Напролет живот и здраве ще стане ясно ще влизаме ли в Европата. В обществената нагласа цялата процедура май протича по следния начин: разни чиновници от Европейската комисия ще гледат дали сме удовлетворили разни критерии, ще напишат докладче и на негова база политиците от Европата ще кажат дали ставаме или неставаме. Само че както може и да се досетите в цялата тази процедура няма никакъв обективизъм и всичките решения са политически. Както поканата за членство бе политически акт в знак на компенсация за войната в Косово без да сме изпълнили написаните критерии, така и решението за членството ни ще бъде чисто политически акт. Единственият проблем да не ни приемат не е, че не сме изпълнили критериите, а че европейската икономика да не е в много цветущо състояние в момента и на западните политици им е лесно да се оправдават с гамените от Източна Европа.
Защо смятам така ли? В края на септември бях на някакъв семинар, на който разни висши чиновници от Европейската комисия ми обясняваха принципите и идеите на общата икономическа политика. От цялото това нещо разбрах две неща:
Да се надяваме, че когато ни разглеждат на финалната права, няма да има хора, които да са станали с гъза нагоре и да няма много пазарлъци за приемането ни в клуба.
Защо смятам така ли? В края на септември бях на някакъв семинар, на който разни висши чиновници от Европейската комисия ми обясняваха принципите и идеите на общата икономическа политика. От цялото това нещо разбрах две неща:
- правилата и критериите са изсмукани от пръстите без грам аргументация
- правилата важат за страните кандидатки, влезеш ли в клуба никакви правила не важат за теб
Да се надяваме, че когато ни разглеждат на финалната права, няма да има хора, които да са станали с гъза нагоре и да няма много пазарлъци за приемането ни в клуба.
1 коментар:
Абсолютно.
Решението е чисто политическо и истината е, че няма нищо общо с изпълнение на някакви "критерии", спазване на дадени препоръки, борби с корупции и със съдебна система или какво беше там за контрола на хранителните продукти. Брюксел прекалено добре знае, че всички тези неща едно, че не стават от днеска за утре, но най-вече - че е значително по-лесно и сигурно те да станат, ако сме вътре, а не вънка. Когато той ще се заеме най-сетне наистина с твърда ръка да ги стори, а не да ни чака ние с мека да се мъчим да се правим, че го правим.
Решението дали или не и кога да бъдем приети, ще бъде взето не въз основа на доклада или препоръката на Оли Рен, нито от Европейския парламент, не и от Комисията, а от Ширак, Блеър и Меркел. А мотивацията им няма да има нищо общо с това, което ни се повтаря ежедневно. Тя ще е и по-проста, но и по-сложна. От една страна - и това е неизбежният данък към общественото мнение - зависи какво най-сетне ще решат да правят с Европейската конституция. Възможни варианти: жест към голямата публика (добре, че изборите на острова и в Германия минаха скоро и не се очакват нови в обозримо бъдеще), когато да кажат - добре, прави сте, няма да пущаме тия повтарячи-двойкаджии, не заслужават (с цел пак да пуснат в ход одобряването на Конституцията, задоволявайки по този начин общественото мнение, което все повече се плаши от разширението и от нова армия евтина източна работна ръка); или да се направят на 3.5 по-този въпрос (засега) и да си решават съобразно по-преки икономически и политически изгоди. И тука подозирам и не изключвам, че доколкото всяко важно решение в ЕС се взима във вида, в който то е изгодно на Франция (Германия и Англия кой знае защо последователно търпят този диктат) и като се има предвид, че Румъния е най-големият измежду всички източноевропейски страни галеник, любимец и протеже на Франция - то, няма да е чудно, ако се окаже късмет, че сме заедно с Румъния, дет толкова се оплаквахме от това :). И Франция да ни пробута вътре, по съвместителство с протежето си :).
Разбира се, също толкова е възможно именно тя, уплашена от случилите се имигрантски вълнения, които съвсем не е изключено да нарастват и да се задълбочават, до степен, че неотдавнашните да са детска игра в сравнение с това какво може още да стане, и под влияние на такива среднощни кошмарни видения, да реши, че и това стига и не е добре да пускат безпрепятствено нов огромен поток от "диви балкански субекти". Разбира се, такава опасност реално не съществува, тъй като хитро и предвидливо в присъединителния договор е предвидена възможност за всяка от старите членки да наложат дългогодишна забрана на единия от основните стълбове в идеята за ЕС - "свободно придвижване на работна ръка". И няма капчица съмнение (а не се и прикрива), че такава забрана ще бъде въведена. Но? Вътрешнополитическите и вътресоциални проблеми на Франция може да са прътът в нащо колело - а не докладите и препоръките.
Разбира се, това е доста опростено казано - но е значително по-близо до реалността от версията, че някой там сериозно си мисли, че можем да направим за няколко месеца всичко, което уж искат от нас. Не и с нашите управници.
Така че - малко сме като на тото :) - всичко е до чист късмет, а не до нещо, което да зависи само от държавата ни (както се представя за пред обшеството).
Публикуване на коментар