Животът в Родопите

Едно от нещата, които ми харесаха на тазгодишното екскурзионно, беше възможността да добия впечатления от живота в Родопите. Ако трябва да го характеризирам с една дума, то това е "труден". Все пак трябва да уточня, че наблюденията не са ми много представителни, защото се простират само върху селата Ягодина, Триград и Мугла. Разбира се един такъв извод не изглежда нелогичен предвид факта, че в планинските райони трябва да се полагат повече усилия, но трудността се засилва и от непосредствената близост с бившата граница на "желязната завеса". Липсата на добра инфраструктура и развита промишленост усложнява в голяма степен живота.

По време на един от преходите бяхме седнали да похапнем на една ливада. Към нас се приближи един човек, който сечеше дърва. Явно му беше скучно и в наше лице видя компания, с която може да си побъбри. Разправяше как се подготвя за наближаващата зима, която според него в тези райони започва в средата на октомври и трае към половин година. Обясняваше как му трябват към 40 кубика дърва за да изкара зимата. Сам си ги сечеше и транспортираше до коларския път, откъдето след това някой щеше да му ги откара до вкъщи. Разбира се жалваше се, колко скъпо ставало всичко, въпреки, че на нас гледайки от "софийската камбанария" цените ни се видяха доста приемливи. Въпреки това спокойно можеше да се каже, че този човек се бореше за оцеляването си. Някак си нямаше избор. По-младите успяваха да мигрират и да си търсят късмета другаде. Коментирахме обезлюдяването на селата (в Родопите това май силна тенденция) и перспективите за развитие. Опитахме да му вдъхнем надежда, че нещата са почнали да се стабилизират, но като цяло дребните положителни промени са трудно оценими.

В тази ситуация на мен ми стана най-жал за децата родени в тези райони. Впрегнати в домашната работа в постигане на оцеляването на семейството, нямат възможност да получат добро образование, което ограничава възможностите им за по нататъшно развитие. Този факт се подсилва и от промените, които спохождаха България през последните години. Образователните реформи и закриването на училища се усещат най-силно в тези райони. Като минавахме през село Мугла, тамошното училище изглеждаше ужасно. През ум не ми е минало, че може да е действащо, а най-близко населено място е на 20 километра по четвъртокласен път. Явно през зимата имаше големи ваканции.

Единственото конкурентно предимство, които имат тези хора, е хубавата природа. Това им спомага да развиват туристически услуги и може би е най-сериозния им източник на приходи. Туристите определено бяха на почит. Спускайки се към Триград, нашата голяма група се виждаше отдалече и някъде в далечина се чу провикване: "Мамо, мамо, туристи!". Когато влязохме в селото, по оградите на дворовете уж така лежерно без причина седяха хора, които ни гледаха с интерес. Представях си как са били посрещани партизаните навремето. Това, както и начина по който трамбовахме ливадите, ме накара да направя аналогии и с Виетнам. Бяхме над 20 човека, които по коларските пътища се движехме в две редици, на прилично разстояние един от друг в редица. Ходихме с тежки раници на гръб и се оглеждахме в страни от пътя, но не да търсим неизвестни нападатели, а в търсене на маркировката.

В село Ягодина, седейки на една от пейките на площада, успях да се вслушам в разговорите на местните хора. Докато бях близо до тях не коментираха политика, а местните си проблеми и велможи. Споменаха се и разни кредитни карти и обяснения що за животно е това. Интересно настана когато дойде група от четерима туристи. Веднага почна да се коментира, че са чужденци. За тяхно съжаление бяха българи. С тази груха се срещнахме няколко часа по-рано. Разочарованието беше пълно, когато видяха, че са с палатки и спални чували. Явно нямаше да дадат сериозен принос в местната икономика. Напазаруваха набързо в магазина и отпрашиха.

В селските магазини бяхме голяма атракция. Бирите и сладоледите се свършваха като топъл хляб. Особено забавно беше, когато се запътихме към последната хижа. Там щяхме да седим 2 дни, а нямаше да ни чака никаква храна, та трябваше да заредим сериозно. Понеже бяхме много хора, в едното село разграбихме повечето неща в магазина и се наложи да дозаредим в следващото. Продавачката едва ли се е надявала да направи такъв оборот.

