При представянето на проектобюджета за 2010г. Симеон Дянков е направил две изказвания, които доста добре илюстрират защо той ще е най-трагичния ни финансов министър.
Самото балансиране на бюджета по думите на министъра е силна антикризисна мярка, защото това понижава рисковата премия за държавата, лихвите по бизнескредитите падат и кредитирането се съживява.Управляването на икономиката не е лесна работа, колкото и теоретично подготвен да си по макроикономика (предвид факта, че Дянков е микроикономист, то не би било учудващо да е кръгла нула в тази област). От друга страна икономиката е толкова инертна система, че ако не правиш резки и радикални решения, доста трудно може да я повредиш. От гледна точка на фискалната политика има механизъм за автоматично стабилизиране на икономиката, който в най-грубия случай работи така: в добри години приходите идват повече и бюджетът изтегля ликвидност в икономиката, а в лоши години, когато икономиката спада, приходите също спадат и по естествен път се създава фискален стимул към икономиката, чрез който да се ограничи свиването им. В момента с тази политика на балансиран бюджет финансовия министър иска да изключи този механизъм (и то доста силово и брутално), което би довело до по-голямо свиване на икономиката, което едва ли ще се отрази добре на кредитирането или рейтинга на страната. Все пак за разлика от някои, хората от финансовия сектор не са малоумници.
От обясненията на министъра стана ясно, че държавата планира балансиран национален бюджет (приходи/разходи, финансирани с национални средства) и дефицит от 465 млн. лв. (0.7% от очаквания БВП) по консолидираната фискална програма (тя включва и разчетите по отношенията с ЕС - вноска и изразходване на средствата от структурните фондове).От това изказване излиза, че бюджетът ще е балансиран, но не съвсем. По някаква нова методология на Дянков ще е балансиран, ще се фука наляво и надясно какво е успял да направи, но в същото време по националната методология ще има дефицит за 2010. Какво ще излезе по методологията на Евростат, която е релевантна както за приемане на еврото, така и за наказателни процедури за свръх дефицити може само да гадаем. От друга страна с този министър за нула време ще сме готови да приемем еврото. С „правилните” методологии за отчитане на бюджетен баланс, инфлация и лихви (не мога да разбера защо в момента хората си мислят, че само инфлацията ни е проблем за влизане в еврозоната при положение, че в момента нарушаваме и лихвения критерий) ще сме изпълнили всички изисквания. И тогава бате Бойко ще може гордо да каже: „Ние сме готови, но те не ни пускат!”.