27 март 2008

За приходите от корпоративен данък

През последните години ставката на корпоративния данък спадна значително. Въпреки това приходите от него не претърпяха някакъв драматизъм, даже напротив – през последните две години растат с по-високи темпове от номиналния растеж на икономиката. В този момент всички привърженици за икономическа свобода ще се почувстват вътрешно удовлетворени. Няма и как да бъде другояче, все пак непрекъснато ни повтарят за ползите от ниските данъци, а сега тези техни стремежи получават някаква емпирична подкрепа.

След като съм подхванал темата, то предполагам са изчезнали всякакви съмнения, че не съм убеден, че основната причина за това са изсветляване на икономиката или по-високи икономически растежи в резултат на по-ниските ставки. Разбира се, тези ефекти не могат да бъдат игнорирани, но поне на мен това, което ми се струва, е че се получава нещо като данъчен арбитраж. Тоест, ако трябва да изкараш едни потоци на светло и имаш „избор“ как да го направиш, то избираш данъка с най-ниска ставка. Например вместо да взимате „свястна“ заплата от фирмата, на която сте собственик, то седите на някакви минимални прагове, пък останалото го прибирате като дивидент, който макар и да се облага двойно, пак се получава нетно по-добър резултат. Друга възможност е вместо да декларирате цялата заплата на служителите си им давате част под масата, което няма как да осчетоводите като разход и напомпвате печалбата. Хубавото е, че в цялата тази работа дължите данък печалба от 10% вместо някакви високи ставки (спрямо останалите страни не са високи, но спрямо останалите ставки в България са) по осигуровки и в добавка ДОД. В крайна сметка служителите Ви гледат нетната заплата, а конкуренцията Ви притиска да сте иновативен. Разбира се, с това подходите за намаляване на данъчните плащания не приключват (тук съм коментирал подходи за законно намаляване на плащанията по осигуровки, а някой път мога да напиша и постинг как законното неплащане на данък печалба влошава текущата сметка и стимулира ПЧИ-тата), но е факт, че в момента ставките са така структурирани, че стимулират хората да пързалят системата.

Това, че нещо може да се случва, не означава, че обезателно ще се случи. Причината да мисля, че данъчният арбитраж е причината за бурното нарастване на приходите от корпоративен данък се крие в едно изречение от годишния доклад на АИАП за „Икономиката на България през 2007г“:
През 2006 г. печалбите на фирмите покриваха над 100% инвестиционните нужди.
Сега помислете логично, ако печалбите на фирмите можеха да покриват инвестиционните им нужди, то щеше ли да расте толкова корпоративният кредит и частният външен дълг? Най-екстремният случай, в който фирмите, които инвестират не правят печалба, а тези които правят печалба не инвестират, е доста нереалистичен. И така съвсем естествено се заражда мисълта, че печалбата е основно на хартия и от цялото това развитие не е много ясно до колко бюджета е на плюс (не че това е най-важното).

19 коментара:

Георги каза...

Това, че най-екстремният случай е нереалистичен, не означава, че по-умерените случаи не са реалистични.

Между другото, на каква база е оправдано имплицитното допускане, че компаниите имат нужда от кредити само за инвестиционни нужди?

D каза...

