Малоумието на ГДБОП

Днес се случи прецедент в българското интернет пространство, който навява мисли как свободата в България отива към нивата в Китай и Северна Корея. По искане на ГДБОП, БТК е отказала достъп на своите потребители до определен IP адрес. Няма да коментирам това, че БТК анонсира нещо, за което после е приложен филтър, или че нарушава договорните отношения със свои клиенти. Най-много да я осъдят и да плати някакви неустойки. Плашещото в случая е действието на ГДБОП, които меко казано си превишават правомощията. Като че ли досега свикнахме ГДБОП да изземва функциите на съда и да казва, кое е законно и кое не, да задържа хора, ей така за спорта и да види до колко ще им издържат нервите, както и да прецаква бизнеса, на неудобни за някой хора.

Новият елемент, към който не трябва да има никаква търпимост, е опитът им да се наложи цензура в интернет пространството. Предполагам, че законът им дава право да се правят на малоумни, но пък едва ли ги задължава. Разбира се, разни клоуни като Явор Колев, вместо да се гръмнат (обикновено клоуните в цирковете така правят), без да се замислят колко могат да сринат авторитета на институциите, за които работят, биха могли да наредят на всички български интернет доставчици на база закона на авторското право да филтрират трафика не само към arenabg.com, но и към google, youtube, vbox7 и всякакви там други страници дето предлагат достъп до страници със съмнения относно редовността на авторските права. Доколко тези „съмнения“ не са добре дефинирани цензурата би могла да се пренесе към всичко и да се филтрират медии, блогове, корпоративни сайтове и каквото там се сетите. Честно казано на мен изобщо не ми пука за торентите (от работа нямам време да си прочета разни книги, които съм си накупил, да си пиша в блога, пък камо ли да дърпам и да гледам филми), но цялата тази възможност за цензура е доста плашеща. Разбира се, доставчиците, ако искат да не им пострада бизнеса, щат не щат трябва да се съобразят с тази „заповед“ на клоуните. От друга страна нямат задължение да не филтрират да речем заявки от идващи правителствената мрежа, така че за нея да не бъде достъпно българското интернет пространство.

Малоумието на ГДБОП не се изчерпва с налагането на цензура в интернет пространството. Просто целият подход към решаване на проблема с нарушаване на авторските права от торент мрежите е обречен на неуспех и накрая клоуните от ГДБОП ще трябва да признаят невъзможността да се справят с проблема и да подвият опашките. От сървъри на съдържание, нещата преминаха към торент тракери, в последствие през тунели те бяха фиктивно „изнесени“ в чужбина, а сега може да се слеят с някой от чуждестранните торент тракери и да се върнат отново в първоначалния вариант. Докато ГДБОП не забрани достъпа до интернет (в крайна сметка филтрирането на IP адреси и DNS имена е доста неефективно) и не окошари всички интернет доставчици, защото съдействат за разпространението (макар и неволно) на пиратско съдържание, българските потребители спокойно могат да ползват чужди тракери. Разбира се, проблемът е дали ще има достатъчно български seeder-и, но в тази ниша могат да се вмъкнат бившите вече торент тракери. Тоест те да качват торенти на тракери в чужбина и да seed-ват яко. Както може да се сетите, няма как да бъдат хванати, тъй като могат да бъдат приложени серия от мерки, за затрудняване на проследяването им.

Все пак трябва да се каже, че ГДБОП не са виновни за положението, в което се намират. Депутатите са виновни за това, че приемат закони, които позволяват правоохранителните органи да малтретират гражданите на България. Ако дадеш 1000 лева, на правилните клоуни, то можеш да съсипеш достатъчно живота на някой обикновен човек. Ще преседи достатъчно време в ареста, ще му изтарашат офиса, ще му конфискуват някои работи и спокойно ще го фалират. Нека после да съди държавата. Финансово големите имат възможности за защита, но не така седи въпроса с обикновените хора. За мен възможността за такъв полицейски произвол не е приемлива. Предполагам и за вас.

