Икономически хумор

Въпрос: Каква е разликата между Ирландия и Исландия?
Отговор: Една буква и няколко месеца.
Въпрос: А каква е разликата между Великобритания и Украйна?
Отговор: Единствено дъжда.

Намаляването на МЗР-тата

Едно от нещата, които следа с голям интерес за българската икономика, е кредитирането и състоянието на банките. Поредният голям фалит в световната икономика през септември направи ситуацията в България интересна и като че ли имаше доста дълъг период на здрава паника. Преоценка на рискове, масово теглене на депозити, изнервени шефове на банки и т.н. В резултат на всичко това БНБ намали изискванията за минималните задължителни резерви (МЗР), чрез което да налее ликвидност в банковата система. Принципно наливането на ликвидност в банковата система може да стане по няколко начина (в някои, от които участие има правителството) и в тази връзка ми беше интересно доколко са премерени мерките на БНБ. При необходимост има две групи от мерки, които могат да се приложат: симетрични (при които отделните банки се третират еднакво) и асиметрични (при които ликвидността се излива в определени банки). Лошото на втория тип мерки е, че когато тръгнеш да помагаш на конкретни банки по този начин, се получава черен PR. Тоест мерките могат да влошат ситуацията. Пипането на МЗР-тата е в първата група от мерки, но тогава проблемът е, че искайки да налееш пари в конкретни банки, трябва да го направиш за всички и съответно ти трябва повече ресурс.

За съжаление данните от паричната статистика идват с не лошо закъснение и така или иначе човек си прави изводите за това, което се е случило, постфактум. След първата интервенция на БНБ през октомври резултатът беше здраво дърпане на депозитите на търговските банки от БНБ, което помогна да се успокои междубанковия пазар. Нетния ефект от първата мярка беше сравнително малък, но тъй като бе въведена със задна дата, то това позволи търговските банки да дръпнат голяма сума пари, която после трябваше да върнат. Разбира се, в тази ситуация беше интересно какво ще правят банките с тези пари и като че ли повечето мнения се концентрираха около това, че ще ги изнесат на депозит навън, за да им носят лихви и после ще ги върнат обратно. Това принципно е хубаво стига валутния резерв в БНБ да не е под постоянно наблюдение на стадо изнервени анализатори. Излизайки данните за октомври нещата станаха по-интересни. Оказа се, банките не са изнесли парите навън, а горе долу същата сума е била издърпана от депозитите им на резиденти. Това правеше ситуацията още по-драматична, тъй като беше интересно парите, които банките са дръпнали от БНБ, как ще бъдат върнат. Сигурно това е накарало БНБ да продължи с по-нататъшното разхлабване на ограниченията, макар и не без подсказване от страна на ключови банкери. Излизайки данните за ноември, наяве излезе още един факт – българските банки нямат проблеми с чуждестранното финансиране. Сумата, която трябваше да върнат в БНБ през ноември беше осигурена чрез привличане на депозити на нерезиденти, което е най-често практикувания начин за взимане на пари от банките майки. От такава гледна точка резкия спад в кредитирането не трябва да се разглежда като проблем с намиране на ресурс от страна на банките, а по-скоро с нежелание от тяхна страна да кредитират. В този контекст не трябва да е учудващо, че наливането на допълнителна ликвидност от страна на БНБ през декември, изтече през връщане на депозити към банките майки и изнасяне на депозити навън.

В тази ситуация е леко странно защо БНБ продължават да наливат ликвидност, както се случи и през януари, след като е ясно, че банките няма да кредитират (вярно, че промените за декември и януари се анонсираха едновременно, но кой ги е карал да бързат). В крайна сметка ефектът е намаление на валутния резерв в БНБ, което допълнително фрустрира разни хора (за периода октомври 2008 – януари 2009 депозитите на търговските банки в БНБ спадат с 2.4 млрд лева, което обяснява около 46% от намалението на валутния резерв). Така или иначе банките не искат да кредитират колкото пари да им буташ. Причините за това са две. От една страна има рязка промяна в очакванията и след сваляне на розовите очила всеки се чуди до колко му е добър портфейла. Това от своя страна ги кара да не поемат допълнителни рискове. Този страх ще продължи доста време, дори и след отшумяването на кризата и както Нели беше писала в тази ситуация едва ли е най-удачно да се провежда политика в стил „нема се пуашите копеуета” и съответно да се форсират банките да кредитират. Другата причина е свързана с това, че стадото от вложители в банките само чака командата „действай!”, за да катурне банковата система, така че всяка банка гледа да има по-голяма наличност в кеш.

