На къде отива американската икономика?

Преди няколко седмици с познати си обсъждахме различни сценарии за средносрочно развитие на световната икономика. В едни такива обсъждания няма как централно място да не заеме американската икономика, над която с всеки изминал ден облаците се сгъстяват все повече. Макар и да се изкоментираха няколко сценария за динамика на лихвените нива, икономически растеж и импликациите върху валутния курс, някак си не можах да си изградя консистентна картинка за това, което ще се случи. Мислейки си върху това, някак се сетих за две поговорки. Едната гласи, че „И най-малкото камъче обръща колата“, а другата „Като се обърне колата, пътища много“. Пред колата на американската икономика определено има доста камъчета и камъни, така че обръщането е само въпрос на време. От друга страна понеже пътищата след това са много, ако чисто вероятностно се пресметне очаквания път, някак си колата продължава по добре утъпканата пътека. Какво да се прави, недостатък на точковите прогнози.

В този постинг смятам да споделя някои от нещата, които ме притесняват. Като цяло американската икономика е в доста неблагоприятно състояние – свита икономическа активност, нестабилна финансова система, голям държавен дълг с тенденция да нараства още по-бързо поради спасяване на ключови фирми и финансови институции, изстискани до дупка парична и фискална политика. Нито може да се увеличава повече паричното предлагане с лихви, нито бюджетът е устойчив при сегашните нива на разходите, така че да стимулира допълнително икономиката. Като се има предвид, че най-лошото тепърва предстои, направо се чудя на оптимизма на хората, които си мислят, че догодина икономиката на САЩ ще започне да се възстановява. В тази връзка са ми интересни няколко неща.

Как ще се изтегли налята ликвидност? За да се спаси положението във финансовия секта бяха налети огромни суми пари за последната година и половина. Когато най-накрая американците стигнат дъното и почнат да мислят как да се катерят отново нагоре, тази ликвидност лека по-лека ще трябва да почне да се изтегля. Лично аз смятам, че в най-добрия случай това ще отнеме година две, което грубо казано означава, че през това време финансовата система няма да може да стимулира растежа и той ще остане доста ограничен.

Как ще се затвори бюджетния излишък? Ясно е, че ако икономиката тръгне бързо нагоре, то през приходите може да дойде доста добра корекция в положителна посока. Лошото е, че това не е много вероятно да стане. Като че ли за момента се правят опити да се ограничат щетите чрез данъчни стимули и държавни разходи. Доколко ще има резултат предстои да видим. Не бива обаче да се забравя, че антикризисните разходи имат краен хоризонт на действие и ще трябва по някое време да започнат да се ограничават. Това също не дава надежда за кой знае бързо възстановяване и растежът на икономиката ще остане ограничен за доста време.

Какво ще се случи с държавния и частния дълг? При голям държавен дълг винаги възникват въпроси относно обслужването му и доколко властите няма да се полакомят да го финансират с печатане на пари. Като се има предвид позицията на долара като международна валута, това не е чак толкова дискомфортно. Обслужването на частния дълг също е интересно. Свиването на икономиката определено създава редица затруднения и в такава ситуация е нужно да се правят редица преструктурирания на бизнеси. Доколкото немалко американски фирми са се разкрачили с инвестиции в чужбина, то за мен е интересно дали ще ликвидират тези позиции, за да си финансират задълженията или ще заложат на декапитализацията им (което се отразява неблагоприятно на съответните икономики), защото вярват че проблемите им са временни и могат да издържат.

Какво ще става с лихвената политика? Последните месеци сриването на повечето международни цени заличи инфлацията, но този ефект ще е временен. Някъде към края на годината ще се изчерпи и тогава борбата с инфлацията отново ще излезе на дневен ред. Не че инфлацията е водеща цел за американската икономическа политика, но ако не искат да помпат поредния балон, ще се наложи постепенно да вдигат лихвите. По неприятното е, че това може да се наложи и при калпави растежи. Другото неприятно нещо е, че ниските лихви нямат желания ефект върху търсенето. Доларовата ликвидност до толкова се е изчерпила, че ако погледнете последните два месеца с колко нараства LIBOR-а и съответно спреда между него и лихвите определени от Фед, веднага ви става ясно защо доларът се засили толкова в началото на годината и съответно защо Федът взе да изкупува ДЦК-та.

Отговорите на тези въпроси могат да бъдат най-различни, но като цяло поне според мен се очертават два основни варианта за развитие на американската икономика. Единият е свързан с дълга икономическа агония, докато се изчистят натрупаните дисбаланси, а вторият е свързан с взимане на обезболяващи под формата на печатане на пари. Като че ли последното е по-лесно приемливо от политическа гледна точка. Сигурно и с това са свързани опасенията на Китай и други азиатски страни относно стабилността на долара и съответно настояват за нова световна валута. Така или иначе следващите няколко години ще са доста интересни от икономическа гледна точка.

Дебатът между БСП и ГЕРБ

Големият губещ от снощния дебат за мен е БСП. Ако те имаха голямо преимущество поради факта, че са много по-навътре управлението на страната, отколкото една формация, която все още не е представена в парламента, то определено не можаха да го реализират. Станишев определено не си беше написал домашното и стратегията му беше изцяло погрешна. Ако дебатът беше формулиран на тема икономическа политика и криза, то от казаното от премиера по никакъв начин не си пролича какво смята да прави. Акцентът беше поставен върху това, което е постигнато. Определено съветниците му, както и речите покрай вотовете на недоверие, са го форсирали да се назоби с всякакви факти, но от друга страна поради факта, че не е икономист, не му даваше възможност да смени сюжетната линия. Като че ли тезата, която се лансира, беше, че БСП е управлявала добре икономиката и поради тази причина няма логика да не продължи да управлява, особено пък, ако алтернативата прави предложения, които са авантюристични (навремето и Иван Костов така се фукаше, пък след това сдаде трагично властта). В това търсене на съприкосновение с ГЕРБ се удари голяма греда, тъй като програмата им се оказа доста „гъвкава”. В крайна сметка е доста трудно да плюеш по нещо, което го няма черно на бяло. Може би лоша шега на Станишев му изигра факта, че трябваше да говори пръв, съчетано с агресията породено от високото му самочувствие.

От друга страна бате Бойко беше много сдържан, което поне за мен беше добре. Явно човекът осъзнаваше, че не е на своя територия и съответно е добре да не претърпи тежка загуба. Така или иначе кампанията тепърва започва и равният трябва да го устройва отвсякъде. От страна на ГЕРБ за мен беше интересно какви тези ще анонсират и съответно какво представлява екипа им. Лично на мен Владислав Горанов ми допадна като поведение. Имаше някакъв хъс в него, мисълта му течеше бързо и на няколко пъти направи не лоши опити за атакуване на тезите на БСП. Другият младеж в екипа на ГЕРБ ми е странен. Видимо беше, че е притеснен и съответно не говореше убедително. Нещата, които говореше, бяха доста стандартни и съответно не мога да преценя до колко се е назобил с аргументи или наистина му сече пипето и му идва от вътре. Надявам се на следващ диспут да е в по-добра кондиция, за да го преценя като експерт. Нещо обаче, в което съм абсолютно сигурен, че девойката в триото е пълна трагедия. Бате Бойко ще направи много добре, ако я скрие някъде до изборите, пък после, ако му е много симпатична, да и дава някакви постове. Иначе на нея и се губят доста фундаментални неща, каза няколко много фрапантни глупости, а освен това не беше наясно с фактите и данните за България.

Екипът на БСП също беше трагедия. Добре, че Орешарски участваше в него, за да успее да парира офанзивите на ГЕРБ с добри попадения. Ако БСП искаха да реализират надмощието си, това беше начинът да го постигнат. Да оставят отсрещната страна да си каже визията, с кратички въпроси да ги стимулира да се изхвърлят в изказванията си и с добри контрапримери да ги затапи, така че да не могат да излязат от ситуацията. Защото макар и по-горе да съм се изказал положително за представителите на ГЕРБ, истината е, че можеха да бъдат разпиляти като пилци.

Въпреки това проблемът с добрите икономически екипи не е на дневен ред единствено пред ГЕРБ. Предполагам, че бате Бойко ще извади и други млади и ентусиазирани хора, които да грабнат непредубедения наблюдател. Не е късно да си направи анализ къде му издишат аргументите и къде са слабите места на опонентите, така че като цяло да е по-подготвен в диспутите. За сметка на това аз не съм убеден, че БСП ще може да извади на показ по-читави хора. От една страна има идеологически различия между отделните поколения „икономисти” в партията.и около нея. Ако в момента Станишев е заложил на либералните виждания по отношение на икономическата политика в своята програма, то трудно ще се намерят хората, които да я изкомуникират правилно. Доста от членовете на партията не разбират що за лява политика водят. Дори екипът му от експерти, с които работи, да е много добър, то едва ли някой от тях ще реши да се впусне в политиката и да застане пред камерите. Като доказателство за това твърдение може да се посочи фактът, че Орешарски, който е външен за БСП експерт, ще им координира писането на финансовата и макроикономическата част на предизборната програма. Нормално е партиите да ползват външни експерти, които да систематизират вижданията и да ги направят по-консистентни, но да се outsource-не цялата дейност ми се вижда крайно.

За финал ще кажа какво бих очаквал от един смислен дебат. Според мен всяка партия трябва много ясно да каже какви са политиките и приоритети, които смятат за важни. Като изобщо не трябва де ограничават с общи приказки от сорта на „по-добро здравеопазване” или „по-добро образование”, а да имат поставени измерими критерии на целите, да има предложени конкретни мерки и съответно да е ясно как се финансира цялото нещо и за сметка на какво е. Едва в един такъв контекст ще стане ясно до колко са консистентни изхвърлянията за отделни данъчни намаления. Когато е ясно всяка една партия какво иска да постигне е много по-лесно да се прецени кое е популизъм и кое не е, както и ако някой попрекали с него доста аргументирано да бъде поставен на мястото си. Отделен е въпросът, че избирателя може доста по-информирано да направи своя избор.

Икономическите диспути

За мен икономическите диспути имат нещо доста общо с шаха. Както в шаха първите десетина хода са предварително премислени и всеки от играчите малко или много механично е запомнил какви са възможните варианти, плюсовете и минусите и съответно се мъчи максимално да изненада опонента си, така и при икономическите диспути има стандартна серия от аргументи и контрааргументи, чрез които може са поддържа или отрича дадена теза. И в двата случая непремерената агресия може да се накаже жестоко, така че човек трябва добре да подбира офанзивните си ходове, за да не попадне в небрано лозе. Колкото е по-опитен човек, толкова възгледите му са концентрирани върху това да не загуби играта/диспута, отколкото да спечели на всяка цена.

Удовлетворението от наблюдаването на игра/диспут е в правопропорционална зависимост от опитността на участниците. По отношение икономическите диспути съм имал възможност да наблюдавам дискусии между хора с доста голям опит защитаващи противоположни тези (нещо невероятно е за гледане), между хора с голям опит и такива дето са научили два три стандартни аргумента (ако някой си мисли, че получава гавра с труп жестоко се лъже, защото в такива ситуации по-силната страна обикновено действа джентълменски, без да накърнява достойнството на по-слабата) и разбира се последния вариант, когато и двете диспутиращи страни са гола вода и се получава нещо като шахматен турнир за деца в предучилищна възраст.

За съжаление в България качеството на икономическите диспути е основно в последната група. В общи линии едната страна ръси глупости и другата страна вместо да я постави на място, ръси други глупости. В крайна сметка имаме изказани двете тези, но аргументите около тях ги няма. Съпоставките между двете тези също ги няма и за непредубедения наблюдател му е трудно да се ориентира в цялата обстановка. След като „водещите” ни икономисти са на това дередже, то какво остава за модераторите на такава дискусия и циркът стана пълен.

Довечера по БНТ ще има такъв цирк. В предаването Референдум ще се срещнат икономическия екип на ГЕРБ (интересно ми що за животно е това и дали изобщо съществува) срещу този на БСП (за който също ми е интересно, кое от идеологическите им течения в партията ще има представителност и до колко посланията ще се различават от тези на правителството, където НДСВ има не малка въздържаща функция за глупостите на БСП). Като се има предвид как лидерите на двете партии си мерят пишките в последно време, то този сблъсък ми изглежда обещаващ. В тази ситуация на мен не ми остава нищо друго освен да се заредя с пуканки.

1984

Допускането на грешки е неизбежно. Не е приятно, но по този начин трупаме опит и избягваме повтарянето им в бъдеще. Проблем възниква, когато си мислим, че сме над нещата и поради разни причини не смеем да си признаем грешките или откажем да се поправим. Върхът на нахалството е, когато демонстрирайки „своята правота”, ги повтаряме целенасочено. В тази връзка нещо, което е толкова арогантно, че е трудно да го възприема, за да се възмутя е разказано тук и тук. Явно силовото министерство може да действа единствено и само силово. Пожелавам си болшинството от българи да не е като тях и през лятото да поправи грешката, която е допуснало преди четири години.

Прехвърляне на партида в CEZ

Преди време разказвах за едни мои преживявания (линк1, линк2) с CEZ във връзка с опит за смяна на партида. Цялата офанзива приключи още миналата година, но понеже имаше и смяна на тарифата от стопански потребител на битов такъв, то не бързах да се радвам. Причина за този скептицизъм беше, че авансовите вноски, които след смяната на партидата бяха предефинирани, бяха на цена за стопански потребител. Липсата на информация в блога ми по въпроса доведе до притеснения на редица познати. Вече мога да успокоя всички. След като си получих изравнителната сметка мога да се похваля, че всичко точно. Въпреки това третото ми посещение в офис на CEZ не беше по-малко драматично.

Този път нямаха проблеми с тока, ужким им работеше информационната система, а и аз нарочно не бях платил последната сметка за ток, така че да няма dead-lock като при първия ми опит. Попаднах на една жена, която погледна документите и бързо започна да върши работата. Възникна въпросът дали досега съм им бил клиент. Резултатът беше, че имам три партиди, които при миграцията на информационната им система от гледна точка на вътрешно представяне се водеха на три различни като записа клиента, но с еднакво ЕГН. Честно казано не съм задълбавал какъв точно е проблемът, но жената се зае да оправя този проблем, както и да попълни липсващите и мои лични данни. Тази на пръв погледи тривиална операция по някаква причина се оказа над компетенциите и, като програмата и се сърдеше непрекъснато. Наложи се да отида на съседното гише. Добре че се освободи бързо.

Явно жената на новото гише беше гуруто в салона. Това може би трябваше да ми вдъхне доверие и спокойствие. Работата потръгна, но не съвсем. Програмата непрекъснато даваше грешки. Но и жената и намери цаката. Оказа се, че на всяка втора операция по въвеждане на данни програмата гърми и беше необходимо да се излиза от нея, да се влиза отново и да се продължава нататък. Не знам дали по принцип така си работи или просто съм уцелил happy hour, но беше още една причина да благославям „Информационно обслужване“, които се оказаха разработчик на системата. А операциите никак не бяха малко: въвеждането ми като потребител, прехвърлянето на наличните ми партиди (което всъщност са две операции, една по прекратяване и една по включване), тъй като някои от тях се водят на гаражи, където няма консумация на ток, то трябваше да се въвеждат и нулеви количества по авансовите фактури, тъй като схемата за изчисляване на авансовите суми се reset-ва при смяна на титуляра на партидата, прехвърляне на партида, за която все пак бях отишъл, въвеждането на авансовите сметки и за нея, както и заявка за монтиране на тарифен превключвател, за да имам вече и нощна тарифа. Горе долу поседях близо час на гишето. През повечето време нямаше необходимост от комуникация със жената, така че си седях кротко и само и съчувствах, че работи при толкова скапани условия. Нямаше нужда да и викам, тъй като лично тя не беше виновна, а едва ли това щеше да ускори процеса. По същото време на съседните гишета идваха някакви напушени хора, викаха до небесата и сравнително бързо си заминаваха. Аз бях абсолютен контраст за цялата обстановка. А обстановката беше доста напрегната. Още в началото докато си чаках реда, дойде един доста едър човек, като трикрилен гардероб с надстройка и вместо да се поинтересува кой е последен, само поклати бавно глава и просъска: „Шъ се лее кръв!“. После като си тръгвах цялата опашка и портиера с учудени погледи питаха какво е станало, защо са ме мотали толкова и дали съм успял да свърша работа.

За разлика от първото ми посещение, този път не се налагаше да си платя сметката, за да станат всички въртели. CEZ бяха въвели формуляр, с който декларираш от кога влизаш във владение на имота и предполагам на негова база получават правна защита в случай, че новия клиент откаже да плати задължения останали от стария. Не знам дали с моите постинги „имам принос“ в това нововъведение, но искам да помоля хората от CEZ, които четат блога ми (знам, че има и такива) вземете мерки и по отношение на информационната си система. Не заради мен (аз се надявам в следващите няколко години да нямам административни взимания давания с вас), а заради хората зад гишетата.

Иначе покрай поредния ми дълъг престой отново се нагледах на всякакви куриозни случаи, два от които смятам да разкажа. В първия случай казусът беше, че на някаква фирма и начисляват консумацията на ток база, тъй като нямало достъп до електромера. Нищо, че той е изнесен в табло на улицата. Инкасаторите на CEZ нямали ключ от таблото. Но май не са се и поинтересували и как да го получат, тъй като на съответното място имало служители от 8 до 20 часа и спокойно са могли да съдействат. Собственичката на фирмата явно и беше кипнало и след консултации с call центъра на CEZ беше инструктирана да остави ключа, в който и да е център за обслужване на клиенти. Само че точно в този център отказваха да и го приемат. Въпросният електромер се намирал някъде извън София и служителката я молеше да го занесе в съответния офис, който обслужвал района. Тъй като мястото май не беше много близко, то собственичката на фирмата изобщо не беше навита на такъв вариант. В крайна сметка жената зад гишето капитулира, взе ключа и дълго време се чудеше какво да го прави. Май го прикачи по някакъв начин към вътрешната кореспонденция на CEZ.

Вторият случай показва с какви хора се налага да се справят служителите на CEZ. Една жена също като мен искаше да смени титуляра на партидата. Само че това, което беше проблем, е че нямаше документи за имота. Причините за това бяха някакви много сложни наследствени казуси. Освен това не знаеше ИТН номера, но можела да каже точния адрес. Жената зад гишето реши все пак да помогне с каквото може. Най-малкото с какъв комплект документи е удачно да се снабди. На въпрос къде се намира имота, отговорът беше някакво село в Карловско. Доста далеч от района, в който оперира CEZ.

В заключение мога да изкажа искрени съчувствия на хората, които им предстои да посещават офиси на CEZ и съответно да им пожелая успех.