Разходка

След като в последно време не ми остава свободно време да се разхождам из паркове и гори, днес тази тенденция беше прекъсната с една разходка в Борисовата градина, което от своя страна беше повод да се направят много снимки. Това разбира се, беше за сметка на нарушеното спокойствие на паяците,

както и на доста отделено време за наблюдаване на живота на гълъбите.

Надявам се през август да успея да се отдам на повече outdoor activities и съвсем да обърна тенденцията. Поне ме чака едноседмично мотаене из Родопите.

Структурно окабеляване

Отворените формати и Обществената информация

Тези дни ми попадна стенограмата от заседанието на Комисията по гражданско общество и медии, на което са обсъждани предложението за промяна на Закона за достъп на обществената информация, целящо да засили използването на "отворени" (в термините на предложението) формати в обмена на информация между граждани и държавната администрация. Четейки стенограмата две неща ми правят доста силно впечатление. Първото е как едно нещо може да не бъде прието при положение, че няма нито един човек гласувал срещу него, а второто е как хора, които явно нищо не разбират от тематиката, без да са се консултирали със експерти взимат решение на база на това да се направи сечено на някой. Навремето ми бяха разправяли случки от разни заседания на бюджетната и икономическата комисия от предходния парламент, но това определено "вдига" летвата по простотия.

Иначе върху внесеното предложение има две критики внесени съответно от ДАИТС и администрацията на Министерски съвет. От първите критиката идва най-вече по линия на дефиницията на "отворен формат". Причините за това могат да се гадаят, но ако трябва да отворя въображението си в посока на Microsoft-ката конспирация, тази дефиниция изключва "отворения формат" на Microsoft, което сигурно не се нрави на някои хора от ДАИТС.

Втората критика е свързана с това, че така записано предложението за изменение на въпросния закон е излишно, защото при сега действащия закон всеки може да избере формата, по която иска да получи въпросната информация (ако е в електронен вид, може да се укажат и техническите изисквания). Разбира се в това становище се пропуска фактът, че законът допуска възможност органът на изпълнителната власт да не съобрази с техническите изисквания в редица случаи. От друга страна предложението не се бори да затвори тези пропуски и да направи така, че ако някой иска информацията в "отворен формат", то да не му бъде отказан достъпа в този му вид, а по-скоро е някакъв "каруцарски" хак, чрез който независимо какво искаш и как го искаш, ще получиш информацията и във някакъв отворен формат.

За някои този хак, може да е досаден, защото ако примерно искат информацията в някой от форматите на Microsoft, ще получат информацията и в още един формат, който ще е отворен и ще бъде по избор на държавната администрация. Последното от своя страна, може доста да натовари потребителя, като трафик, ако администрацията реши да му праща нещата като сканирани документи във вид на pdf. За други, които пък са фенове на отворените формати, този хак няма да върши работа, защото дори и да са поискали информацията да бъде предоставена като файл от електронната таблица на OpenOffice.org, пак може да им бъде отказан достъп във този формат и да получат нещата като Excel-ски файл плюс файл в свободен формат по избор на държавната администрация, например pdf или файл на OpenOffice Writer. Тоест пак няма да може да свършат работа, без да конвертират Excel-ския файл. Изводът е, че ако администрацията реши да бъде некооперативна, тази промяна няма да я спре, което поставя под въпрос ефективността на предлаганата промяна.

Разбира се, за авторите на предложението за изменение на проекта, то изглежда добро. Целта, която са си поставили, е всички неща качени по интернет страници някъде, да могат да се свалят и в отворен формат, а не само в Microsoft-ските такива. Само че не става ясно защо се прави взаимно-еднозначно съответствие между информация качена по разни страници в интернет и обществена информация. В крайна сметка обществена информация, към която е ориентиран закона, за момента е в пъти повече от информацията качена по разни страници. Сигурно е хубаво по страниците да има качена повече обществена информация за всяка една администрация (като становища, заповеди и т.н), но за момента това е положението и при тази ситуация това допускане не е много уместно. Явно е целена простота (в смисъл на кратко и ясно) в това предложение, но някак си тази простота разширява промените не само до информацията сложена на интернет страници, а до цялата обществена информация.

