20 януари 2009

Голямото харчене

През месец декември депозитът на правителството в БНБ спадна с 3.4 млрд. лева, което даде основание на някои хора да се възмущават, че се правят големи „разходи” по време на криза, с което сами да си влошим положението (отделен е въпросът, че и самото ореваване на махалата има същия ефект). Забавното в случая е, че от многото неща, които водят до намаляване на депозита на правителството, като виновник са посочени разходите. Официални данни какво е станало точно ще има след две седмици, но странно защо с лека ръка се пропускат възможности като по-слабо изпълнение на приходите, погасяване на външен или вътрешен дълг, наливане на ликвидност в банковата система (криза е все пак), преструктуриране на фискалния резерв или каквато и друга финансова операция, която се записва под черта в бюджета.

Разбира се, много е лесно да се посочат разходите като причина, тъй като се връзват с политическите послания за купуване и подмазване на електората, които са характерни за месеците преди избори. Все пак, ако предположим, че те са основната причина за намалението на депозита на правителството в БНБ, то интересните въпроси тепърва предстоят. Според слуховете (не коментирам доколко са достоверни, но съм склонен да вярвам на съответните хора) бюджетния излишък за 2008 ще бъде около 3% от БВП, т.е колкото е заложен в бюджета. Въпреки, че бюджетът е планиран при доста по-ниска инфлация и съответно използваното БВП-то е с около 4.5 млрд. лева по-ниско от сегашните очаквания, то изпълнението на приходите (в термините на събираемост) не върви добре (което е повече от очевидно през последните месеци) и няма да има рекордно преизпълнение на плана. Като се има предвид, че разходите се получат като остатък от приходи и излишък, то грубо казано излиза, че те са колкото са планирани.

Интересно е тогава за какви извънредни разходи си говорим, които е могло да бъдат спестени. Не че одобрявам финансирането на разходите (особено капиталовите) да остава за края на година, но определено не съм съгласен с тезата, че понеже е финансова криза, дай съвсем да не платим на хората, за дейностите, които са извършили. В тази връзка се сещам колко угрижен беше един познат, занимаващ се с инфраструктурни проекти, в началото на декември. Превели му от бюджета 10 милиона и се чуди с кой първо да се разплати, защото не му покриват направените разходи.

4 коментара:

Георги каза...

Не се пропускат операциите под черта, те са голям проблем. Едва ли субсидията за топлофикация София може да се приеме за "финансираща" операция - това си е разход, в крайна сметка, независимо как ще се отчете по националната методология. Същото с парите за Булгаргаз или за АЕЦ "Белене".

Погасяване на дълг по принцип не би трябвало да може да се извърши тайно, макар че в БГ може - и това също е проблем. Харченето на 1.2 милиарда от излишъка /гласувано от парламента/ също не е от най-разумните мерки.

Най-значимо неизпълнение на приходите изглежда има при европейските средства - което на теория би трябвало да води и до по-ниски разходи. Не и тук - което отново е проблем.

D каза...

@Георги: Мисля, че пропускаш основното послание. Несериозно е да се правят сериозни макроикономически анализи за неща, за които няма данни.

В момента нито имаш данни каква част от намалението на депозита на правителството е минало под черта, нито пък за какво са направени разходи. С догадки от клюки на "жълтата преса" освен да олекваш, друго не постигаш.

Твърдението, че операциите под черта са проблем е леко смешно, но да не задълбаваме в счетоводни глупости.

Георги каза...

Имам някакви данни - всъщност всеки има, стига да чете решенията на правителството. Прозрачността на харченето се поувеличи, особено ако човек знае къде да чете.

D каза...

@Георги: Чудесно е, че имаш парченца от пъзела, но това далеч не ти помага да го наредиш, пък камо ли да пишеш съчинения какво е изобразено на него.