” от увеличаване на продължителността на живота, но не е трудно да се покажа, че за да се неутрализират процесите на застаряване, то населението ще трябва расте с бясна скорост. Последното едва ли е лошо, ако бяхме започнали да колонизираме Слънчевата система и не само, но при сегашните ограничени природни ресурси, този подход няма да може да се прилага много дълго.

По отношение на България ситуацията е още по-интересна, тъй като според доста прогнози населението през следващите 50 години ще намалее с около 30%. Разбира се, като причина за това се посочва ниската раждаемост измерена като брой новородени на 1000 души от населението, но се пропуска фактът, че като коефициент на плодовитост (брой деца родени от една жена) сме доста далеч от последните в ЕС. За 2006 (за 2007 май още няма данни) според Евростат числата са:

Страна	Коефициент на плодовитост
Словакия	1.24207
Полша	1.27277
Литва	1.30665
Словения	1.31293
Румъния	1.31307
Германия	1.32126
Чехия	1.32605
Унгария	1.33823
Латвия	1.34807
Португалия	1.35008
България	1.37534
Испания	1.37943
Гърция	1.39411
Австрия	1.39892
Кипър	1.47228
Естония	1.54896
Люксембург	1.65468
Холандия	1.69994
Дания	1.83267
Великобритания	1.83716
Финландия	1.83814
Швеция	1.8526
Франция	2.00306

Интересно тогава откъде идват демографските проблеми на България? Отговорът е много прост, от структурата на населението. Структурата на населението в България в началото на 2007 според Евростат има вида:
Както може да се забележи, началните години на прехода са направили деформация в структурата на младото тогава население, което няма как да не се отрази на броя на родените по това време деца. Това от своя страна се връща сега със страшна сила (всъщност ще окаже и значително влияние за доста голям хоризонт напред), защото дори и да имаме най-високия коефициент на плодовитост в Европа, то няма кой да ражда деца (жените във фертилна възраст спрямо общото население са малко). За да се компенсира този ефект, то за следващите 10-15 години средно една жена трябва да ражда поне три деца, което е прекалено амбициозно като цел. От някаква такава гледна точка е неизбежен фактът, че след 50 години населението в България ще е между 5 и 6 млн. души. Също така е ясно, че с демографски мерки няма как да се решат проблемите (в пенсионната система и здравеопазването) дължащи се на застаряване на населението и те трябва да бъдат адресирани по друг начин.

Разбира се, и с не чак толкова амбициозно повишаване на коефициента на плодовитост ще се „подобри” положението, но трябва да се има предвид, че ефектът ще е минимален, а също така възниква въпросът дали има ли смисъл? Демографски шок от 90-те години е формирал доста вълнички във възрастовата структура на населението и ако коефициента на плодовитост се доближи до 2.1, то те ще се запазят във времето, което погледнато в един по-дълъг хоризонт от време ще доведе до повече предизвикателства както на пазара на труда (чрез влизане и излизане на някоя вълна от него), така и на пенсионната система и образователния сектор. И за да не бъда разбран погрешно, аз не казвам, че сегашната стойност на коефициента на плодовитост в България е приемлива и не трябва да се правят мерки за неговото увеличаване. Лично според мен той ще се увеличи (причините за сегашните „ниски” стойности са свързани със социалните промени в страната и изместване на възрастта на раждане на първо дете и през този период са минали повечето от „отличниците” в горната таблица). Това, което поне за мен е важно, акцентът на демографската политика (ако има такава) да не бъде броя на населението в страната, а по скоро как да се изгладят в дългосрочен план вълните, които са се формирали в структурата на населението.

Митове за пенсионната система. Най-големият мит, който се върти около застаряването на населението (респективно увеличаващата се продължителност на живота) и пенсионната система, е това, че ако България премине на капиталова пенсионна система, то проблемите за пенсионната система идващи от застаряване на населението ще изчезнат. Това твърдение не е вярно. Няма да се спирам на това какви са ползите от капиталовата пенсионна система, както и каква глупост е пенсионната система да е на 100% капиталова. Това, на което ще обърна внимание, е ефектът идващ от застаряването на населението, което както вече стана ясно се движи от увеличаващата се продължителност на живота. При разходопокривната пенсионна система пенсиите на пенсионери се плащат от осигуровките на работещите. При застаряване на населението, това, което се получава е, че един работещ започва да издържа повече пенсионери и крайният резултат е, че при равни други условия пенсионерите трябва да получават по-ниски пенсии.

При капиталовата система този проблем е също на дневен ред. Ако сте натрупали една сума във вашата партида, то като се пенсионирате на заветната дата, тази сума на някакъв принцип ви се изплаща на месечни вноски (пенсии). Едва ли е трудно да се съобрази, че ако ви остават повече години живот (напълно естествено при увеличаваща се продължителност на живота), при равни други условия ще получавате по-ниска пенсия. Това води до влошаване на коефициента на заместване (размер на пенсия към размер на последна заплата) и определено няма да ви направи щастлив.

И в двете ситуации изходът е един - по-висока възраст за пенсиониране. При разходопокривната система, това означава по-малко пенсионери и по-високи пенсии, а при капиталовата система по-малко години като пенсионер и по-висока пенсия. За съжаление в България липсват дебати на тази тема (в крайна сметка увеличаването на възрастта на пенсиониране с 5 години е убийствено да бъде разхвърляно за по-малко от 10 годишен период и ако има необходимост от такива действия, то те трябва да са планирани от доста по-далеч) и хората, които говорят за реформи на пенсионната система имат доста по-къс хоризонт, а реформите все се свеждат до това как работодателите да плащат по-малко (нямам предвид отношението работник работодател, тъй като така или иначе и двете вноски влизат в разходите за труд на работодателите).