Правилните мерки в правилното време

Изказване на Дянков пред Народното събрание относно последните антикризисни мерки:

Беше хубаво тези мерки да са предприети още през есента на 2008 г., когато кризата реално започна. Тогава те щяха да имат по-силен ефект. Кабинетът Станишев обаче избра да си скрие главата под юргана и да не предприеме нищо.

От изказването става ясно, че мерките са закъснели. За това е виновен Станишев. Това, което не става ясно е, като тези мерки са толкова хубави, защо не бяха лансирани в рамките на процедурата за Бюджет 2010, а се налага да се обсъждат шест месеца по-късно. Тогава сигурно щяха да имат по-голям ефект отколкото сега. Явно на някой му е било приятно да стои под юргана със Станишев.

П.С. Сигурно е гот да се плюе по предишните (най-вероятно има и доста основания), но като се има предвид, че ГЕРБ скоро ще направят година управление, то критиките за ненавременни неща, ще са по-скоро критики към самите тях, отколкото към предишните. Колкото до мерките, предполагам, че на всеки му е ясно, че те имат за цел да спасят бюджета, а не толкова икономиката. Ако в края на миналата година не се вършеха фискални глупости, както с изпълнението на Бюджет 2009, така и с планирането на Бюджет 2010, то едва ли щеше да има нужда тепърва да се мислят мерки.

Ако трябва да увеличим данъците, ще започнем от ...

Според икономическата теория за предпочитане е данъчните приходи да идват от косвени данъци. Обяснението е сравнително просто. Доходът, който се създава в икономиката, може да се използва за финансиране на крайно потребление или за формиране на спестявания. Косвените данъци се начисляват основно върху крайното потребление и частта от дохода, която отива за спестявания практически остава необложена. Обратното, при преките данъци не са прави разграничаване между спестявания и потребление. Когато приходната част в бюджета разчита основно на косвени данъци, това означава, че потреблението се облага релативно повече отколкото спестяванията. Ако дилемите на един икономически агент са между това да похарчи едни пари сега или чрез спестяване да ги увеличи и съответно похарчи в бъдеще, то тази структура на данъците стимулира втората опция. В резултат спестяванията в икономиката се увеличават, което се отразява положително на инвестиционната активност и съответно икономиката може да произвежда повече. Разбира се, тази схема е малко или много идеалистична и в малки отворени икономи като българската нещата могат да бъдат доста по-комплицирани. Въпреки това, ако се погледне данъчната политика през последните десет години, ще се види че има значително намаляване на прякото облагане в България. В контекста на казаните дотук неща това би трябвало да е хубаво нещо, но за съжаление печелившите от намалението бяха ограничен кръг лица (дори и без да се взима предвид въвеждането на единна ставка по ДОД).

На пръв поглед от тези разсъждения изглежда, че ако има възможност да се намаляват данъци, то това трябва да стане по линия на преките данъци и обратно, ако бюджетът има нужда от допълнителни приходи, за да се поддържа фискалната устойчивост, те трябва да дойдат по линия на косвените данъци. В контекста на бюджетната конюнктура, това правило би трябвало максимално благоприятно относно предлагането в икономиката. Както се вижда от действията на сегашното правителство за борба с кризата и закърпване на бюджета имаме намаление на осигурителната вноска с 2 процентни пункта от началото на годината (с цел да се стимулира икономиката) и намерения за повишаване на ставката по ДДС (с цел да се закърпи бюджета). Всичко това е в унисон с формулираното правило.

Това, което се пропуска в цялата картина, е че сегашната икономическа криза в България не се дължи на недостатъчно предлагане (даже напротив, предлагането е повече от достатъчно), а на значително свиване на търсенето. Последното в основната си част е резултат от негативните очаквания на доста от икономическите агенти за бъдещите им доходи. Данните за 2009 показват силен спад в крайното потребление, не чак такова намаление на общия доход в икономиката и значително нарастване на спестяванията. Това позволи и бързо затваряне на дефицита по текущата сметка. Анонсираните от правителството мерки ще подхранят тази тенденция (стимулиране на спестяванията и ограничаване на потреблението), съответно ще намалят допълнително външните дисбаланси в икономиката, но със сигурност няма да се отразят добре на икономическия растеж (заради негативния натиск върху търсенето). В този ред на мисли в сегашната бюджетна ситуация, ако се наложи да се увеличават данъчни ставки, най-добре е да се започне с преките данъци. Да, това ще намали разполагаемия доход на отделните икономически агенти, но така или иначе, ако те очакват това да се случи и съответно са намалили своето потребление, то реализирането на очакванията не би трябвало да се отрази допълнително върху потреблението. Ударът ще го понесат спестяванията. В момента те растат с бързо темпо и се използват за погасяване на задължения към нерезиденти (основно по линия на банковата система). Няма да е болка за умиране, ако тези процеси не случват.

В задачата за събиране на допълнително приходи в бюджета има още няколко неизвестни. От една страна за какви сума става въпрос. Аз лично не очаквам на начислена база дефицитът да мине 3% от БВП (така че не трябва да има притеснения за свръхдефицит и допълнителни спънки за ERM2), но на кешова база не бих се учудил ако достигне и 6%. Ако този дефицит се финансира през фискалния резерв, това (неоснователно) би напрегнало доста хора и съответно ще се търсят и други източници на финансиране. Макар и да е за предпочитане допълнителните приходи да дойдат от преки данъци, техният размер по тази линия има доста силно ограничения отгоре. Това в по-екстремна бюджетна ситуация означава, че без увеличение на ставката по ДДС няма да се мине, но поне необходимостта от увеличение ще е по-малка (в едно от предложениято на правителството се споменаха 22%, но има и не малко слухове, че може да се стигне до 24-25%.). Друго ограничение, което трябва да се има предвид, че увеличението на приходите от някои преки данъци следва с голямо закъснение увеличението на ставките. Ако има необходимост приходите да дойдат колкото се може по-бързо, то увеличението на осигуровките е най-подходящата стартова точка. Още повече, че това би намалило необходимостта от трансфер на централния бюджет към НОИ.

За съжаление от политическа гледна точка едно такова решение е трудно обяснимо (някои хора доста се изхвърлиха за намалението на осигуровките, че даже написаха и смешни статии за аргументация). Особено като се има предвид, че съвсем скоро бяха намалени. Трудно е да си признаеш, че си направил грешка. Но пък и никой не те е карал да си надценяваш приходите в бюджета.

За Дянков и бюджетната статистика

От Mediapool разбираме схващанията на Дянков за бюджетната статистика на начислена основа:

Той обаче поясни, че това е бюджетната статистика, която се използва в България, но ЕК "използва методология на начислена основа, което означава, ако в някоя година е подписан договор, или в случая, който е новият проблем - анекс, дори и да не е разплатен този анекс или този договор, той влиза в тази година."

В горният цитат лошата новина е, че това не е вярно. На начислена основа се отчитат направените разходи, документирани по съответния ред (да се прави разлика с извършените плащания), а не сключените договори. Ако примерно сключите договор за изграждане на поредния лъч на метрото, може да се очаква, че работата няма да бъде свършена за месец-два, а ще отнеме няколко години (дейностите за втория лъч са планирани за четири години). Съответно в бюджета това няма да се отчете за разход в годината на сключване на договора, а сумите ще бъдат разхвърляни по някакъв начин през целия му период на действие, съгласно графика за извършване и отчитане на работата.

В изказването на Дянков не ми е ясно коя от следните две хипотези е в сила. Дали е убеден в това, което казва (жалко за действащ финансов министър) или просто се мъчи да манипулира обществеността как предишните управляващи са виновни за всички лоши показатели (жалко за претенциите му, че е честен).

За Дянков, фискалния резерв и ниските лихви

Поредното смешно изказване на Дянков:

Финансовият министър подчерта, че влизането в ERM II, а оттам в еврозоната ще доведе до много положителни неща за българите. "Първо, този фискален резерв, който сега го пазим, веднага ще може да се използва за проекти в инфраструктурата, за социални проекти и т.н. Лихвите веднага ще паднат с 2-3 пункта", обясни той.

Малко наивно е да се мисли, че фискалния резерв се пази заради валутния борд. Активите, които покриват левовете в обращение са извън фискалния резерв. От друга страна причините за поддържане на някакъв фискален резерв ще останат и след заветното влизане в еврозоната. Поради тази причина едва ли някой (не казвам Дянков, защото, когато влезем в еврозоната, едва ли някой ще си спомня за това недоразумение) ще тръгне да го харчи. Отделен е въпросът, че едно такова харчене е свързано с генериране на голям бюджетен дефицит. А това определено няма да се толерира от правилата в ЕС.

По отношение на лихвите Дянков е прав, че веднага ще паднат. Това, което се пропуска, е доколко е хубаво за икономиката. В краткосрочен план може би, в дългосрочен не. За справка може да се види какво става в прасешката група от страни. От теоретична гледа точка равновесния за икономиката лихвен процент е обратнопропорционално свързан със склонността да отделните индивиди да отлагат потреблението си. Това означава, че ако лихвите в страната са устойчиво по-ниски спрямо равновесните, ще се наблюдава силно вътрешно търсене и устойчиво външно задлъжняване на икономиката, което няма да доведе до устойчиво икономическо развитие. С други думи казано е необходимо икономиката на страната да се доближи като структура до страните в еврозоната и тогава да се мисли за влизане в нея.