27 октомври 2012

ГЕРБ срещу майките

През последната седмица имаше протести на майки, които искаха нещо, което ГЕРБ им отне. Майчинството през втората година, да е поне колко МРЗ. От изказвания на разни фактори, се разбра, че това не може да стане, защото ще натовари бюджета с цели 15 млн.лв. на година(едно наистина непосилно бреме). В същото време правителството отпуска 1 млн. лв. за излъчване на родното първенство по телевизията. Нищо лошо, въпрос на приоритети. 

Шефът НОИ, цитиран от Дневник, загатна за основните идеи на социално-демографската политика на ГЕРБ.
 "Логиката да не се предвиди повишаване на помощите за отглеждане на деца през 2013 г. е, че децата на 1 навършена година трябвало да се социализират, а майките им да се върнат на работа, за да не се деквалифицират, обясни директорът на НОИ." 
Посланието е съвсем ясно, в средно-срочен план втора година майчинство няма да има. В тази посока предполагам, че всякакви бивши „експерти“ на Световната банка ще изсипят едно кило аргументи как е по света и ще ги подкрепят с „регресии“ на благосъстояние срещу месеци майчинство.

В настоящия момент обаче намирам това изказване за силно неадекватно. Не знам как е по другите големи населени места, но в София положението с детските градини е зле. От тази статия на Дневник става ясно, че не достигат около 13 хиляди места. Не може да се отрече, че има прогрес по въпроса, но положението е зле. В същото време трябва да се отбележи, че дефицита с местата в яслените групи (за деца от 1 до 3 години) е доста по-сериозен. Предлагането е доста по-малко по чисто обективни причини – тези деца имат нужда от повече грижи. Поради тази причина местата за втора яслена (възраст от 2 до 3 години) група са 2-3 пъти по-малко от местата в градински групи, а тези в първа яслена (от 1 до 2 години) група са още 2 пъти по-малко. Съответно възниква въпросът, ако имаме дефицит на градински групи (деца над 3 години), около 5-6 пъти по-малко места за първа яслена група (деца от 1 до 2 години) и насилим майките да ходят на работа, кой ще гледа децата? 

Няколко възможни опции са както следва:
  • Бабите, ако са се измъкнали от пенсионните реформи. Принос към социализиране – нула. 
  • Частни детски градини. За възраст от 1 до 3 години пазарът хич не е развит, макар и да има търсене. Разходите започват от 400 лева нагоре, така че за да има финансова изгода за семейството, майката трябва да взима поне 700 лева брутна заплата. 
  • Бавачки. Сериозен разход (от 600 лева нагоре), никаква социализация, икономически изгодно, при заплати от 900 лева нагоре. 

Предвид факта, колко често боледуват децата в тази възраст, когато са изложени на социализация (две седмици лекарства на една седмица социализация), може да си представим за какво квалифициране на майките става на въпрос, ако работодателят ги търпи (формално има правни спънки, но практически има доста законови реализации). 

Силно неадекватно ми се струва изказването и на социалния министър, че да има по-високи майчински през втората година, трябва да има увеличение на приходите, с намек към ставката. 
„Парите за майчински се осигуряват от вноските, които постъпват в НОИ за целта и за да се увеличат, трябва да се повишат тези вноски.„ 
През своя мандат ГЕРБ направиха две косвени стъпки в тази посока, но явно си затварят очите за тях: 
  • Увеличаването на минималната заплата и осигурителните прагове директно увеличават приходите в НОИ, но от това увеличение, нищо не отива към майчинските. 
  • ГЕРБ увеличиха периода, върху който се изчислява сумата за майчински от 12 на 24 месеца. Това увеличение директно намалява обезщетенията плащани през първата година (Нормално е заплатите да растат, съответно в края на периода да се по-високи спрямо началото на периода. Отделно, че част от майките може да не са работили две години), но няма компенсация за втората година. 
Не мога да разбера защо в контекста на задаващата се демографска криза ГЕРБ, в лицето на НОИ, води такава кампания срещу майките и раждаемостта. Само два примера в тази посока: 
  • Увеличаване на периода, върху който се изчислява сумата за майчински, при равни други условия води до отлагане на раждането на първо дете. Всеки може да се сети какви са последствията върху демографията. 
  • Поради други фактори, раждането на първо се отлага във времето, но то може да бъде компенсирано с по-скорошно раждане на второ дете. Но отново начина, по който се изчисляват обезщетенията действа демотивиращо. Освен ако не застъпите майчинствата, т.е две деца родени в по-малко от година и половина разлика (доста силно изживяване), трябва да изчакате поне две години, след като ви е приключило майчинството, за да може да получавате през първата година на второто ви майчинство обезщетения близки до заплатата ви. В тази връзка ниския размер на майчинските през втората година на първата бременност засилва допълнително проблема. 

Няма да коментирам неща от сорта на спиране на майчинските при записване в детска градина, което прави периодът на адаптация на детето изключително приятно занимание. (хем трябва да си на работа, хем трябва да вземеш детето на обяд и така в продължение на поне седмица). Разбира се, това се компенсира с отпуска (натрупана през годините майчинство), което също е трън в очите на управляващите. Преди известно време, за да си решат проблемите с натрупаните отпуски в администрацията, се прокрадваха идеи как при продължителни отсъствия от работа (по каквато и да е причина) да не се полага отпуска за съответния период. За щастие все още нереализирани.

3 коментара:

Пререден каза...

Гледах по Канал 3 репортаж от протеста. Наслушах се на интервюта, от които се отвратих. „Майките“ (що за майки са това?) мислят за пари, а не за деца.

Когато се раждаха моите деца майчинството беше цифром и словом сто и шестдесет български левчета и не беше обвързано със заплатата на майката, а пък аз бях безработен. И пак ги отгледахме, пак пораснаха. Големият ми син навъртя девет шестици, откакто е започнал втори клас.

Та думата ми е, че днешните майки не са никакви майки, а меркантилни същества (дори не хора). Ти, ако искаш деца, ще ги имаш, няма да мрънкаш. Няма да са ти виновни нито строените крадци, ни Бойко, ни Дянковица.

Ама те така е. Научени да мрънкат и да искат. Който иска, намира начин, който не, намира как да се оплаква.

Срам ме и съм опозорен, че тези „майки“ са мой сънароднички.

Забележка — тук не казвам нищо за управлението, нищо за отношението ми към него, само за отношението ми към префрацузените женшини (и мъжленцата им) дето са научени да стоят и да чакат, а не да си намират начина.

Анонимен каза...

категорично не съм съгласен-винаги ще има хора, за които няма значение дали се взимат или не майчински и други за които ще има такова. Идеята на по-високите майчински е, че просто имаме демографски проблем(меко казано) с който вече трудно се справяме, а ще става още по-зле следващите няколко деситилетия-причините, мисля са ясни-няколко големи емигрантски вълни, и периоди с много ниска раждаемост. После хората ще си умрат и ще се подобрят нещата. Но за да смекчим тоя проблем, трябва да насърчим раждаемостта. Та ако приемем, че 1/3 от майките ще си родят и ще си отгледат децата с и без майчински, една трета ще ги отгледат само заради майчинските и 1/3 ще ги отгледат само ако има майчински, то мисля е ясно, че трябва да се дават майчински-1000 майки на година повече да има заради тях-пак ще е сериозен аргумент в тая насока.
Сега е редно да се разровя в НСИ за по-точни числа, но ме мързи:)

А понеже горният коментар ползва примери-за мен е чисто проблем на финансова стабилност да си направя деца-не липса на пари, а сезонност на доходите. Докато сестра ми скоро роди трето дете и се възползва от майчинските-но нямаше да има трето без тях.

Dimitar Vasilev каза...

Първо да отбележа, че този постинг не е за това какви са майките и какви са управляващите. Не е дори дали трябва да сме социална държава. Постингът е за това как се коментират провеждани политики и как се лъже доста на едро. В една нормална държава, ако се намали предлагането на публични услуги финансирани чрез конкретен данък и съвсем логично да се постави въпроса как ще бъде компенсирана тази промяна - ще се намалят данъци, ще се финансират допълнителни услуги или нещо трето. Всичко това може да бъде основа за дебат, при който обществото и управляващите да вземат информирано решение. В момента положението в конкретната ситуация е „как ще даваме по-малко обезщетения за майчинство, въпреки че сме увеличили базата за събиране на вноските, които го финансират (не изглежда справедливо), но не се притеснявайте вместо това ще строим детски градини (в бъдеще време, защото дори и да имаш финансиране ако няма предварителна подготовка си поне две години назад) с някакви пари (които ще са различни от тези, които събираме за майчинството, защото няма как пари от фондовете на НОИ да се прехвърлят в общинските бюджети)“. Действията на управляващите (не само в контекста за майките, пенсии, магистрали здравеопазване) ме карат да мисля, че те възприемат бюджета на страната като някакъв бакалски тефтер, в който размятат едни числа наляво надясно, без дори да си правят труда да спазват някакви правни рамки.

По отношение на въпросите, които повдигаш, не смятам, че има нужда да се коментират неща излъчвани по телевизия, която се е фокусирала върху черните неща в живота и от мухите прави слонове. Такива има и винаги ще има навсякъде. Това, че няколко майки са те отвратили, не прави майките по принцип меркантилни.

Съгласен съм с теб, че ако искаш да имаш деца, ще ги имаш, независимо от размера на парите раздавани от държавата. Това, което обаче пропускаш е кога ще решиш, че е дошло времето и на колко деца ще се спреш. Не е все тая (от демографска гледна точка) дали първото дете ще ти се роди когато си на 25 или 33. Съответно ще има ли второ и дали ще последва веднага или след 5-6 години. Това, което твърдя, е че сегашната политика от помощи за майките стимулира отлагането на раждането на първо дете и не е много благосклонна да родиш второ след това. Като всичко това произтича от факта, че НОИ гледа на майките като хора, които искат да източват фондовете.

Не знам как си успял да отгледаш децата си със 160 лева на месец (нека все пак направим разлика между безработен съм и нямам доходи, защото един познат и той така е безработен от 3-4 години, пък си докарва средно месечно над 1000 лева доход), но в София с толкова пари няма как да оцелееш самия ти, пък камо ли цяло семейство. Като не става въпрос за правене на компромиси с неща. Само за сравнения за миналия месец съм платил сметки за ток, вода и парно на сума 220 лева. Предполагам, че ако трябва да правя компромиси, бих могъл да я намаля на половина, но до 160 или 240 лева както е сега, не бих могъл да вместя храна, лекарства и дрехи (интернет, телевизия, телефон и обществен транспорт ги изключвам като разходи).