Между празниците

Времето между Коледа и Нова година е може би едно от най-хубавите в София. Тарапаната от работещите в София се е изнесла я към родните си места, а я на почивка и движението в София се е нормализирало. Няма ги километричните задръствания, няма го претъпканият транспорт и човек може само да се наслаждава на ситуацията.

Покупките

С наближаването на празниците трябва да се правят разни покупки. Едно от немаловажните мероприятия е набавянето на храната. В големите магазини е претъпкано. Едва може да се маневрира с количките, а на касите проличава и нашия манталитет. Насочвайки се с количката към една каса, ме пресреща жена, която ми обяснява, че не мога да мина, защото пазила място. Без много зор я отсвирих, но останах раздразнен. Явно системата толкова ни е деформирала, че винаги гледаме нещо да запазваме.

В чакане на рейса

С настъпването на зимния сезон, градският транспорт започва да става по-нередовен. Не стига, че рейсовете са претъпкани, шофьорите не спазват забраната за пушене и омирисват целия рейс, а сега се увеличава и мръзненето по спирките. Не знам как е по другите линии, но това, което е характерно за автобусите до Студентски град е, че те се движат на кервани, като един керван е между 6 и 12 рейса. Изпуснеш ли кервана чакане от порядъка на един час не ти липсва. Разбира се рейс може и по-рано да дойде, но митингът на спирката е толкова голям, че е mission impossible да се качиш. В такива ситуации е стандартно първите два рейса да се напълнят до козирката на Ректората, вторите два на Орлов мост, и третите два на Плиска. Ако няма след тях още рейсове, другите спирки са отсвирени. Поради претъпкаността на рейсовете, те не се и движат много бързо, та равносметката е, че времето за прибиране от работа с (гр)адски транспорт успешно се доближава до два пъти времето да се прибера пеша. Честно казано до вкъщи с едно добро темпо е около един час, но трябва да се движа по-лошо осветен булевард с коли, които рядко се движат с под 80 km/h. Та се налага да се ползват маршрутки. В тях разбира се човек се чувства все едно е в Софияленд, но добре че с повишаването на цената им са малко по-празни.

Прибирайки се днес от работа попаднах в стандартната ситуация, да гледам как кервана запрашава. Седя си аз на Орлов мост и чакам светофара да светне за да отида на спирката, а под носа ми минават 6-7 рейса, кой от кой по празен. Като за капак на всичко успяха да минат на една врътка на светофара и нямаше как да хвана никой от тях. Лошо. Седя си на спирката и се надявам, да е останал още някой рейс от кервана, като гледам смръщено от възможността пак да се возя в маршрутка. Както така си седя, някакво момиче се доближава до мен, подава си обърната шапка и ми казва да си изтегля усмивка. Разбира се, аз девойката изобщо не я познавам и се чудя какво точно иска от мен, но следва пояснение, че в шапката има късметчета. Няма как да не се ухиля и си тегля едно увито листче. Разгръщам го внимателно, а на него: "Който се усмихва повече, отколкото се мръщи, е по-силният.". Показах й на девойката какво ми се е паднало и поусмихнахме се един на друг. Тя отиде да зарадва една жена, а на мен нещеш ли в синхрон с късмета ми се появи рейсът. Та това, което искам да кажа е весело посрещане на празниците, бъдете весели, жизнерадостни и щастливи и незабравяйте да се усмихвате!

Бай брадър

Разхождам се из площад "Славейков" и в далечината се чуват някакви крясъци, все едно има абитуренти. Брей много странно викам си аз какво ли е това мероприятие? Ноближавайки улица "Раковски" забелязвам голяма тарапана от хора на спирката. Все едно не е минавал трамвай от половин час, въпреки че туко що мина един. Става много подозрително. И тогава започват отнова крясъците и скандиранията: Лео, Лео, Лео, .... Разбрах, малчуганите са обсадили магазина на Германос, а вътре се помещава италианеца от Big Brother. Горките родители, не стига че са се охарчили с бая пари заради глупостта на децата им да пращат не много евтини sms-и, а явно това предаване допълнително им промива мозъците. Като си помисля навремето как забременяването на някои от момичетата от Spice Girls, как доведе до такава мода във Великобритания, че да си бременна тинейджърка е cool, направо не ми се мисли последният Big brother до какво може да доведе. Яко материализъм, любов (с колкото се може повече хора, по възможност и едновременно), дрога, аборти, ..... Не че и сега не е така, но за да бъдеш cool, това може да стане необходимост.

