Буквата на закона

България е една страна, в която има много закони, но те не се спазват. Правоохранителните органи дотолкова са изпуснали положението, че е нещо съвсем нормално да правиш едно кило закононарушения. Нещо повече, по някой път за да оцелееш в средата си длъжен да не спазваш законите. Опитай се например да спазваш ограничението за скоростта от 50 km/h в София в делничен ден. Тъй като по големите булеварди останалите карат обикновено с 80 и повече, Вие трябва да си седите в дясната лента, до момента до който не ви се изпречи някоя паркирала кола. Тогава трябва да се престроиш, но това е трудно под наплива от коли, които се движат с 20 km/h по-бързо от вас и накрая се чувстваш принуден и ти да караш с тази скорост. От друга страна има и не малко хора, които се чувстват над тези неща. Един познат спокойно си префишава скоростта и никакви фишове, актове и записи от фотокамери не му влияят, защото е гъст със шефа на КАТ и тези неща просто изчезват. Нахалството на тези хора няма край. Веднъж пътувайки в автобуса слушах как една жена, която работеше Министерство на отбраната, веднъж била спраня от полицай на междуградски път (не магистрала) при скорост 130 km/h. Понеже карала бързо и се наложило да се връща 100 метра назад. Показала си служебните документи и полицая я е пуснал, даже я предупредил, къде е следващия пост и да намали като го наближи.

В безсилието си изпълнителнаат власт да се справи с тези проблеми от време на време се провежда PR акции и се утежняват наказанията. Резултати разбира се никакви, само се вдига стойността на рушветите. Последната потресаваща идея на този фронт е да се криминализира неплащането на данъци. В момента криминално деяние е само тяхното укриване, но декларирал ли си ги, ако не си ги платиш в срок следват административни наказания и принудително събиране. Оказва се обаче, че изпълнителната власт в лицето на Агенцията по държавни вземания (АДВ) не може да се справи със задълженията си и иска да ги прехвърли на съдебната власт. Сякаш тя се справя със задълженията, които има до момента. Нещо повече, това не решава проблемите и дава възможност за доста нови своеволия, което едва ли е полезно за обществото.

Така например всички "длъжници" на НОИ, които са в чужбина ще подлежат на наказателна отговорност. Тоест в момента, в който се приберат в България ще могат да бъдат арестувани и осъдени да лежат в някой затвор. Това сигурно трябва да ги стресне много, въпреки че и по сегашния закон държавата може да ги прецака, като откаже да им издаде международен паспорт и след изтичане на стария, ако нямат друго гражданство ще бъдат принудени да се приберат и като си дойдат тук да им се приложи процедура по принудително събиране. Явно тази мярка е доста неефективна, щом трябва да се разшири със затвор. Последното има и друго предимство, че така ще обхване и хората с двойно гражданство, защото в момента, в който си дойдат в България ще бъдат арестувани и затворени. Познайте колко ще бъдат ефективни тези мерки, колко ще се прилагат и кой ще го отнесе.

Разбира се в проекто предложението има идея задълженията под някаква сума да не се преследват от наказателна отговорност, за да не се преследват обикновените граждани. Звучи справедливо и много популистки. Нега гадните разбойници да го отнесат, обикновеният гражданин ще спечели. Да, ама не. Това да станеш длъжник на държавата е много лесно. Имаш фирма, бизнеса се развива добре, стриктен си към държавата и иведнъж хоп рутинна данъчна ревизия. Тези неща неща нестават често и в един хубав момент, когато те ревизират за последните пет години, се оказва, че не си имал право да ползваш данъчен кредит по ДДС, защото някой от твойте контрагенти не бил изряден към държавата. Много забавно нали, данъчните в това отнешение четат законите като дявола евангелието и се оказваш с връчен акт за няколко хиляди лева, недай си боже и повече плюс лихвите, които не са малко. Ти може да не си съгласен с тази констатация и да го обжалваш в съда, но това не спира изпълнението. В сегашната ситуация, ако считаш, че закона е на твоя страна може да си позволиш да не го платиш, най-много да ти блокират сметката, докато съдът те реабилитира. Другите процедури за събиране трудно ще се задействат. В новата ситуация това няма да е възможно, защото ставаш пресъпник. Къде отива ограничената отговорност на съдружника. Да му мислят и дребните акционери в разните му АД-та. Тамън ще си правят по-лесно общите събрания в пандиза.

