11 декември 2007

За паниката, валутния борд и обезценката на лева

Някаква паника е обзела хората относно бъдеща обезценка на лева, която ще се случи поради скорошно премахване на валутния борд. Ако това е нормално за нискообразовани хора, които имат достатъчно опит от последната криза, то е някак си странно тази паника да се подхваща от хора, занимаващи се в банковия сектор. Честно казано, аз съм доста скептичен относно здравият разум на разните дилъри (хора, които издигат в култ техническия анализ, който е съвременната форма на гледане на боб, вместо да използват advanced техниките за анализиране на времеви редове винаги са ми били странни), но паниката достига до такива комични размери, които са еквивалентни на това главният счетоводител да Ви пита дали ще раздава заплати този месец.

Поради тази причина в сегашния постинг ще обясня какво би станало, ако от утре валутният борд бъде премахнат и използваме плаващ валутен курс (само да отбележа, че фиксираният валутен курс е едно от правилата на борда, но не единственото). Ясно е, че ако се провежда неразумна парична политика, то левът може да отиде на майната си, така че няма да разглеждам такива екстремни сценарии. Една рационална централна банка ще гледа да поддържа икономическата стабилност в страната, като неутрализира сътресенията във финансовата система и поддържа ниска инфлация (двете цели не винаги са съвместими). Основният инструмент за постигане на тези цели е паричното предлагане.

В момента в България има висока инфлация. Тя може да се дължи на много неща, но ако БНБ можеше да упражнява политика за поддържане на ниска инфлация, то щеше да намали паричното предлагане, като не увеличава банкнотите в обръщение. Предвид финансовите потоци, които влизат в страната, това неизбежно ще доведе до поскъпване на лева в номинално изражение. Дори при фиксиран валутен курс, българската валута поскъпва, но в реално изражение. Както съм писал навремето, това че ефективният валутен курс поскъпва не означава, че левът е надценен, но също така не съм съгласен с твърденията на разни либерални икономисти, че реално левът е толкова, колкото е фиксингът на БНБ.

Основният въпрос, който възниква при тази схема е доколко ще продължават да влизат финансови потоци в страната, които да засилват валутата. Отговорът не може да е еднозначен, тъй като част от потоците са спекулативни и се силно свързани с надуването на имотния балон в страната и при един сериозен отлив е възможно да има резки шокове върху валутния курс (разбира се, това трябва да се интерпретира по следния начин: примерно, ако левът е поскъпнал до 1.60 лева за евро да падне до 1.90). Такива събития се наблюдават в момента в Румъния. Но изключвайки спекулативните потоци, то отговорът е, че финансов ресурс ще продължи да влиза. Това има много просто икономическо обяснение. В българската икономика наличното количество капитал не е достатъчно (все някой тръби как имаме нужда от инвестиции), което от своя страна води до висока възвращаемост на капитала (това се вижда лесно, ако се разгледа например Cobb-Douglas производствена функция) и приток на финансов ресурс от чужбина. Както вече казах, това води до поскъпване на валутата, но това поскъпване не е „кухо”. Увеличаването на капитала води до увеличаване на производителността на труда (при някои типове производствени функции, това не е вярно, но на макро ниво Cobb-Douglas производствена функция върши работа и за нея е изпълнено), което според икономическата теория е фундаментален фактор за засилване на валутата. Тъй като в България е фиксиран номиналния валутен курс, то тези процеси водят до висока инфлация. Като се има предвид, че ценовото ниво в България е на една трета от това в ЕС15, то докато се случат изравняванията в ценовите нива може да прецените за колко години ще имаме висока инфлация и кога ще е възможно да се въведе еврото. Това е и основният мотив за евентуално премахване на валутния борд, тъй като с плаващ (и поскъпващ) валутен курс ще се постигне по-бързо и с по-малки сътресения номиналната конвергенция с ЕС, което пък не значи, че бордът трябва да бъде премахнат.

Разбира се, за лаиците основните причини за махане на борда са текущата сметка и евентуалната задаваща се финансова криза, която ще е отзвук от това, което стана в САЩ. Първото, както вече съм казвал, е глупост. Стимулирането на малка и силно отворена икономика с девалвация на валутата е една голяма ракиена идея, която може да буди само смях. По отношение на второто смятам, че опасенията са силно преувеличени. Дори и да ни засегне значително ипотечната криза в САЩ, то при сегашния режим на работа на финансовата система на България, то в случай на ликвидна криза има възможност да се излеят страшно много пари в банковата система на страната. Механизмите за това са два. Единият е БНБ да намали минималните задължителни резерви. Към 7 декември резервите на търговските банки в БНБ са 5.5 млрд лева. Другият подход е правителството да си монетаризира депозита, който държи в БНБ, т.е. го да депозира в избрани търговски банки. Към същата дата става въпрос за 8 млрд. лева. Честно казано не знам каква ликвидна криза трябва да настъпи, така че 13.5 млрд. лева да не удържат стабилността на банковата система и да се получи ефекта на снежната топка.

Разбира се, в настоящия постинг не съм разгледал политическия риск. Винаги може да се намери някой олигофрен, който да рискува стабилността на финансовата система, за да направи пачки. Каква е вероятността това да се случи е отделен въпрос.

4 коментара:

Анонимен каза...

Привет,

Първо да благодаря за споделените мисли.

За да спестя време ще копирам позицията си от един форум.

"Инфлацията за различните страни се изчислява по различен

начин в зависимост от избраната потребителска кошница.

Най-напред трябва да се види какво влиза в нея при

съответните страни и едва тогава да се коментира защо при

нас е толкова висока.

Скоро ни предстои въвеждане на еврото, което ще стане ако

отговаряме на определени критерии. В тях влиза и

инфлацията. Личното ми мнение е, че скока в цените не е без

косвената и пряка подкрепа на Централната банка и

Правителството. Просто си представете ценовите равнища

на определени стоки в нас и Европа като скачени съдове.

Единия е пълен на 1/3, а другия на 2/3. Бидейки част от

Евросъюза и изповядвайки отворена пазарна икономика не е

естествено да останем с 1/3. Понеже сме във Валутен борд

няма как да променим валутния курс и просто трябва да

долеем инфлация за да се изравним. Колкото повече долеем

сега толкова по голям шанс в бъдеще да доливаме по-малко

и да се вписваме в критериите.

Как се долива инфлация във Валутен борд? Ами с

правителствена политика и политика на Централната банка.

Вдигат се цените на храната, водата, електричеството,

телефона, парно, газ, транспорт и какво ли още не. Вдигат се

на прага на възможностите на средния българин с идея да се

изравнят максимално до европейските.

Каква е ролята на Централната банка? Централната банка

може да провежда монетарна политика дори и във Валутен

борд. Това може да става чрез фискална политика,

изкупуване и предлагане на държавни ценни книжа, контрол

върху задължителните резерви на търговските банки при

кредитиране и други. Ако Централната банка не толерира

висока инфлация това щеше да проличи във водената от нея

политика. Аз лично не видях някаква непоносимост в

пиковите за инфлацията периоди. Мисля си, че тази

инфлация е добра инфлация защото тя ще бъде

компенсирана от нарастване на производителността и така

или иначе рано или късно ще се случи. Просто от гледна

точка на отговаряне на бъдещи критерии е по-добре да се

натовари повечко сега за да е по-леко после. "


Държа да отбележа, че не съм икономист и приемам всякаква критика.

С две думи благодарение на водената политика се помпат комуналните услуги на макс. Като катализатор на инфлацията се явяват и рекордни стойности на петрол и други commodities.

Мисля си, че няма да падне борда и няма да видим промяна на курса евро/лев (доколко е възможно едното без другото?)

Няма ли да успеем да влезем в критериите за инфлацията при падащи цени на commodities и петрол след такъв сериозен ръст в цените на основните стоки от потребителската кошница?

Поздрави!

dvasilev каза...

@Симеонов: Ще те разочаровам, но правителството и БНБ не толерират политика за висока инфлация. Истината е, че за момента не могат да и влияят много, но ако имаха начин биха я намалили.

Лично мое мнение е, че в следващите 5 години няма да успеем да покриваме инфлационните критерии.

Анонимен каза...

Да. Мога и да бъркам.

Ако правителството и БНБ не толерират висока инфлация как си обясняваш поскъпването на почти всички комунални услуги? Лични интереси?

Склонен съм да приема такава позиция но идеята ми беше, че ако се вдигнат цените на комуналните услуги (много сериозна експозиция в потребителската кошница) почти на европейски нива то тогава инфлацията, която бихме могли да внесем от Европа се стопява значително и онези +1.5% са по-лесно постижими.

Породената инфлация от скъп петрол е равна и за нас и за тях, а при нас някой беше казал, че се опитват да съберат акцизите за горива предсрочно може би с идея всичко лошо да стане накуп и да се проправи път за не толкова висока инфлация в следващия период (този така и така е отписан). Тогава остава и възможността да се парира евентуален скок на петрола с намаляване на акциза.

Разбира се не може да се увеличават комуналните услуги без да се увеличат и доходите. В крайна сметка без производителност (взета на кредит) ефекта е налице.

БНБ можеха да увеличат задължителните резерви преди кризата но не го направиха. Това според мен е сигнал или че толерираха висока инфлация или че имат лични интереси. При положение, че нулираме политическия риск остава първото.

Какво мислиш? :) ... иии къде бъркам ако бъркам, разбира се.

Поздрави!

dvasilev каза...

@Симеонов: А какво според теб могат да направят БНБ и правителството за да удържат цените на услугите? Да режат всички предложения за тяхното увеличение идващи от съответните дружества, независимо колко добре са аргументирани?

Породената инфлация от скъп петрол е различна за всяка икономика. Българската икономика е доста по-енергоемка спрямо повечето страни в ЕС и съответното увеличението на цените на енергийните ресурси се отрязават по-силно върху инфлацията.

Акцизите са общоевропейска политика и има минимални прагови, под които не може да се пада. Ние тепърва ги достигаме.

БНБ анансираха вдигането на МЗР преди кризата. Така или иначе увеличаване с 50% не се прави от днес за утре, тъй като може да утрепе банките.