Един празник по-малко

Тази година студенският празник бе отчетен в едно село близо до Троян. Както може да се предположи в такива ситуации академичният елемент е заместен от няколко повтарящи се дейности: хапване, пийване и лежане. Мястото бе подходящо за целта. Освен необходимия минимум за такива мероприятия (да има легла, баня и да е топло) в бонус трака бе включена и камина, както и възможност за цър-пър мероприятия. То не бяха пържоли, кебапчета, кюфтета и наденички, поляти разбира се с греяна ракия и вино. От друга страна хазайката всяка сутрин ни изненадваше с прясно приготвена топла баница и човек се чувства като главния герой в песента "Богатство" на група "Тангра". Въпреки тежката програма, която бе съчетана с един рожден ден, се намери време за разходки.

Сигурно е излишно да се казва, че мястото и природата са невероятни. Една разходка по главната и единствена улица на селото се отразява доста добре. От всякъде хубави склонове, които бяха украсени от пресен сняг. Разбира се спретнахме и едно автопоходче до Троянския манастир. В непосредствена близост до него има нещо като музей (не запомних точното му име) на занаятите в областта. Беше много интересно да се гледат разни стомни, ножове и дърворезби. Всичко това беше съпроводено с обяснения на една жена от персонала там. Жалко, че отидохме късно и не можехме в подробности да разгледаме всичко. Въпреки това, жената от музея ни отдели близо час в сладки приказки и подробности за предметите. Определено на такива места, трябва да се ходи с човек,който да обяснява. В противен случай се пропуска същността на изложбата. Накрая направихме и едно бързо пазаруване в базара към музея. Равносметката е, че някои ще пият топло мляко в нова чашка, други ще ядат коледния боб в нови съдинки, а аз се сдобих с подробна карта на района. Остава само да се планира и следващото ходене в тази посока.