За какво е целия цирк. В последно време заради безотговорни нотариуси и други длъжностни лица е лесно да си регистрираш фирма, на което лице искаш, да правиш закононарушения като източване на ДДС (това не може да стане без помощ на някой данъчен служител) и накрая когато далаверата бива разкрита го отнася клетия циганин, който няма нищо, а на всичкото отгоре и нищо неподозира. Както може да се очаква той пари не може да даде. По новата схема пак той ще е виновен, пак няма да може да си плати, но държавата ще му осигури няколко годишен пансион в знак на компенсация. Супер ефективно.

Другото притеснение на данъчните, е че с цел да не се плащат данъчни задължения се декапитализира фирмата и като се стане въпрос за принудително събиране тези от АДВ пият вода. Дори в сегашната ситуация, повечето такива декапитализации са в закононарушение и могат да се повдигнат наказателни обвинения, но явно работата трябва да е по-сигурна. Ако работата е законна и въпросната фирма е регистрирала загуба, то някоя друга трябва да е наравила съответната печалба и данъчните биха могли през данъци и други врътки да си върнат част от парите. Представете си обаче, че така се случват нещата, че вашия бизнес фалира и имате задължения към данъчните, но няма с какво да ги платите. При новата схема явно ще трябва да лежите в затвора. Това разбира се няма да помогне да се платят задълженията, а и са допълнително разход за държавата. Ако леженето в затвора опрощава задълженията става ебати кефа. Ако за 10 години в пандиза изплатиш задължение от няколко милиона, което си го врътнал през офшорни фирми, ще станеш най-скъпо платения работник в държавата, а като си излежиш присъдата може спокойно да отидеш на Карибите.

Ако имаш приятел прокурор, с който да делкате, както и добри адвокати може направо да заминеш за Карибите и да спестиш пансиона. Та мисълта ми е следната: познайте колко ще са ефективни мерките и кой ще го отнесе? Това само показва безсилието на държавата да се справи с проблемите и си търси извинение. В момента има законови процедури, чрез които могат да се съберат парите, ако длъжника има някакви активи. Ако няма такива, пандиза едва ли ще изкара отнякъде допълнителни спестявания.

Образование vs. Квалификация

Като продължение на предходния постинг остава поведението на така наречения "бизнес". Тяхната работа е проста, гледат да си намерят колкото се може по квалифицирани хора, за колкото се може по-малко пари. Тъй като множеството на квалифицираните хора е различно от множеството на образованите такива (разбира се има и сечение) се оказва, че на бизнеса не му пука много за образованието. На него му трябват хора, които да вършат работа. За да си кофражист, зидар, заварчик, шофьор, сервитьор, продавач и т.н. не е нужно да имаш висше образование. От друга страна колкото и да си образован, нямаш ли я рутината и квалификацията не ставаш за нищо. Последното като, че ли е известно като синдрома "трите висши образования", където разни хора толкова учили, че пропуснали възможността да се реализират и седят безработни, но имат претенции. Всичко в тази схема е добре, докато не започва да се изпитва глад за квалифицирани хора. Факт е, че в момента в България има търсене на хора с определена квалификцаия, но няма такова предлагане. Резултатът е от една страна натиск върху вдигане на заплатите, а от друга допълнителни разходи за обучение на неподходящия персонал. Все неща, които не се харесват на бизнеса и се почва тръбене как университети произвеждат хора, чието образование (да се разбира квалификация) не съответства на нуждите на бизнеса. Последното от своя страна се изражда в преса към университетите да променят програмите си, така че бизнесът да е доволен. Университетито от своя страна не се сещат да доят фирмите, въпреки че за някоя от големите ситуацията е критична и правят някое и друго дарение, и с радост гледат да угодят на бизнеса. Техният могив е прост. Студенти им по-лесно ще се реализират, което ще е повод да искат повече пари от държавата.