Нещо, което прави доста лошо впечатление при дискусиите възникнали около този проект, е заемането на доста крайни позиции, което едва ли ще се отрази добре при следващите опити за засилване на позициите на отворените формати.

Microsoft и ODF

Тази седмица стана ясно, че Microsoft са решили да вкарат поддръжка на Open Document Format в новия си офис пакет. На първо време като add-in и няма да е вграден в основния продукт. Мен една такава стъпка от страна Microsoft за поддръжка на ODF доста ме учудва (маркетингово не е правилен ход), но явно „натиска“ (извинението да се мигрира от MS Office) от страна на няколко правителства е дало ефект. Това от своя страна ще отприщи по-широко използване на ODF и съответно до по-голяма популярност на OpenOffice.org.

В момента няма какво да си кривим душата, но навлизането на OpenOffice.org и неговия формат е доста ограничено. Аз поне от себе си съм забелязал, че когато ползвам OpenOffice.org дори и да записвам файловете в ODF, то поради причината, че контактувам с хора, които не могат да ги прочетат, се виждам принуден да ги записвам и в MS Office форматите. От друга страна е малко безсмислено поддръжката на едно съдържание във два формата. Дори в работата да имаме политика, за налагането на ODF и помежду си обменяме документите така, то не може да имаме такива изисквания към нашите контрагенти. От друга страна имаме лицензиран MS Office и поради факта, че сме заковани за doc и xls формати, логично си ползваме него, а не OpenOffice.org (все пак последният има доста да догонва, особено в електронните таблици).

Та в тоя ред на мисли поддръжката на ODF от страна на MS Office доста ще облекчи тези ограничения и особено хората с по-малко претенции към офис пакетите ще забравят за doc и xls форматите, а дали съм прав – бъдещето ще покаже.

Оптимизации

Тази седмица здраво се „оптимизирах“ в работата. За един продукт се разработва оценяване на ARMA-GARCH модели от произволен ред и трябваше да се експериментират най-различни solver-и, които да максимизират функцията на правдоподобие, защото не сме толкова „яки“, че да си напишем сами. Тя работата малко гадна, защото от една страна има едни здрави нелинейни ограничения, на които и да се счупим, няма да можем да им сметнем аналитично производните и явно трябва числено да се апроксимират, а от друга страна и функцията на правдоподобие не е много готина. Направо не ми се мисли, ако се набутаме да правим и асиметрични t-разпределения на грешката.

За да се види, кой от многото алгоритми ни върши най-добра работа се пробвах да тествам няколко общо достъпни solver-а. Те общодостъпни, но се извикват по-различен начин и не гот да се омешат толкова езици с различен синтаксис . Един фортрански код, го закачих към една програма на C, която вършеше всичко останало. В R имаше реализирани 3 алгоритъма, които също бяха тествани (от това тестване спокойно може да излезе пакет за оценяване на ARMA-GARCH в R). Лошото на тези използвани алгоритми беше, че са за оптимизация без ограничения и въпреки, че нашата оптимизация я свеждаме до такава, чрез penalty функции, то когато оптималното решение е на границата, работата не е много гот.

За целта се пробвахме със Frontline Solver (това е и solver-а, който се ползва в Excel), защото поддържа ограничения. Свалих една 15 дневна trial версия, да видя що за животно е и се оказа, че е доста голямо. Първо под Linux не можах да го подкарам. Трябваше малко да актуализирам gcc-то и glibc-то, за да могат бинарните му работи да се линкват като хората, но с тази trial защита не можах да се преборя. Не, че съм искал да я лъжа, но той просто не се оправяше с 15 дневния лиценз. През Matlab-ът си казваше, че няма лицензен файл, а като се пробвам да се закача през C, правеше директно Segmentation fault.

