В търсене на жилище

Последните няколко седмици освен всичките други грижи, които имам, се търси и квартира. Засега работата не върви на добре, но добре че няма краен срок, в който да се намери търсената квартира. Обаче в целия този процес няколко неща ми направиха впечатление.

Първо, собствениците нещо много са се изсилили с парите, които искат. В крайна сметка излиза, че е по-изгодно да си купиш жилище на кредит, отколокото да живееш под наем. При това месечните разходи ще са едни и същи. Вярно, че при ипотеката трябва и сериозна първоначална вноска от поне 25%, но така или иначе жилището не се амортизира за 20 години и след евентуална препродажба, след изтичане на ипотеката първоначалната вноска може бъде въстановена като се продаде жилището. Вярно, че тези 25% си имат алтернативна цена, но въпреки всичко ефекта е положителен.

Второ, разните хора от агенции са много зле и хабер си нямат какво предлагат, нито къде се намира. Ето и няколко случки, които на този етап са по-скоро комични:

• Апартамент в Западен парк в блок до входа на съответната метростанция след няколко итерации от разговори се оказа, че се намира в Захарна фабрика с почти никакъв транспрот около него.
• Подобна ситуация на горната, само че с нахалството да ти искат 3 лева за оглед.
• Няколко обяви за един и същ апартамент от една и съща агенция, но на различни телефони.
• Оставяне на обявите на вече дадени апартаменти с обяснението, че всички така правят.
• Нахалството да ти искат 50% от първия наем при положение, че ти със съответната агенция нямаш никакви договорни услуги, не са си помръднали пръста специално за теб и само поради факта, че си се обадил на тяхна обява имат такива претенции.

Разбира се в цялата тази щуротия успяхме да отидем и на един оглед. Много странно беше. Първо девойката, с която се комуникираше каза, да дойдем с направо с парите. Имало голямо търсене. Апартаменът беше на комуникативно място в Люлин. Излизаш от метростанцията и докато стигнеш до блока вървиш по някаква кал. В тъмното най-вероятно работата става съвсем зле, защото не си личеше да има осветление. С много зор намерихме блока, добре че имахме карта, защото никъде не беше надписан. Отвън гледката имаше вид на Бейрут от времето на войната. Докато чакахме за срещата с брокерката ни правеха компания кварталните гамени. Много подтискаща ситуация. По едно време ни се обади брокерката, каза на кой етаж да отидем и ще ни чака. Намерихме я, беше сама и нямаше помен от собственик. На всичкото отгоре имаше нахалството да пуши цигара. Беше ни обяснено, че сме закъснели, някакъв младеж ни изпреварил. Нямал пари, но оставил лична карта и щял да дойде с парите. Разбира се това нищо не значи, защото ако ние дадем пари, младежът ще бъде отсвирен. Явно в този бизнес правилото по-бързия печели и придобило някакви много странни измерения. Апартаментът като архитектура не беше лош. Ако се изключи, че банята може да се конкурира по влага, с която и да е баня в студентски град, че изгледа беше към някакъв строеж и междублоково пространство, което изглеждаше по-зле от разорана нива, че стаите бяха на амортизиран мокет, шкавчета се нуждаеха от цялостно стягане на вратичките и цялостната бейрутска обстановка, сигурно щяхме да вземем жилището. 170 евро, какво му плащаш? Оставихме младежа, ако изобщо е имал такъв (предполагам това е някакъв начин да ти скъсят времето за взимане на решение), да го вземе. Да живее феърплея.

Здравните вноски: солидарни или справедливи?

Повечето приходи, които се внасят в осигурителната система на България се базират на някаква социална солидарност. Тоест хората с по-големи доходи плащат повече от хората с по-ниски доходи, а накрая получават едно и също нещо. В крайна сметка този момент на солидарност едва ли е приемлив за всички, защото не е справедлив, но е истината е, че без него не може.

Единствените приходи, които правят изключение от това правило са тези за Здравната каса. Тяхното формиране не е нито справедливо, нито солидарно. Не е справедливо, защото всеки според доходите си прави вноската, а не според услугите, които ще ползва и не е солидарно, защото хората без доходи също трябва да внасят някакви минимални вноски, които към момента са към 10 лева на месец. В крайна сметка в опита да се направи микс от двете системи, като че ли са взети само лошите им страни. Според мен е крайно време в България да се въведе нещо като здравна застраховка, която да покрива плащания за здравни услуги съразмерно вноска и други неща (например пушачите може да са по-рискови и да им искат повече пари), а солидарния елемент да се намали значително от тези 6%, както и да не се карат хора без доходи да плащат "солидарни" здравноосигурителни вноски в сегашния им смисъл.

Психология на икономиката

Един приятел ми прати текст, който описва по интересен начин промяната на разни икономически показатели и като че ли показва в основните причини, поради които не харесвам техническия анализ. Ето го и самият текст:

The Belgian chocolate theory of the dollar
By Paul de Grauwe
Published: January 12 2006 20:41 | Last updated: January 12 2006 20:41

A year ago, most analysts agreed: the dollar could only go down against the euro and the other main currencies. The huge US current account deficits had become unsustainable and called for a big decline of the dollar. A year later these analysts proved to be wrong. The dollar went up by close to 15 per cent against the euro. What went wrong? Let me answer the question by telling a story about Belgian chocolates.

A few weeks ago an interesting experiment was undertaken at the Brussels food fair, a yearly affair where food lovers wander around among the many stalls stuffed with all imaginable delicacies. A shop was put up selling boxes of Belgian chocolates. The first day the price was set at €9 for each box. Sales went well. The next day the price was raised to €15 per box. Steeped in economic theory, you might think that demand now declined. Wrong. Demand doubled. On the third day the price was lowered to €2 for each box. Demand for chocolates collapsed. What went wrong with the law of demand?

The explanation is given by psychologists. It is very difficult, if not impossible, for the consumer to find out the quality of chocolates by just looking at their appearance in the shop. When confronted with such uncertainty about the intrinsic value of things, consumers use simple rules of thumb that they understand. Psychologists call these “heuristics”. In this case, the price of the chocolates provides the rule of thumb.

Most consumers have some experience that allows them to associate high price with high quality. It is not always like that, but on average it probably is. Thus when looking at the €15 box the consumers infer that the high price reflects high quality and they buy the chocolates. Consumers who see the boxes priced at €2 infer that the quality of these chocolates is not to be trusted, and they do not buy them. The law of demand is turned upside down.

Let us now return to the dollar. Most people dealing in the foreign exchange market have no clue about the fundamental value of the dollar (the “quality” of the dollar). Specialists and professors do not know either, at least within a broad range of dollar-euro rates between say, $1.0 and $1.3. For every specialist telling us that the fundamental value of the dollar is close to $1.3 to the euro there will be another one affirming that $1.0 is near the fundamental value. Anything in between is fair game. Faced with such uncertainty, traders in dollars and euros have no way of knowing. They will therefore use a rule of thumb, an easy guide that they understand. The market price of the dollar provides such a rule of thumb. Thus when the dollar goes up for some technical reason, or just by chance, the increasing dollar is a signal for people that there must be some hidden economic strength driving the dollar. And they buy dollars; like the Belgian chocolate lovers buy chocolates when they are highly priced. Conversely, when the dollar moves down for whatever reason, people interpret the decline of the dollar as reflecting a fundamental weakness of the dollar, and they sell dollars.

As a result of this mechanism, the dollar moves up and down within upper and lower bounds that are determined by our lack of knowledge of the fundamental value of the currency. These movements may or may not be caused by changes in the variables (such as the current account) that influence the fundamental value of the dollar.

There is a difference, though, between Belgian chocolates and the dollar. The Belgian chocolate lover buying high-priced chocolates can immediately check the quality by tasting the chocolates. The buyer of dollars cannot. But he is in need of a justification of his buy as a good one. And here the analyst comes in handy.

The analyst, who does not know more about the fundamental value of the dollar than the unsuspecting buyer, invents stories. Thus when the dollar goes up, the analyst goes on a search for variables that move in the right direction and that can be linked to the rising dollar, carefully eliminating from the analysis all the other fundamental variables that move in the wrong direction. And so we are told that the strength of the dollar last year was due to interest rate differentials favouring the dollar. The further widening of the current account deficit, which in a previous analysis got centre stage, is carefully dropped from the new analysis.

The honest story of why the dollar increased last year is that we simply do not know. But we do not like to admit that we do not know. Our psyche abhors the darkness of ignorance. That is why analysts’ services continue to be demanded. They fulfil a psychological need to understand. Exchange rate economics these days satisfies this need by telling a new story each time the dollar goes up or down.

What does that tell us about the coming year? You may now be concluding that the sceptical tone of this column does not leave me much scope to say something useful. Yet I do think that the cumulated force of increasing US current account deficits and debts will be overwhelming, bringing down the dollar. But do not ask me when this will happen.

The writer is professor of economics at the University of Leuven

Актуализацията на софтуер - нож с две остриета

Преди две седмици се наложи да актуализирам софтуера на един компютър, който се ползва за сървър за бездискови станции. Операционната система, която е сложена на него е Slackware и понеже се бяха намазали едни неща, предпочетох вместо да актуализирам инсталираните пакети, да го преинсталирам наново с последната версия. Като време прецених, че двата подхода са почти еквивалентни, а и при първият от време на време се намазват допълнително нещата. Тъй като пакетната система на Slackware не поддържа зависимости между пакетите и ако новата версия на някоя програма използва пакет, който не го е имал в предишната дистрибуция, поради което не се инсталира при актуализацията, е възможно след нея програмата да не работи коректно. Така например в къщи след като минах от 10.1 на 10.2 нещо KMail не може да стартира процесите за проверка на поща. Тъй като не го ползвам, не ми се е разправяло да търся къде точно се намира проблема, но ако някой знае, няма да му се разсърдя, ако сподели. Въпреки този недостатък, харесвам тази дистрибуция, понеже не е претрупана, компактна е и не натрапва виждането на авторите си върху интерфейса.

Преди да ползвам Slackware, седях няколко години на RedHat, но след версия 9.0, реших да се откажа от него. Първо много прецакаха интерфейса на любимото ми KDE, а освен това зависимостта между пакетите му бе феноменална. Например, ако искате да деинсталирате Qt библиотеката, ще се наложи да деинсталирате и Gnome десктопа, защото някаква конфигурационна програма писана от RedHat използва Qt и виждате ли без нея Gnome не може да върви :-).

Оказа се, че процеса с преинсталация не върви толкова бързо, колкото си мислех, а освен това се натъкнах на няколко подводни камъка. Първият бе свързан с дяловете на диска. Имаше един дял отделен за данни, който не исках да форматирам в процеса на инсталация. Обаче по неясна за мен причина в новата версия на Slackware, дяловете се преномерираха и дялът с данни от hda3 стана на hda4. В това нищо лошо, само че форматирането на swap дяла, който от hda4 стана hda3, явно батиса дяла с данни. Добре че бях направил архивни копия на данните, че съвсем щях да закъсам. Лошото бе, че ги бях направил доста инстинктивно (слава на инстинктите) и в първия момент не се бях сетил за тях. Ругах като каруцар.

Вторият проблем бе свързан с 2.6 версията на ядрото. Засега в Slackware стандартно се слага 2.4 ядро, но в 10.2 имаше опция от инсталатора да се сложи 2.6. В предишните версии на Slackware можеше да се слага ръчно, но не съм се възползвал. Сега реших да опитам. Груба грешка, придържайте се към ръчния подход. Оказа се че инсталатора добре слага ядрото, но незнайно защо не слага модулите към него и те трябва да се доинсталират ръчно, ако заредите успешно разибра се. Също така не пуска зареждащия скрипт за udev и може да имате проблеми с монтиране на cd устройството. Може и други работи да не прави, но аз афектиран от загубата на данни и напредването на времето реших да не се разправям с глупости, реших да карам по изпитания начин.

Третият проблем щях да го имам независимо кой начин бях избрал. Оказа се, че конфигурационния файл на kdm-то е променен. Може би тук загубих най-много време. Искам като се стартира kdm-то да не пуска X на локалния компютър, тъй като и без туй на него никой не сяда, пък и монитора който е закачен на него не се справя много добре с графичните режими. В предишната версия се хващаше файла Xservers и се закометираше един ред в него. В тази версия обаче този файл не се ползваше, а конфигурацията от него бе разхвърляна като разни параметри в kdmrc. Бая време ми трябваше да го стопля това, но накрая поомазах параметрите. Основният ефект бе постигнат: не се пускаше X на локалния компютър. Лошото бе, че имаше и страничен ефект, не се пускаше и login промпт. Както и да, така или иначе никой не сяда там, не е болка за умиране, ще го боря в свободното време.

Четвъртият проблем, който присъства и в двата подхода беше свързан с печатенето. Преди да се прати докуменат към принтера се рендерира през някаква програма, която в случая на Slackware e ESP Ghostscript. В Slackware 10.2 се използва версия 8.15rc4, която на пръв поглед работи коректно. Само, че ако се опитате да разпечатите нещо и в прозореца за печат му дадете повече копия, се оказва че има проблем. Тъй като някои от приложните програми, които се ползваха генерират документи в няколко екземпляра, това се оказа сериозен проблем. Симптома беше, че принтера не печатеше, в лога на cups-а имаше индикация, че рендера дава грешка. Чудех се дали проблема е в самия рендер или в дефиниционните файлове на принтера, но след слагане на предходна версия 7.07 на ESP Ghostscript проблема изчезна.

Защо написах всички тези неща? Първо да съм полезен за някой като го предпазя да прави моите грешки или по-лесно да се справи с тях, ако ги е направил. И второ да дам следния съвет: не актуализирайте версии, преди да сте прочели changelog-а, вярно че в новите версии са отстранени доста грешки, но може да има и нови функционалности, които прецакват предишните. Последното го открих в документацията на kdm, когато се борих с него.

Терорът няма значение

В допълнение към темите (тема1, тема2, тема3) разгледани в някои блогове, мога да споделя впечатленията си от днешното предаване на Владо Береану, което касаеше полицейското насилие. Казусът е следния: полицаи спират кола за рутинна проверка и след преглеждане на документите на водача поискват документите на останалите пътници. Един от тях представя документ (някаква военна карта или нещо от сорта), който според полицаите (най-вероятно заради ниската им правна култура, нещо което май е често срещано явление) не може да се третира като документ за самоличност. Човекът настоява на своето в следствие, на което е заставен да излезе от колата и при опита да бъде арестуван е бил пребит доста (в медицинското се споменаваше за фрактури, сътресениея и прочие). Както си му е редът в последствие човекът се оплащва на военна прокуратура, но дело срещу полицаите не е образувано (намират се "услужливи" свидетели на полицаите) и даже напротив, понеже явно един от полицаите докато го е налагал си е навехнал ръката, човекът отнесъл боя, ако бъде признат за "виновен" ще отнесе и две години затвор. В студиото но Владо Береану бе поканен някакъв зам. министър от МВР, който не щеше да коментира случая, защото единствената институция, която може да даде правно заключение е съдът, нищо че полицаите по конкретното дело не са обвиняеми. Обаче същият господин неформално ги защитаваше, коментирайки, че гражданите нямат уважение към полицаите и полицаите са подложени на постоянно насилие и гледаше в тази посока да измести дискусията. Честно казано на полицаите за това им плащат и това им е рискът на професията.В предаването беше изръсена и глупостта, че човекът не е бил пребит, защото това може да каже само съдът, нищо че в медицинското свидетелство се споменават множество травми. В контекста на дадените по-горе линкове представете си в каква ситуация може да изпаднете, ако се сблъскате с полицай, който си превишава правомощията. Ще бъдете пребит, защото не изпълнявате полицейско нареждане, а после ще бъдете и съден за неуважения на полицията. Превръщането ни в полицейска държава не съм убеден, че гарантира правата и спокойствието на гражданите.

Кривото

Както и показва името в тази верига от заведения да ти е криво да влезеш. Не че готвят лошо, но обстановката и в трите криви заведения е супер зле. Тези хора са тотално скарани с правата на непушачите, което съчетано с лошата вентилация прави престоя в заведенията кошмарен. Лошото в цялата работа е, че това е системна политика на управителите и нещата много са заприличали като лафа за басейна, където в този ъгъл е секцията за пикаещи, а в онзи за непикаещи. Като че ли работата е най-добре в първото криво срещу Ректората. Там има едно сепаре, обособено като кът за непушачи, лошото е че има 4 маси за по двама човека и ако сте по-голяма компания е невъзможно да се съберете. В другите две заведения местата за непушачи са плаващи. Тоест сега е за непушачи, а след малко за пушачи в зависимост от клиентите, а по някой път направо си казват, че при тях няма такова нещо и да сядаме, където си искаме, не било длъжно да пушим. Баси простаците. Чудя се тези от ХЕИ какво се мотат. В крайна сметка аз това заведение съм го сложил в черния списък и трябва да има много фундаментални причини да влизам в него. Предпочитам някой от големите Дон Домати или Джепето, където правата на непушачите по се усещат.

На въпроса защо не харасвам да ходя в опушени заведения, отговорът не е, че си пазя здравето. Основните причини са свързани с това, че човек се одимява страшно много и започва да смърди невероятно. Разбира се пушачите това не го усещат, пък и не им пука, но в крайна сметка след всяко такова посещение дрехите заминават към пералнята и следва основно измиване на косата. В случаят на Кривото, където няма добра вентилация, димът не отива нагоре, а се носи по съседните маси. Човек, ако е асматик много го е закъсал, защото му се затруднява дишането. Но дори и да не е, димът полепва по кожата и очите, последните се насълзяват и подлютяват и става една обстановка, в която ти се иска веднага да напуснеш заведението. Честно казано не вярвам вдигането на акцизите да подобри обстановката в заведенията, така или иначе тази група хора е с по-високи доходи и цените не ги плашат, но ако ХЕИ не могат да се справят с контрола, по-добре да забранят тотално пушенето в заведенията. В крайна сметка на никой не му е приятно да го обгръща дим докато яде, но лошото е, че в заведенията всеки клиент е на различна фаза в процеса на консумация.

НАПъните на НОИ

Ситуацията е много проста. НОИ е решило да си подобри приходите поради една или друга причина. Нарочва си ви, че дължите пари. Праща ви писмо, с което ви информира за вашите "задължения", поканва ви да се обадите, ако смятате, че са сбъркали и да бъдете така любезни да си ги платите до една определена дата или да се разберете как ще ги погасявате. Ако не спазите сроковете щи ви бъдат съставени някакви актове за незнам си какви нарушения и ще бъдете предаден на агенцията по държавни вземания. Дотук нищо лошо, заплашват ви учтиво, но в крайна сметка има закони и може да се съдите, ако не се разберете кой крив и кой прав, въпреки че това май не спира изпълнението на въпросните актове. Само, че положението не е много равнопоставено. Срокът, който са си поставили НОИ е 31 декември 2005г., а писмото с което ви информират е изпратено на 3 януари 2006г. Докато го получите, са минали няколко дни и за НОИ или както вече се казва тази част НАП, има формалното право да ви третира като некооперативен длъжник с всичките му затова последствия. Навсичкото отгоре същите хора имат наглостта да ви информират, че с това се прекъсва някаква давност.

На некадърниците от НОИ мога да им кажа само, че всякакви такива неща се изпращат с писмо с обратна разписка, защото не могат да докажат, че са ме информирали. И всичките там актове могат да си ги заврат ...., абе знаят къде. Като не са ме информирали като хората ми е чудно как ще задействат принудителното събиране, съдене и прочие. Утре със същия успех могат да изненадат някой със съдия изпълнител, че има задължения. Но не това е основния проблем в конкретния случай. В този казус, човека за който говоря не трябва да дава нищо, само трябва да се напъне да събере конкретните документи и ако от НАП са кооперативни ще се разберат лесно. Лошото е, че с някакви поправки в закона до въпросния срок си имал право на разсрочване на задълженията, а когато си информиран две седмици след него, че имаш задължение, губиш това право. Явно наглостта няма край.

Иначе така наречените здравни вноски са голяма глупост. Така или иначе, където и да отидеш си плащаш като пич. А парите, които плащаш като осигуровки потъват някъде в небитието. От както съществуват тези глупости са ми удържани не малко пари, а през този период само една безплатна ваксина съм използвал. Крайно време е да се създадат условия за здравни застраховки, които да заместват здравната каса и да се разкарат тези задължителни данъци, защото е смешно хора, които са зачезнали в чужбина преди много време сега да ги изкарват длъжници.

