Плосък данък в България: доживяхме го!

Вчерашният ден беше паметен в новата история на БСП. С един добър и премерен ход, като въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите, обра всички възможни джакпоти.

1. Този ход е изпреварващ удар срещу Бате Бойко. БСП са наясно, че ГЕРБ им е основния противник. Нещо повече ГЕРБ, които претендират да са десни, мислеха да се борят с БСП, като яхнат икономическия популизъм и привличат електорат с глупостите на ИПИ. Сега БСП им отнеха основните аргументи и ГЕРБ ще трябва да се правят на креативни. Бас ловя, че първата реакция на Бате Бойко ще бъде да обвини БСП в популизъм.
2. Негативните ефекти от този ход се стоварват в градината на НДСВ, тъй като според това, което се изнесе в пресата те са инициатори на идеята, въпреки че изпитвам разни съмнения, че цялото предложение първо е прокънтяло в главата на Орешарски. А негативни ефекти много. За разлика от другите страни, където всъщност бе въведен прогресивен данък с две ставки – 0% и нещо друго, ни избираме класическия вариант без необлагаем минимум. Ако се вярва на бръщолевенията на Георги Ангелов, така ефекта ще е по-силен. При единна ставка от 10% бюджетът по никакъв начин няма да усети разлика в приходите, тъй като в момента ефективната ставка (на база разпределение на доходите) е малко над 10%. Тоест намаление на ДОД няма, а се просто се променя разпределение между хората. Хората, чиято брутна работна заплата е под 430 лева, ще сърбат супата. А тези, на които заплатата е около 250 (често срещано явление в малките населени места) направо ще я духат.
3. Изтъргува това непопулярно решение, срещу увеличаване на пенсиите, което е добър начин да стимулират електората си. В крайна сметка увеличените на пенсиите към края на годината ще бъде 21%, а средно за годината пенсиите ще се увеличат 13.2% (не вярвайте на някакви бакалски сметки, които се появяват във форумите на вестниците, тъй като пенсиите обикновено се индексират през средата на годината и за пресмятане на годишното увеличение се използва и увеличението на пенсиите от предходната година). При положение, че пенсионерите са най-потърпевши от целия икономически преход не знам защо десните и либералните партии се пънат за по-сериозно увеличаване на пенсиите. Не е като да няма възможност бюджетът.
   
4. Разправи се с икономическия популизъм. Досега въвеждането на плосък данък винаги е било съпровождано и с намаляване на данъчната тежест. Поради тази причина в емпиричните изследвания ефектът от плоската ставка е напомпван за сметка на ефекта то самото намаление на данъка. България май ще е първата страна, в която се въвежда плосък данък без да се намалява данъчната тежест в следствие на което след време ще може доста прецизно да се оцени ефектът от самото оплоскостяване на ставките. Бас ловя, че няма да е положителен, освен ако някой умник не успее да добави към приносите на плоската ставка и ефектите от еврофондовете към икономическия растеж Догодина практически започва основното им усвояване и това няма как да не се отрази на растежа.
5. Неутрализират мераците на Георги Ангелов и компания, които вече няма за какво да критикуват управлението на БСП. Начинът на въвеждане плоският данък надминава и най-смелите очаквания на младежа и той сега ще остане без цел в живота, което е едно печално развитие на нещата. Честно казано на мен ми е интересно какъв алтернативен “бюджет” ще извади наесен. Досега писанията му бяха свързани основно с приходната част, а разходната част беше в стил “мутра строи хотел на морето”. Който си е имал взимане даване мутра да му е инвеститор, знае за какво става въпрос (ако все пак не знаете, един съвет: недейте да правите разбивка на разходите, а давайте едно крайно число, иначе от бетонът ще остане само водата). От тук резнато нещо, от там намалено друго, без ясна визия практически как ще се намалят съответните разходи. Георги Ангелов е прецакан и по друга линия. Предполагам, че догодина ще натиска да се въвежда необлагаем минимум. По груби сметки въвеждане на необлагаеми 200 лева на месец ще коства на бюджета към 720 млн. лева, което при тези излишъци, които се трупат има откъде да дойдат. Обаче въвеждането на необлагаем минимум по същество е преминаване от плосък към прогресивен данък и ако едно такова предложение дойде от Георги Ангелов, ще е забавно как идеологът на плоския данък в България ще настоява да се въведе прогресивен такъв.

Иначе ако не е станало ясно, за мен този ход на БСП е една глупост. Вярно, че аз съм от хората, които ще усетят положителните аспекти на промяната, тъй като съм доста над прага за преебаност (като гледам няколко стотин лева ще спестя от промяната), но според мен това е някаква антисоциална политика. Ако се погледне фискалната политика през последните 7 години, тя винаги е била в полза на високодоходните групи и предприемачите, т.е фискалният стимул се поема от тях. Не че е лошо, но все пак би било хубаво, ако се правят от време на време някакви реверанси и към хората, които бачкат за жълти стотинки. С тази си мярка наглостта обаче удря връх. Едно е да правиш фискален стимул към високо доходните групи за сметка на бюджета, а съвсем друго е да го правиш за сметка на ниско доходните групи.

Видовете популизъм в България

Едно от нещата, които винаги са ме дразнели, е съзнателното смесване на верни факти и грешни интерпретации, от които се получават някакви полуистини. Когато на една такава теза или аргумент й се придаде публичност, лесно се манипулират доста хора, незапознатите с различните аспекти темата. Като че ли в доста случаи маркетинга използва такива приоми с цел да се прилапа и изцеди някой потребител, макар стъпката с грешното интерпретиране на фактите да остава в полето на потребителя.

Един от ярките примери в България в тази насока е една реклама на Първа Инвестиционна Банка (ПИБ). Някъде преди три години лансираха нов продукт, който беше депозит с нарастваща лихва. Като се има предвид, че са една от най-агресивните банки на пазара на кредити явно в този момент са решили да си увеличат депозитната маса, чрез такова атрактивно на пръв поглед предложение. Но дали наистина е било такова? За обикновения потребител може би. Все пак по това време едва ли доста хора са знаели или интересували, че международните лихви са били на най-ниските си нива и повечето хора занимаващи се с макроикономика са очаквали тяхното покачване. В крайна сметка ПИБ едва ли са си повишили цената на кредитния ресурс, но чрез внимателно избиране на фактите сигурно са увеличили спрямо другите банки депозитната си маса.

Разбира се, не винаги може да се разчита, че хората могат да стигнат сами до грешния извод и в такива случаи трябва да им се помага. Обикновено това става за обществено значими теми. В настоящия постинг ще се опитам да скицирам няколко типа такива манипулации, за които май е приет термина популизъм.

Политически популизъм. Това нещо се среща в голямо количество при две ситуации. Едната е свързана с наближаване на избори, когато разните му партии се скъсват да обещават несъвместими неща или неизпълними неща, само и само да се гласува за тях. За съжаление повечето хора не могат да разберат, че са баламосвани. Като че ли лидер в тази класация са царят и НДСВ с оправянето на държавата за 800 дни и несимволичното увеличение на заплатите. Макар и несимволичното увеличение заблатите да не се състоя (нищо че Никито Василев се опита да ни убеди в обратното, като измери увеличението на средната заплата в долари, в период в който доларът се обезцени с 20-30%), тяхното водачество в тази категория не е самостоятелен принос, а е подпомогнато и от дейността на другите партии, най-вече в лицето на СДС. Така например, ако прегледате изявленията на царя, ще видите че никъде не е казвал, че ще оправи страната за 800 дни, но благодарение на сравнителната предизборна кампания на СДС излезе, че точно това е обещал.

Като че ли избирателите добиха някаква резистентност към обещаването на какво ли не и вече е трудно да се повтарят резултатите на НДСВ или поне не в тая степен, но не такова е положението с популизма, който се проявява в една друга ситуация. Тя е свързана с взимането на трудни и/или непопулярни политически решения от някоя партия. В такава ситуация всяко решение, което се взима, има недостатъци и политическите опоненти на съответната партия правят всичко възможно да й вгорчат живота, като преекспонират недостатъците, нищо че другите възможни решения може да имат по-големи недостатъци. Забавното в тази ситуация е че най-непопулярните решения в България са взимани от Иван Костов, за което не може да не му се свали шапка. В крайна сметка благодарение на него България влезе в релсите на пазарната икономика, получи покана за членство в ЕС и извървя пътя за приемане в НАТО, но и заради тези решения той се превърна политически труп. От друга страна именно той и хората около него са лидери в използването на този вид популизъм. Не знам това дали се дължи на някакъв реваншизъм, но е факт, че правейки се на много принципни, правят сечено на всички.

Икономически популизъм. Някакви симпатични млади хора, яхнали либертарианската вълна, са решили, че могат да оправят благосъстоянието на всички българи, като ръсят глупост след глупост. Лидерите на този фронт са Георги Ангелов и юнаците от ИПИ. Не е ясно защо благосъстоянието на хората го свързват единствено и само с икономическия растеж. Но дори и да приемем, че това е най-важния показател, те не разглеждат неговата устойчивост и структура, а само количественото му измерение. В крайна сметка всички помним вица за това как средностатистически ядем свинско със зеле, но някои наблягат основно на свинското, а останалите компенсират със зелето. На база на тезите, които развиват младежите, човек остава с впечатление, че основната пречка за по-динамичното икономическо развитие е фискалната политика. Решението, което те предлагат, е въвеждането на плосък данък (една голяма глупост) и значително намаляване на ставките. Аргументите са някакви клишета от учебници (някои от които са неприложими за България), някакви статии и изследвания, за които е съмнително до колко са меродавни за протичащите в България процеси и някакви умопомрачителни анализи за българската икономика (да се чуди човек как са получили висше икономическо образование). От цялата тази тирада някак си настрана остава фактът, че все пак данъците в България не са високи (съизмерими са с тези на балтийските републики), а покрай нагъчването на всички прагове по ДОД в един тесен интервал практически може да приемем, че сме въвели плоско облагане. Така или иначе магическите ефекти от това няма и растежът е далеч от двуцифрени темпове. Едва ли е много трудно да се стигне до извода, че липсата на реформи в някои сектори на икономиката не може да се компенсира от фискалната политика, но младежите се опитват да наложат своето.