Операция "Респект"

Преди известно време бе проведена поредната Police Respect (PR) акция на МВР. Както обикновено, при такива показни мероприятия се прибират хора, които трябвало да излежават присъди, но незнайно защо полицията не ги е прибрала до момента. Други хора, които също са от "престъпния" (в кавички, защото без да си осъден, не коректно да бъдеш наречен престъпник) контигент биват разхождани до РПУ-тата и понеже полицията няма доказателство да са направили нещо, биват пуснати след един ден по живо по здраво. Тоест полицията извършва действия, които трябва да покажат на обикновения гражданин, че тя си върши работата, но всъщност показват колко е ниска ефективността й и съответно вредят на имиджа й. Но как иначе, това да шумиш, как си хванал някой, който е с влязла присъда, но ти не си го потърсил сумати време или това хора, за които публично е известно, че въртят далавери да не може да докажеш този факт на пук на цялия арсенал от СРС, показва липса на компетентност.

Разбира се при тази PR акция, за да се внуши на обикновения гражданин, че нещата са по-различни, бяха въведени нови елементи. Едното е, че полицейските коли се движат с непрекъснато запалени сигнални лампи. Явно това има за цел да стресне обикновения престъпник и той като побегне, полицаите да го арестуват. Само че този психологически елемент едва ли действа в нашата държава, но за сметка на това се създават други дискомфортни ситуации в движението по пътищата. Полицеската кола се движи със светнати буркани дори и при рутинни обиколки, и редовият шофьор в тази ситуация би трябвало да й отстъпи предимство, нищо че полицаите не се нуждаят от него. Разбира се водачите бързо се усетиха, че изобщо не трябва да си дават предимството. Обаче тъмното това става по-засукано, тъй като не е много лесно да се различат отделните видове коли със сигнални лампи.

Но не това е най-същественото в поредната PR акция. Оказа се, че е напълно възможно полицията да убие съвсем законно, който и да е гражданин. Как става това? Съществен елемент в показните акции е полицаите да се разхождат тежко въоръжени, с качулки и да са супер груби. Явното хората трябва да се стресират. В такава ситуация, когато такъв индивид се опита да ти отнеме правото на свободно движение, посредством спиране на превозно средство (предвид наличието на фалшиви полицаии през нощите по БГ пътищата, ако си по-заможен, едва ли би спрял) или чрез телесно спречкване (обикновено те изненадват в гръб), съвсем естествено води до реакции, които могат "нееднозначно" да се третират от полицията като оказване на съпротива при задържане, а недай си боже заплаха за техния живот. В следствие на което, ти автоматически се оказваш особено опасен престъпник, без да си бил осъждан някога, без да си разработван и прочие и полицията, ако те убие се оказва с чисти ръце, защото в законът я защитава в този конкретен случай.

Конкретният казус. Полицията решава да задържи показно шеф на охранителна фирма. Човекът се стрясква и побягва, полицаите го настигат и го налагат здраво (ясно е, че в такива ситуации полицаите не мислят дори и да могат, а действат инстинктивно), в следствие на което човекът умира. Случаят бива потулван, което вече го прави и политически проблем. А когато се раздухва от опозицията се оказва, че виновни няма, защото: човекът бил опасен престъпник, нищо че никога не е бил разработван, пък камо ли осъждан и не е ясно от полицаите, които са го били го били, кой нанесъл фаталния удар. Sad but true.

Простите въпроси и сложните отговори

Не ми се пише много по политико-икономически теми, но нещата в страната така се развиват, че просто не мога да се стърпя. Незнам дали сте се замисляли колко неща правите по инерция? Някои неща са от многото дребни, та се чудите после дали изключихте ютията? А спряхте ли котлона? Заключихте ли апартамента? Други неща пък, които правите, не са чак толкова инерционни изискват малко замисляне, но накрая с аргумента така трябва или така е справедливо ги правим. Някак си омотани в стереотипите си много рядко си задаваме въпроса "защо?" и постъпките не са много мотивирани. Разбира се, ако искаме да бъдем рационални, отговора на този въпрос не е достатъчен. Така да се каже следва култовите въпроси, които могат да забият всеки събеседник, който говори наизуст, а именно: "Е, и?" и "И какво от това?".