Полезна ли е такава тенденция? Според мен не. Оказва се, че така висшето образование се превръща от серия квалификационни курсове. А защо това е проблем? Имам един съсед, който учи в университета на застрахователите. Той си плаща и като, че ли да е доволен от това, което получава. Най-вероятно ще излезе по-добре подготвен за разбиранията на бизнеса, спрямо някой студент от УНСС да речем. Все пак на него му водят хора, които си разбират от работата и му обясняват всяка една вратичка и възможност в данъчното законодателство на България. Идеалният човек за бизнеса, още със започването на работата ще може да прекарва схемите, така че да не се плаща данъци, но да бъдат законни. Всичко това, обаче до момента, в който не се променят законите. Тогава някой друг наново ще трябва да му обяснява какво може да се прави и как да го постига. Тоест квалификацията девалвира лесно.

Според мен това е и основното нещо, което я различава от образованието. Целта на образованието е да дава фундаментални познания, да стимулира човек да мисли и да има по абстрактен поглед над нещата. А когато се изправи пред приложната задача и проблем, имайки погледа отгоре, лесно да намери правилното решение. Когато на човек не му липсва мисленето и погледа над нещата, той лесно ще се реализира в интересните му области и ще добие необходимата рутина, с което и да се хареса на бизнеса. От друга страна, ако приложната област спре да бъде толкова перспективна, ще е по-лесно да си смени реализацията.

Разбира се обучението в университетите не може да не се застъпва и практичната част, която цел е да показва как да се използват знанията. Може би това е едно от сериозните им предизвикателства, пред които са изправени. За да могат да предлагат такъв продукт им трябват хора, които хем да са добре подготвени теоритично, хем да имат доста голям практически опит. За съжаление, тези хората кът, защото или са запрашили на запад или имат добре платени длъжности в частния сектор. За сметка на това университетите разполагат с два други типа хора. Едните са чисти теоритици, които не могат да обяснат това, което преподават къде може да се използва. Последното нещо страшно демотивира студентите. Другите хора пък идват от практическия свят и с радост дават рецепти, това или онова как става, но нищо повече. Резултатът е ясен.

За да имат добър преподавателски състав определено университети трябва да дават не лоши заплати. Последното от своя страна води до необходимост от повече приходи, които могат да дойдат и от други източници, а не само да се чака от държавата. Една от не лошите ниши, която засега не се оползотворява много са квалификационните курсове. Като, че ли засега в тази обстановка, частните университети се ориентират по-добре, въпреки, че и държавните университети вече се осъзнават, предлагайки серия от квалификационни курсове, като магистърски програми. Тъй като там финансирането от държавата е малко, а търсенето голямо (това си мисля, че след някоя и друга година ще се промени) влизат не лоши постъпления. Интересно е дали тези количествени натрупвания ще доведат до качествени изменения.

И нещо, с което искам да завърша темата е: трябват ли й на България образовани хора или е нужно да бъдат само квалифицирани? Може би, ако ще работим на ишлеме, тоест да идват чужди компании с тяхно know-how, отговора е по-скоро не. Но ако искаме да развиваме отрасли с висока добавена стойност, да правим собствено know-how, без образование няма да се мине. В крайна сметка не е все едно, дали в страната има завод за процесори, които се правят по поръчка отвън или има фирма, която ги проектира и прибира кинти от други, които ги произвеждат. Последният коментар е за outsourcing-а ;-)

Образованието. Има ли почва у нас?

Няколко неща ме накараха да подкарам тази тема.

Преди няколко седмици се видях с един познат на по чаша бира. Не се бяхме виждали отдавна и всеки разправяше как я кара. В процеса на разговор той сподели своите възмущения от това, че при тях работят хора завършили ТУ-София, които незнаят какво е това ускорение. В крайна сметка заключихме, че образованието в България запада.

Пред 2 седмици в работата си търсехме нови хора на икономическа позиция. Като цяло процедурата минава на три етапа: затворен тест (проверяват се знания), писане на есе (проверява се мислене) и интервю (добиват се лични впечатления). Знанията на кандидатите бяха много зле, мисленето беше в повечето случаи заместено от заучени фрази и клишета, но най-интересно беше интервюто. Там някои хора, които според мен поразбираха нещата, определено не можеха да покажат този факт, пък такива, които нищо незнаеха, поне успяваха добре да говорят, с което демонстрираха, че липсата им на знания се дължи най-вече на мързел. В крайна сметка бяхме късметлии, че успяхме да си харесаме двама човека.