Тъй като вече има налични данни на ниво банка за последното тримесечие на 2008, от които става ясно кой е пил вода с депозитите и кой е дръпнал рязко спирачката на кредитирането, то е интересно какво предстои от тук насетне. С оглед на налетите пари сигурно ще се наблюдават още някой и друг месец спокойствие преди нещата на междубанковия пазар отново да се натегнат. Тогава ще е интересно какво ново ще ни предложат policy maker-ите. Според мен за момента БНБ не са премерени в действията си, което ще им ограничи възможностите за маневриране в бъдеще. От друга страна след няколко месеца ще има достатъчно данни, за да се правят какви ли не спекулации (било то аргументирани или не) за състоянието на някои банки, което пък ще бъде психологическа бариера за по смели индивидуални решения в случай на нужда.

RD Suite през 2008-ма

През изминалата година не излезе версия на RD Suite и може би има някаква чудене какво става с проекта. Мога да успокоя всички заинтересувани, че проектът е все още жив. За справка да погледне svn хранилището. Причината да не излезе версия е свързана с фактът, че кодът, който се наблъска през 2008 година е относно нови модули към програмата, а именно неща свързани с бетонопроизводство и заготовка на арматура, които са доста специфични и не са чак толкова свързани с програмата за счетоводство. Доколкото промените в програмата за счетоводство са малки (основни изчистване на бъгове), а feedback-ът от хората, които са разглеждали програмата клони към двете нули, то някак си нямам стимул да компилирам версии, тъй като поне за мен това е времеемък процес. Който иска да гледа промените, да дърпа от хранилището и да компилира.

Положителното за проекта е, че през 2008 целият код се ползва на две места в production вариант, което от своя страна помогна да се изчистят доста дребни грешки. От гледна точка на нови функционалности няма нещо кой знае колко значително, освен много допълнения по справката по сметка, където вече може да се филтрира по нива на аналитичност и се добавиха колоните свързани с количество и цена на нивата на аналитичност към номенклатурата с артикули. Това от своя страна доведе и до написване на нови функции към потребителските справки, макар и за момента да не са закачени към парсера за формули. Именно този парсер ми спъва добавянето на нови функционалности, тъй като е желателно да го пренапиша. За съжаление това ще ми коства поне седмица в плътни занимания, а за момента не мога да я отделя. Зорът в цялата работа е свързан с интерфейса. Примерно в момента лесно може да се направи потребителска справка, в която разни елементи да са свързани с обороти и салда по сметки. Тънкият момент, е че тези справки ще са по-полезни, ако вместо да се гледа движението по цялата сметка, човек се ограничи до някои нива на аналитичност (ако сметките са такива). Принципно в момента формулата позволява да се прави това, но съществения недостатък е, че потребителят трябва да знае кодовете, с които са записани отделните обекти в базата данни. Това разбира се е доста неудобно и поради тази причина трябва интерфейса да го поеме по някакъв начин. В тази ситуация като се пише формулата, програмата трябва да съобрази от контекста, че трябва да се въвежда код и по триков начин да покаже падащ списък с възможности, във формулата да седи избрания текст, но във вътрешното представяне да стои кода. Всичко това не е чак толкова тривиално като решение. Част от нещата са направени, но с други все още имам чуденка как да ги реализирам. Така че, ако някой има опит с такъв тип задачи, ще ми е интересно да сподели.