За да илюстрирам този подход, нека разгледаме едно от събитията, които се случват в България през последната седмица, а именно учителската стачка. За какво става въпрос? Някои учители стачкуват, защото искат по-високи заплати. Някак си на пръв поглед техните искания са приемливи за обществото. Някои хора смятат, че учителите не са добре платени (друг е въпроса кой е добре платен), важни са за обществото (не че лекари, полиция не са важни) и заслужават да получават по-високи възнаграждения. Други просто така са озверели, че има ли стачка са първите, които искат да бутнат правителството. Но така или иначе в цялата тази ситуация се губи основния въпрос: защо да се повишава заплата на учителите с повече, отколкото на другите бюджетни служители? Както може и да се досетите, отговорът че живеят мизерно, не е достатъчно мотивиран и буди следващия въпрос: какво от това?

Честно казано, колкото и цинично да звучи, на мен не ми пука дали учителите живеят добре или зле. Предполагам, че и на учителите не им пука дали аз живея добре. Лошото е, че може да не им пука и дали образоват децата добре. В крайна сметка едва ли някой е доволен от състоянието, в което се намира. Ако трябва да бъда материалист бих искал, да имам: една спортна кола, с която да джиткам извън града; друга по-мъничка кола да ползвам за движение в града; да имам хубав апартамент, на добро място и добре обзаведен; мощният компютър и хубавата система за домашно кино се подразбират. А освен това няма да е лошо да съм така финансово обезпечен, че да водя семейството на две екскурзии годишно в чужбина - една лятна на някой екзотичен остров и някъде зимата да се попързаляме, например в Алпите. И не на последно място за да парадирам с това, колко съм добре материално, като се мотая по някакви благотворителни инициативи и да показвам милостивост и съпричастност. Мисля, че доооооооста трябва да се потрудя и постарая докато постигна един такъв стандарт, а предполагам, че ако го постигна, то в списъка ще са се вмъкнали и други желания. Това, което исках да покажа, че хората витаги ще искат още, но дори и да ги имат тези неща едва ли ще са щастливи. Да се върнем на учителите. Увеличението с 15%, едва ли ще ги направи по-богати и щастливи. Може би ще се зарадват, че са нещо повече от другите.

Това, че на мен не ми пука за учителите, не означава, че не ме е грижа за образованието. В крайна сметка аз си плащам данъците, които не са и малко, а оттук нататък държавата да си му бере грижата. Ако заради претенциите на учителите, държавата иска да й давам повече пари, никак няма да съм доволен. Защо ли? Честно казано, защото парите не се харчат разумно. Не са малко случаите на училища, в които броят на учителите е равен на броя на учениците и това число е някъде около 10. Да оставим настрана въпроса, че в същите тези училища, учителите гледат как да минат по тъч линията и не се отнасят сериозно с процеса на образование. Да оставим настрана въпроса, че заради същите 10 учителя и 10 ученика, трябва да се отопляват и поддържат сгради, което си е допълнителен разход. Да се каже, че парите, които се наливат в образованието са малко, също не е вярно. Миналата година се попиляха едно кило пари за закупуване на компютри, софтуер и осигуряване на интернет свързаност на училищата. Но се оказа, че на доста места цялата техника седи в кашоните, защото директорите на училищата или не знаят какво да я правят или нямат преподаватели, които да показват нещо на децата. Да оставим настрана въпроса, че хората от образователното министерство едва ли са измислили някаква свястна учебна програма. Похарчиха се пари и за закупуване на рейсове, които да извозват децата и това да позволи намаляване на училищата, но се оказа, че заради някакви местно политически интереси не е ясно кое от многото училища трябва да остане и така и не се закриват. За качеството на образованието в училищата мисля, че е излишно да се говори. Би трябвало на повечето хора да е ясно, че то спада. Ако не сте убедени в това, просто си поговорете с някой университетски преподавател (за предпочитане на първи курс) от водещите в БГ университети и ще разберете какви са тенденциите.

В общи линии не подкрепям, стачката на учителите. Мотивът, че са им ниски заплатите никак не ме трогва. Който смята, че трудът му не е добре заплатен да си сменя работата. Който смята, че държавата е длъжна да се грижи за него, да си тъне в мизерия. В крайна сметка монетата има и друга страна. Доста от учителите имат и страничен доход, който се съмнявам да декларират. Голям е бизнесът с уроците за кандидатстване след седми клас и за университетите (в последното и университетските преподаватели не остават по-назад). Стачката, не е заради ниските заплати, а чисто политическа. Последното нещо лъсна с исканията за оставки на министрити на финансите и образованието. Какъв е проблема? Една жена с болни амбиции е обидена, че не е станала министър на образованието. В крайна сметка тя е синдикален лидер с доста "активна" дейност, а и правителството е ляво. Другото нещо, което нагнетява обстановката е, че сега се разглежда бюджета и е много важно да се покаже колко сме силни. Правителството реши да направи разни отстъпки, но синдикатите в преследване на своите цели, се оказаха много "принципни". За да бъде манджата пълна, безмозъчната Стела Банкова (тази жена незнам да е казала нещо, което да е фактологически вярно), представляваща смешниците от Атака, подкрепи протестиращите. Според мен нещата доста са се отдалечили от това държавата да се управлява под натиска на уличен диктат. Надявам се и обществото като цяло да е разбрало това и учителите да мирясат.

Един празник по-малко

Тази година студенският празник бе отчетен в едно село близо до Троян. Както може да се предположи в такива ситуации академичният елемент е заместен от няколко повтарящи се дейности: хапване, пийване и лежане. Мястото бе подходящо за целта. Освен необходимия минимум за такива мероприятия (да има легла, баня и да е топло) в бонус трака бе включена и камина, както и възможност за цър-пър мероприятия. То не бяха пържоли, кебапчета, кюфтета и наденички, поляти разбира се с греяна ракия и вино. От друга страна хазайката всяка сутрин ни изненадваше с прясно приготвена топла баница и човек се чувства като главния герой в песента "Богатство" на група "Тангра". Въпреки тежката програма, която бе съчетана с един рожден ден, се намери време за разходки.

Сигурно е излишно да се казва, че мястото и природата са невероятни. Една разходка по главната и единствена улица на селото се отразява доста добре. От всякъде хубави склонове, които бяха украсени от пресен сняг. Разбира се спретнахме и едно автопоходче до Троянския манастир. В непосредствена близост до него има нещо като музей (не запомних точното му име) на занаятите в областта. Беше много интересно да се гледат разни стомни, ножове и дърворезби. Всичко това беше съпроводено с обяснения на една жена от персонала там. Жалко, че отидохме късно и не можехме в подробности да разгледаме всичко. Въпреки това, жената от музея ни отдели близо час в сладки приказки и подробности за предметите. Определено на такива места, трябва да се ходи с човек,който да обяснява. В противен случай се пропуска същността на изложбата. Накрая направихме и едно бързо пазаруване в базара към музея. Равносметката е, че някои ще пият топло мляко в нова чашка, други ще ядат коледния боб в нови съдинки, а аз се сдобих с подробна карта на района. Остава само да се планира и следващото ходене в тази посока.

Малко реклама

Ще вземе да ми стане интересно каква част от новите автомобили са закупени от инвалиди. Тази страна затова не може да прокопса, защото се напълни с "инвалиди" (навремето така беше с активните борци). Те пък от своя страна се оказаха без никакъв предприемачески дух и се отдадоха на консумация - основно на скъпи автомобили. Лошото е, че не могат и да шофират и се налага да си паркират луксозните автомобили по средата на кърстовищата, а минаващите "паяци" не могат да им направят нищо.

Малко ежедневие

Последните седмици съм отпуска, защото уча за изпит. Това е много досаден процес и непрекъснато се чудя как да се разсейвам. Подобрих си рекордите на няколко игрички, но дори и това писва. Тогава хващам фотоапарта и започвам да правя снимки на намиращите се в района птички. Първия път като излязох с него на терасата гълъбите се стресираха и си мислеха да забегнат. Но с времето свикнаха с присъствието ми и започнаха да позират. Голям кеф е да снимаш гълъб с 12x zoom от два метра.