В заключение, ако нещо трябва да се спомене за хората в Родопите, то е че са доста неподправени, искрени, и готови да помогнат.

P.S. Надявам се този път да не ми забие редактора, защото ако трябва да пиша трети път толкова дълъг постинг, сигурно ще се откажа. Така или иначе първият вариант беше по-хубав от този.

P.S. С този постинг нямам късмет. Сега пък няма място при blogspot.com.

Ориентиране в Родопите

Едно от нещата, което почти веднага разбрахме в Родопите, бе че картите на Картография ЕООД не ни вършат много работа. За това имаше две основни причини. Първата бе, че самите Родопи са голяма планина и съответно мащабът на картите е малък - 1:100000. Това от своя страна води до не много добре направени изолинии, което затруднява ориентирането къде точно се намирате в даден участък. Последното нещо е подпомогнато и от втората причина, а именно маркировката на картата не съответства с действително поставената маркировка. Така например може да се случи, че на картата трябва да подсичате върха отдясно, но практически да сте го подсекли отляво. И това не е, защото сте се загубили, а защото Родопите в последно време са доста добре маркирана, но маркировката не е поставяна от Българския туристически съюз. Малко странно изглежда, но предвид политическата конюнктура, това не ме учудва. Министерство на финансите е отпуснало пари за маркировка на МОСВ (а не на БТС), което предвид факта, че се управлява от хора на ДПС, може само да стимулира фантазиите ни как тези пари се движат из разни кръгове и обръчи. Както и да е, тези разминавания не са фатални, стига да не искате да се отклонявате от стандартните маршрути. За последното могат доста до помогнат и съветите на местните хора, които си знаят много добре гората и използват някакви едва забележими кратки пътечки. В такива случаи е хубаво да се намира някой и друг GPS подръка.

Няколко думи за хижите в Западните Родопи

Приключи и таз годишното екскурзионно летуване. Честта се падна на Западните Родопи и тръгвайки малко от над Смолян, направихме една дъга до Девин. За пореден път се убеждавам, че Родопите не са за класическия туризъм, който съм свикнал да практикувам. Не са много високи, хубавите гледки не са постоянно явление, ходи се през доста през ливади и пече добре. Все неща, които ме карат да предпочитам Рила и Пирин. Въпреки това Родопите си имат своя чар. Има не малко местности, като ждрела, пещери и села, които прости си заслужава да се посети, било чрез автомобилна разходка или по някакъв друг повод.

Както и да е, отплеснах се малко. Та да скокна на основната тема свързана с хижите, пък другите впечатления се надявам през следващите няколко дни да ги опиша в серия от постинги. За последно на екскурзионно в Родопите бях преди 3 години и тогава хижите бяха голяма мизерия. Не мога да преценя дали положението се оправя, защото тази година поехме в диаметрална посока, но тъй като минахме транзит през хижа Студенец, на която спахме предишния път, май изводът е, че положението се влошава. Като, че ли основното правило за хижите в Родопите, е че колкото са по-достъпни, са толкова по-мизерни.

Хижите, на които нощувахме, са следните:

