20 юни 2008

Няколко мита относно застаряването на населението в България

Последиците от застаряване на населението са едни от големите предизвикателства, пред които изправени редица страни, включително и България. Доколко този процес може да се квалифицира като проблематичен и въпрос на гледна точка, но така или иначе в пространството витаят разни предложения за политики, които в по-голямата си степен се базират на митове.

Демографски митове. Едно от схващанията, което циркулира е, че трябва да се увеличи раждаемостта. Сега ще обясня защо това не е хубаво да се прави. Принципно застаряването на населението е следствие на увеличаващата се продължителност на живота, което при равни други условия води до увеличаване на дела на хората в по-високите възрастови групи. Този ефект в някаква степен се засилва от това, че успоредно с него намалява и коефициента на плодовитост. Доколко има причинно следствена връзка между двете неща, не ми е в компетенцията да се изкажа, но според теорията (която е на ниво хипотеза, макар и подкрепена от редица изследвания в биологията) за генетичната информация този феномен се обяснява така: тъй като организмите стареят, то те се възпроизвеждат, за да не се загуби генетичната информация. Когато поради промяна на средата процесът на стареене се забавя, то необходимостта от възпроизвеждане е по-малка.

Разбира се, ако е възможно през някакви политики да се стимулира увеличаване на раждаемостта, то това би компенсирало „негативите” от увеличаване на продължителността на живота, но не е трудно да се покажа, че за да се неутрализират процесите на застаряване, то населението ще трябва расте с бясна скорост. Последното едва ли е лошо, ако бяхме започнали да колонизираме Слънчевата система и не само, но при сегашните ограничени природни ресурси, този подход няма да може да се прилага много дълго.

По отношение на България ситуацията е още по-интересна, тъй като според доста прогнози населението през следващите 50 години ще намалее с около 30%. Разбира се, като причина за това се посочва ниската раждаемост измерена като брой новородени на 1000 души от населението, но се пропуска фактът, че като коефициент на плодовитост (брой деца родени от една жена) сме доста далеч от последните в ЕС. За 2006 (за 2007 май още няма данни) според Евростат числата са:


Страна Коефициент на плодовитост
Словакия 1.24207
Полша 1.27277
Литва 1.30665
Словения 1.31293
Румъния 1.31307
Германия 1.32126
Чехия 1.32605
Унгария 1.33823
Латвия 1.34807
Португалия 1.35008
България 1.37534
Испания 1.37943
Гърция 1.39411
Австрия 1.39892
Кипър 1.47228
Естония 1.54896
Люксембург 1.65468
Холандия 1.69994
Дания 1.83267
Великобритания 1.83716
Финландия 1.83814
Швеция 1.8526
Франция 2.00306
Интересно тогава откъде идват демографските проблеми на България? Отговорът е много прост, от структурата на населението. Структурата на населението в България в началото на 2007 според Евростат има вида:
Както може да се забележи, началните години на прехода са направили деформация в структурата на младото тогава население, което няма как да не се отрази на броя на родените по това време деца. Това от своя страна се връща сега със страшна сила (всъщност ще окаже и значително влияние за доста голям хоризонт напред), защото дори и да имаме най-високия коефициент на плодовитост в Европа, то няма кой да ражда деца (жените във фертилна възраст спрямо общото население са малко). За да се компенсира този ефект, то за следващите 10-15 години средно една жена трябва да ражда поне три деца, което е прекалено амбициозно като цел. От някаква такава гледна точка е неизбежен фактът, че след 50 години населението в България ще е между 5 и 6 млн. души. Също така е ясно, че с демографски мерки няма как да се решат проблемите (в пенсионната система и здравеопазването) дължащи се на застаряване на населението и те трябва да бъдат адресирани по друг начин.

Разбира се, и с не чак толкова амбициозно повишаване на коефициента на плодовитост ще се „подобри” положението, но трябва да се има предвид, че ефектът ще е минимален, а също така възниква въпросът дали има ли смисъл? Демографски шок от 90-те години е формирал доста вълнички във възрастовата структура на населението и ако коефициента на плодовитост се доближи до 2.1, то те ще се запазят във времето, което погледнато в един по-дълъг хоризонт от време ще доведе до повече предизвикателства както на пазара на труда (чрез влизане и излизане на някоя вълна от него), така и на пенсионната система и образователния сектор. И за да не бъда разбран погрешно, аз не казвам, че сегашната стойност на коефициента на плодовитост в България е приемлива и не трябва да се правят мерки за неговото увеличаване. Лично според мен той ще се увеличи (причините за сегашните „ниски” стойности са свързани със социалните промени в страната и изместване на възрастта на раждане на първо дете и през този период са минали повечето от „отличниците” в горната таблица). Това, което поне за мен е важно, акцентът на демографската политика (ако има такава) да не бъде броя на населението в страната, а по скоро как да се изгладят в дългосрочен план вълните, които са се формирали в структурата на населението.

Митове за пенсионната система. Най-големият мит, който се върти около застаряването на населението (респективно увеличаващата се продължителност на живота) и пенсионната система, е това, че ако България премине на капиталова пенсионна система, то проблемите за пенсионната система идващи от застаряване на населението ще изчезнат. Това твърдение не е вярно. Няма да се спирам на това какви са ползите от капиталовата пенсионна система, както и каква глупост е пенсионната система да е на 100% капиталова. Това, на което ще обърна внимание, е ефектът идващ от застаряването на населението, което както вече стана ясно се движи от увеличаващата се продължителност на живота. При разходопокривната пенсионна система пенсиите на пенсионери се плащат от осигуровките на работещите. При застаряване на населението, това, което се получава е, че един работещ започва да издържа повече пенсионери и крайният резултат е, че при равни други условия пенсионерите трябва да получават по-ниски пенсии.

При капиталовата система този проблем е също на дневен ред. Ако сте натрупали една сума във вашата партида, то като се пенсионирате на заветната дата, тази сума на някакъв принцип ви се изплаща на месечни вноски (пенсии). Едва ли е трудно да се съобрази, че ако ви остават повече години живот (напълно естествено при увеличаваща се продължителност на живота), при равни други условия ще получавате по-ниска пенсия. Това води до влошаване на коефициента на заместване (размер на пенсия към размер на последна заплата) и определено няма да ви направи щастлив.

И в двете ситуации изходът е един - по-висока възраст за пенсиониране. При разходопокривната система, това означава по-малко пенсионери и по-високи пенсии, а при капиталовата система по-малко години като пенсионер и по-висока пенсия. За съжаление в България липсват дебати на тази тема (в крайна сметка увеличаването на възрастта на пенсиониране с 5 години е убийствено да бъде разхвърляно за по-малко от 10 годишен период и ако има необходимост от такива действия, то те трябва да са планирани от доста по-далеч) и хората, които говорят за реформи на пенсионната система имат доста по-къс хоризонт, а реформите все се свеждат до това как работодателите да плащат по-малко (нямам предвид отношението работник работодател, тъй като така или иначе и двете вноски влизат в разходите за труд на работодателите).

2 коментара:

Анонимен каза...

Интересен пост, Митко. Спокойно можеш да включиш още няколко аспекта -- като например какво ще стане с работната сила, докато жените раждат по три деца (както в количествен, така и в качествен аспект...).

И още една възможност за оправяне -- по-гъвкав пазар на активи. В поста си си се ограничил само до официалната пенсионна система, а "частната", т.е. тази която всеки сам си прави (не 2 и 3 стълб) е не по-малко важна. Конкретен пример -- жилище, земя, всякакви други активи, които човек натрупва преди да се пенсионира. Ако ти се занимава сериозно с въпроса, може да провериш случая с Хилд. Не знам дали е "конспирация", но със сигурност е възможност за осигуряване на доход чрез "изяждане" на натрупван през активния живот актив.

Малко ми е трудно да систематизирам, щот отдавна не съм се замислял за тия неща от макро и микро аспект, но като минимум застаряването на населението трябва да се отрази и на желанието да се оставя наследство (bequest), а ако не ме лъже паметта в доста модели това е важен параметър. Също така, колкото и тъпо да звучи на пръв поглед, удължаващата се продължителност на живота откъдето и да го погледнеш си е риск...

ПС

ПП: Някаква идея що не мога да коментирам през Firefox? Не виждам картинката...

D каза...

Не смятам, че по-гъвкавия пазар на активи е принципно решение. Да, той може да доведе до по-високи пенсии и да се получи по-висок коефициент на заместване, но ще бъде един еднократен шок (от един момент нататък гъвкавостта няма на къде да се увеличава), който ще промени началната точка, но не и тенденцията. Иначе аз нарочно избягвам да коментирам различните пенсионни схеми, тъй като работите са доста сложни и ако кажа А, ще трябва да продължа с цялата азбука, което ще измести доста фокуса на този постинг. Разбира се, пред пенсионната система освен предизвикателствата идващи по линия на застаряването, седят и предизвикателствата как да се вдигне коефициента на заместване, което пак е друга бира.

За Firefox нямам идея защо така се е получило при теб.