Относно споразумение с МВФ

В медийното пространство се появяват все повече изказвания за сключване на предпазно споразумение с МВФ. Като че ли това се смята за някакъв добър PR ход спрямо международните инвеститори, може би и като чест от мерките за преодоляване на кризата. В резултат се подписват някакви декларации между работодатели и партии за работа в тази посока. Това, което се пропуска, са детайлите. При едно споразумение трябва да има ясни отговори на следните въпроси: Колко пари са необходими? За какво ще се ползват? Какви ангажименти ще поеме страната?

Честно казано първите два въпроса вървят ръка за ръка. Ако не знаеш отговора на единия, няма как да отговориш на другия. В момента едва ли някой може да се ангажира с конкретни суми за споразумение с фонда. Непосредствена заплаха пред бюджета е излизането му на дефицит. При всички случаи той ще е малък и доста далеч от заветния 3% праг. Само че финансирането на този дефицит със заем от фонда е повече от смешно. Най-малкото, защото правителството има достатъчен ресурс, с който може да го финансира. В крайна сметка нали поради тази причина се трупаха излишъци през последните години – да има ресурс за лоши времена. Нещо повече, според разбиранията на МВФ бюджетни затягания от порядъка на 1-2% от БВП са лесно постижими за кратък период от време, поради което биха отказали финансирането на такъв дефицит. Притесненията относно обслужването на държавния дълг също са неоснователни. За момента няма и кой знае какви проблеми с обслужването му, тъй като той е доста малък като размер, а в следващите години, няма сериозни вноски за погасяване. Поради тази причина не е необходима подкрепа от страна на МВФ, дори и под формата на предпазно споразумение.

От казаното до тук не следва, че по принцип не се нуждаем от споразумение с МВФ. Просто не се нуждаем към момента. В България още не са се усетили всички ефекти от световната икономическа криза и поради тази причина е доста рано да се правят оценки как това ще се отрази на публичните финанси. В края на другата година нещата може доста да са загрубели. Най-драматичния сценарий за развитие, който се надявам да не се реализира, е свързан с много висока безработица и фалити на фирми, чрез които да се увеличи значително обема на необслужваните кредити. В една такава ситуация банковият сектор на страната може да бъде чувствително засегнат, което да наложи намеса на правителството - било то чрез рекапитализация на силно засегнати банки, било то чрез изплащане на депозити на банки с отнет лиценз (наивно е да се мисли, че при такъв сценарий парите от фонда за гарантиране на депозитите ще стигнат). Тъй като сумите, които ще са необходими най-вероятно ще надхвърлят фискалния резерв, то крайният резултат ще бъде бързо нарастване на външния дълг. И всичко това ще се случва в момент, когато емитирането му няма да е удачен. Само за сравнение, помощта към Латвия, която има доста по-малка като размер икономика е 7.5 млрд. евро.

Отговорът на последния въпрос също е интересен. МВФ не са креативни в условията, които поставят пред държавите, когато става на въпрос за затягане на публични финанси. Бюджетът на страна във валутен борд трябва да се стреми в средносрочен план да е поне балансиран. Преведено накратко, това означава, че ще искат повишаване на данъци. Последното съчетано с желанията на повечето партии за намаляване на данъците ще доведе до доста интересни преговори. Така или иначе априори е ясно кой ще надделее и кой ще се оправдава, че МВФ не му позволява да си изпълнява предизборната програма.

Последното нещо, на което искам да обърна внимание, е факта, че сме членове на ЕС. Досега не сме сключвали споразумение с МВФ в това си качество, но принципът е грубо казано следния - всички сме едно голямо семейство и ако някой има проблем, първо трябва да се обърне към останалите членове в семейството за помощ, преди да търси помощ от вън. Тоест, всеки който се е засилил да води преговори с фонда, нека да не забравя Европейската комисия.

Икономическата програмата на БСП за парламентарните избори през 2009

Дойде ред и на програмата на БСП. Този път ще бъда дребнав (макар че като гледам, май няма да е нужно, за да стане дълъг постинг). За това има няколко причини.

• БСП е основната партия в управляващата коалиция и би трябвало да е доста добре запозната с текущото състояние на страната, което изисква да имаме доста високи очаквания по отношение на програмата. Най-малкото трябва да е доста конкретна.
• В разработването на програмата са ползвани държавни ресурси. Само погледнете кой седи като автор в word-овския файл (това е че файлът е в MS Word формат е доста показателно за отношението на БСП към IT нещата) и веднага ще ви стане ясно, че част от нея е писана като е използвана техника (а може би и хора) от Министерство на икономиката.
• БСП представи програмата си след като бяха известни програмите на основните и опоненти. Нещо повече, доколкото ми е известно, използвала е ресурс на администрацията за анализиране на слабостите им.

Програмата на БСП е чудесен пример за това какво не трябва да представлява една предизборна програма. Някой трябва доста сериозно да образова авторите на програмата относно разликите между приоритет, цел и мярка. Гледайки икономическата част на програмата, основно виждам някакви декларативни цели (нищо че на места пише мерки), които ама хич не става ясно как ще ги изпълнят. Както се казва - празни обещания. Още по забавно е с една секция озаглавена „Финансова стабилност”, в която не съм убеден какво се има предвид с този списък от точки. Дали се дава дефиниция какво се разбира под финансова стабилност, дали са поставени цели, чрез които ще поддържат финансовата стабилност, или нещо друго (но не и мерки).

Освен това за мен, като икономист, програмата ми е трудна за четене. Явно е разработвана по министерства и тъй като поне в областта на икономика са въвлечени няколко министерства, то неща, които би трябвало да са заедно са разхвърляни. Също така най-конкретните неща в програмата са относно политики, които така или иначе са стартирали или ще стартират (особено тези, в които е ангажирано международно участие) така че, за повечето от тях, ще не ще следващото правителство ще ги продължи.

Друга интересна разлика между програмата на БСП и програмите на Синята Коалиция и ГЕРБ е, че БСП са си поставили някакви много странни цели. Някои от тях не че не могат да се постигнат, но предвид инструментариума, който трябва да се ползва, е доста спорно дали нетния ефект върху икономиката ще е положителен. Другите цели, както и част от мерките са просто глупави. Следват странните за мен по отношение на икономическата политика. От частта за „Динамичен икономически растеж”:

Провеждане на политика на повишаване на доходите, а не на задържането и намаляването им по подобие на други страни, засегнати от кризата.

Предполагам под доходи авторите имат предвид най-вече работната заплата. Тъй като, когато икономиката се свива, някак си логично и доходите намаляват (следва от дефиницията на БВП). Ако има чисто икономическа необходимост от намаляване на заплащането (т.е. поради намалелия обем работа някой работодател решава да намали възнагражденията), то е интересно откъде ще се финансира разликата. Ако е за сметка на бюджета, той като нищо ще вземе да се сецне и да заминат точките от секцията с финансовата стабилност. Ако е за сметка на работодателя, то крайният ефект ще е по-висока безработица. По отношение на хората все някой ще е прецакан, но от социална гледна точка е по-добре заплащането да е по-ниско, отколкото безработицата да е по-висока.

Осигуряване на значителен брой работни места чрез финансираните от еврофондовете и националния бюджет инфраструктурни проекти.

Осигуряване на 588 млн. лв. за бизнеса по ОП „Конкурентоспособност” за 2009 г.

Тези две цели са ми леко странни. Така или иначе от еврофондовете ще дойдат някаква пари отпуснати за конкретни неща и който и да участва в следващото правителство ще трябва да ги оползотвори, т.е. ще създаде работни места и ще даде нещо на бизнеса. Може би авторите на програмата имат предвид, че ако БСП управлява няма да има проблеми с усвояването на еврофондовете, което може би не е сигурно при друга конфигурация на правителството. Ако това е случаят, то ми звучи доста цинично. Все пак да не забравяме кой какъв опит има със спирането на еврофондовете.

Задържане на привлечения кредитен ресурс.

Много интересна цел като се има предвид, че като членове на ЕС разрешаваме свободното движение на капитали, а и привлечения ресурс е именно от там. Би ми било интересно да видя с каква реализация ще забранят или откажат някой кредитор на българската икономика да се възползва от правото си да си получи парите обратно.

Приемане на нормативна уредба за защита сигурността на макроикономическата система:

• Защитни мерки за запазване престижа на икономиката във външноикономически план;
• Защитни мерки срещу уронването на престижа на финансовата и банковата система.

Както и да се погледне, това ми прилича на някаква полицейщина, която ни връща към годините на тоталитаризма. Ако не искаш да ти уронват престижа, просто комуникирай правилно с хората и не си кътай информацията. Тогава няма и да има много място за спекулации.

Облекчени наказателни лихви по просрочени социалноосигурителни плащания от фирми в затруднено положение.

Това е доста странно решение, което ще стимулира неплащането на данъци и съответно може да доведе ще напрегне изпълнението на бюджета особено при наличието на някакъв дълъг списък с обещания за разходи. Освен това, ако наказателните лихви паднат под пазарните лихви за кредите, това ще е доста евтин начин да си осигуриш оборотен капитал без формални процедури да одобрение.

Създаване на данъчен регистър с цел ускорено възстановяване на данъчния кредит по ДДС на фирми с репутация на добри данъкоплатци.

Преразглеждане на процедурите за обществени поръчки с оглед недопускане на участие на фирми със спорна репутация.

Вкарването в правната рамка на страната понятие за „репутация на фирма” може да бъде доста забавно явление, тъй като термина така или иначе е разтеглив и могат да се приложат какви ли не методологии за изчисляването им. В този контекст ще е интересно какво би станало, ако поради някакъв такъв текст на дадена фирма и бъде отказано прилагане на процедура по бързо възстановяване на ДДС или участие в търг. Съответния административен акт ще може да се обжалва и ако нещата с репутацията не са добре написани ще станат големи циркове. Така или иначе и двете предложения са излишни. Ако НАП имат добра система за контрол на риска, доста лесно ще могат да отсяват надеждните фирми от ненадеждните и съответно на първите да им се възстановява по-бързо данъчния кредит, без да се вменява такова задължение в нормативен акт. По отношение на търговете има гъвкавост за поставяне на условия така, че да се отсеят ненадеждните фирми. Разбира се, стига да има желание.

Политиките за редуциране на сивата икономика са доста странни.

Въвеждане на ограничителен праг за разплащане в брой от юридически лица.

Това доказано не работи. Всякакви прагове се заобикалят лесно с надробяване на стойността.

Създаване на възможност данъчни ревизии да бъдат възлагани и на експерт-счетоводители.

Това повдига два въпроса. Какво ще прави НАП и защо смятат, че така ще се намали сивата икономика? Лично на мен ми се струва, че ще стане точно обратното. Иначе по тази логика фирмите, които представят одитирани отчети не трябва да подлежат изобщо на ревизии.

Въвеждане на условие за липса на публични задължения в случаите на прехвърляне на предприятия на едноличен търговец, регистриране на едноличен търговец, учредяване на търговски дружества, встъпване на вече учредени такива, прехвърляне на дружествени дялове.

От тези ограничения единствено прехвърлянето на предприятие на едноличен търговец има смисъл да бъде ограничено, макар че, ако НАП си е на мястото и се възползва от правата си, добавената стойност от промяната няма да е много голяма. От другите няма полза, а ограничението за прехвърляне на дружествени дялове е даже вредно. Представете си, че сте го закъсали с бизнеса, нямате ресурс да го развивате и имате публични задължения. Искате да го продадете на някой, който може да го съживи, но вече няма да имате възможност. Едва ли този някой ще се съгласи първо да ви кредитира фирмата, за да си погасите публичните задължения, че след това да може да ви я купи.

Забраняване участието в обществени поръчки на лица, които са „свързани лица” с носители на публични задължения.

Като се има предвид, че за свързани лица в повечето закони се използват роднини до 4-та степен по съребрена линия, то ще излезе достатъчно някой първи братовчед да не си е платил здравните вноски, за да ви отстранят от търг.

Продължавам с проекта за „Социална политика”

Задържане на равнището на безработица под средното за ЕС и трайно под 7,5 на сто през 2009 г. и 2010 г.

Броят на заетите в икономиката да достигне 3,4 млн. души през 2012 г.

Да бяха обещали мисия да Марс през 2011 щеше да е много по-реалистично. Безработицата ще надхвърли 7.5% още тази година, а догодина най-вероятно ще два пъти по-висока от заветния праг. Дори икономиката да почне да расте добре, то ще трябва да мине доста време докато пазарът на труда се върне на текущите нива. Отделен е въпросът, че от чисто демографски развития работната сила през следващите 10 години ще намалява и това число 3.4 млн. ще изисква коефициент на икономическа активност близък до този на Дания.

Законодателно въвеждане на правото на справедливо трудово възнаграждение и средната работна заплата да достигне в края на мандата 900-950 лв.

Това означава средната заплата да нарасне със 70-80% в номинално изражение за целия период. Като се има предвид, че за предходните 4-ри години, които бяха доста добри за икономиката, нарастването е 86% (според програмата на БСП, иначе 2008 към 2004 е 79%), то това нарастване в период на криза е доста амбициозно. Разбира се, не е непостижима, ако по един или друг начин правителството изпусне инфлацията.

Определяне на средствата за работни заплати в публичния сектор при гъвкав механизъм, отчитащ производителността на труда и значимостта на съответната дейност.

Публичния сектор е концентриран основно в сектора на услугите – образование, здравеопазване и администрация. Измерването на производителност в този сектор е все още отворен въпрос. Но разбира се, би било любопитно да се види конкретната методология.