@Георги: Зависи какво разбираш под по умерени. На мен все ми се струва, че фирмите, които генерират печалба и няма какво да я правят, т.е. не инвестират са доста малко. И като че ли са концентрирани основно във финансовия сектор, който се развива доста бурно последните години. Ако това е случаят, то тази печалба лесно се превръща в спестявания (и то вътрешни), които финансират инвестициите и като че ли твойта теза е ок. Само че това не обяснява защо има нужда от външно финансиране. През 2006 година външният дълг на други сектори нараства с близо 6 млрд.лева, а преките инвестиции в икономиката, които са вътрешно фирмени заеми с 3.6 млрд. лева. Вярно, че част от тези потоци са изтласкани кредити от банковата система към лизингови дружества и поради тази причина могат да се интерпретират като скрити потребителски кредити, но да допуснем, че това са 50% от потоците (поне структурата на продадените кредити е такава), това грубо прави 4.8 млрд към фирмите. Освен това фирмите са се финансирали с 2.2 млрд лева през банковата система, пък тя от своя страна е привляка 1.8 млрд лева от вън, да допуснем, че разликата е финансирана от печалби. Това означава, че на агрегирано ниво за финансирането на дейността на частния сектор са привлечени 6.6 млрд лева от вън. Добре, нека да не е за инвестиции, а за оборотни средства. Виж за 2006 какво е изменението на запасите, в които влиза неразпределени печалби, незавършено производство и т.н. Около 2.9 млрд, които би трябвало да са измерител за тези нужди. Какво правим с останалите 3.7 млрд. Честно казано това са около 40% от декларираната печалба на фирмите. Ако погледнеш платежния баланс ще видиш, че чуждите фирми са изнесли около 1 млрд. от печалбата, която са направили, и тях трябва да ги извадим от горната сума, но въпреки това тя пак остава внушителна. Вземи 15% от нея и ще получиш нарастване на приходите от данък печалба. Всички тези разглеждания са доста груби, но все пак илюстрират казуса.

Георги каза...

Един човек е собственик на сграда. Една компания взема кредит от 80 милиона евро и купува сградата от човека. След това отдава сградата под наем за офиси /или започва производство или нещо друго/. Бившият собственик на сградата си купува джип и с другите пари си купува облигации (на БДЖ или Кремиковци, примерно).

Какво имаме? 80 милиона евро кредит в банковата система - но за националните сметки това не е инвестиция, нито е изменение в запасите (просто е прехвърлена собствеността на сграда).

Ето пример за ръст на кредитите без да растат инвестициите в националните сметки.

D каза...

@Георги: Примерчето ти е хубаво, но помисли какво става с тези 80 млн. евро след това по веригата и ще разбереш, че крайният ти извод не е коректен. Например фирмата, която е емитирала облигации едва ли ще държи парите в касата си, а ще ги ползва или за инвестиции (в широк и ли тесен смисъл) или за оборотни средства.

Освен това не забравяй, че в предишния си коментар не съм включил ПЧИ-тата в дялов капитал, които са близо 6.2 млрд лева и адресират в не малка степен имотните транзакции, за които намекваш.

Това, което е факт, че на агрегирано ниво частните инвестиции не могат да се финансират с вътрешни спестявания, макар и печалбата на фирмите да го позволява и дори и да включим средствата за оборотните средства, то входящите потоци са толкова големи като размер, че просто правят цялата картина неконсистентна. Не знам как по-ясно да ти го кажа.

Георги каза...

Когато човек си купи облигация от борсата, парите не отиват във фирмата, издала облигацията (освен при IPO). Те отиват при продавача на облигацията - който тези пари може да ги вложи в банка или да отиде на почивка.

Има много инвестиции на ниво фирма, които не са инвестиции по националните сметки. Т.е. дори да се реинвестира цялата печалба на фирмите, това няма да непременно да доведе до същото ниво инвестиции на макрониво.

Ето още един пример - фирма купува с печалбата си земя от селянин. Той взима парите и си купува хладилник. Фирмата отчита продуктивна инвестиция, но националните сметки отчитат не инвестиция, а потребителски разход.

D каза...

@Георги: Имам усещането, че никога не си виждал институционални финансови сметки и затова не може да се разберем с половин дума, та сега ще се наложи да ти обясна като първокурсник.

По отношение на инвестициите на макрониво смяната на собственост не се брои за инвестиция и в това отношение си абсолютно прав. Само че ако погледнеш инвестициите на институционално ниво и двата примера, които си дал водят до инвестиции по националните сметки на фирмите и дисинвестиране пак по националните сметки на домакинствата, но двата потока се нетират и на агрегирано ниво нищо не се променя.

За облигацията, както и за кредита, който е взел фирмата пропускаш момента откъде са се пръкнали. Аз пък се концентрирам точно в този момент, понеже именно той е важният, и пропускам всичките междинни стъпки. Но за да не се задълбава със институционални неща и мултипликатори (най-малкото защото ще ти се завие свят) нека разгледаме нещата опростено.

Нека всичките фирми в България ги агрегираме в една. Нейният разполагаем доход се определя от нетната печалбата минус трансферите, които фирмата прави към останалите сектори (например изплащане на дивиденти и не само). Както предполагам ти е известно разполагаемият доход се разбива на спестявания и крайно потребление, а тъй като фирмите не участват в крайното потребление по БВП, то при тях има само спестявания. Само че тези спестявания не стигат да финансират инвестициите (в които влизат и измененията на запасите), които правят фирмите и те трябва да се финансират, чрез заеми, макар че нетната им печалба е достатъчна да ги финансира. От къде може да дойде финансирането - домакинства или външен свят? Принципно може да дойде от домакинствата, но не това е случаят поради простата причина, че балансът спестявания и инвестиции на домакинствата е отрицателен, а те трудно могат да го финансират от вън. Освен това в агрегираната фирма сме набутали и баковата система, така че е повече от ясно, че нетните финансови потоци са от фирмата към домакинството. В цялата тази ситуация възниква въпросът, защо след като може да си финансираш инвестициите със собствени средства, използваш заемен капитал и правиш трансфери на някъде (в сметките по-горе съм изключил трансферите към чужди акционери, така че това са трансфери към домакинството). Това няма логично обяснение? Още повече, че сумата е толкова голяма, че каквито и ефекти на микрониво от разпределине на печалба да направиш не може да я покриеш. Според мен причинта е, че печалбата е надута заради данъчен арбитраж. Ако посочиш друга хипотеза на какво може да се дължи съм готов да я обсъдим.

Георги каза...

Виждам поне няколко допускания, които са спорни:
1. всяка печалба е пари в брой
2. фирмите не трябва да разпределят дивиденти
3. всяка фирма предпочита да работи със собствен капитал вместо със заемен

Някои печалби, обаче, не осигуряват финансов ресурс - те са "счетоводни". Освен това, някои фирми имат изрична политика, че печалбите се разпределят като дивидент, а инвестициите се финансират чрез заеми. Собственият капитал не е задължително по-евтин от заемния.

И - все пак - да не забравяме, че нямаме икономика с една-единствена фирма. Една фирма може да печели през 2006, а друга да инвестира тогава. Т.е. едната може да раздава дивиденти, а другата да взема заеми. И това е съвсем логично.

Между другото, облигацията може да се е "пръкнала" миналата година - която е извън периода, който се разглежда. Някои фирми могат да правят печалба през 2006, а да реинвестират печалбата през 2007. Т.е. отново е извън периода, който се разглежда.

D каза...

@георги: за допусканията, съгласно твоята номерация:
1. интересно къде го виждаш това допускане
2. като се има предвид за какви суми става въпрос, то тези дивиденти трябва да са бая сериозни и нещо повече да не са концентрирани в големите фирми. Това е така, защото повечето големи фирми са с чуждестранно участие, а както може би си забелязал дивидента, който те са разпределили е изключен от тези 2.7 млрд, които остават. Помисли логично каква част от тези пари е нормално да бъдат дивиденти, сравни го с числата от предходни години, когато ставката на данъка е била по-висока и ще видиш как не се връзва картината. Нека всичките пари са дивиденти и става това, което съм написал, собствениците намаляват данъците, които дължат.
3. то по тази логика е спорно и допускането, че търговците купуват на ниски цени и продават на високи (в смисъл, че слагат надценка).

По следващите абзаци. За "счетоводните" печалби погледни ESA95 как се отразяват в националните сметки и тогава ела пак да си говорим. За двете фирми, това вече го обсъдихме, но ти така и не каза какво са умерени граници, а за пак ще се повторя, че сумата е толкова голяма, че дори и да се извадят тези несъответствия пак ще остане голяма. Фирмите, които правят печалба през 2006, а я инвестират през 2007 напомпват през 2006 изменението на запасите, а те съответно през 2007 преминават в брутокапиталообразуване, т.е. този казус не променя нищо. Облигацията променя нещата в момента, в който е емитирана. През останалото време като си мени собствеността между отделни физически лица не се променя нищо на макрониво.

Георги каза...

Правиш печалба и си купуваш с нея облигация, която е издадена миналата година. Инвестиция от гледна точка на фирмата - не е инвестиция от гледна точка на националните сметки.

Имаш печалба през 2006 - влагаш я на депозит - банката я дава като кредит на физическо лице - то си купува прахосмукачка. През 2007 си теглиш депозита и си го влагаш в ново оборудване. В резултат, има печалба през 2006, но срещу нея няма инвестиция през 2006.

Собственият капитал е най-скъпото финансиране. Привлеченият капитал е по-евтин, а освен това е и данъчно по-изгоден (лихвите се признават за разход за данъчни цели - за разлика от дивидентите).

Между другото, през 2006 данък печалба не беше 10%:

"Хубавото е, че в цялата тази работа дължите данък печалба от 10% вместо някакви високи ставки"

"През 2006 г. печалбите на фирмите покриваха над 100% инвестиционните нужди."

D каза...

@Георги: По първите два параграфа. В предишния си коментар съм те заблудил и съм казал нещо за запасите, което не е вярно или по-скоро не вярно в общия случай, тъй като трябва да бъде оформено по доста специфичен начин. Та да забравим за изменението на запасите и да се придържаме към простата схема. Това, което не си трансферирал към домакинствата под формата на дивидент или нещо друго, ти формира спестявания. Няма значение дали ще ги оставиш на депозит някъде, ще ти седят в брой в чекмеджето или ще купуваш облигации (мисля, че това е достатъчно ясно от предходните коментари). А ако не ти е направило впечатление, аз разглеждам баланса спестявания-инвестиции на фирмите. И точно за да се избегнат ей такива неща, че някой си слага печалбата на депозит или в ценни инструменти, пък друг, който е привлякъл тези средства прави каквото му е кеф с тях, пък на следващата година първият си прибрал парите и решил да ги инвестира и как ги е върнал втория или посредника, разглеждам нещата на консолидирано ниво. Ако фирмите правиха разни финансови инвестиции няма да има никакъв проблем на макро ниво, само че на база на данните се вижда, че те на макро ниво правят трансфери към домакинствата.

По третия параграф. Това твърдение много прилича на едно твърдение на Велчев преди не знам си колко години, когато обясняваше, че ако изкупим брейдитата по 92 цента номинала, ще сме на загуба, но когато цената му мине номинала, ще го изкупим по номинал и ще направим печалба. Платихме с 8% повече, но с усещането, че сме направили сделката на века. Както и да е, все пак си завършил финанси, не мога да споря с теб по такива въпроси.

Както може да видиш никъде не съм казал, че тези 10% се отнасят за 2006, тъй като съм ги използвал в абзац, който коментира моментното състояние за арбитраж. За сметка на това в коментара ми със сметките може да видиш, че използвам 15%.

Георги каза...

Българските политици са правили много странни неща. Но от това да се вади извод за оптималната капиталова структура на фирмата... Modigliani-Miller ще се чувстват обидени.

В тази имагинерна фирма, която обхваща цялата икономика, включват ли се едноличните търговци?

D каза...

@Георги:На въпроса ти, ти как мислиш?
Понеже предполагам, че ще се опиташ да измислиш поредния казус как не ставало еди какво си и така може да си разменямае примери и контрапримери, от които освен да си губим времето и да се upgrade-нем по счетоводство друго няма да постигнем, ти предлагам следното конструктивно предложение.