• Перелик - малка хижа, която е лесно достъпна с кола. Тъй като там ни беше първата нощувка, не сме били претенциозни за баня, но ми се струваше, че няма. За сметка на това храната беше ужасна. Вечерята ни се състоеше от някакви мазни кюфтета, при чийто вид всички завидяха на вегетарианците в групата, а хлябът който ни бяха дали беше мухлясал. Закуската също беше под всякаква критика, но някак си приживяхме нещата. Слава на сникърсите, които носих.
• Ледницата - ако четете малко на криво името, може да се объркате за някое бяло лечебно заведение, но хижата не беше лоша, особено на фона на Перелик. Както бяхме умрели от жега, след прехода, бяхме посрещнати с много хубав студен таратор (млякото беше Родопея) и за малко да изям и този на съседите. Храната също си я биваше, а имаше и баня, както и топла вода. Последното май зарадва всички.
• Чаирски езера - това е хижа, която се стопанисва от някакви адвентисти (надявам се да не съм объркал наименованието, пък ако съм го объркал, моля за извинение). От целия маршрут може да се каже, че е най-трудно достъпната хижа, но за сметка но това беше най-хубавата. Имаше вътрешна баня и тоалетна, но за съжаление бяха на едно. Така че като се появи опашка от желаещи за къпане, беше трудно да се дореди човек до тоалетната. Храната беше много добра и направо се чувствах яко угоен.
• Орфей - тази хижа се намира на доста хубаво място, но май с това и се изчерпват предимствата. Разполага с две сгради, като в едната има вътрешна тоалетна и баня. Тази сграда май е пооправена със някакви средства от ЕС. Другата сграда, в която бяхме ние, не беше в много цветущо състояние. Въпреки, че е вече на 30 години, някак си е недовършена, няма дори санитарен възел и чешма наблизо, така че при нужда трябва де се бие път до съседната сграда. Личи си, че и това, което има не се поддържа много и нещата са пред разруха. В тази сграда трябва да се намират столовата и кухнята, които не работят. Май това е и причината на тази хижа да не предлагат ядене. Като се има предвид, че там останахме две вечери, се наложи да взимаме доста ядене от съседното село. Разбира се не останахме гладни, а и около приготвянето манджата имаше доста приятни емоции. Но така или иначе, толкова добра хижа да се държи в пълна мизерия ми е повече от странно, при положение, че е много лесно достъпна с кола.

Разбира се хижите може би са поставени под доста силна конкуренция от възможността да се нощува из квартирите в родопските села, което намалява и необходимостта да са привлекателни, тъй като единствената им целева група са нискобюджетни туристи. Две вечери спахме в село Ягодина и мога да кажа, че беше доста хубаво, предполагам, че и из другите села квартирите са добре изпипани. Може би нещо, на което трябва да се обърне внимание при избор на квартира, е че инфраструктурата в селата не е на ниво, при което, ако не са взети съответните мерки, по баирите налягането на водата е доста символично. Така, че като избирате квартира (ако имате избор разбира се, защото в активния сезон е доста трудно) гледайте да е в ниската част на селото.

Толкова за хижите. Може би нещо, което трябваше да кажа, е че където сме ползвали баня е било безплатно. В близките дни се надявам да драсна още някой постинг за впечатленията от Родопите.

Мезето в храната

Едно от неприятните за мен неща, когато ям някое плодче, е да видя някакво мезе под формата на червей в него. Като цяло имам неприязън към червеите и избягването на тези близки срещи като че ли в последно време води до ограничаване на консумацията на плодове. Знам, че е глупаво, още повече, че плодчетата с червеи са по-здравословни от останалите, най-вече поради липсата на химикали в тях, но такива са моите реакции.

Онзи ден докато сладко си похапвах една прасковка за мой ужас се срещнах с поредното мезе. Докато отвратен се чудех какво да правя с остатъка от плода, Нелка така се въодушеви, че с ножчето набързо го извади, пльосна го на една чиния и каза: Хайде да го снимаме! Това е част от резултата:

Pivot table

Обикновено данните, с които се налага да работят хората, имат доста сложна структура и класификация. Например в рамките на една средно голяма фирма, всяка една продажба освен със своята стойност се характеризира и с: дата на продажба, артикул, магазин, клиент, продавач и т.н. Всички тези характеристики заемат стойности от някакво изброимо множество, в което може да има, а може и да няма наредба, и ни карат да ги интерпретираме като координати в някакво n-мерно пространство. Тъй като обикновено хората трудно си представят нещата в многомерните пространства, обикновено в този случай работят най-много до 2D неща или казано по друг начин - с таблички. Тоест на цялата тази сложна съвкупност от данни трябва да и се намери 2D проекция, която да представя необходимата информация. Ако са "правилно" структурирани данните инструменти, които помагат да са направи тази проекция са Pivot table в Excel или Data pilot в OpenOffice.org Calc.
Използвайки тези инструменти много бързо се правят какви ли не справки. За съжаление и двата инструмента не поддържат (част от) координатите на данните да принадлежат на множество, в което е въведена някаква дървовидна структура, т.е елементите му да имат родител, който принадлежи на същото множество. Тъй като се интересувам от такъв инструмент, ако някой е срещал нещо подобно, да бъде така добър да ми каже. Не ми остава много време да взема да си напиша :-)