В началото на седмицата си загубих телефона. Рано или късно щеше да стане. Калъфката, в която го носих на кръста, не се закопчаваше добре и при по резки движения, като тичане и прескачане на локви успяваше да падне. До понеделник все успявах да усетя това и си събирах частите, на които се разпадаше. Но този път късмета ми изневери. Целият ден тогава ми беше някак странен. Предишната вечер се прибрах късно от чужбина, на сутринта имах среща, която се проточи почти през целия ден, ходих като сомнамбул и т.н. Тъй като от може би две години се каня да си купувам нов апарат, не сменях калъфката. В крайна сметка Siemens S35 отдавна е остарял морално.
Блокирането на SIM картата не се оказа дълга процедура. Най-неприятното при нея е, че трябва да се направи от друг мобилен телефон на същия оператор. Не че не може и от стационарен, но докато се свържеш с някой служител на телефона за обслужване на потребители, си навъртял вече 7-8 минути разговор. Не знам дали съм уцелил пиков момент или просто хората не достигат.
Разбира се, малко по-късно ми се усмихна късмета. Някаква девойка намерила телефона, успяла да се обади на някой от книгата ми с телефони и след препредаване от трима човека бях информиран, че имам среща с непозната девойка на следващия ден. За съжаление срещите с непознати хора, с които не са уговорени знаци за разпознаване, не приключват добре. Надявах се, тя да ме е видяла като ми е падал телефона и да ме разпознае. Бях на мястото на срещата, мотаех се, времето на срещата минаваше леко, но никоя девойка не ме заговаряше. Пък около мен имаше не малко такива. Не ми остана избор и започнах аз да ги заговарям. Цялата ситуация беше много идиотска и комична. За съжаление не намерих момичето, което търсех. Сигурно е било там, но какво да се прави. Така или иначе загубеният ми телефон беше изключен, най-вероятно му е паднала батерията, та не можах да се свържа с девойката.
Поднових си SIM картата и за сега съм временно с един стар телефон (модел на 6 години) и трябва да се оглеждам какво ново да си взема.
Блокирането на SIM картата не се оказа дълга процедура. Най-неприятното при нея е, че трябва да се направи от друг мобилен телефон на същия оператор. Не че не може и от стационарен, но докато се свържеш с някой служител на телефона за обслужване на потребители, си навъртял вече 7-8 минути разговор. Не знам дали съм уцелил пиков момент или просто хората не достигат.
Разбира се, малко по-късно ми се усмихна късмета. Някаква девойка намерила телефона, успяла да се обади на някой от книгата ми с телефони и след препредаване от трима човека бях информиран, че имам среща с непозната девойка на следващия ден. За съжаление срещите с непознати хора, с които не са уговорени знаци за разпознаване, не приключват добре. Надявах се, тя да ме е видяла като ми е падал телефона и да ме разпознае. Бях на мястото на срещата, мотаех се, времето на срещата минаваше леко, но никоя девойка не ме заговаряше. Пък около мен имаше не малко такива. Не ми остана избор и започнах аз да ги заговарям. Цялата ситуация беше много идиотска и комична. За съжаление не намерих момичето, което търсех. Сигурно е било там, но какво да се прави. Така или иначе загубеният ми телефон беше изключен, най-вероятно му е паднала батерията, та не можах да се свържа с девойката.
Поднових си SIM картата и за сега съм временно с един стар телефон (модел на 6 години) и трябва да се оглеждам какво ново да си взема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар