Този постинг е следвиствие на едно мое обещание дадено към
Gabo в коментарите към
този постинг. Най-общо въпросът, който беше повдигнат, е след 10 месеца управление (практически в края на май ще станат 8, защото правителството функционира ефективно от началото на октомври, когато бяха назначени зам.министрите) как обещанията (в икономическата сфера) на трите партии, които участват в тройната коалиция, са започнали да се реализират. Далеч съм от мисълта да бъда адвокат на трите партии, още повече, че една от тях ми е супер противна и смятам, че тройната коалиция можа да мине доста по-добре без нея, а на друга от групата изобщо не споделям вижданията за повищаване на благосъстоянието на нацията, което пък не ги прави безсмислени или глупави.
Така или иначе е ясно, че в рамките на коалицията всеки е отстъпил по нещо от своите позиции. От една страна вижданията на БСП се бяха концентрирали в по-голяма намеса на държавата в икономиката (чрез спесифични разходи и помощи) както и по-сложна данъчна система (диференцирани ставки по ДДС и редица облекчения), а от друга страна НДСВ залагаха на намаляване на данъчната тежест (в термините на преки данъци), което от своя страна предполага и по-малка намеса на държавата в икономиката и съответно по-малко социални разходи.
Както може да си види, балансирането между двете позиции не е най-лесното нещо и двете големи партии в коалицията са в недобри позиции. От една страна е НДСВ, която първоначално тотално се разграничи от БСП, а после се коалира, а от друга страна е БСП, която на този етап е далеч от изпълнението на големите социални обещания, които даде. Обаче дори и НДСВ да не беше в коалицията, БСП нямаше да може да изпълни социалните си обещания поради няколко причини, които се дължат на начините, по които се провеждат съответните политики. Икономическата политика на правителството може да се провежда чрез някой от следните начини:
- промяна на правната рамка
- промяна на приходната политика в бюджета
- промяна на разходната политика в бюджета
Ясно, е че промяната на правната рамка не е бърз процес. Дори и да имаш наблюдения върху проблемите в дадена област и знаеш как да промениш съществуващ закон или да внесеш изцяло нов, то обезателно трябва да се мине през следните стъпки (изключваме времето, което отнема самото разработване) - съгласуване с всички министерства и гласуване на Министерски Съвет (което някой път е доста времеемко, особено ако има сериозни възражения и дискусии), внасяне в Народното Събрание и разглеждане от съответните комисии, преминаване на съответните разглеждания и гласувания в пленарна зала и разбира се, публикуване в държавен вестник. Само за сравнение, мога да дам като пример новия закон за ДДС, който се разработва от есента на миналата година и още не е приет. Тоест каквито и гениални законопрокети да са имали и БСП, и НДСВ, едва ли са могли да ги вкарат в правната рамка на страната за изминалото време. Като причина за това може да се изтъкне както натовареността през есента на парламента в разглеждане и гласуване на бюджета, така и синхронизацията на българското законодателство с европейските директиви.
По не по-различен начин седи положението и с приходната и разходната политика на правителството. Причината за това е моментът, в който вече имаше ефективно правителство, а именно краят на септември, началото на октомври, при положене, че предложението за бюджета трябва да се внесе в Народното Събрание до края на октомври. Съответно бюджетът за тази година е бил разработен от предходното правителство и БСП не са могли да внесат сериозни промени в него, както в приходната, така и в разходната част. Защо се получава така? Най-общо причината се дължи на графика за изготвяне на бюджета. Стартирането на бюджетната процедура започва в средата на януари (тази година закъсня с няколко седмици, въпреки, че в медиите се тръбеше точно обратното) с изготвянето на тригодишни прогнози за развитие на икономиката. Заложените данъчни политики и целеви нива на бюджетния баланс комбинирани със средносрочните прогонози задават сумата на разходите, които може да направи бюджета. На база вижданията на правителството за приоритетни сектори, тези пари се разпределят между отделните министерства. Разглежданията в Министърски съвет започват от края на май и приключавт към края на юни, началото на юли. Нещо, което трябва да се отбележи, че в последните години се правят опити парите да не се дават на кило, а да се дават за конкретни проекти и програми, както и че бюджета се разглежда в тригодишен хоризонт. Крехкият политически баланс, който се наблюдава през последните 5 години обаче не дават възможност за преминаване към изцяло такъв тип бюджетиране. След края на отпускарския сезон (през септември), се актуализират основните разчети (от една страна това се дължи, ако има значителни промени в развитието на икономиката, а от друга страна дискусиите в МС могат да доведат до промяна на основните параметри на бюджета) и се подготвя промяна на нормативната база. След повторно разглеждане в МС през октомври проекто-бюджета се внася в парламента. От цялата тази схема се вижда, че правителствата формирани във втората половина на година са принудени през първата година и половина на своето управление да водят чужда фискална политика.
В контекстта на казаното може да се заключи, че до този момент правителството на Станишев от данъчна гледна точка следва политиката на НДСВ. Това си пролича, както в значителното намаляване на социално-осигурителните вноски (стъпка, която на мен ми харесва), така и в оплоскостяването на подоходния данък (нещо, което не одобрявам). От друга страна тъй като разходите на правителството вече са били разхвърляни по отделните министерства, то едва ли е имало възможност БСП да финансират разходите, които са искали да бъдят направени и следователно те не са заложени в такава степен в бюджета за 2006г. Нещо, което най-вероятно ще бъде направено в бюджета за 2007г. От друга страна повечето разходи измерени в лева, не значи повече полезност за обществото. Това най-вече важи за нереформирани сектори като здравеопазване и образование, където колкото и пари да се налеят, сякаш потъват в бездънна яма и не се виждат никакви ефекти. От моя гледна точка и двамата министри, отговарящи за тези сектори, знаят това и поне в началото направиха не лоши опити за повишаване на ефективноста на изразходваните средства в здравеопазването и образованието. За съжаление като че ли се сблъскаха доста интереси и нещата май отново отидоха познатото състояние.
Доколко двете големи партии в тройната коалиция ще успеят да си стиковат вижданията за развитие на икономиката, ще си проличи при разглеждането на Бюджет 2007. На този етап БСП и ДПС искат да правят повече разходи, а НДСВ да се намалява данъчна тежест. В това кой ще надделее и кой ще оттстъпи е рано да се каже, но спряганите промени в правителството покрай критиките, идващи от ЕС, могат да отприщат доста страсти. Едно е ясно, че между чука и наковалнята се намира Министрество на финансите и вече се пуснаха разни слухове, че следващият бюджет може да се разглежда от друг министър, защото на този взело да му писва.
Камерите пред единия от изходите в подлеза на кръстовището пред Ректората. Както може да се види на снимките двете камери са се “разфокусирали” нещо и вместо да следят минаващите през подлеза, гледат храстите. Сигурно от МВР за поели функциите на “Озеленяване” иначе няма логична причина тези камери да са в това състояние вече няколко седмици.
На Орлов мост може да се види как една от камерите, която би трябвало да следи движението към подлеза, се е вторачила в рекламния билдборд. Разбирам, че мониторинга на рекламни послания е важен, но все си мислех, че това е по-скоро в правомощията на СЕМ.
Малко по-нататък до спирката на рейсовете и тролеите на Орлов мост може да се види самотна стойка за камера. Камерата е запрашила на някъде.
