Правилните мерки в правилното време

Изказване на Дянков пред Народното събрание относно последните антикризисни мерки:

Беше хубаво тези мерки да са предприети още през есента на 2008 г., когато кризата реално започна. Тогава те щяха да имат по-силен ефект. Кабинетът Станишев обаче избра да си скрие главата под юргана и да не предприеме нищо.

От изказването става ясно, че мерките са закъснели. За това е виновен Станишев. Това, което не става ясно е, като тези мерки са толкова хубави, защо не бяха лансирани в рамките на процедурата за Бюджет 2010, а се налага да се обсъждат шест месеца по-късно. Тогава сигурно щяха да имат по-голям ефект отколкото сега. Явно на някой му е било приятно да стои под юргана със Станишев.

П.С. Сигурно е гот да се плюе по предишните (най-вероятно има и доста основания), но като се има предвид, че ГЕРБ скоро ще направят година управление, то критиките за ненавременни неща, ще са по-скоро критики към самите тях, отколкото към предишните. Колкото до мерките, предполагам, че на всеки му е ясно, че те имат за цел да спасят бюджета, а не толкова икономиката. Ако в края на миналата година не се вършеха фискални глупости, както с изпълнението на Бюджет 2009, така и с планирането на Бюджет 2010, то едва ли щеше да има нужда тепърва да се мислят мерки.

Ако трябва да увеличим данъците, ще започнем от ...

Според икономическата теория за предпочитане е данъчните приходи да идват от косвени данъци. Обяснението е сравнително просто. Доходът, който се създава в икономиката, може да се използва за финансиране на крайно потребление или за формиране на спестявания. Косвените данъци се начисляват основно върху крайното потребление и частта от дохода, която отива за спестявания практически остава необложена. Обратното, при преките данъци не са прави разграничаване между спестявания и потребление. Когато приходната част в бюджета разчита основно на косвени данъци, това означава, че потреблението се облага релативно повече отколкото спестяванията. Ако дилемите на един икономически агент са между това да похарчи едни пари сега или чрез спестяване да ги увеличи и съответно похарчи в бъдеще, то тази структура на данъците стимулира втората опция. В резултат спестяванията в икономиката се увеличават, което се отразява положително на инвестиционната активност и съответно икономиката може да произвежда повече. Разбира се, тази схема е малко или много идеалистична и в малки отворени икономи като българската нещата могат да бъдат доста по-комплицирани. Въпреки това, ако се погледне данъчната политика през последните десет години, ще се види че има значително намаляване на прякото облагане в България. В контекста на казаните дотук неща това би трябвало да е хубаво нещо, но за съжаление печелившите от намалението бяха ограничен кръг лица (дори и без да се взима предвид въвеждането на единна ставка по ДОД).

На пръв поглед от тези разсъждения изглежда, че ако има възможност да се намаляват данъци, то това трябва да стане по линия на преките данъци и обратно, ако бюджетът има нужда от допълнителни приходи, за да се поддържа фискалната устойчивост, те трябва да дойдат по линия на косвените данъци. В контекста на бюджетната конюнктура, това правило би трябвало максимално благоприятно относно предлагането в икономиката. Както се вижда от действията на сегашното правителство за борба с кризата и закърпване на бюджета имаме намаление на осигурителната вноска с 2 процентни пункта от началото на годината (с цел да се стимулира икономиката) и намерения за повишаване на ставката по ДДС (с цел да се закърпи бюджета). Всичко това е в унисон с формулираното правило.

Това, което се пропуска в цялата картина, е че сегашната икономическа криза в България не се дължи на недостатъчно предлагане (даже напротив, предлагането е повече от достатъчно), а на значително свиване на търсенето. Последното в основната си част е резултат от негативните очаквания на доста от икономическите агенти за бъдещите им доходи. Данните за 2009 показват силен спад в крайното потребление, не чак такова намаление на общия доход в икономиката и значително нарастване на спестяванията. Това позволи и бързо затваряне на дефицита по текущата сметка. Анонсираните от правителството мерки ще подхранят тази тенденция (стимулиране на спестяванията и ограничаване на потреблението), съответно ще намалят допълнително външните дисбаланси в икономиката, но със сигурност няма да се отразят добре на икономическия растеж (заради негативния натиск върху търсенето). В този ред на мисли в сегашната бюджетна ситуация, ако се наложи да се увеличават данъчни ставки, най-добре е да се започне с преките данъци. Да, това ще намали разполагаемия доход на отделните икономически агенти, но така или иначе, ако те очакват това да се случи и съответно са намалили своето потребление, то реализирането на очакванията не би трябвало да се отрази допълнително върху потреблението. Ударът ще го понесат спестяванията. В момента те растат с бързо темпо и се използват за погасяване на задължения към нерезиденти (основно по линия на банковата система). Няма да е болка за умиране, ако тези процеси не случват.

В задачата за събиране на допълнително приходи в бюджета има още няколко неизвестни. От една страна за какви сума става въпрос. Аз лично не очаквам на начислена база дефицитът да мине 3% от БВП (така че не трябва да има притеснения за свръхдефицит и допълнителни спънки за ERM2), но на кешова база не бих се учудил ако достигне и 6%. Ако този дефицит се финансира през фискалния резерв, това (неоснователно) би напрегнало доста хора и съответно ще се търсят и други източници на финансиране. Макар и да е за предпочитане допълнителните приходи да дойдат от преки данъци, техният размер по тази линия има доста силно ограничения отгоре. Това в по-екстремна бюджетна ситуация означава, че без увеличение на ставката по ДДС няма да се мине, но поне необходимостта от увеличение ще е по-малка (в едно от предложениято на правителството се споменаха 22%, но има и не малко слухове, че може да се стигне до 24-25%.). Друго ограничение, което трябва да се има предвид, че увеличението на приходите от някои преки данъци следва с голямо закъснение увеличението на ставките. Ако има необходимост приходите да дойдат колкото се може по-бързо, то увеличението на осигуровките е най-подходящата стартова точка. Още повече, че това би намалило необходимостта от трансфер на централния бюджет към НОИ.

За съжаление от политическа гледна точка едно такова решение е трудно обяснимо (някои хора доста се изхвърлиха за намалението на осигуровките, че даже написаха и смешни статии за аргументация). Особено като се има предвид, че съвсем скоро бяха намалени. Трудно е да си признаеш, че си направил грешка. Но пък и никой не те е карал да си надценяваш приходите в бюджета.

За Дянков и бюджетната статистика

От Mediapool разбираме схващанията на Дянков за бюджетната статистика на начислена основа:

Той обаче поясни, че това е бюджетната статистика, която се използва в България, но ЕК "използва методология на начислена основа, което означава, ако в някоя година е подписан договор, или в случая, който е новият проблем - анекс, дори и да не е разплатен този анекс или този договор, той влиза в тази година."

В горният цитат лошата новина е, че това не е вярно. На начислена основа се отчитат направените разходи, документирани по съответния ред (да се прави разлика с извършените плащания), а не сключените договори. Ако примерно сключите договор за изграждане на поредния лъч на метрото, може да се очаква, че работата няма да бъде свършена за месец-два, а ще отнеме няколко години (дейностите за втория лъч са планирани за четири години). Съответно в бюджета това няма да се отчете за разход в годината на сключване на договора, а сумите ще бъдат разхвърляни по някакъв начин през целия му период на действие, съгласно графика за извършване и отчитане на работата.

В изказването на Дянков не ми е ясно коя от следните две хипотези е в сила. Дали е убеден в това, което казва (жалко за действащ финансов министър) или просто се мъчи да манипулира обществеността как предишните управляващи са виновни за всички лоши показатели (жалко за претенциите му, че е честен).

За Дянков, фискалния резерв и ниските лихви

Поредното смешно изказване на Дянков:

Финансовият министър подчерта, че влизането в ERM II, а оттам в еврозоната ще доведе до много положителни неща за българите. "Първо, този фискален резерв, който сега го пазим, веднага ще може да се използва за проекти в инфраструктурата, за социални проекти и т.н. Лихвите веднага ще паднат с 2-3 пункта", обясни той.