За мой най-голям неприязън трябваше да го боря под Windows, където се предполага, че нещата ще минат доста по-гладко. Да, ама не. Matlab-ът пак изплюваше, че не намира лицензен файл. И работата отиде в реката. След доста часове опити, накрая разбрахме къде е бил ключа от палатката. Трябвало е да се инициализира една променлива по правилния начин. Много кофти работа, могат да напишат над 500 страници референции за функциите в цялата простотия, а не могат да отделят 10 страници да кажат каква е логиката на цялото нещо и как се инициализира проклетата система.

Като се тегли чертата, лошото е че никой от тестваните алгоритми не се представи по-добре от оптимизационния toolbox на Matlab и ако трябва да го портваме на Java или C, ще ни се завие свят от матрични операции. Не че LAPACK-ът не е насреща, но все пак.

Планинско

След като миналата година изкачихме през нощта Черни връх, тръгвайки от Драгалевци, за снощи бяхме запланували да катерим Мусала от Боровец. Напук на всякакви лоши прогнози за времето, решени да посрещнем първоюлския изгрев на Мусала, няколко сериозни човека потеглихме към поредното предизвикателство. На мен се падна честта да превозвам хората, което не е много комфортно особено на връщане, ако не си спал достатъчно.

Началото беше добро. Някъде към 22 часа потеглихме от Боровец. Изпрати ни италианския химн, звучащ от телевизора в близкото заведение. Небето беше ясно и се виждаха много звезди. Надявахме се синоптиците да са сбъркали и задаващите се валежи да се позабавят с един ден. Така или иначе имаше доста различни нюанси в прогнозите, които гледахме на три различни места. Ходейки по пътя нагоре, по някое време започна да присветва. Беше доста интересно, защото небето продължаваше да е ясно, звездите се виждаха, но въпреки това небето поне веднъж в минутата беше осветявано от светкавица. Гърмежи обаче не се чуваха и най-вероятно светкавиците бяха доста далече.

Един от хората в групата изказа своята теория за образуването на тези гръмотевични бури. Според него (той не е синоптик и незнам до колко една такава теория е приета сред синоптиците) през последните дни, когато времето беше доста горещо, се е изпарила доста вода от водоемите и така са се образували локално разни облаци, които обаче имат различни потенциали. Появяването на вятър в такава ситуация, смесва облаците и създава големи гръмотевични бури.

Някъде към полунощ се появиха облаци и звездите зачезнаха. Освен това интензитета на светкавиците се и усили. Беше ни ясно, че до върха няма да стигнем, но поне да се класираме до хижата. По това време бяхме някъде на не повече от час път до хижа Мусала, гората вече беше зад нас и не можехме да се ползваме от нейната закрила. Тогава започна да вали, а гръмотевиците вече се чуваха. Сложихме набързо дъждобраните и докато гората беше наблизо решихме да се връщаме. Добре че не валеше силно.

Успешно се върнахме до Боровец към 1:30 и тамън влязохме в колата и потеглихме, и се развихри страхотен дъжд, придружен с град. Трудно се караше с над 30 km/h. Просто нямаше видимост. За щастие премина бързо. След това станахме свидетели на много красиви гледки. Жалко, че не можах да ги снимам (опитах се, но не съм си играл много с фотоапарата за такъв тип снимки и не излезе нищо хубаво, още повече, че нямаше как та го закрепя на статив в колата). Водата от мокрите пътища взе да се изпарява и създаваше впечатление, все едно се шофира върху облаци. Пътят не се виждаше. Това от друга страна създаваше и проблеми, защото от време на време се попадаше в локви, които на бързо изплискваха предното стъкло. Последното не беше много приятно изживяване, когато беше съчетано и с разминаване с друго превозно средство.

Цялата обстановка с карането върху облаци беше много хубава. Това чувство особено се засилваше, когато цялото небе се осветяваше от някоя силна светкавица. А светкавици имаше много. Имаше интересни комбинации и серийни присветвания. Май беше една от най-хубавите гръмотевични бури, които съм виждал. Впечатленията от нея, някак си компенсираха разочарованието от непокоряването на Мусала. Но няма страшно и на него ще му дойде времето.