Music Idol

Вчера приключи първия кръг от кастинги на Music Idol. Като гледам какви образи имаше, ме хваща яд, че не съм се пробвал и аз. Мислех си, че за приза "музикален инвалид" няма да имам конкуренция (освен ако не ме резнат заради възрастови ограничения), но явно съм бил в грешка, защото конкуренцията беше жестока. Но при всички случаи, ако се бях пробвал, щяха да ме дават по телевизията и в youtube и да махам на някой, както правят повечето идиоти. По отношение на евентуалното изпълнение си представям сценката така: излизам пред комисията да пея песента на Васко Кръпката "Няма бира". Със закачлив поглед към Глория изпявам: "една мадама ме фиксира", кратък жест в областта под кръста: "ала не може да ме гипсира" и при опуления поглед на Дони с вдигане на рамене завършвам: "щот няма бира, няма бира". Сочейки към Слави: "сервитьорът защо се бави?", недоумяващ към Йорданка Христова: "може би сега я прави" и отново към Дони: "няма бираааааа, няма бирааа". Едно високо изпяване: "а сърцето ми направо, направо спира". Бам на пода.

Хайде стига толкова глупости за днес, че току виж се замисля дали да не ставам продуцент :-)

Версия 0.2 на RD Suite

Последните вечери отделих прилично време за да окомплектовам новата версия на RD Suite. На пръв поглед промените не са много и най-забележимата е свързана със справката по сметка, където съм добавил групиране по аналитичности, начални салда, крайни салда и обороти, но всъщност в програмата има и доста невидими за крайният потребител неща. Основните промени в това отношение са свързани с комуникацията към SQL сървъра.

Една от тях е, че се ползва друг plugin за връзка с PostgreSQL. Това се налага поради факта, че оригиналният такъв, не поддържа кодове за грешки и в самата програма е трудно да се разбере защо е гръмнала дадена заявка. Другата промяна е свързана с това, че повечето SQL команди са изнесени във външен файл. Основната идея е така да се даде основа за по-лесно поддържане на други SQL сървъри освен PostgreSQL. Просто в зависимост от сървъра ще се зарежда различен файл. Трябва да се има предвид, че улеснението не идва само от това, че командите се менят между различните видове сървъри (честно казано в това се съмнявам, защото почти всички команди извикват stored procedures, което става почти навсякъде еднакво), а по-скоро в обработката на грешките. Тъй като част от командите се извикват от библиотеката на RD Suite, то е възможно съобщенията за грешка да се базират на база програмата, която я извиква. Най-общо казано за даден код на грешка има стандартно съобщение, но могат да се дефинират и специфични, които да се визуализират в определени случаи. Разбира се, ако някой код на грешка не е прихванат, то се изплюва съобщение с информация от самия SQL сървър, така че да се позволява по-лесна диагностика.

Цялото това разбъркване по кода може би е счупило някои неща (снощи като правих някакви груби тестове успях да хвана една груба грешка), така че е възможно неща, които са работили преди, сега да не работят. Това ме кара да се замисля за някакво множество от проверки, които да се изпълняват, преди да пускам версия.

Интересно е какво предстои след тази версия. Насоките са много. Трябва да се направи малко преструктуриране на кода и някои части от него да се изместят от счетоводната програма към библиотеката на системата. Трябва да се дооправят потребителските справки от гледна точка на интерфейс. За момента те поддържат повече възможности от колкото предполага интерфейса. Например могат да се правят обороти и салда по конкретни аналитичности на сметки, но основният проблем е в това, че да се зададат тези аналитичности, трябва да се знаят кодове, под които са записани в базата. Тъй като идеята ми е за справките да се пази начина на работа с електронни таблици, то трябва да измисля някакъв autocomplete механизъм за избиране на аналитичности. Хубаво е да направя възможност за експорт на справките към OpenOffice.org, както и да почна да смятам цени на материалните запаси. По отношение на по-значими функционалности като че ли има две неща – отчитане на ДМА и възможност за дефиниране на документи с повечето им полета, които да се попълват и на тяхна база да се генерират предложения за осчетоводяване.

Интересно ми е от всички тези неща кое е приоритет на хората, които са пробвали програмата?