Приключи и таз годишното екскурзионно летуване. Честта се падна на Западните Родопи и тръгвайки малко от над Смолян, направихме една дъга до Девин. За пореден път се убеждавам, че Родопите не са за класическия туризъм, който съм свикнал да практикувам. Не са много високи, хубавите гледки не са постоянно явление, ходи се през доста през ливади и пече добре. Все неща, които ме карат да предпочитам Рила и Пирин. Въпреки това Родопите си имат своя чар. Има не малко местности, като ждрела, пещери и села, които прости си заслужава да се посети, било чрез автомобилна разходка или по някакъв друг повод.
Както и да е, отплеснах се малко. Та да скокна на основната тема свързана с хижите, пък другите впечатления се надявам през следващите няколко дни да ги опиша в серия от постинги. За последно на екскурзионно в Родопите бях преди 3 години и тогава хижите бяха голяма мизерия. Не мога да преценя дали положението се оправя, защото тази година поехме в диаметрална посока, но тъй като минахме транзит през хижа Студенец, на която спахме предишния път, май изводът е, че положението се влошава. Като, че ли основното правило за хижите в Родопите, е че колкото са по-достъпни, са толкова по-мизерни.
Хижите, на които нощувахме, са следните:
Разбира се хижите може би са поставени под доста силна конкуренция от възможността да се нощува из квартирите в родопските села, което намалява и необходимостта да са привлекателни, тъй като единствената им целева група са нискобюджетни туристи. Две вечери спахме в село Ягодина и мога да кажа, че беше доста хубаво, предполагам, че и из другите села квартирите са добре изпипани. Може би нещо, на което трябва да се обърне внимание при избор на квартира, е че инфраструктурата в селата не е на ниво, при което, ако не са взети съответните мерки, по баирите налягането на водата е доста символично. Така, че като избирате квартира (ако имате избор разбира се, защото в активния сезон е доста трудно) гледайте да е в ниската част на селото.
Толкова за хижите. Може би нещо, което трябваше да кажа, е че където сме ползвали баня е било безплатно. В близките дни се надявам да драсна още някой постинг за впечатленията от Родопите.
Както и да е, отплеснах се малко. Та да скокна на основната тема свързана с хижите, пък другите впечатления се надявам през следващите няколко дни да ги опиша в серия от постинги. За последно на екскурзионно в Родопите бях преди 3 години и тогава хижите бяха голяма мизерия. Не мога да преценя дали положението се оправя, защото тази година поехме в диаметрална посока, но тъй като минахме транзит през хижа Студенец, на която спахме предишния път, май изводът е, че положението се влошава. Като, че ли основното правило за хижите в Родопите, е че колкото са по-достъпни, са толкова по-мизерни.
Хижите, на които нощувахме, са следните:
- Перелик - малка хижа, която е лесно достъпна с кола. Тъй като там ни беше първата нощувка, не сме били претенциозни за баня, но ми се струваше, че няма. За сметка на това храната беше ужасна. Вечерята ни се състоеше от някакви мазни кюфтета, при чийто вид всички завидяха на вегетарианците в групата, а хлябът който ни бяха дали беше мухлясал. Закуската също беше под всякаква критика, но някак си приживяхме нещата. Слава на сникърсите, които носих.
- Ледницата - ако четете малко на криво името, може да се объркате за някое бяло лечебно заведение, но хижата не беше лоша, особено на фона на Перелик. Както бяхме умрели от жега, след прехода, бяхме посрещнати с много хубав студен таратор (млякото беше Родопея) и за малко да изям и този на съседите. Храната също си я биваше, а имаше и баня, както и топла вода. Последното май зарадва всички.
- Чаирски езера - това е хижа, която се стопанисва от някакви адвентисти (надявам се да не съм объркал наименованието, пък ако съм го объркал, моля за извинение). От целия маршрут може да се каже, че е най-трудно достъпната хижа, но за сметка но това беше най-хубавата. Имаше вътрешна баня и тоалетна, но за съжаление бяха на едно. Така че като се появи опашка от желаещи за къпане, беше трудно да се дореди човек до тоалетната. Храната беше много добра и направо се чувствах яко угоен.
- Орфей - тази хижа се намира на доста хубаво място, но май с това и се изчерпват предимствата. Разполага с две сгради, като в едната има вътрешна тоалетна и баня. Тази сграда май е пооправена със някакви средства от ЕС. Другата сграда, в която бяхме ние, не беше в много цветущо състояние. Въпреки, че е вече на 30 години, някак си е недовършена, няма дори санитарен възел и чешма наблизо, така че при нужда трябва де се бие път до съседната сграда. Личи си, че и това, което има не се поддържа много и нещата са пред разруха. В тази сграда трябва да се намират столовата и кухнята, които не работят. Май това е и причината на тази хижа да не предлагат ядене. Като се има предвид, че там останахме две вечери, се наложи да взимаме доста ядене от съседното село. Разбира се не останахме гладни, а и около приготвянето манджата имаше доста приятни емоции. Но така или иначе, толкова добра хижа да се държи в пълна мизерия ми е повече от странно, при положение, че е много лесно достъпна с кола.
Разбира се хижите може би са поставени под доста силна конкуренция от възможността да се нощува из квартирите в родопските села, което намалява и необходимостта да са привлекателни, тъй като единствената им целева група са нискобюджетни туристи. Две вечери спахме в село Ягодина и мога да кажа, че беше доста хубаво, предполагам, че и из другите села квартирите са добре изпипани. Може би нещо, на което трябва да се обърне внимание при избор на квартира, е че инфраструктурата в селата не е на ниво, при което, ако не са взети съответните мерки, по баирите налягането на водата е доста символично. Така, че като избирате квартира (ако имате избор разбира се, защото в активния сезон е доста трудно) гледайте да е в ниската част на селото.
Толкова за хижите. Може би нещо, което трябваше да кажа, е че където сме ползвали баня е било безплатно. В близките дни се надявам да драсна още някой постинг за впечатленията от Родопите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар