25 март 2009

Дебатът между БСП и ГЕРБ

Големият губещ от снощния дебат за мен е БСП. Ако те имаха голямо преимущество поради факта, че са много по-навътре управлението на страната, отколкото една формация, която все още не е представена в парламента, то определено не можаха да го реализират. Станишев определено не си беше написал домашното и стратегията му беше изцяло погрешна. Ако дебатът беше формулиран на тема икономическа политика и криза, то от казаното от премиера по никакъв начин не си пролича какво смята да прави. Акцентът беше поставен върху това, което е постигнато. Определено съветниците му, както и речите покрай вотовете на недоверие, са го форсирали да се назоби с всякакви факти, но от друга страна поради факта, че не е икономист, не му даваше възможност да смени сюжетната линия. Като че ли тезата, която се лансира, беше, че БСП е управлявала добре икономиката и поради тази причина няма логика да не продължи да управлява, особено пък, ако алтернативата прави предложения, които са авантюристични (навремето и Иван Костов така се фукаше, пък след това сдаде трагично властта). В това търсене на съприкосновение с ГЕРБ се удари голяма греда, тъй като програмата им се оказа доста „гъвкава”. В крайна сметка е доста трудно да плюеш по нещо, което го няма черно на бяло. Може би лоша шега на Станишев му изигра факта, че трябваше да говори пръв, съчетано с агресията породено от високото му самочувствие.

От друга страна бате Бойко беше много сдържан, което поне за мен беше добре. Явно човекът осъзнаваше, че не е на своя територия и съответно е добре да не претърпи тежка загуба. Така или иначе кампанията тепърва започва и равният трябва да го устройва отвсякъде. От страна на ГЕРБ за мен беше интересно какви тези ще анонсират и съответно какво представлява екипа им. Лично на мен Владислав Горанов ми допадна като поведение. Имаше някакъв хъс в него, мисълта му течеше бързо и на няколко пъти направи не лоши опити за атакуване на тезите на БСП. Другият младеж в екипа на ГЕРБ ми е странен. Видимо беше, че е притеснен и съответно не говореше убедително. Нещата, които говореше, бяха доста стандартни и съответно не мога да преценя до колко се е назобил с аргументи или наистина му сече пипето и му идва от вътре. Надявам се на следващ диспут да е в по-добра кондиция, за да го преценя като експерт. Нещо обаче, в което съм абсолютно сигурен, че девойката в триото е пълна трагедия. Бате Бойко ще направи много добре, ако я скрие някъде до изборите, пък после, ако му е много симпатична, да и дава някакви постове. Иначе на нея и се губят доста фундаментални неща, каза няколко много фрапантни глупости, а освен това не беше наясно с фактите и данните за България.

Екипът на БСП също беше трагедия. Добре, че Орешарски участваше в него, за да успее да парира офанзивите на ГЕРБ с добри попадения. Ако БСП искаха да реализират надмощието си, това беше начинът да го постигнат. Да оставят отсрещната страна да си каже визията, с кратички въпроси да ги стимулира да се изхвърлят в изказванията си и с добри контрапримери да ги затапи, така че да не могат да излязат от ситуацията. Защото макар и по-горе да съм се изказал положително за представителите на ГЕРБ, истината е, че можеха да бъдат разпиляти като пилци.

Въпреки това проблемът с добрите икономически екипи не е на дневен ред единствено пред ГЕРБ. Предполагам, че бате Бойко ще извади и други млади и ентусиазирани хора, които да грабнат непредубедения наблюдател. Не е късно да си направи анализ къде му издишат аргументите и къде са слабите места на опонентите, така че като цяло да е по-подготвен в диспутите. За сметка на това аз не съм убеден, че БСП ще може да извади на показ по-читави хора. От една страна има идеологически различия между отделните поколения „икономисти” в партията.и около нея. Ако в момента Станишев е заложил на либералните виждания по отношение на икономическата политика в своята програма, то трудно ще се намерят хората, които да я изкомуникират правилно. Доста от членовете на партията не разбират що за лява политика водят. Дори екипът му от експерти, с които работи, да е много добър, то едва ли някой от тях ще реши да се впусне в политиката и да застане пред камерите. Като доказателство за това твърдение може да се посочи фактът, че Орешарски, който е външен за БСП експерт, ще им координира писането на финансовата и макроикономическата част на предизборната програма. Нормално е партиите да ползват външни експерти, които да систематизират вижданията и да ги направят по-консистентни, но да се outsource-не цялата дейност ми се вижда крайно.

За финал ще кажа какво бих очаквал от един смислен дебат. Според мен всяка партия трябва много ясно да каже какви са политиките и приоритети, които смятат за важни. Като изобщо не трябва де ограничават с общи приказки от сорта на „по-добро здравеопазване” или „по-добро образование”, а да имат поставени измерими критерии на целите, да има предложени конкретни мерки и съответно да е ясно как се финансира цялото нещо и за сметка на какво е. Едва в един такъв контекст ще стане ясно до колко са консистентни изхвърлянията за отделни данъчни намаления. Когато е ясно всяка една партия какво иска да постигне е много по-лесно да се прецени кое е популизъм и кое не е, както и ако някой попрекали с него доста аргументирано да бъде поставен на мястото си. Отделен е въпросът, че избирателя може доста по-информирано да направи своя избор.

2 коментара:

Анонимен каза...

Аз пък се чудя защо изобщо трябва да се занимаваме с икономически диспути. Има си достатъчно място за изразходване на енергия и размяна на аргументи в писмените икономически анализи. За съжаление май качеството на двата вида икономика - сериозната и медийната - е свързано. Това изглежда е добра тема за размисъл.

dvasilev каза...

За да има хляб и зрелища. Последните години са модерни всякакви риалити формати, в които зрителя преценява главните участници. Поне за мен дебатът беше двучасова забавна програма и с такива нагласи тръгнах и да го гледам. Както се вижда, не го коментирам изобщо по същество.

Иначе човек, ако започне да се замисля кое е смислено и кое не в България, то може да изпадне в доста дълбока депресия.