20 януари 2006

Терорът няма значение

В допълнение към темите (тема1, тема2, тема3) разгледани в някои блогове, мога да споделя впечатленията си от днешното предаване на Владо Береану, което касаеше полицейското насилие. Казусът е следния: полицаи спират кола за рутинна проверка и след преглеждане на документите на водача поискват документите на останалите пътници. Един от тях представя документ (някаква военна карта или нещо от сорта), който според полицаите (най-вероятно заради ниската им правна култура, нещо което май е често срещано явление) не може да се третира като документ за самоличност. Човекът настоява на своето в следствие, на което е заставен да излезе от колата и при опита да бъде арестуван е бил пребит доста (в медицинското се споменаваше за фрактури, сътресениея и прочие). Както си му е редът в последствие човекът се оплащва на военна прокуратура, но дело срещу полицаите не е образувано (намират се "услужливи" свидетели на полицаите) и даже напротив, понеже явно един от полицаите докато го е налагал си е навехнал ръката, човекът отнесъл боя, ако бъде признат за "виновен" ще отнесе и две години затвор. В студиото но Владо Береану бе поканен някакъв зам. министър от МВР, който не щеше да коментира случая, защото единствената институция, която може да даде правно заключение е съдът, нищо че полицаите по конкретното дело не са обвиняеми. Обаче същият господин неформално ги защитаваше, коментирайки, че гражданите нямат уважение към полицаите и полицаите са подложени на постоянно насилие и гледаше в тази посока да измести дискусията. Честно казано на полицаите за това им плащат и това им е рискът на професията.В предаването беше изръсена и глупостта, че човекът не е бил пребит, защото това може да каже само съдът, нищо че в медицинското свидетелство се споменават множество травми. В контекста на дадените по-горе линкове представете си в каква ситуация може да изпаднете, ако се сблъскате с полицай, който си превишава правомощията. Ще бъдете пребит, защото не изпълнявате полицейско нареждане, а после ще бъдете и съден за неуважения на полицията. Превръщането ни в полицейска държава не съм убеден, че гарантира правата и спокойствието на гражданите.

3 коментара:

Orlin каза...

Полицаите твърде често не са на нивото, което би трябвало да се изисква от тях и това, което трябва да очакваме. И такова несъответствие е най-малкото в две посоки: съвсем не е рядко именно полицаите да са "първите приятели" на иначе отявлени и публично известни по-едри или по-дребни бандити. Нашето общество специално надали би се възмутило от "поступването" на някой такъв например при окошарването му. От друга страна, в отношението си към обикновения среден човек по-скоро доминира чисто "консумативното" отношение (т.е., с нетърпимост, склонност към насилие при най-малък повод и т.н.).
В интерес на истината, няма да е вярно да кажем, че полицаите се радват на любов всенародна, съответно - често хората на свой ред и при най-малка провокация от страна на полицията реагират бурно, което пък онези само и чакат, приемайки го за достатъчна провокация, за да упражнят правомощието си за прилагане на мерки на принуда, физическа сила и т.н. Началниците като правило, добре знаейки що за стока са подчинените им, се считат длъжни да ги защитават, което си е живо толериране на нерегламентираните им действия или превишаване на правомощията.
Военните прокуратура и съд пък - също се считат някак си длъжни по-скоро да заемат страната на полицаите, срещу които е постъпило оплакване, отколкото обратното и им е напълно достатъчно да установят най-дребния повод и предизвикателство от страна на истински пострадалия, за да квалифицират това като достатъчна и оневинителна причина за употребата на физическа сила.
По-скоро, в подобни случаи е по-ефикасно човек да се оплаква освен във военната прокуратура, но и в самото м-во на вътрешните работи (имат цяла структура, занимаваща се с дисциплината и нарушенията на служителите и именно, за да я поддържат отвреме-навреме изфраскват някого за назидание - но поне е нещо:)
Мисля, че поне засега не ни застрашава опасност от полицейска държава - прекалено много структури, разнопосочни интереси, групи и политически интриги има над полицейската власт, за да може такава опасност да се сбъдне :). Друг е въпросът, че няма изгледи да се обзаведем с "нормална" полиция и полицаи, способни да правят елементарното разграничение между обикновени средни хора и такива, към които е и възможно, а често и желателно прилагането на всички възможни и допустими мерки на принуда или ограничаване на обичайните права :). Обикновено именно вторите им се "разминава", а първите - често са невинни пострадавши.
Но - и друго нещо: може би познаваш някого, който впоследствие е станал полицай? Приятел, съученик, съсед, някого? Малко странен въпрос: какви хора искат и стават полицаи? И защо?

D каза...

Съгласен съм с констатациите, които правиш, но аз разгледах този казус в контекстта на разширяващите се пълномощия на полицията. Съвсем нормално е за да се гарантира спокойствието на обществото в някаква степен да бъдат ограничавани правата на отделните граждани. Но не съм съгласен заради факта, че полицията не може да се справя със задълженията си, да се ограничават още правата на отделните граждани, което имах предвид в термина полицейска държава. В крайна сметка синдромите "ние ги хващаме, те ги пускат" (дължащ се на лошото от правна гледна точка събиране на доказателства) и "всички на хорото" (описващ преплитането на всякакви служебни и бизнес интереси) няма да изчезнат с ограничаване на правата на хората, но със сигурност се увеличава възможността за "законна" саморазправа с отделни индивиди.

Колкото до въпроса, защо някой иска да става полицай, нямам някакви задълбочени наблюдения.

Orlin каза...

Разширяването на полицейските правомощия все още не е станало окончателен факт - измененията на Закона за МВР още не са обнародвани в Държавен вестник. Преди това президентът евентуално би могъл да ги върне в НС за преразглеждане - каквото обаче той засега не дава вид, че ще направи.
Но дори и да приемем, че е въпрос само на бъдеще, практиката е показала, че каквито и колкото широки да са полицейските правомощия, полицията инстинктивно избягва чак масово да злоупотребява с тях. В смисъл - нямам абсолютно никакви опасения, че ще започнат да ни влизат в къщите за ей така по два пъти на ден. Не, разбира се.
Поради това - въпросът е изцяло принципиален. Нашумялото ново полицейско правомощие - възможност за влизане или проникване в жилища и други помещения, в леки коли, без официално писмено разрешение от прокурор или съд и без съгласието на собственика, обитателя или законния ползувател - е, разбира се, нещо, което и по принцип не може да получи одобрение, но и нито нещо кой знае какво ще допринесе за уж осъществяваните функции на полицията. Всъщност, абсолютно нищо няма да допринесе. Неприкосновеността на жилището и досега не е била пречка за това. Очевидно е, че ако в жилището е проникнал крадец, след като е разбил вратата и тя зее отворена, и ако в този момент по стълбите случайно минава някой полицай и той влезе вътре, за да окошари на местопрестъплението хайдука - то нито собственика ще е недоволен (напротив, ще е редкият случай да е благодарен на полицията), нито пък някой друг ще търси отговорност за "нерегламентирано" влизане в жилище. Или - ако има, примерно, пиянска свада, чуват се отвътре писъци и изстрели, и полицията влезе вътре, за да въдвори ред и предотврати непосредствено грозящата опасност пияницата в пристъп на делириум тременс да застреля нещастната си съпруга - и в този случай нито има някой да протестира, нито ще се счете за нарушаване на неприкосновеността на жилището. Това е - едно, че се нарича общо "крайна необходимост", за която не се носи отговорност, ами и второ - и досега си е регламентирано не просто като право на полицията, ами и основно нейно задължение. А всъщност такива и подобни са примерите на това, което се нарича "опасност от извършване на тежко престъпление и предотвратяването му" - като основание в новите промени, за да можело полицията да влиза без покана и без разрешение. Следователно, нито има някаква неотложност, нито кой знае каква необходимост изрично да се предвижда такова правомощие. То с нищо няма да допринесе в борбата на МВР с престъпността, нито ще я намали съществено. Поради това е излишно и безсмислено.
Щом обаче такова изменение в закона е внесено от изпълнителната власт и одобрено от управляващото мнозинство в парламента - е въпрос политически. И тъй като нашата власт е характерна с това, че прави нещата само по две единствени причини - или за някаква изгода, или по разпореждане и искане на Брюксел, то остава ни да се чудим кое от двете е в случая. Ако е първото - то тогава трябва да я заподозрем, че новият закон е насочен срещу политически (или - да си го кажем направо, най-вече - икономически) противници. Ако е второто - значи ще си е от онези неща, останали на книга. И в двата случая е повече от тъпо.
А че нашето общество и нормалните хора - вместо да очакват закрила и помощ от страна на полицията срещу престъпления и нарушения на реда и закона, нерядко са точно в обратното положение - жертви на полицейски произвол или недобросъвестност - ето това е, което е не по-малко вредното и неприемливо за нас.
Иначе самите полицаи често обичат да се сравняват и оплакват, че правомощията на западната и особено на американската полиция са несравнимо по-големи и широки от техните, обяснявайки с това безсилието си и несправянето си с подведомствените им проблеми. Но ако беше въпрос само до максимално широки полицейски правомощия - тогава нито на запад, още повече в Америка - щеше да има престъпност и несигурност, каквото очевидно не се забелязва. Нито ще се забележи и при нас.
А още и да поясня какво ми е мнението за човешката и лична мотивация някой да стане полицай. За това са необходими специфични човешки, личностни и характерови особености (наистина - леко особени). И така - накрай се получава, че едно са законовите регламентации на правата и властта на полицията, съвсем и различно друго е това, което получаваме насреща си благодарение на твърде странните, да го кажем така, личностни и характерови особености на конкретните хора-полицаи. Груби, безпардонни, неуважителни, обичащи малката си дребна власт и особено демонстрациите й, особено срещу най-беззащитните и пр, и пр.
А иначе - добре би било и напълно съм съгласен цялото общество да нададем вой до бога срещу поредни от сорта идиотски недомислици, които наистина реално биха могли да застрашат елементарните ни права и спокойствие; малко ни е да се страхуваме от хайдуци и бандити, ами сега още и от полицейска наглост и даването на възможност за още по-голям произвол.