Факт е обаче, че и в самата фискална политика нещата са далеч от идеални. Липсата на прозрачност едва ли учудва някого и доста от критиките са напълно основателни. Само че за мен обвързването на тези критики с някакви смешни мерки не е приемливо и съответно няма как да ги подкрепя. Навремето когато Ангелов лансира идеята си за ниски данъци, само заради факта, че я обвърза с въвеждането на плосък данък загуби подкрепата на мен и още няколко познати. Разбира се, доста хора не направиха тази разлика и го подкрепиха. Хубавото е, че тези хора се развиват и се отдалечават от първоначалния им икономически екстремизъм. Лошата новина е, че българските политици не се славят голяма наличност на сиво мозъчно вещество и малко се огъват под този публичен натиск. В резултатът на което оплоскостяването на ДОД през последните няколко години от една страна доведе до смъкване на максималните ставки, но от друга страна бе направено така, че се повиши ефективната данъчно осигурителна тежест и фискалният стимул бе поет от шепа хора. Разбира се, лошите неща не свърват дотук. Най-голямата жертва на този популизъм е Бат Бойко, който в своите изказвания е дал индикация, че като вземе властта ще предприеме мерките на младежите.

Национал популизмът. Явно в човешката природа е залегнало това да се чувстваме гот, когато сме част от някаква общност. Тъй като си имаме древна история и култура, някак си логично следва да се фукаме с това, че сме българи. Най-умни, интелигентни, съобразителни, работливи и т.н. Просто сме the best. Вярно, че сега да не ни е много цветущо положението, но затова не сме виновни ние. Тези цигани ако бачкаха повече и не крадяха толкова (нищо че приватизацията сме я измислили още по Бай Тошово време) и тези турци да не ни комплексираха толкова щяхме да сме first. Като се има предвид, че покрай 45-те години строеж на развито социалистическо общество, вместо да си налягаме парцалите и да си решаваме проблемите сме свикнали държавата да ни ги оправя, някак си не е странно, че се явяват месии, които на база национални ценности и силна държавна намеса да поведат масата към светлото бъдеще. Лошото е, че национал-социалистическите партии нямат добра кредитна история, особено ако се сетим какво е ставало в началото на миналия век в Италия и Германия. От икономическа гледна точка държавния протекционизъм, който е характерен за такива партии, не е сред удачните политики. Вярно, че има отрасли, които държавата поради една или друга причина трябва на всяка цена да поддържа, но като цяло ефектът от държавния протекционизъм намалява конкуренцията, а от там съответно стоките цената на стоките е по-висока и качеството по-ниско. Само си представете какво би станало ако някой сметне, че производството на телевизори е критично важно за България и реши да редуцира вноса на чуждестранното производство.

И тъй като не трябва да оставим нещата неназовани, ако не е станало ясно си говорим за Атака. От икономическа гледна точка вижданията на Волен Сидеров ще батисат икономиката, но това едва ли трябва да ни прави нещастни, ако хората, които ни комплексират ги няма. Тъй като в последните години световната икономика доста се либерализира, то провеждането на протекционистична политика е трудно. Разбира се, за масите версията е че някой е предал интересите на България. Обаче нещо, което не може да се отрече, е че в България законите не са на почит. Покрай това някои хора в политиката доста се оядоха, което не може да бъде безразлично за масите, още повече когато същите хора се сещат за масите само по време на избори. Хубавото на партията на Сидеров е че благодарение на нея, започна да се говори за основните проблеми на хората. Лошото и е, че тя е и част от проблемите на обществото. Между другото интересен постинг на Вени Г. по темата.

Разбира се, примерите, които съм дал от една страна не са изчерпателни, а от друга са доста повърхностно описани и самото описание като нищо може, а и трябва да бъде квалифицирано като манипулативно. Толкова до колкото нещата съм ги писал с известна доза сарказъм, се надявам да сте проявили съответното чувство за хумор докато сте ги чели. Ако с нещо не сте съгласни може да драснете един коментар и да почешаме езици ;-)

Американският език

Както може да се види по горната опаковка на шоколад на Nestle (цъкнете за по-голямо), братята американци са тръгнали по пътя на братята македонци и може би след някоя и друга година американският език ще бъде официално признат. Тъй като според Wikipedia-та американците нямат официален език и ползват английския като такъв, то може би това ще бъде някакъв напън да се противодейства на испаноезичната вълна, която ги залива ;-)

Забавните неща с опаковката на шоколада на Nestle не свършват само с надписите за съдържанието. Оказва се, че Nestle са измислили някаква технология, според която шоколадът има някакви свойства само докато се намирате в САЩ.


Предполагам доста федерални агенции ще се заинтересувани доколко тази технология е приложима върху IT продуктите с цел да се ограничи разпространението на критични за националната сигурност технологии. Да не забравяме и разпространителите на музика и филми, тъй като е възможно чрез ноухауто на Nestle да се окаже, че DRM историите са отживелица ;-)

Не на OOXML

Явно покрай еуфорията около Мишел през миналата седмица, някак си не видях отразена една новина из българското блог пространство относно неуспеха Microsoft да прокара положително за себе си решение в INCITS V1 относно това дали ANSI да подкрепи бързо приемане на OOXML формата. Явно петък 13 не е бил чак толкова лош ден. Повече информация за какво е цялата борба може да получите при Йовко. Ако искате да подкрепите петицията може да го направите тук.

Наваксване

Обикновено като изчезна за една седмица на някъде без достъп до мрежата се налага да отделя към половин ден да прегледам нещата натрупали се RSS четеца. Сега като е лято си мислех, че хората е пишат по-малко и по-лесно ще наваксам, но получих „неприятна“ изненада. Явно случаят с Мишел е провокирал доста блогосферата и бая постове и коментари са се натрупали. Мисля, че едва ли има нормален човек, който да не подкрепи и съчувства на Мишел, но покрай тази история и доста глупости се изписаха.

От блоговете, които чета, най-балансирани са позициите на Пейо и Бого. Темперамента на Весо едва ли би учудил някой. Въпреки че хората, работещи в МВР, са далеч от техническата компетентност на Весо (за парите, които се дават, едва ли ще намерят по-добри), то по отношение на разследващата част си мисля, че Весо се е изложил. В крайна сметка разследващите органи работят с хипотези, за чието потвърждение или отхвърляне събират някакви факти, а работа на съдебните органи е да преценят дали съответните факти стават или не стават за доказателства и дали тезата на разследващите органи може да бъде приета. От такава гледна точка не виждам никакъв проблем МВР да привиква хора на база whois информацията. Ако привиканото лице може да се прави на отворено, нека отрича достоверността на информацията и да стиска палци по някакви косвени улики да не бъде хванато, че баламосва МВР. Ако пък в действията му няма нищо незаконно е глупаво да не си признае.

Най-силно впечатление ми направи Йовко, чийто постинг е доста емоционален, но и провокативен. Последното го прави и грозен. Няма нищо лошо в това човек да си стоварва гнева върху някаква институция (било то държавна или частна), но е глупаво да го стоварва върху хората, които работят там. В крайна сметка хората са длъжни да изпълняват нарежданията, които са им спуснати отгоре, и колкото и да съчувстват на потърпевшия, не могат да направят нищо. На всеки му се е случвало да не бъде съгласен с решенията на ръководството. И какво прави? Ако е принципен човек ще си хване багажа, и ще си смени работата. Но колко хора биха постъпили така? Много лесно да си принципен, когато взимаш заплата няколко пъти над средната за страната и професията ти е търсена, така че без проблем може де си намериш нова работа на следващата седмица. Само че има професии, за които това не е в сила. Хабиш си времето да учиш разни неща, специализираш в други и накрая се оказва, че това което ти е на сърцето може да го работиш на едно-две места и получаваш заплата, колкото да вържеш двата края и мъничко отгоре. Поставен в такава ситуация едва ли някой ще държи толкова на принципите си и да се прави на отворен пред шефа си, че това което го кара да върши е глупост. Честно казано не знам какви хора работят в МВР, но все се надявам там да има и не малко такива, които са се захванали с тази работа за да реализират детските си мечти да са в помощ на обществото (въпреки че като се има предвид историята ни, това може би е в сила за хората постъпили последните 10 година на работа там). Именно заради тези свестни хора не трябва да се правят такива провокативни постове. Разбира се, тези хора имат избор. Могат да си сменят професията. Но на никой не пожелавам да работи нещо, което не му е интересно. Като човек изпадал в такава ситуация, мога да кажа, че е доста гадно.

Все пак полезното от цялата шумотевица е че ние като граждани се запознаваме по-добре с правата си, а от друга страна оказва някакъв психологически натиск върху МВР и следващият път се надявам да са по-внимателни, когато прилагат закона.