Европата и критериите

Напролет живот и здраве ще стане ясно ще влизаме ли в Европата. В обществената нагласа цялата процедура май протича по следния начин: разни чиновници от Европейската комисия ще гледат дали сме удовлетворили разни критерии, ще напишат докладче и на негова база политиците от Европата ще кажат дали ставаме или неставаме. Само че както може и да се досетите в цялата тази процедура няма никакъв обективизъм и всичките решения са политически. Както поканата за членство бе политически акт в знак на компенсация за войната в Косово без да сме изпълнили написаните критерии, така и решението за членството ни ще бъде чисто политически акт. Единственият проблем да не ни приемат не е, че не сме изпълнили критериите, а че европейската икономика да не е в много цветущо състояние в момента и на западните политици им е лесно да се оправдават с гамените от Източна Европа.

Защо смятам така ли? В края на септември бях на някакъв семинар, на който разни висши чиновници от Европейската комисия ми обясняваха принципите и идеите на общата икономическа политика. От цялото това нещо разбрах две неща:

1. правилата и критериите са изсмукани от пръстите без грам аргументация
2. правилата важат за страните кандидатки, влезеш ли в клуба никакви правила не важат за теб

Второто нещо ни бе казано в прав текст, а първото човек сам се досеща. Един от основополагащите неща в общата европейска политика са критериите от Маастрихт. Там става въпрос за допустима инфлация, бюджетен дефицит и държавен дълг. От особен интерес са последните два показателя и логично имаше въпрос, защо дефицита трябва да е до 3% от БВП, а дълга до 60% от БВП. Човекът, който разбираше от тези неща каза, че тези числа водят до равновесно състояние (steady state), което гарантира стабилно икономическо развитие. Като чух равновесно състояние предположих, че зад цялото нещо седи някакъв теоритичен модел и реших по време на почивката да разпитам човека как са ги сметнали тези числа. Междувременно почнах да си мисля как да се модифицира модела на Рамзи, така че да обхване тези показатели. По време на почивката наскочих ва човека, но той за моя изненада каза, че няма модел. Някак си неразбиращо го питах как така няма модел, щом има steady state поне едно диференциално уравнение трябва да се появи от някъде. Човекът ми обясни че работите са доста по-прости. Ако икономиката расте с 5% в номинално излажение, а държавния дълг е 60% от БВП и искам да не нараства, то бюджетния дефицит грубо не може да надхвърля 3% от БВП. Добре казвам аз, но защо ми е ограничението от 60% на държавния дълг. Отговорът беше прост: когато през 1991 се събирахме да ги мислим тези неща, дългът на 12те страни беше средно толкова. На мен ми идеше да се изсмея. Явно основополагащите икономически критерии известни още като "Пакт за стабилност" бяха резултат от политически пазарлъци.

Да се надяваме, че когато ни разглеждат на финалната права, няма да има хора, които да са станали с гъза нагоре и да няма много пазарлъци за приемането ни в клуба.

Бърза помощ

Случката се развива в навечерието на нова година. Лека кола се движи в лявата лента. Настига я линейка, която не е пуснала специалната сигнализация и започва да пресира водача на леката кола използвайки клаксон. Водачът решава да отстъпи, но точно в този момент в дясно от него има кола и за целта намалява за да даде възможност тя да се изтегли. От дясно вече е чисто и водачът решава да се престрои за да даде път на нахалната линейка, но за негово нещастие тя вече е там и се кани да предприеме изпреварване отдясно. Водачът тръгва отново да се връща в ляво. Тогава попада на заледен участък и колата се завърта. Явно има и допир с неподвижен предмет, защото последва и обръщане през покрив. Питате се в тази ситуация кой е виновен? Няма да ви кажа. Само ще спомена продължението. Линейката не спира и изчезва. Явно хората в линейката са преценили, че не е необходимо или използвайки някаква нова апаратура са стинали до извода, че няма пострадали. Добре че това е бил и случая. Хората са се разминали само с уплахата, а на водача най-вероятно ще му бъде съставен акт за загубване на контрол на МПС. Глобата е към 100 лева и май взимат и малко точки. Колата трябва да мине и здраво през тенекиджия.

Още една година мина

Отмина още една година. Когато я посрещах от късметите ми се падна, че ще бъде шантава и беше. Помотах се малко в чужбина, отметнах някои от ангажиментите ми (разбира се се пръкнаха други). Имаше емоции, но имаше и разочарования. От всичко имаше по-малко, но като цяло не може да се оплаквам. Сигурно и тази година ше е не по-малко шантава, но това е живота. Важното е да се гледа напред, така че ЧНГ и много здраве, щастие и успехи.