Всъщност като се преборя с това нещо, мисля че доста ще дръпна по отношение на потребителските справки и съответно към template-тите ще мога да сложа повечето от стандартните отчети. Това от своя страна ще даде по-голяма завършеност на програмата. Другото нещо, което съм запланувал да направя през тази година е дефинирането на видовете документи със съпътстващите ги счетоводни операции, което ще даде възможност за развиване на функционалностите свързани с автоматично осчетоводяване. Живот и здраве се надявам да успея да реализирам и двете неща. Когато някое от тях стане готово, това ще е повод за официално пускане на версия. Разбира се, освен тези цели, всяка форсмажорна заявка от страна на хората, които в момента използват програмата ще се изпълнява с предимство. За момента има такива индикации, свързани с калкулирането на цените на материалите. Тънкия момент в тази област, че е много важно в каква последователност се осчетоводяват отделните записи. В тази връзка съм измислил един подход за автоматично изменение на цените по осчетоводяване, така че нещата да са консистентни, но тепърва трябва да го обсъдя с познатите си счетоводители, тъй като едва ли някой ще е доволен зад гърба му да се променят счетоводни записвания.

Deja Vu

Навремето като бях студент в изборните курсове имахме възможност да посещаваме курс по застраховане. Беше с приличен хорариум, разделен на две части, които се водеха в два последователни семестъра и обхващаше областта на животозастраховането. Курсът беше базиран на програмата на някакъв актюерски институт или асоциация от Великобритания и даже изпитът в някаква степен беше заимстван от там. По мое време титулярът на курса се беше изнесъл за постоянно в чужбина, но това не пречеше асистентът да се представя добре и с лекциите. Поне през първия семестър. През втория семестър курсът не се състоя или по-точно не се състоя в този формат. Шефът на катедрата беше решил да направи промени, като покани някаква рускиня да води курса. Тя от своя страна беше доста зле като лектор, имаше свои виждания какво трябва да се включва в курса, като в някаква степен успя да дублира друг курс свързан с теория на риска, който имаше доста теоретична насоченост. Не съм наясно какви са били интригите и защо така се е получило, но ние студентите бяхме най-големите потърпевши. Излишно е да казвам, че хубавият курс оттук насетне спря да се провежда.

Тази история съвсем скоро се повтори отново. Разликата за мен беше в това, че вместо студент, бях заел позицията на преподавател. От няколко години с още двама човека се бяхме нагърбили да водим курс по Иконометрия. В началото не беше лесно и курсът не беше на ниво, но като че ли през последните три години нещата бяха добре стабилизирани. От гледна точка на материали бяхме успяли да се подготвим добре. Имаше в електронен вариант записки на лекциите и практическата част беше силно застъпена в упражнения, за които също имаше записки. От своя страна по време на упражненията се ползваше свободен софтуер, работещ под всички популярни платформи, така че студентите не бяха принудени да пиратстват софтуер, ако искат да се упражняват извън университета. От гледна точка на представяне на материала над 1/3 от лекциите бяха направени на презентация и съответно бяха по-интерактивни. За нас, като преподаватели това, което беше най-ценно, е че предавахме съвременни неща. Едва ли са много курсовете в България, които се движат с не повече от 10 години закъснение от последните постижения в областта. Разбира се, това че давахме толкова много, предполага, че и сме изисквали доста от студентите, но едва ли някой трябва да се оплаква, че сме го натискали да учи. От гледна точка на препитването също гледахме да сме в крак с модата и във формирането на оценката имаше проект, тест през семестъра, а през последната година въведохме и бонусна система през домашни. Сигурно е излишно да казвам колко усилия коства всичко това, за да се подготви.

Поради неясни за мен причини всичко това приключи. Тази година вместо ние да водим курса беше поканен чужденец. Не знам какво хората са се захласнали по вносното, но това, което се получи е, че дойде чужденецът, изпя си концентрирано нещата и в крайна сметка се оказа, че покри около 15% от това, което ние разказваме. В тези 15% най-новите постижения, за които разказваше, бяха от 60-те години на миналия век. Предвид динамиката, с която се развиват нещата в областта на иконометрията, това е старо, доста старо. Някои от нещата даже отдавна са отречени като подходи.

От някаква гледна точка това развитие за мен е положително, тъй като преподаването е доста ангажиращо и времеемко, така че ще имам повече свободно време. Няма да се налага да развивам два от проектите си (QUESTions GENerator и FreeGIVE), които са свързани с преподаването ми и това ще освободи допълнително време. Поне за момента мога да ги обява за мъртви, така че, ако някой иска да се разправя с първия проект може да ми се обади, за да му дам достъп до административните неща. От друга страна ми е малко обидно, тъй като грубо казано последни научихме за какво става на въпрос. Но какво да се прави, такъв е животът.