23 ноември 2007

Няколко дни без лаптоп

В съботата ми се прецака захранващия адаптер на лаптопа. Всъщност може би се е прецакал в някой от предните дни, но тъй като не ми се е налагало да го ползвам едва в събота разбрах. Съобщението, че ми остават еди колко си минути бързо бе последвано от изключване на компютъра. Принципно и преди ми се е случвало да си мисля, че съм включил лаптопа в контакта, пък той да е на батерии, но чат с понаместване на кабела нещата се оправяха (тук е моментът да споделя, че когато първо пускам компютъра, а след това го включвам в електрическата мрежа, то индикаторът за захранването в KDE-то на Fedora-та показва батерийка, независимо че не е на батерии. Ако някой знае как се оправя това неудобство, да сподели). Явно около огъването на кабелите някъде го бях прекъснал за постоянно и този път този фокус не проработи. Бях неприятно изненадан. Доста от нещата ми седят само там и ги нямам другаде и нямаше как да свърша нещата, които бях запланувал. Много е гадно като си направиш някакъв план изведнъж всичко да отиде по дяволите. Макар и денят да не бе загубен, тъй като можеше да свърша и други полезни за мен неща, някак си ми отиде цялото настроение, вкиснах се и нищо не ми се правеше.

Тъпото е, че тези адаптери нямат винчета за разглобяване и май ги лепят по някакъв гаден начин, така че отваряне без безвъзвратно повреждане на корпуса не може да се направи. Това ме отказа да си играя в къщи на млад електротехник и прехвърлих джаджата в задбалансовите активи. Все пак, за да се убедя, че проблемът е там, а не някъде другаде, набързо инвестирах в един мултицет (дълго отлагана инвестиция, остава да вида и кога необходимостта от бормашина ще ме изненада неприятно). Нямаше изходно напрежение.

Звънях на хората, от които си го бях купил с надеждата да продават адаптери, но се оказа, че не работят в съботата и никой не ми вдигаше (както се оказа по-късно и да имаше някой, нямаше да свърша веднага работа). Поразрових се из мрежата да видя от къде какво мога да купя. Това, че беше събота доста стесняваше възможностите. Във всичките магазини, в които продават техника, като Плесио, Мултирама, Технополис и прочие продават универсални адаптери. Точно пък с такива неща на руска рулетка не ми се играе. Не е ли 18.5V и 3.5A, не ми го пробутвайте. Все пак компютърът ми е в гаранция и ако нещо му се случи, това ще е първата причина, поради която ще ми отсвирят гаранцията. Явно ще трябва да се чака понеделника да си купя оригинално захранване.

Разбира се, имаше възможност да претендирам за гаранционно обслужване, но няколко неща ме отказаха от това. Първо исках да имам ползваем лаптоп ASAP. Ако се позовавах на гаранцията, то трябваше да си пакетирам компютъра, както съм го получил и да го оставя в сервиза. Там да ми го приемат, после някой да му отдели внимание по някое време и да констатира очевидния проблем, след което да си го получа в някой от следващите дни или седмици. Това не ми се понрави като идея. Да оставим настрана нещата, че сервизът ми е на майната си, пък отпуска за такива неща не ми се пуска. Второ в гаранционната карта със ситен текст е споменато, че гаранцията може да не важи за аксесоари и като се има предвид колко често сервизите се позовават на ситния текст, то вероятността да ме отсвирят не беше малка и само щях да си загубя времето. Да оставим настрана, че вината най-вероятно е и моя. Та прецених, че по-добре да дам 50 лева и да не се разправям с глупости.

Дойде и понеделникът. Звъня в магазина и обяснявам как се интересувам от захранващ адаптер за еди какъв си лаптоп. Обясниха ми как не продавали оригинални адаптери, как ги доставяли със сервизна поръчка, но могат да ми предложат универсален адаптер. Трябва само да дойда с лаптопа, за да видя дали ще сработят нещата. Отбих предложението с аргументите, които изказах по-горе и минах в контраатака. Обясних и че на техния сайт пише, че имат в наличност оригинален адаптер, който би трябвало да ми свърши работа. Изненадата беше пълна и ме помолиха да кажа кой е каталожният номер. Никакъв проблем. Казаха ми, че в момента го нямат в магазина, но могат да го доставят и да мина да си го получа. Попитах кога може да стане това и ми обясниха, че правят доставките сутрин преди обяд, така че на следващия ден ще мога да си го взема. Казах, че ме устройва. Още един ден щях да го преживея, особено като се има предвид, че си ползвам лаптопа основно през уикендите. Казаха, че ще ми се обадят. Пък аз помолих да потвърдят, че този адаптер е съвместим с моя модел лаптоп. Отговорът последва доста бързо, което не ме изпълни с кой знае колко доверие за верността му. Досега ми се е случвало да се сблъсквам хора, които не знаят характеристиките на нещата, които продават, но не ми се е случвало да попадам на хора, които да нямат представа дали продават нещо. Добре, че са измислили мрежата. Кратка справка в страницата на производителя потвърди, че това е моят адаптер.

Дойде и следващият ден (вторник). Гледах да не се отделям от телефона, за да не пропусна ценното обаждане. А то все не се случваше. Наближаваше към 13 часа и реших да поема инициативата в свои ръце. Звъннах в магазина. Този път попаднах на някакъв младеж, обясних му за какво се обаждам и попитах дали ми е дошло адаптера. Той малко се стъписа, проведе някакви консултации, на няколко пъти слушах музика от тяхната телефонна централа и ми каза да се обадя утре да проверя дали е дошъл. Определено се ядосах. Ако имах възможност щях ей така на пук да си го взема от другаде и да ги отсвиря. За съжаление имам доста ангажименти в работата и не мога да отделя време за търсене, пък фирмите, които на първо време мога да запитам или го нямат в продуктовата гама или направо на страницата им пише, че го няма в наличност. Кофти работа като го закъсаш с един от основните дистрибутори.

Дойде и следващия ден (сряда). Улисан в работа, не усетих как наближи обяд. Извъня ми телефона и девойката от магазина ми се обади, че мога да си получа адаптера. Зарадвах се и малко по-късно запраших натам. Всичко беше точно и останах доволен.

От цялата тая история започнах да се питам защо са ни толкова смотани фирмите. В крайна сметка не мога да виня девойката, че не познава продуктите, които продават, ако фирмата не и е осигурила нужното обучение. Ако отидете в Технополис или Техномаркет, такива хора с лопата да ги ринете. Не мога да виня девойката, че им е скапана логистиката. Толкова ли е трудно, да държат наличности на различни аксесоари на производителя, чийто дистрибутор са, в мрежата си от магазини. Добре, че съм в София, защото, ако бях в някой град в провинцията, сигурно и сега щях да си седя с неизползваем лаптоп. В крайна сметка доволният клиент е този, който си свърши бързо работата. Лошото е масово фирмите не се стараят да правят клиентите доволни, а ги вълнуват основно финансовите резултати. Някак си пропускат, че двете неща са свързани.

1 коментар:

radi каза...

една готина практика (поне dell в щатите я прилагат) е да продават всеки лаптоп с 2 налични адаптера.