След като миналата година изкачихме през нощта Черни връх, тръгвайки от Драгалевци, за снощи бяхме запланували да катерим Мусала от Боровец. Напук на всякакви лоши прогнози за времето, решени да посрещнем първоюлския изгрев на Мусала, няколко сериозни човека потеглихме към поредното предизвикателство. На мен се падна честта да превозвам хората, което не е много комфортно особено на връщане, ако не си спал достатъчно.
Началото беше добро. Някъде към 22 часа потеглихме от Боровец. Изпрати ни италианския химн, звучащ от телевизора в близкото заведение. Небето беше ясно и се виждаха много звезди. Надявахме се синоптиците да са сбъркали и задаващите се валежи да се позабавят с един ден. Така или иначе имаше доста различни нюанси в прогнозите, които гледахме на три различни места. Ходейки по пътя нагоре, по някое време започна да присветва. Беше доста интересно, защото небето продължаваше да е ясно, звездите се виждаха, но въпреки това небето поне веднъж в минутата беше осветявано от светкавица. Гърмежи обаче не се чуваха и най-вероятно светкавиците бяха доста далече.
Един от хората в групата изказа своята теория за образуването на тези гръмотевични бури. Според него (той не е синоптик и незнам до колко една такава теория е приета сред синоптиците) през последните дни, когато времето беше доста горещо, се е изпарила доста вода от водоемите и така са се образували локално разни облаци, които обаче имат различни потенциали. Появяването на вятър в такава ситуация, смесва облаците и създава големи гръмотевични бури.
Някъде към полунощ се появиха облаци и звездите зачезнаха. Освен това интензитета на светкавиците се и усили. Беше ни ясно, че до върха няма да стигнем, но поне да се класираме до хижата. По това време бяхме някъде на не повече от час път до хижа Мусала, гората вече беше зад нас и не можехме да се ползваме от нейната закрила. Тогава започна да вали, а гръмотевиците вече се чуваха. Сложихме набързо дъждобраните и докато гората беше наблизо решихме да се връщаме. Добре че не валеше силно.
Успешно се върнахме до Боровец към 1:30 и тамън влязохме в колата и потеглихме, и се развихри страхотен дъжд, придружен с град. Трудно се караше с над 30 km/h. Просто нямаше видимост. За щастие премина бързо. След това станахме свидетели на много красиви гледки. Жалко, че не можах да ги снимам (опитах се, но не съм си играл много с фотоапарата за такъв тип снимки и не излезе нищо хубаво, още повече, че нямаше как та го закрепя на статив в колата). Водата от мокрите пътища взе да се изпарява и създаваше впечатление, все едно се шофира върху облаци. Пътят не се виждаше. Това от друга страна създаваше и проблеми, защото от време на време се попадаше в локви, които на бързо изплискваха предното стъкло. Последното не беше много приятно изживяване, когато беше съчетано и с разминаване с друго превозно средство.
Цялата обстановка с карането върху облаци беше много хубава. Това чувство особено се засилваше, когато цялото небе се осветяваше от някоя силна светкавица. А светкавици имаше много. Имаше интересни комбинации и серийни присветвания. Май беше една от най-хубавите гръмотевични бури, които съм виждал. Впечатленията от нея, някак си компенсираха разочарованието от непокоряването на Мусала. Но няма страшно и на него ще му дойде времето.
Началото беше добро. Някъде към 22 часа потеглихме от Боровец. Изпрати ни италианския химн, звучащ от телевизора в близкото заведение. Небето беше ясно и се виждаха много звезди. Надявахме се синоптиците да са сбъркали и задаващите се валежи да се позабавят с един ден. Така или иначе имаше доста различни нюанси в прогнозите, които гледахме на три различни места. Ходейки по пътя нагоре, по някое време започна да присветва. Беше доста интересно, защото небето продължаваше да е ясно, звездите се виждаха, но въпреки това небето поне веднъж в минутата беше осветявано от светкавица. Гърмежи обаче не се чуваха и най-вероятно светкавиците бяха доста далече.
Един от хората в групата изказа своята теория за образуването на тези гръмотевични бури. Според него (той не е синоптик и незнам до колко една такава теория е приета сред синоптиците) през последните дни, когато времето беше доста горещо, се е изпарила доста вода от водоемите и така са се образували локално разни облаци, които обаче имат различни потенциали. Появяването на вятър в такава ситуация, смесва облаците и създава големи гръмотевични бури.
Някъде към полунощ се появиха облаци и звездите зачезнаха. Освен това интензитета на светкавиците се и усили. Беше ни ясно, че до върха няма да стигнем, но поне да се класираме до хижата. По това време бяхме някъде на не повече от час път до хижа Мусала, гората вече беше зад нас и не можехме да се ползваме от нейната закрила. Тогава започна да вали, а гръмотевиците вече се чуваха. Сложихме набързо дъждобраните и докато гората беше наблизо решихме да се връщаме. Добре че не валеше силно.
Успешно се върнахме до Боровец към 1:30 и тамън влязохме в колата и потеглихме, и се развихри страхотен дъжд, придружен с град. Трудно се караше с над 30 km/h. Просто нямаше видимост. За щастие премина бързо. След това станахме свидетели на много красиви гледки. Жалко, че не можах да ги снимам (опитах се, но не съм си играл много с фотоапарата за такъв тип снимки и не излезе нищо хубаво, още повече, че нямаше как та го закрепя на статив в колата). Водата от мокрите пътища взе да се изпарява и създаваше впечатление, все едно се шофира върху облаци. Пътят не се виждаше. Това от друга страна създаваше и проблеми, защото от време на време се попадаше в локви, които на бързо изплискваха предното стъкло. Последното не беше много приятно изживяване, когато беше съчетано и с разминаване с друго превозно средство.
Цялата обстановка с карането върху облаци беше много хубава. Това чувство особено се засилваше, когато цялото небе се осветяваше от някоя силна светкавица. А светкавици имаше много. Имаше интересни комбинации и серийни присветвания. Май беше една от най-хубавите гръмотевични бури, които съм виждал. Впечатленията от нея, някак си компенсираха разочарованието от непокоряването на Мусала. Но няма страшно и на него ще му дойде времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар