С интерес чета всякакви новини и анализи относно световната финансова криза и мога да кажа, че купонът е пълен. Може би това до някъде се дължи на поемането на няколко директни удара от финансовата система в Европа, резултатите от спичането, което се усеща вече и на българска територия и най-вече на съпътстващите коментари и анализи на знайни и незнайни родни икономисти.
Цялата ситуация напомня един скеч от времето на Каналето, в който Петър Стоянов, Иван Костов и Йордан Соколов (или като там ги наричаха) непрекъснато си разменяха репликата „Какво ще правим като почнат бомбардировките в Югославия?”, докато след няколко итерации някой мъдро не преформулира въпроса „Те бомбардировките ще почнат, но ние какво ще правим?”. В контекста на текущата от политическа гледна точка ситуация има някаква целеустремено нагнетяване на обстановката от бивши политици или такива, които до една година ще са станали бивши такива. То не са някакви истерии как правителството нямало план за избягване на негативните ефекти на кризата, как в бюджета нямало предвидени мерки и всякакви подобни глупости. Всичко това дава и ново поле на изява на „медийните ни макроикономисти”, които в новата ситуация си говорят старите глупости.
Ако трябва да се илюстрира цялата ситуация, то си представете българската икономика като някакво населено място, близко до река. За нещастие на населеното място се е скъсала язовирна стена и някаква приливна вълна до няколко дни ще го достигне. Колко голяма ще е тя никой не може да каже, но идеите за справяне със ситуацията се свеждат до:
Принципно, за да няма българската икономика сериозни проблеми от финансовата криза, са важни да са изпълнени две предпостваки: стабилен бюджет и стабилна финансова система.
Рисковете за бюджета не се крият в това дали са качествени публичните разходи, или пък с колко се индексират пенсиите и заплатите на наетите в бюджетния сектор. Рисковете за бюджета се крият в това, че разрастването на финансовата криза може да удари по-сериозно икономическата активност, в резултат на което да не се реализират заложените приходи. В такава ситуация е важно да има достатъчно буфери, които да поемат удара и да не се рискува финансовата стабилност на страната. Като се има предвид, че за догодина е заложен бюджетен излишък от 3% от БВП, едва ли има много притеснения, че бюджетът е неадекватен по отношение на финансовата криза. При 40% разпределение през бюджета и при 3% бюджетен излишък, при груби сметки излиза, че икономиката може да расте със 7 процентни пункта по-малко в номинално изражение спрямо планирания при бюджета растеж и бюджетът ще продължи да бъде на излишък. Отделен е въпросът, ако се задействат и планираните в разходната част на бюджета буфери (които обикновено се изразходват ударно през декември) бюджетът може да издържи и по-сериозни удари върху приходната част.
По отношение на стабилността на финансовата система там топката е в полето на отделните банки, както и на техните PR отдели. Основният риск във финансовата система е не дали се срива борсата, не дали влизат външни финансови потоци под формата на ПЧИ-та, кредитни линии или заеми, както и тяхното влияние на инвестиции и икономически растеж, а това да се съхрани доверието към банките и съответно да се получи масово теглене на депозити. Като че ли БНБ се мъчеше да вгорчи живота на банките и да не правят много глупости. То не беше затягане на надзора, кредитни тавани, увеличение на минималните задължителни резерви и т.н., така че едва ли ще има някакви драматични неща в портфейлите на отделните банки. Въпреки това недоверието към повечето търговски банки ще се увеличава, особено пък, ако периодично циркулират слухове за проблеми на чуждите банки, които ги притежават. В цялата тази несигурност в момента се наблюдава някакво рязко спиране на кредитирането (поне такива слухове се въртят, официални данни чак след месец и половина), което чисто технически ще доведе до увеличаване на дела на лошите кредити. Последното може да налее допълнително вода в мелницата на паниката и стрес теста върху ПИБ от май месец може да се повтори върху по-голяма част от банковата система.
Какво трябва или може да се направи? Като че ли на първо време мерките относно финансовата криза трябва да адресират нейното преживяване, а не толкова борбата с последствията. От такава гледна точка, най-слабото звено в бента са финансовите институции. Макар и България да е във валутен борд или паричен съвет (на кой както му е удобно) възможностите за действия за запушване на пробойни в бента и то през парична политика не са никак малко. Разбира се, липсата на доверие, което се внася от вън директно влияе с ограничение върху ликвидността и начините за борба с нея не са еднозначни. Това, което не ми е ясно на мен за момента, е какви са причините за свиването на кредитирането. Дали причината е проблем с намиране на финансов ресурс или просто отделните банки са преоценили рисковете и не искат да кредитират? За съжаление си мисля, че е второто, което води до невъзможност да се стимулира кредитирането с отхлабване на рестрикциите на БНБ (поне опита на чуждите централни банки показва, че помпането на ликвидност в системата не дава резултат).
Забавянето на кредитирането ще се отрази сериозно на икономиката (за справка балтийските страни) може да удари като бумеранг банковата система (всичко зависи от мащабите в забавянето). Директните ефекти от това са свързани с преосмисляне на инвестиционните дейности на повечето икономически агенти. Освен ако не са подкопани яко с финансов ресурс, фирмите най-вероятно от експанзионистичен режим, ще преминат на режим оцеляване. Последното грубо казано означава минимални инвестиции, редуциране на разходи и трупане на кеш за черни дни. Поради глобалния характер на кризата това може да сполети и доста добре развиващи се чуждестранни фирми в България, било само поради причината, че фирмата майка има някакви затруднения. Дотук нищо страшно, забавянето в растежа е неизбежно, но така или иначе за момента икономиката прегрява, така че поне в началото това ще се отрази благоприятно. Ще намалее пресата върху пазара на труда и увеличаване на заплатите с всичките си последици върху инфлацията през сектора на услугите, ще намалеят инвестициите като дял от БВП (честно казано тези 40% регистрирани през първите шест месеца на 2008 са далеч от всякакво устойчиво развитие) и ще се затвори и дефицитът по текущата сметка.
Това развитие ще накара непредубедения макроикономически анализатор, като хвърли поглед на данните, да каже, че картинката изглежда добре и нещата се подобряват. Само че това ще е така на пръв поглед. Като се засили каруцата надолу, няма да разберем кога БВП-то е паднало под потенциала си, как безработицата расте и хората имат проблеми да обслужват кредити си. В един момент ужким диверсифицираните портфейли на банките могат да се окажат с много лоша корелация на активите в тях и да стане мазало (за последното трябва и известен принос от стадо с депозити). Все пак по-ниското нарастване на кредита, ще им остави и повече ликвидни средства. Ако тръгне да се реализира един такъв сценарий, по-активни интервенции от страна на правителството са неизбежни и тогава ще си проличи, кой от policy maker-ите има топки и кой глава шамандура.
Ако тръгне да се забавя растежът е повече от очевидно, че гоненето на 3% излишък е глупаво. Така или иначе през автоматичните фискални стабилизатори част от този излишък ще се стопи, но на мен ми се струва, че ако икономиката отиде под потенциала си, то поддържането на положителен структурен баланс на бюджета вече няма да е адекватна политика и ще е хубаво той да отида на нула (все пак трябва да се гледа и фискалната устойчивост). Последното означава, че на бюджета ще му се наложи да е на дефицит. Дали този фискален стимул е удачно да дойде през приходната част или през разходната не е толкова важно в момента, макар че и двата подхода си имат своите плюсове и минуси. Важното е каруцата да не се обърне някъде по пътя.
Разбира се, ако все пак горните мерки не свършат работа, то ще се стигне и до парична политика с наливане на ликвидност в банките. Тази операция може да я прави както правителството (чрез схеми на депозиране на фискалния резерв в проблематични търговски банки), така и от централната банка (през намаляване на минималните задължителни резерви и през още едни неща, до които се надявам да не се стига).
Много е важно в цялата тази ситуация правителството да си прецени правилно възможностите както и моментите на действие. Възможно е да се окаже, че ресурсът, с който разполага, ако не се приложи в правилното време, да не е достатъчен да потуши пожара. В такава ситуация предполагам, че някои ще им се иска „по-активни” действия, с които освен да прецакат фискалната устойчивост, нищо друго няма да постигнат. Ако се изпусне ситуацията, правителството освен да направи тотален пас, за да акумулира ресурс, с който да се намеси като поугасне пожара, едва ли ще може да направи нещо друго смислено. От нещата, които чета из пресата, оставам с впечатлението, че това е план А на така наречените „либерални икономисти”. За мен лично това трябва да е план Б и да не се допуска стигане до разрастване на проблемите в икономиката.
Повечето от нещата написани в постинга е възможно и да не се случат. Даже се надявам да стане така. Малко или много целите са му да покаже по всеобхватен поглед на кризата, която може да ни сполети и какви са възможните мерки за действия. Повечето хора не са специалисти в областта и ако се образоват от разните му предавания по телевизията или новини от пресата, то работата е съвсем втасала. Едва ли някой от БНБ или правителството ще излезе и да си каже какво го притеснява и какво смята да прави, защото малко или много това е игра, в която за да удържиш положението не трябва да си обявяваш ходовете. Надявам се да е било интересно.
Цялата ситуация напомня един скеч от времето на Каналето, в който Петър Стоянов, Иван Костов и Йордан Соколов (или като там ги наричаха) непрекъснато си разменяха репликата „Какво ще правим като почнат бомбардировките в Югославия?”, докато след няколко итерации някой мъдро не преформулира въпроса „Те бомбардировките ще почнат, но ние какво ще правим?”. В контекста на текущата от политическа гледна точка ситуация има някаква целеустремено нагнетяване на обстановката от бивши политици или такива, които до една година ще са станали бивши такива. То не са някакви истерии как правителството нямало план за избягване на негативните ефекти на кризата, как в бюджета нямало предвидени мерки и всякакви подобни глупости. Всичко това дава и ново поле на изява на „медийните ни макроикономисти”, които в новата ситуация си говорят старите глупости.
Ако трябва да се илюстрира цялата ситуация, то си представете българската икономика като някакво населено място, близко до река. За нещастие на населеното място се е скъсала язовирна стена и някаква приливна вълна до няколко дни ще го достигне. Колко голяма ще е тя никой не може да каже, но идеите за справяне със ситуацията се свеждат до:
- Намаляване на данъците, тъй като така всеки жител ще има по-висок разполагаем доход и ще може с подръчни средства да си изгради бент около къщата.
- Яко разходи за инфраструктурни проекти, с които я да се премести реката, я населеното място, а защо не и двете. Разбира се, трябва да се внимава с качеството на разходите, така че да не се преместят и двете в една и съща посока.
- Прозрачна обществена поръчка за изграждане на нови диги.
- Не трябва да се прави нищо специално, това са съвсем естествени процеси на корекция на язовирната стена, на които трябва да се гледа положително. Боклуците от реката ще се прочистят, а освен това ще се напоят много добре оризовите ниви и после ще ни чака един много добър добив.
Принципно, за да няма българската икономика сериозни проблеми от финансовата криза, са важни да са изпълнени две предпостваки: стабилен бюджет и стабилна финансова система.
Рисковете за бюджета не се крият в това дали са качествени публичните разходи, или пък с колко се индексират пенсиите и заплатите на наетите в бюджетния сектор. Рисковете за бюджета се крият в това, че разрастването на финансовата криза може да удари по-сериозно икономическата активност, в резултат на което да не се реализират заложените приходи. В такава ситуация е важно да има достатъчно буфери, които да поемат удара и да не се рискува финансовата стабилност на страната. Като се има предвид, че за догодина е заложен бюджетен излишък от 3% от БВП, едва ли има много притеснения, че бюджетът е неадекватен по отношение на финансовата криза. При 40% разпределение през бюджета и при 3% бюджетен излишък, при груби сметки излиза, че икономиката може да расте със 7 процентни пункта по-малко в номинално изражение спрямо планирания при бюджета растеж и бюджетът ще продължи да бъде на излишък. Отделен е въпросът, ако се задействат и планираните в разходната част на бюджета буфери (които обикновено се изразходват ударно през декември) бюджетът може да издържи и по-сериозни удари върху приходната част.
По отношение на стабилността на финансовата система там топката е в полето на отделните банки, както и на техните PR отдели. Основният риск във финансовата система е не дали се срива борсата, не дали влизат външни финансови потоци под формата на ПЧИ-та, кредитни линии или заеми, както и тяхното влияние на инвестиции и икономически растеж, а това да се съхрани доверието към банките и съответно да се получи масово теглене на депозити. Като че ли БНБ се мъчеше да вгорчи живота на банките и да не правят много глупости. То не беше затягане на надзора, кредитни тавани, увеличение на минималните задължителни резерви и т.н., така че едва ли ще има някакви драматични неща в портфейлите на отделните банки. Въпреки това недоверието към повечето търговски банки ще се увеличава, особено пък, ако периодично циркулират слухове за проблеми на чуждите банки, които ги притежават. В цялата тази несигурност в момента се наблюдава някакво рязко спиране на кредитирането (поне такива слухове се въртят, официални данни чак след месец и половина), което чисто технически ще доведе до увеличаване на дела на лошите кредити. Последното може да налее допълнително вода в мелницата на паниката и стрес теста върху ПИБ от май месец може да се повтори върху по-голяма част от банковата система.
Какво трябва или може да се направи? Като че ли на първо време мерките относно финансовата криза трябва да адресират нейното преживяване, а не толкова борбата с последствията. От такава гледна точка, най-слабото звено в бента са финансовите институции. Макар и България да е във валутен борд или паричен съвет (на кой както му е удобно) възможностите за действия за запушване на пробойни в бента и то през парична политика не са никак малко. Разбира се, липсата на доверие, което се внася от вън директно влияе с ограничение върху ликвидността и начините за борба с нея не са еднозначни. Това, което не ми е ясно на мен за момента, е какви са причините за свиването на кредитирането. Дали причината е проблем с намиране на финансов ресурс или просто отделните банки са преоценили рисковете и не искат да кредитират? За съжаление си мисля, че е второто, което води до невъзможност да се стимулира кредитирането с отхлабване на рестрикциите на БНБ (поне опита на чуждите централни банки показва, че помпането на ликвидност в системата не дава резултат).
Забавянето на кредитирането ще се отрази сериозно на икономиката (за справка балтийските страни) може да удари като бумеранг банковата система (всичко зависи от мащабите в забавянето). Директните ефекти от това са свързани с преосмисляне на инвестиционните дейности на повечето икономически агенти. Освен ако не са подкопани яко с финансов ресурс, фирмите най-вероятно от експанзионистичен режим, ще преминат на режим оцеляване. Последното грубо казано означава минимални инвестиции, редуциране на разходи и трупане на кеш за черни дни. Поради глобалния характер на кризата това може да сполети и доста добре развиващи се чуждестранни фирми в България, било само поради причината, че фирмата майка има някакви затруднения. Дотук нищо страшно, забавянето в растежа е неизбежно, но така или иначе за момента икономиката прегрява, така че поне в началото това ще се отрази благоприятно. Ще намалее пресата върху пазара на труда и увеличаване на заплатите с всичките си последици върху инфлацията през сектора на услугите, ще намалеят инвестициите като дял от БВП (честно казано тези 40% регистрирани през първите шест месеца на 2008 са далеч от всякакво устойчиво развитие) и ще се затвори и дефицитът по текущата сметка.
Това развитие ще накара непредубедения макроикономически анализатор, като хвърли поглед на данните, да каже, че картинката изглежда добре и нещата се подобряват. Само че това ще е така на пръв поглед. Като се засили каруцата надолу, няма да разберем кога БВП-то е паднало под потенциала си, как безработицата расте и хората имат проблеми да обслужват кредити си. В един момент ужким диверсифицираните портфейли на банките могат да се окажат с много лоша корелация на активите в тях и да стане мазало (за последното трябва и известен принос от стадо с депозити). Все пак по-ниското нарастване на кредита, ще им остави и повече ликвидни средства. Ако тръгне да се реализира един такъв сценарий, по-активни интервенции от страна на правителството са неизбежни и тогава ще си проличи, кой от policy maker-ите има топки и кой глава шамандура.
Ако тръгне да се забавя растежът е повече от очевидно, че гоненето на 3% излишък е глупаво. Така или иначе през автоматичните фискални стабилизатори част от този излишък ще се стопи, но на мен ми се струва, че ако икономиката отиде под потенциала си, то поддържането на положителен структурен баланс на бюджета вече няма да е адекватна политика и ще е хубаво той да отида на нула (все пак трябва да се гледа и фискалната устойчивост). Последното означава, че на бюджета ще му се наложи да е на дефицит. Дали този фискален стимул е удачно да дойде през приходната част или през разходната не е толкова важно в момента, макар че и двата подхода си имат своите плюсове и минуси. Важното е каруцата да не се обърне някъде по пътя.
Разбира се, ако все пак горните мерки не свършат работа, то ще се стигне и до парична политика с наливане на ликвидност в банките. Тази операция може да я прави както правителството (чрез схеми на депозиране на фискалния резерв в проблематични търговски банки), така и от централната банка (през намаляване на минималните задължителни резерви и през още едни неща, до които се надявам да не се стига).
Много е важно в цялата тази ситуация правителството да си прецени правилно възможностите както и моментите на действие. Възможно е да се окаже, че ресурсът, с който разполага, ако не се приложи в правилното време, да не е достатъчен да потуши пожара. В такава ситуация предполагам, че някои ще им се иска „по-активни” действия, с които освен да прецакат фискалната устойчивост, нищо друго няма да постигнат. Ако се изпусне ситуацията, правителството освен да направи тотален пас, за да акумулира ресурс, с който да се намеси като поугасне пожара, едва ли ще може да направи нещо друго смислено. От нещата, които чета из пресата, оставам с впечатлението, че това е план А на така наречените „либерални икономисти”. За мен лично това трябва да е план Б и да не се допуска стигане до разрастване на проблемите в икономиката.
Повечето от нещата написани в постинга е възможно и да не се случат. Даже се надявам да стане така. Малко или много целите са му да покаже по всеобхватен поглед на кризата, която може да ни сполети и какви са възможните мерки за действия. Повечето хора не са специалисти в областта и ако се образоват от разните му предавания по телевизията или новини от пресата, то работата е съвсем втасала. Едва ли някой от БНБ или правителството ще излезе и да си каже какво го притеснява и какво смята да прави, защото малко или много това е игра, в която за да удържиш положението не трябва да си обявяваш ходовете. Надявам се да е било интересно.
6 коментара:
Евентуалните вътрешни проблеми - ОК. Но как се намалява рискът да се случи балтийски сценарий /т.е. външните анализатори да ни свалят кредитния рейтинг, а външните банки да ни спрат кредитните линии/? За мен това е основният риск и намерения за поддържане на висок бюджетен излишък би могъл да го намали /макар че вече беше решено да се похарчи излишъкът и това вече има негативни ефекти/.
@георги: Нещо, което неизбежно ще се случи при нас е корекция надолу в в дела на инвестициите с поне 10% от БВП. Лошото е, че тази корекция не може да стане плавно за период от 5 или 10 години, а ще стане изведнъж (което стана при балтийците), както и рязко нарасна. Единственото нещо, което имаме в повече от балтийците, е че тепърва започват да пристигат парите от структурните фондове (стига да си върнем доверието на Брюксел), което може да смекчи падането.
По отношение на кредитните рейтинги, когато трендът е надолу едва ли нещо фатално ще се случи, ако ни понижат рейтинга, но каквото и да си говорим в момента макроикономическата ситуация в България е далеч от устойчивост. Просто за нула време може да се обърне палачинката и дали излишъкът в бюджета ще ти е 3 или 4% от БВП е все тая.
Основният риск за мен не как да се избегне корекцията надолу (това е борба с вятърни мелници), а как да се преживее. Издържи ли банковата система всичко друго ще си дойде на мястото. Ще имаме по-нисък растеж за 1-2 години и след това ще са качим на растеж около 5-6%.
И само да ти обърна внимание на още нещо. Не е чак такъв проблем, ако се спре външното финансиране и местните банки нямат ресурс за кредитиране, тъй като това се решава лесно с наливане на ликвидност в системата. Проблем е, ако банките имат ресурс да кредитират, но не искат да го правят.
Имаше голям шанс да се избегне кризата, но последният месец беше изцяло пропилян. Сега вече е доста по-трудно.
Точно това е балтийският проблем - банките не дават кредити заради решение на външни банки да не дават кредити. Преоценка на риска и резултат - спиране на кредита.
14 милиарда са получили български банки от външни /най-вече от своите банки-майки/. Ако те спрат да дават повече, ще го преживеем. Но ако си поискат обратно парите - тогава спира кредитирането изцяло и всички събрани пари от кредити се връщат обратно в чужбина до изплащането на тези 14 милиарда. Ето това е лошият сценарий. По-добре да го избегнем вместо да се мъчим да преживеем.
@георги: Мисля, че не правиш разлика между естествени процеси и криза. Борбата с естествени процеси, които ги смятаме за "криза" е загубена кауза и не води до нищо добро. А с това изплащане на някакви "14 милиарда" на момента доста преекспонираш нещата. Сам трябва да си наясно кога нещо се погасява предсрочно.
Това са основно депозити - не са срочни, за да се изплащат предсрочно.
@георги: да основно депозити са (10 млрд.), но недей да забравяш, че са и основно и на банките майки. Формално последните могат да ти изтеглят на момента, но практически, изхождайки от това, че са рационални агенти, може и година да не им стигне. Помисли малко, толкова доколкото повечето стратегически решения се взимат от банките майки, то те са добре запознати със състоянието на дъщерните банки. Ако банката майка, предвид отместване на риска, иска да изтегли портфейла си от страната, то вариантите са следните:
1. да разпродава активи, но предвид ситуацията, то купувачите трябва да са отвън.
2. Да спре кредитирането в страната и каквато ликвидност се натрупва от погасителни вноски, да я изкарва навън.
3. Да си иска форсирано парите, но предвид каква е сумата, освен да спусне кепенците и да чака процедурите за възстановяване на парите нищо друго не може да направи.
Както се сещаш едва ли някоя банка ще предпочете т.3, и ако се изтеглят ще става през т.1 и т.2. Както се сещаш изтеглянето по т.2 не е от най-бързите. А това по т.1 е неутрално спрямо валутните резерви. За останалите 4 млрд. виж предния коментар. А от самото изтегляне не трябва да се прави трагедия. В крайна сметка БНБ толкова години се бореше да ограничи кредитирането, за да не се надува с такава скорост балона, а рано или късно нарастването на кредита в проценти, трябва да стане едноцифрено число.
Както ти казах и преди, проблем или криза не е корекцията надолу, а дали ще се запази доверието в банковата система. Всъщност по цял свят в момента това е криза на доверие.
Публикуване на коментар