Насочване на близо 800 млн. лв. чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за реализация на мерки за стабилизиране на пазара на труда в условията на криза.

Както бях написал и по-горе, защо БСП си мисли, че някое друго правителство не би похарчило тези пари по предназначение?

Като цяло разбирам желанието на БСП да засили „социалния вектор”. Все пак са лява партия. Предполагам, че доста хора имат такива възгледи за задълженията на държавата. Но все пак, нека бъдат по-реалистични. Отделен е въпросът, че в програмата има не лоши леви идеи, които сами по-себе си не прецакват нищо, но в общия контекст не ми е ясно откъде ще се финансират. Като се тегли чертата се вижда, че се създават доста фондове за някакви фокусирани разходи, има идея за допълнително намаляване на данъците, искат да поддържат бюджетни излишъци, а в същото време изходната позиция е бюджет, който върви към дефицит (не че това е лошо само по себе си). Поне на мен малко неконсистентна ми се вижда картинката.

Икономическата програмата на ГЕРБ за парламентарните избори през 2009

Преди няколко седмици излезе програмата на Синята коалиция. Като структура не е направена зле, има доста конкретика, но има и невероятни глупости, за които не се сдържах да блогна. Постингът не беше изчерпателен по отношение на нещата, които са странни в икономическата част на програмата, но въпреки това получи доста голям трафик (благодарности към всички БСП активисти). Другото странно нещо е, че хората, които ме четат, по една или друга причина очакват да напиша нещо и за икономическата част на програмите на другите партии.

В този постинг ще отделя малко внимание на програмата на ГЕРБ. Като цяло ми допада. Видно е, че хората работили върху нея доста са се старали. Вярно, че ако бяха отделили още половин ден, документът щеше да е по-добре форматиран. Иначе програмата е доста обемен документ, във всяка една област са написани приоритетите, които смятат за важни, както и мерките, с които ще ги постигнат. За разлика от програмата на Синята коалиция, в която също има подобие на такава структура, в тази програма мерките почти напълно адресират заложените приоритети (при СК на места предложените мерки нямат никакво отношение към целите или действат в обратната посока). Разбира се, на места мерките не са нещо конкретно и имат по-скоро пожелателен характер (особено реформите в някои обществени сектори), но поне аз съм склонен да простя тези слабости на програмата. Не бива да забравяме, че ГЕРБ не е парламентарно представена партия и поради тази причина малко или много механизмите да събира информация, чрез която да формира визията си за управление на държавата, са силно ограничени. Разбира се, има неща, които не ми допадат в икономическата част на програмата, но като цяло няма нищо фрапантно (или поне не е представено толкова крайно), което да ме дразни. Поради тази причина не смятам да изпадам в дребнавости.

Все пак не бива да се забравя, че от наличието на добра програма, не следва задължително добро управление. Особено, когато ще имаме шарен парламент и съответно ще се налага да се правят какви ли не компромиси.

P.S. Да не повярва човек колко положително съм се изказал към ГЕРБ, особено като се вземат предвид предишни мои постинги.

Подновяване на УЕП в електронното банкиране на ОББ

Преди близо година написах постинг за електронното банкиране в ОББ. Целта му беше да покажа колко недомислия има в него. За мое учудване, той се оказа доста полезен за някои хора. Поради тази причина сега има кратко продължение.

Както може да се досетите, през тази една година се наложи подновяване на УЕП и съответно системата не иска да работи автоматично с новия подпис, тъй като поради неясни за мен причини електронния подпис трябва да се регистрира. Точно в този хубав и прекрасен момент чудесното ви ползване на електронно банкиране под Linux удря на камък. За тази регистрация се нуждаете от IE и Windows съответно. Не че се прави нещо кой знае какво особено, освен цъкане на OK на едно съобщение, но това са изискванията. Не знам дали има ограничения за Windows-а, за каквито съм говорил в предишния си пост, тъй като подкарах нещата под XP.

В процеса на тестване на нещата дали работят без проблем в последствие под Linux, попаднах на още една странна реализация в системата. На моя лаптоп не са инсталирани удостоверителните вериги на българските доставчици на УЕП, тъй като не ми се е налагало да проверявам електронно подписани документи. Това не ми пречи да ползвам електронното банкиране на други банки, но в реализацията на ОББ е необходимо да имате инсталирани нещата на вашия доставчик. При тях, ако собствения ви браузер не може да валидира подписа, който искате съвсем съзнателно да използвате, то сайта на ОББ не иска и да чуе за него, въпреки че сайта би трябвало да може самостоятелно да си го валидира. Поне на мен ми се губи цялата логика.