27 октомври 2006

Между двата тура

Първият тур на изборите протече без кой знае какви изненади. За съжаление предварителните прогнози за резултатите от вота се сбъднаха, както и ниската избирателната активност беше очаквана. За съжаление за пореден път Информационно Обслужване АД, която е преброител на изборите, не предоставя съдържанието на секционните протоколи в интернет, което прави процеса на преброяване по-малко прозрачен.

Основната изненада може би дойде от поведението на Волен Сидеров. Очевидно той и неговия кандидат за вицепрезидент си бяха разделили ролите на доброто и лошото ченге. Риториката характерна за лидера на Атака беше подета от Павел Шопов, а Волен Сидеров се представи в ново амплоа. Явно и двата бяха преценили, че с досегашното си поведение са стигнали тавана от избиратели. В крайна сметка реваншистки настроените българи не са толкова много, а на останалите предполагам, че не им е толкова трудно да съобразят, че с или без няколко блока на АЕЦ Козлодуй ще останем енергийно зависима страна, че дори Турция да ни даде милиардите долари, за които Сидеров и компания имат претенции, то бедните хора няма как да го почустват по джоба и ще продължат да бъдат бедни, че няма как да се съчетава "независимата политика" в разбиранията на лидера на Атака и членство в ЕС (членството в ЕС предполага обща външна политика на страните в съюза, обща митническа политика, фискална политика в някакви граници и т.н) и прочие. Все пак хубаво нещо е да си патриот и да гласуваш за хора, което се представят за патриоти, но това освен да те освежи емоционално, няма как да ти оправи материалното положение.

Най-вероятно и Сидеров разбира това и без да отрича съществено досегашната си риторика (все пак няма нищо по-лошо от това до си непоследователен лидер), се опита да привлича нови избиратели като взе в доста умерен тон да обяснява защо според него Първанов не става за президент. В цялото това представяне стана ясно и каква е визията на Сидеров за президентската институция. Тя може да се обобщи с израза: "На всяка манджа мерудия". Според Сидеров Президента трябва да се меша във всяко значимо или незначимо събитие, да контролира всички институции и от някаква такава позиция дори да отсъжда, което е правилно и кое не, кое законно и кое незаконно. Все си мислех, че има съд за тази работа.

За пример мога да дам коментара на Сидеров за сделката (трябва да се говори за сделките, защото са няколко) за външния дълг, по която Президента трябвало да вземе отношение. Може би Сидеров пропуска, че сделката е законна, след като не е нарушена нормативната уредба, а въпросът за нейната изгодност е дискусионен и отговорът ще дойде може би след 5-10 години, защото в рамките на сделката за част от дълга се смени от долари в евро (тук е основния проблем, че не се направи при добър курс), намали се номиналната му част, като тя премина в лихвени плащания (за това са по-високи лихвите) и от плаващи лихви премина към фиксирани (при сегашното покачване на лихвите, ще даде доста добър резултат), а и се освободи обезпечение, което България трябваше да поддържа в чужди ценни книжа. Според мен накрая като се тегли чертата при единия вариант и при другия ще излезе, че сделката все пак е успешна, но е могла да бъде и по-успешна, ако някой е знаел информация от бъдещето.
Едва ли Президента може да е компетентен по всяка тема и трябва да разчита на съветниците си, а в коментарите на Сидеров съвсем ясно си личи, че неговите икономически съветници са гола вода.

Въпреки, че не настоящия президент не ми харесва много, се надявам на втория тур Сидеров и компания да загубят катастрофално, защото тяхната визия за президентската институция определено не ми харесва. А техните симпатизанти, които държат да променят статуквото, мога да ги питам: "Промяна добре, но защо към по-лошо?"

Няма коментари: