Когато човек се сдобива с „нещо" (предмет или услуга) то той би трябвало да взима предвид следните три компонента: разходи за първоначално придобиване, разходи при експлоатация и разходи по замазване на щетите. Възможно е за някои неща разходите по даден компонент да са нула. Например вървим си през някакви ливади в Родопите, минаваме покрай джанка, откъсваме няколко джанки (никакви разходи по придобиване), дъвчем си го на спокойствие (никакви разходи покрай експлоатацията) и изхвърляме костилката (това не прави някакви екологични щети, които трябва да покриваме). В другата крайност е произвеждането на електричество, използвайки АЕЦ, където основните разходи са концентрирани в първия и последния компонент. Едва ли някой е очаквал отработеното ядрено гориво да се хвърля на ливадата или след изчерпване на жизнения цикъл на реакторите, те да бъдат оставени на произвола на съдбата. За съжаление в доста други случаи последният компонент присъства, макар и да ни са даваме сметка за това и съответно да не го взимаме предвид, когато правим своя избор.
Покрай техническия прогрес, който се наблюдава през последните 100 години в употреба влизат какви ли не материали, чрез които животът ни става по-лесен. Лошото е, че в повечето случаи, същите тези неща са доста резистентни и не се разграждат с времето (сигурно и затова се ползват). Последното комбинирано с нарастването на населението и доходите на човек води до това, че доста такива материали поемат своя път към депата с отпадъци. Вземете за пример всякакви пластмасови и найлонови опаковки. За разликата от изхвърлените огризки от ябълки, те ще седят и ще си се трупат, без кой знае какви шансове за разграждане. С темповете, с които ядем, цялата Земя ще стане едно голямо сметище за едва ли повече от 100 години. Това ми е един от основните мотиви да подкрепям и участвам в разделното събиране на отпадъци. Не толкова поради факта, че така се пестяла някаква енергия и се намалявали въглеродни емисии и прочие, а поради факта, че по този начин се отлага времето, в което планетата ще стане един голям кенеф.
И докато за някои отпадъци процесът на рециклиране идва някак си икономически обосновано, то за доста това не е така. Причината е, че разходите по преработване на отпадъците надхвърлят приходите, които могат да се реализират. В януарския брой на National Geographic се разглежда темата с електронните отпадъци. Положението с тях никак не е розово (тепърва ще се генерират електронни отпадъци, тъй като бумът в електрониката беше сравнително наскоро) и препоръчвам на всеки, ако има възможност да прегледа материалите по темата (линк1, линк2). С електронните отпадъци едва ли се изчерпват екологичните проблеми, тъй като и вълната от нанотехнологиите тепърва се задава. По отношение на тях от екологична гледна точка нещата седят доста по-трагично. Не знам дали Ви прави впечатление, но колкото по-напредва техническия прогрес, толкова по гадни стават отпадъците.
За момента ние като че ли сме в по-добрата част на света, толкова до колкото има директива на ЕС, която касае събирането на електронните отпадъци. Разбира се, съответната директива е транспонирана (формално) в българското законодателство (не знам до колко ще е стабилен линка). Не съм се интересувал в детайли какво гласи тя, както и какви са практиките в отделните страни членки, но според статията в National Geographic част от страните се отървават като изнасят в трети страни (разбира се, за тяхното благополучие, както ние се напълнихме с какви ли не трошки от европейските автоморги). В България нещата са решени, като се събира такса, която се калкулира в цената на електроуредите, които купуваме. Преди 2-3 години гледах някакви сметки и разчети на МОСВ, относно прилагането на потребителските такси. То не бяха изграждане на пунктове за събиране на отпадъците, купуване на товарни автомобили, с които част от тях да се превозват до Германия, където да се преработват, разходи по преработването, заплати за хора и т.н. Планове как цялата система ще се изгради по отделните места. Оценки за приходите, които излизаха доста сериозни на база оцененото потребление и предложените такси. Всичко много хубаво, но досега от цялото това нещо нищо не се е реализирало, пък таксите се събират. Единственото нещо, което съм виждал е в дъното на паркинга на Технополис в Младост едно контейнерче, което пишеше, че е за електронни отпадъци. Както може и да се очаква, седеше празно (след някоя и друга година като ни оценяват за изпълнението на директивата не бих се учудил, ако глобят страната здраво).
Като се позамисли човек, подобни принципи седят и при събирането на опаковките. За сега се събират формално, така че разни фирми да не плащат потребителски такси, които ако не им се бяха досвидяли, щяхме и сега да си изхвърляме отпадъците от опаковки в стандартните контейнери, а държавата щеше да събира такси. Явно този икономически подход към момента да не върши много работа и може би трябва да се премине към по-сериозни регулации. Като че ли най-читавата схема е обратното изкупуване (като при бутилките с бира – пълна за празна), т.е. при покупката всяка нова стока да се дава отстъпка ако се върне стара техника. Малко или много е на принципа на таксите, с тази разлика, че когато потребителят си купува нов хладилник да речем е стимулиран да върне стария (ако има такъв, независимо дали работи или не) вместо да го хвърли до кошчето за боклук (което е нарушение на закона) и да се надява някой циганин до го оползотвори подобаващо, нищо че разни токсични работи ще попаднат в почвата и въздухът. От своя страна пък дистрибуторите на техника прекарват отпадъците до пунктовете за събиране и по-този начин биха си спестили някаква част от еко таксата (няма как да си я спестят цялата, защото самото рециклиране е скъпо) или пък да извършат рециклирането за своя сметка (при този вариант има риск боклукът да бъде изнесен за трети страни).
Разсъждавайки върху тези неща се зачудих до колко може с някакви икономически мерки да се стимулира екологичното отношение на хората. Някак си неусетно си представих някакви аналози на първата и втората теорема на благосъстоянието при модели на общо равновесие и доколко нещо, което е ефективно по Парето в някакъв смисъл, може да бъде поддържано чрез правилна фискална политика като равновесие в някакъв икономически модел, в който са диференцирани екологично приемливи и неприемливи стоки и производствени процеси. Ако някой е срещал нещо по въпроса, нека да сподели.
Покрай техническия прогрес, който се наблюдава през последните 100 години в употреба влизат какви ли не материали, чрез които животът ни става по-лесен. Лошото е, че в повечето случаи, същите тези неща са доста резистентни и не се разграждат с времето (сигурно и затова се ползват). Последното комбинирано с нарастването на населението и доходите на човек води до това, че доста такива материали поемат своя път към депата с отпадъци. Вземете за пример всякакви пластмасови и найлонови опаковки. За разликата от изхвърлените огризки от ябълки, те ще седят и ще си се трупат, без кой знае какви шансове за разграждане. С темповете, с които ядем, цялата Земя ще стане едно голямо сметище за едва ли повече от 100 години. Това ми е един от основните мотиви да подкрепям и участвам в разделното събиране на отпадъци. Не толкова поради факта, че така се пестяла някаква енергия и се намалявали въглеродни емисии и прочие, а поради факта, че по този начин се отлага времето, в което планетата ще стане един голям кенеф.
И докато за някои отпадъци процесът на рециклиране идва някак си икономически обосновано, то за доста това не е така. Причината е, че разходите по преработване на отпадъците надхвърлят приходите, които могат да се реализират. В януарския брой на National Geographic се разглежда темата с електронните отпадъци. Положението с тях никак не е розово (тепърва ще се генерират електронни отпадъци, тъй като бумът в електрониката беше сравнително наскоро) и препоръчвам на всеки, ако има възможност да прегледа материалите по темата (линк1, линк2). С електронните отпадъци едва ли се изчерпват екологичните проблеми, тъй като и вълната от нанотехнологиите тепърва се задава. По отношение на тях от екологична гледна точка нещата седят доста по-трагично. Не знам дали Ви прави впечатление, но колкото по-напредва техническия прогрес, толкова по гадни стават отпадъците.
За момента ние като че ли сме в по-добрата част на света, толкова до колкото има директива на ЕС, която касае събирането на електронните отпадъци. Разбира се, съответната директива е транспонирана (формално) в българското законодателство (не знам до колко ще е стабилен линка). Не съм се интересувал в детайли какво гласи тя, както и какви са практиките в отделните страни членки, но според статията в National Geographic част от страните се отървават като изнасят в трети страни (разбира се, за тяхното благополучие, както ние се напълнихме с какви ли не трошки от европейските автоморги). В България нещата са решени, като се събира такса, която се калкулира в цената на електроуредите, които купуваме. Преди 2-3 години гледах някакви сметки и разчети на МОСВ, относно прилагането на потребителските такси. То не бяха изграждане на пунктове за събиране на отпадъците, купуване на товарни автомобили, с които част от тях да се превозват до Германия, където да се преработват, разходи по преработването, заплати за хора и т.н. Планове как цялата система ще се изгради по отделните места. Оценки за приходите, които излизаха доста сериозни на база оцененото потребление и предложените такси. Всичко много хубаво, но досега от цялото това нещо нищо не се е реализирало, пък таксите се събират. Единственото нещо, което съм виждал е в дъното на паркинга на Технополис в Младост едно контейнерче, което пишеше, че е за електронни отпадъци. Както може и да се очаква, седеше празно (след някоя и друга година като ни оценяват за изпълнението на директивата не бих се учудил, ако глобят страната здраво).
Като се позамисли човек, подобни принципи седят и при събирането на опаковките. За сега се събират формално, така че разни фирми да не плащат потребителски такси, които ако не им се бяха досвидяли, щяхме и сега да си изхвърляме отпадъците от опаковки в стандартните контейнери, а държавата щеше да събира такси. Явно този икономически подход към момента да не върши много работа и може би трябва да се премине към по-сериозни регулации. Като че ли най-читавата схема е обратното изкупуване (като при бутилките с бира – пълна за празна), т.е. при покупката всяка нова стока да се дава отстъпка ако се върне стара техника. Малко или много е на принципа на таксите, с тази разлика, че когато потребителят си купува нов хладилник да речем е стимулиран да върне стария (ако има такъв, независимо дали работи или не) вместо да го хвърли до кошчето за боклук (което е нарушение на закона) и да се надява някой циганин до го оползотвори подобаващо, нищо че разни токсични работи ще попаднат в почвата и въздухът. От своя страна пък дистрибуторите на техника прекарват отпадъците до пунктовете за събиране и по-този начин биха си спестили някаква част от еко таксата (няма как да си я спестят цялата, защото самото рециклиране е скъпо) или пък да извършат рециклирането за своя сметка (при този вариант има риск боклукът да бъде изнесен за трети страни).
Разсъждавайки върху тези неща се зачудих до колко може с някакви икономически мерки да се стимулира екологичното отношение на хората. Някак си неусетно си представих някакви аналози на първата и втората теорема на благосъстоянието при модели на общо равновесие и доколко нещо, което е ефективно по Парето в някакъв смисъл, може да бъде поддържано чрез правилна фискална политика като равновесие в някакъв икономически модел, в който са диференцирани екологично приемливи и неприемливи стоки и производствени процеси. Ако някой е срещал нещо по въпроса, нека да сподели.