В контекстта на тези примери идва въпроса: какво се прави в университетите? В целия процес са ангажирани три страни - студенти, университети (по-скоро тяхното ръководство) и държавата. Ще изложа няколко мои наблюдения на база студенството ми в СУ "Св.Климент Охридски".

Какво прави държавата? Нейните функции са най-елементарни. Изсипва едно кило пари в държавните университети, без да се интересува какво става с тях. Схемата е проста, на всеки университет се казва каква бройка студенти им се отпуска, чието обучение ще се поеме от държавата. Ако не се лъжа разпределението между отделните специалности го определя самото ръководство на университета. Какво става с тези хора, държавата не се интересува. Дали получават добро образование и дали ще намерат реализация изобщо не е от значение.

Функциите на университета са малко по-сложни, защото парите, които отпуска държавата трябва да се усвоят. Първо приемат студенти на конвейер. И те като държавата не се интересуват какво ставя с тях, но най-важното е да не отпаднат от процеса на обучение, защото така се губят пари. Колкото и смешно да звучи, трябва да си страшно мързелив за да не завършиш. Последното нещо е подпомогнато от слабата мотивация на преподавателите, която се изразява в занижени критерии при изпитване или в слаба подготовка на лекционния материал или и в двете. Разбира се отвреме на време се срещат и сериозни преподаватели, но те са кошмар за ръководството, защото развалят гореописаната схема, ако вземат че скъсат много хора. Има случаи на уволнени взискателни преподаватели за да има мир и спокойствие. Втората работа, която правят университетите е да искат повече пари. Било то държавата да отпуска повече или било да вземат парчето на някой друг държавен университет.

Интересно е в тази схема каква е мотивацията на студента? В повечето случаи оптимизационната задача, която се решава е да се получи диплома с минимални усилия. Минималните усилия се подпомат освен от факторите, които са изложени по-горе, така и от възможността да се избират част от курсовете. Изборът разбира се отива по линия на най-малкото съпротивление, което от друга страна изхвърля най-смислените изборни курсове, тъй като те са и по-трудни и няма кворум за провеждане. Чудите се защо тогава студента си губи такава част от времето заради пустата дипломна, която е изпразнена от съдържание? Отговорът е много прост. Представете си, че сте в малко населено място, което в България се характеризира обикновено с висока безработица и нямате работа. Ако до вас има голям град добре. Ще пътувате всеки ден да работите там и сте готов, но ако няма ситуацията е лоша. Трябва да се местите. Това от своя страна е трудно, защото търсенето и на квартира и на работа в един и същ момент не е лесна задача. И така на помощ идва студентството. Приемат Ви в някой университет и отивате на общежитие. Мяркате се от време на време на лекции и си търсите работа. Като си намерите работа, може и да не се мяркате на лекции. Така или иначе това не е необходимо условие за да бъдете студент. Тоест университетите са трамплин да си намерите работа в големия град. Разбира се в цялата тази схема момчетата имат още една мотивация: да не ходят в казармата.

В така описаната ситуация и трите страни са доволни, а продуктът от този процес девалвира. Цялото това изливане на пари от страна на държавата прави образованието в държавните университети сравнително евтино, което от своя страна изяжда пазара за частните такива, които се ограничават само с по-платежоспособни студенти. И като се има предвид, че в повечето случаи връзката между пари и интелект в България е обратно пропорционална, това води и до ниско ниво в частните университети. АУБГ е изключение, но там има и други фактори.

Като, че ли единствения начин да се излезе от тази схема е държавата да почне да и пука за парите, които дава. В крайна сметка правителството трябва да прецени какви хора са нужни на държавата за да функционира нормално, т.е. да има достатъчно квалифицирани хора, с които държавата да изпълнява функциите си. Всеки над тази бройка да се финансира както може. Другото, което трябва да направи правителството е в схемата на финансиране да вкара всички университети и на база на някакви критерии за качество и цена да ги разпределя или да остави този избор на студентите, които на база някакъв критерий, са получили такова финансиране. Разбира се това ще вдигне цената на висшето образование в страна и ще бъде по-малко достъпно, но сега като е толкова достъпно виждате в какво се изражда. И на на последно място едни такива мерки биха накарали държавните университети да работят на пазарни принципи и да се развиват, а не да чакат на хапване от бюджета или да настояват за специални закони.

(следва продължение)

Сватбарски неволи

Миналата неделя бях на сватба (като наблюдател). В цялото това мероприятие, най-досадният момент е в съвета при подписването. Там една лелка се прави на радостна от събитието, обяснява че жертвите на събитието са основна клетка на обществото и им пожелава куп добри работи. Всичко това придружено с една специфична интонация, която малко те кара да бъдеш разочарован от цялото мероприятие. Оказа се, че на тази сватба нещата бяха различни, тоест по-лоши. Освен всички тези неща, лелката си позволи да цитира текстове от семейния кодекс за права и задължения на съпрузите, което разбира се внася доста минорно състояние. Не стигат лафовете "Човек и добре да живее, накрая се жени" и "В любовта се губи разсъдъка, в брака се забелязва загубата...", а сега и да ти четат правата като на дело и след това "... след като се запознахте с вашите права и задължения съгласнилисте да вземете ...". В крайна сметка сватба е, нека хората поне един ден да са щастливи.

Софийското метро

Една от добрите придобивки на София определено е метрото. Вярно, че е само 8 спирки, но си мисля, че хората от Люлин са доста облекчени от него. Особено сега в нарастващия трафик, където не може да се разминеш от автомобили. Едно приятелче се хвалеше как излизайки от блока директно влиза в метростанцията и като излиза от метростанцията към която пътува е точно пред работата си. Направо си е за завиждане. Не се нерви на задръствания и сигурно по-спокойно му минава деня. Не е като мен, пътувайки по Цариградско шосе към центъра съм късметлия, когато задръстването започва от БТА. В лошо време, когато стават и повечко катастрофи, си е чудо, ако не започне едно чакане още от спирката на Плиска. Надявам се метрото доста да облекчи и тази част на София, когато позавършат този лъч. Някак си случайно това съвпада със заветните дати за влизане в ЕС, с тази разлика, че датите не са чак толкова сигурни. След две години, живот и здраве ще се ходи с метро до Интерпрет, а след още една и до Младост. Лека полека хората напредват, пък и няма за къде да бързат. Все пак метрото е започнато да се проектира в началото на 70те години на миналия век и така да се каже има вече почти 40 годишна история (нищо, че е функциониращо само от 8). Интересно ми е обаче какво става с другите два лъча, които са предвидени. Единия е от Сухата река до Овча купел, а другия от Надежда до Лозенец. Като се има предвид при осигурено финансиране колко време се мотаха докато започне копаенето през центъра на настоящия лъч, направо не ми се мисли, кога ще започне да се прави изграждането на другите лъчове, още повече ако в момента не са взети предвид.

Както и да е, метрото си има и няколко недостатъка. Те се дребни, но винаги се чудя защо хората не са ги премахнали. Оказва се, че когато се влиза в метрото, трябва да се "перфорира" билета с лявата ръка. То може и с дясната, но идеята е че джвъчката се намира от лявата страна. Това е супер непрактично. Тъй като повечето хора са десняци, те са свикнали да правят всичко с дясната ръка, дори и с лявата да е по-лесно от чисто геометрични съображения. Дори в страна като Великобритания, където са свикнали все да ходят на опаки, билетите се поставят отдясно. Може би нашето метро иска да бъде уникално с още нещо. Разбира се с всичко се свиква, особено ако се ползва редовно. Но не така седи въпроса със случайните пътници. Миналата седмица ми се наложи да пътувам с метрото и видях две жени, които се мъчеха да влязат както е интуитивно да се направи. Пъхаш билета с дясната ръка отдясно и минаваш. Само, че това не върши работа, защото така се освобождава съседната въртялка, а не твойта, при което следва и пронизително пищене. Жената, която следи за нередовни пътници, не и се разправя и ги пуска през транзитния вход за карти и така се приключва с това недоразумение. Сигурно и е писнало да обяснява, защото такива случаи са ежедневие. И всичко това заради нещо, което би трябвало да е отдясно, че е поставено от ляво.

Цифрова фотография

Преди няколко седмици имах имен ден и като подарък получих една книга, чрез която да се ограмотя как да си ползвал правилно новото фотоапартче. То понеже е с много бутони, екстри, джаджи и прочие и да не го гледам като теле в железница. В интерес на истината не съм толкова зле с тази техника, въпреки че предишния ми фотоапарат да беше от типа "насочи и щракни", поразбирам туй-онуй, но книгата се оказа доста интересна и полезна. Не искам да създавам свръх очаквания в някой, сигурно има и по-добри книги по-въпроса (аз лично имам два pdf-а с книги на US Navy по въпроса, бая задълбочени изглеждаха), но като цяло си мисля, че всеки може да намери нещо полезно. Независимо дали му е простичък или сложен фотоапарата, ще научи някой и друг трик покрай композиция на снимка, режими на заснемане или нещо друго.

Освен това няма глупости от сорта: Windows е велик, Mac-овете не стават за нищо. От SoftPress са се постарали да я направят и хубаво книжката, тоест не е на гадна хартия, има и цветни фотографии. Всичко е много хубаво на българското издание, с изключение на едно нещо: редакторът. Този човек, явно много се е вживял в ролята, която са му определили и е решил да допълни книгата със свои мисли. Това, че е дал линкове към българска страница за цифрова фотография бих го приел, струва ми се полезно, но това да води задочни спорове с автора и да има подмятания в скоби - "това не е точно така" или да твърди точно обратното ми се струва страшно глупаво и изнервящо. Като е толкова умен да вземе да си напише книга по въпроса, а не да цапа по книгите на другите.

National Geographic България

Излезе първият брой на NG България. Честно казано аз вестници и списания много, много не си купувам, но си казах ето това трябва да се види. Обичам да се мотая наляво надясно, освен това да снимам, така че като нищо попадам в target групата. Оставаше и да се сдобия от някъде с него. Почнах да обикалям реповете, но ударих на камък. Беше свършило! Явно рекламната кампания си беше свършила работата, доста хора са го сметнали за интересно и полезно, пък и явно първия брой не е бил в голям тираж. Както каза един мой колега: "Който е взел правата, добри пари ще направи". За сметка на това обикаляйки реповете се върнах във времето на социализма. Питайки най-учтиво дали им се намира списанието, получавах троснат отговор: "Свърши!". Направо съжалих, че съм им развалил спокойствието на лелките. И понеже се чуваха слухове, че ще се пуска reprint, направо се чудих как ще направя втори рейд по удобните ми бутки. Та направо се отказах да го търся повече.

Между другото да вметна, освен гадните лелки, по бутките от време на време се вместват и свестни хора. Така на пример на спирката на 280 на Ректората има един младеж, който освен, че е учтив има вид на много компетентен по това, което продава. Така например, навремето като търсих Orbiphone карти ме светна, че такива неща не се продават вече и какви са възможностите за аналогични продукти на други фирми, както и какви услуги предлага Orbitel. Направо да му се чуди човек защо не си е намерил по-добра работа.

Както и да е. Бях отписал списанието и не го търсих вече, но нещеш ли една вечер мотаейки се в един магазин за храни от веригата "Фамилия" гледам на щанда с вестници седи и списанието. Супер, даже имаше и няколко броя. Без да се замислям си го взех и започнах да трупам впечатления. Първото е, че цената никак не е лоша. Следващото, което разбрах, че противно на рекламния слоган, светът не може да се разгледа за два часа. Ако искате да прегледате списанието като хората трябва повечко време да си отделите. Иначе в списанието освен преводни статии, които са основната част, имаше и няколко правени от българи за България (от тях набелязах къде е хубаво да се отиде), както и от стари броеве имаше препечатени статии за България (от една страна са интересни, а от друга са ми малко странни, но все пак коментират неща преди близо век).

Освен хубавите впечатления, имам и малко по-такива. Едното нещо, което ми направи впечатление е, че списанието се печати в Румъния. Честно казано ми е все едно къде се печати, но ми е малко странно. Толкова ли е по-евтина и качествена тази дейност в Румъния, че не е изгодно да се прави в България. Другото нещо, за което не ми е все едно е, че си личи кои снимки са правени от българи и кои не. Статиите писани от българи, са придружени със снимки любителско качество, такива дето и аз си ги правя на кило. Предполагам, че за първите броеве ще е така, но няма да е лошо българският екип да вземе да се стегне и като се пише за нещо, да праща професионални фотографи.

Иначе дилемата ми е дали да се абонирам за следващата година или да си го купувам от бутките. Май засега смятам, че е по-голяма тръпка да си го купувам.