Малко наивно е да се мисли, че фискалния резерв се пази заради валутния борд. Активите, които покриват левовете в обращение са извън фискалния резерв. От друга страна причините за поддържане на някакъв фискален резерв ще останат и след заветното влизане в еврозоната. Поради тази причина едва ли някой (не казвам Дянков, защото, когато влезем в еврозоната, едва ли някой ще си спомня за това недоразумение) ще тръгне да го харчи. Отделен е въпросът, че едно такова харчене е свързано с генериране на голям бюджетен дефицит. А това определено няма да се толерира от правилата в ЕС.

По отношение на лихвите Дянков е прав, че веднага ще паднат. Това, което се пропуска, е доколко е хубаво за икономиката. В краткосрочен план може би, в дългосрочен не. За справка може да се види какво става в прасешката група от страни. От теоретична гледа точка равновесния за икономиката лихвен процент е обратнопропорционално свързан със склонността да отделните индивиди да отлагат потреблението си. Това означава, че ако лихвите в страната са устойчиво по-ниски спрямо равновесните, ще се наблюдава силно вътрешно търсене и устойчиво външно задлъжняване на икономиката, което няма да доведе до устойчиво икономическо развитие. С други думи казано е необходимо икономиката на страната да се доближи като структура до страните в еврозоната и тогава да се мисли за влизане в нея.

Бюджетното салдо

Концепцията за бюджетно салдо в едно домакинство на пръв поглед изглежда доста проста. Това е разликата между приходите и разходите. Ако приходите ни са повече от разходите се казва, че бюджетът ни е на излишък. Съответната сума може да я държим в брой в джоба си, да я оставим някъде на депозит, да погасим някакви наши задължения, да кредитираме някой познат, а защо и да не я инвестираме на борсата. Обратно, ако разходите са повече от приходите, бюджетът е на дефицит, който съответно трябва да се финансира по някакъв начин. Може да използваме част от спестяванията си или да помолим някой да ни кредитира.

Усложненията настъпват, когато се опитваме да разберем кое е разход и кое е приход. Съвсем интуитивния подход е да се гледат паричните потоци. Входящите са приходи, а изходящите разходи. За съжаление това не коректно. Ето и няколко примера. Когато финансираме дадена покупка със заем, защото нямаме средства да си я купим без заем, съвсем естествено заемът не е приход (нищо че Александър Томов е на друго мнение), а финансираща операция на получения дефицит в семейния бюджет. Аналогично, когато плащаме вноските си по този заем, само лихвите се броят за разход, а погасяването на главницата също се класифицира като финансираща операция, макар и с обратен знак. При използването на по-сложни финансови инструменти нещата могат да станат и доста по-комплицирани.

Макар човек, въоръжен с необходимото образование, да успее да изчисти финансовите операции от входящите и изходящи парични потоци, то това, което остава пак не е коректно да бъде измерител на приходи или разходи. Причината е, че може да има разлика във времето между действието, което генерира приход или разход, и извършването на съответното плащане. Най-тривиалните примери са свързани с получаването на заплати и плащането на комунални услуги. Обикновено хората си получават трудовото възнаграждение за даден месец в началото на следващия (когато е възможно и вече да са безработни) или плащат сметките за ток, вода и парно, след като е отчетено точно колко са потребили. Принципно, ако тези потоци са стабилни във времето, то разликата между отчитането на приходите и разходите на база извършени плащания (касов подход) и този на база извършени действия (начислен подход) не би трябвало да е значима. За съжаление това не винаги е така, особено в ситуация като настоящата криза.

Поради някакви причини работодателят ви може да забави изплащането на последното ви възнаграждение (все пак криза е), което не значи, че вие не сте регистрирали съответния приход. Просто автоматично сте кредитирали работодателя си, което се брои за финансираща операция, но на касова база нищо не се е променило. Съответно, ако поради това забавяне, не можете да си платите сметката за парното и водата, това не значи, че не сте направили съответните разходи. Просто съответната фирма ви е кредитирала. От една страна звучи сложно, а от друга изглежда „забавно“. Забавната част става пълна, когато не извършите в срок плащанията си, макар и да имате достатъчно спестявания под формата на финансови активи, които да покрият тези разходи. В това едва ли винаги трябва да се търси някаква злонамереност. Просто спестяванията ви може да не са достатъчно ликвидни. Едва ли бихте прекратили депозита си, няколко седмици преди падежа и така да загубите лихвите по него или пък да продавате акции на фирми, когато цената им се е сринала. Разбира се, за да не изпадате в такава кофти ситуация е желателно да се поддържа някакво ниво на ликвидност за финансиране на разходи в екстремна ситуация. Звучи логично, нали?

Колкото и логично да ви изглежда всичко това, изглежда хората, които взимат решенията в Министерство на финансите са на друго мнение. Според тази новина бюджетът на България за 2009г. на касова база е завършил на 530 млн. лева дефицит. В същото време от публикуваната Конвергентна програма за 2009-2012 разбираме, че очакванията на правителството (до колко са реалистични е отделен въпрос) за дефицит на начислена база са от порядъка на 1.3 млрд. лева. Във фискалният резерв (спестяванията на правителството под формата на депозити) има достатъчно средства за погасяване на разликата, но поради някакви причини това не се прави. Това до колко вреди на икономиката няма да коментирам. За сметка на това, от тази новина разбираме, че депозитите там така се преструктурират, че възможностите за реакция на правителството в случай на нужда се ограничават значително. И всичко това заради някакви си 10 млн. лева в повече на година. Както се казва евтини сме на брашното и скъпи на триците.

За намаление на ставката по ДДС

Принципно имам известни съмнения, че Дянков ще успее да намали процента на осигуровките с 5 процентни пункта в рамките на мандата, но не е невъзможно. Но нещо, което съм абсолютно сигурен е че ДДС няма да стане 16% в края на мандата. Нещо повече, силно съм скептичен, че ще го намалят на 18% догодина. Не мога да ги разбера хората, при положение, че при изпълнението и на бюджета за 2010 се оправдават с тежкото наследство на предходното правителство и не е ясно на какъв дефицит ще се завърши, защо трябва да се изхвърлят с някакви бомбастични изказвания. Но както се казва: експериментът продължава. Да живее приемането ни в еврозоната!

Как да не се регистрираме по ДДС

Гледам последните промени в закона за ДДС в частта регистрация и малко ми е трудно да схвана логиката на тези, които са ги предложили. Като че ли хипотезата е, че регистрацията по ДДС от гледна точка на фирмите е някаква привилегия и ако те искат да бъдат регистрирани, то трябва да отговарят на някакви условия. Пропуска се факта, че не всички фирми смятат регистрацията по ДДС за привилегия, но понеже подлежат на задължителна регистрация, нямат избор. Това вече не е така.

Малко текстове от закона по ДДС:

Чл. 96. (1) Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
......................................
(8) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.

Да видим и изключенията.

Чл. 176. Компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което:
1. не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
2. промени адреса си за кореспонденция и не уведоми по предвидения за това ред;
3. системно не изпълнява задълженията си по този закон;
4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения;
5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) не посочи електронен адрес за кореспонденция за период, по-дълъг от три месеца от възникване на задължението за уведомяване.

Ако при неспазване на първите три точки най-вероятно подлежите на някакви санкции по ДОПК, то по последните две, които са въведени от скоро, това не е така. Предпоследната точка е доста неясно написана, но поне аз я разбирам така – ако публичните задължения са на стойност по-голяма от капитала на фирмата, то могат да ви дерегистрират или откажат регистрация. Имайки предвид, че минимално изисквания капитал за ООД е два лева, то това условие доста лесно се активира. При последното условие е съвсем очевидно какво (не) трябва да се прави. Разбира се, това, че ги нарушавате, не ви гарантира задействане на чл. 176. От друга страна не бива да се забравя, че при ДДС измамите винаги има замесен някой от приходната администрация. Така че, когато става въпрос за „бизнес“, все ще се намери някой надежден „партньор“. Приложенията на тази вратичка предполагам са не малко, но нещо, при което може да се получи добра скалируемост и съответно печалба, са вътрешно общностните сделки.

Hayek vs. Keynes Rap Anthem

Миховска рапсодия

Лансирането на Илиян Михов

Изпитвам някакво задоволство от лансирането на Илиян Михов за член на правителството. Честно казано, в сегашния му състав липсват макроикономисти. В контекста на приемане на България в ERM2 и стимулиране на икономическото развитие на страната, едва ли премиерът може да си позволи такава липса. Дянков може да има много референции към своите статии, което да го подрежда в челото на някакви икономически класации, но и самият той си признава, че не е макроикономист. Това от своя страна означава, че позицията му на финансов министър не е много удачна. В същото време като че ли стихията са му секторните политики, като образование, здравеопазване и енергетика. В тази връзка лично аз си мисля, че влизайки в правителството е най-удачно Михов да поеме Министерство на финансите, а Дянков да си гони реформите по другите министерства. Дали Борисов е на същото мнение, предстои да видим.

Рестартиране

Днес е последният почивен ден от новогодишната серия. За тези като мен, които са взели отпуска между Коледа и Нова година, това е последен ден от една не лоша ваканция. Не знам до колко съм успял да си почина, но за сметка на това си повиших уменията в излежаването до късно и яденето на корем. Те от своя страна бяха съчетани с научаване на времената на излъчване на доста сериали. И представа си нямах колко бързо лети времето като редуваш гледане на „Семейство Симпсън“, „Малкълм“, „Криминални уравнения“, „Убийства в Мидсъмър“, „Случаите на Поаро“ и „Доктор Хаус“. Сигурно изглежда странно, че по такъв начин съм си губил времето (е, посетихме и една дузина роднини), но някак си имах нужда от някаква форма на мързел.

Последната половин година ми беше доста натоварено. От една страна в работата беше гърч. Вертикалните комуникации съвсем се счупиха, което от своя страна породи странна приоритизация и не малко сериозни задачи от днес за вчера. Липсата на обратна връзка пък доведе до още по-странни неща. Имаше моменти, в които бяха ясни само крайните срокове, но не и какво, кой и по какъв начин да свърши нещата. В същото време се сдобих с нови отговорности. Някои временно поради закърпване на дупки, други за постоянно. Трябваше да се разтоваря от стари такива, но предаването на щафетата е процес, който не е ясно още колко време ще продължи. В този контекст някак си не беше странно, че имаше периоди, през които бях по 11-12 часа на работа.

Малкото останало свободно време беше запълнено с други офанзиви. Някои необходими (смяна на стара дограма, шпакловане и боядисване), други неприятни (в средата на лятото се озовах с неправомерно блокирани сметки) и трети покрай организация на разни събития. Някак си логично не ми остана време да пиша много в блога. Не че нямаше за какво. Постовете, които се появиха, бяха основно за икономика и политика. Не че ми харесва блогът да се превръща в тематично икономичен, но може би това са нещата, които са ме дразнили през последната една година. Някъде на заден план останаха положителните емоции от пътувания наляво и надясно или всякакви други неща, които са ми се въртели из главата.

Гледайки назад към изминалата година ми е трудно да кажа дали съм доволен от нея. Имаше доста хубави събития, но също така и негативни. Имаше и неща, които съчетаваха и двете едновременно (няма угодия и това си е). Гледайки напред в настоящата година знам, че ще е трудна. Доста по-трудна от предходната. И причината за това няма да е свързана с финансови или икономически кризи, а просто, че списъкът с неща за вършене и цели за постигане е дълъг. Това предполага добра концентрация и поддържане на високи обороти. Мога само да се надявам, че няма да ми свършат батериите по средата на годината, тъй като до следващата Коледа едва ли ще ми се отвори сериозен прозорец за презареждане.

Мдааа. Хубаво нещо беше мързелът. От утре всичко ще е по старому.