Изясни, кое не ти харесва, фактът, че фирмите правят трансфери към домакинствата или хипотезата, която правя въз основа на този факт. Ако оспорваш самия факт, то не знам какво да ти препоръчам да прочетеш. Доста хора са смятали спестявания и инвестиции на фирмите в България, а предполагам няма да ти е трудно да сметнеш и декларираната печалба на база изпълнението на бюджета.

Ако не ти харесва хипотезата, която правя, това вече е друга история. Тоест ние двамата с теб имаме различни интерпретации за едно и също събитие. Аз казвам, че това се дължи основно на данъчен арбитраж, а ти твърдиш, че това, което се наблюдава е нормално явление. За да се прецени, кой от двамата е прав ти предлагам да увеличим наблюденията и да разгледаме какво става през последните 6 години речем. Та ако направим това и се окаже, че с намаляването на ставките по данък печалба се увеличава трансферът към домакинствата, измерен я като % от БВП или през някакви структури, ще се съгласиш ли, че има данъчен арбитраж, който напомпва приходите от данък печалба?

Едва ли ще имам време през следващата седмица да си събера данните и да представя някакви такива сметки, но все се надявам до месец да съм направил някаква такава съпоставка.

Георги каза...

Да кажем, че има няколко възможни последици от намаляване на данък печалба:
- данъчен арбитраж
- намаляване на сивата икономика
- повече стимули за инвестиции и увеличена икономическа активност
- има и вариант нищо да не се случи

Данъчният арбитраж вероятно би включвал повече декларирани печалби и по-малко декларирани трудови доходи (или доходи на ЕТ). ЕТ не могат да правят данъчен арбитраж, защото се облагат като физически лица, и в този смисъл ако при тях има увеличение на трансферите, то това не е поради арбитраж.

Данък печалба от 15% плюс 7% данък дивидент означава, че ефективното облагане на дивидентите не е много по-различно от облагането с данък върху доходите - където максималната ставка беше 24%. Голяма разлика има единствено заради осигуровките - но с тях се облагат само доходите до 1400 лева на месец. Т.е. за да предположим, че има данъчен арбитраж при дивидентите, то трябва да наблюдаваме най-вече дивиденти до 12*1400 лева на година.

Ако е имало голям сив сектор и той е намалял, можем да предположим, че е имало неотченени обороти и печалби, които вече се декларират.

На практика, въпросът е как да различим кое точно се е случило?

Можем да предположим, че ако сивата икономика е намаляла, то ще имаме повече декларирани печалби и трансфери към домакинствата. Същото може да се случи и заради данъчен арбитраж. Може би единствената разлика е, че ако има данъчен арбитраж, би трябвало да се очаква да има едновременно повече декларирани печалби и по-малко декларирани трудови доходи (и доходи на ЕТ).

Възможно е, разбира се, да се случат 2 или 3 неща едновременно. Т.е. едновременно да има по-малко сива икономика, данъчен арбитраж и по-силна динамика на корпоративния сектор. Тогава би било по-сложно да се разбире кой ефект е по-силен - и не е ясно дали това може да стане само с агрегирани данни.

Да ти хрумва някаква друга хипотеза, чрез която да различим какво се случва?

Между другото, не ми е съвсем ясно как влияе финансовият сектор и дали не изкривява твърде много нещата - защото при него има голям ръст точно последните години.

D каза...

@Георги: От 4-те неща, които си изредил, ще ти кажа, защо си мисля, че две от тях са малко вероятни. Намаляване на сивата икономика сигурно има, но то не е толкова значително, тъй като промяната в растежите на БВП-то не са големи и тази промяна в основна степен се дължи на засилилото се вътрешно търсене. Със сигурност намаляването на ставката се е отразило върху засилване на инвестиционната активност, най-малкото поради факта, че увеличава възвращаемостта на проектите, обаче от гледна точка на предлагането, тези ефекти ще се усетят в дългосрочен план, а не в краткосрочен. Нещо повече IMF наскоро публикуваха някакъв материал за investment – gdp growth puzzle на България или защо след толкова много инвестиции, както и да ги мериш, няма сериозни импликации върху растежа на България.

По отношение на данъчния арбитраж това, което казваш за ЕТ-тата е така, но пропускаш факта, че бизнесът може да се трансформира, така че да ползваш привилегиите от ниските корпоративни ставки. Лично според мен тези процеси текат от доста време, тъй като бизнес средата от 90-те доста се промени. В онези години имаше толкова преференции за дребния бизнес, като няколко гратисни години, диференцирани ставки върху печалбата в полза на малките фирми и т.н.

По отношение на приходите от данък печалба за 2006 си прав, че разликата е само 2 процентни пункта, но не си прав, че има смисъл да се ограничиш само до 12*1400. Така или иначе 2% от 20000 (повече от 12*1400) лева са си 400 лева и ако няма кой знае какви комплицирани обстоятелства, то едва ли някой рационален човек би ги дал на данъчните. Въпреки това нарастването на приходите от данък върху печалбата през 2006 като че ли не е чак такъв казус. В крайна сметка, тогава фирмите получиха доста добър фискален стимул през намаляване на осигуровките, което няма как да не им се отрази на печалбата. Дори само поради тази причина е нормално да се наблюдават по-високи растежи на приходите спрямо номиналния растеж на икономиката.

През 2007 се случва нещо по-драматично. При намаляваща ставка имат доста по-висок ръст и освен това онези 2%, които са арбитражни през 2006 вече са 7%. Все пак преди да коментирам в детайли 2007 ми се иска да огледам разни числа, но до колко е силен данъчният арбитраж, може да се прецени като се наблюдава 2008, когато нещата малко или много се обръщат. Тоест, ако през 2008 има значително нарастване на приходите от ДОД при по-скромни растежи за приходите от корпоративен данък, то може да се заключи, че точно такова нещо се случва.

За съжаление, когато си говорим за арбитраж, това не са единствените варианти. Така или иначе, като ми се освободи време (извинявай за късния отговор), ще събера малко числа в някаква електронна таблица, която ще share-на в google docs и съответно в някакъв следващ постинг да направим дискусия, в която като гледаме конкретни числа (не само приходи от данъци) да изредим, каквито хипотези се сетим за случващото се.

Георги каза...

ОК

Георги каза...

Акционерите на Българската телекомуникационна компания (БТК) ще получат рекорден дивидент за 2007 г. На провелото се на 14 април общо събрание, те гласуваха разпределянето на 235 млн. евро, или около 460 млн. лв., от нетната печалба за 2007 г. (в размер на 251 млн. лв.) и резерви на дружеството, според съобщение в x3news.

С това телекомът затвърждава политиката си да разпределя значителни суми, а в същото време масивно да се финансира със заеми.

http://pazari.dnevnik.bg/show/?storyid=485112

D каза...

Използвайки поговорката "Една птичка пролет не прави" няма да се съглася с твоя аргумент.

1. БТК е от фирмите с чуждестранно участие, за които платежния баланс казва достатъчно какво правят с печалбата си, т.е. изключена е от разглеждането.

2. Специално това изплащане на дивидент си има сериозна предистория и малко или много е очаквано.

Симеонов каза...

Като видях "данъчен арбитраж" се сетих за нещо, което чичо ми ме помоли да проверя.

Има той един познат азиатец, който се интересува какви данъци би платил ако прехвърли солиден бизнес в България и след време го продаде.

С две думи онзи се опитва да кешира бизнеса си. В Люксембург (май за там каза) било неизгодно защото въпреки ниските ставки на данък печалба заплащането на труда било много високо а по някаква причина иска/трябва да функционира поне още 2 години.

В България 10% ли ще му излезе? Сега като се замисля ако стане публично дружесто и е продал акциите си на някоя негова офшорка, която после ги продаде на 3-то лице може и доста тънко да му излезе. Така ли е?

D каза...

@Симеонов: Не мога да ти помогна. Консултирай се с някой професионалист в областта. Не мога да ти препоръчам никой.