Не ми се пише много по политико-икономически теми, но нещата в страната така се развиват, че просто не мога да се стърпя. Незнам дали сте се замисляли колко неща правите по инерция? Някои неща са от многото дребни, та се чудите после дали изключихте ютията? А спряхте ли котлона? Заключихте ли апартамента? Други неща пък, които правите, не са чак толкова инерционни изискват малко замисляне, но накрая с аргумента така трябва или така е справедливо ги правим. Някак си омотани в стереотипите си много рядко си задаваме въпроса "защо?" и постъпките не са много мотивирани. Разбира се, ако искаме да бъдем рационални, отговора на този въпрос не е достатъчен. Така да се каже следва култовите въпроси, които могат да забият всеки събеседник, който говори наизуст, а именно: "Е, и?" и "И какво от това?".
За да илюстрирам този подход, нека разгледаме едно от събитията, които се случват в България през последната седмица, а именно учителската стачка. За какво става въпрос? Някои учители стачкуват, защото искат по-високи заплати. Някак си на пръв поглед техните искания са приемливи за обществото. Някои хора смятат, че учителите не са добре платени (друг е въпроса кой е добре платен), важни са за обществото (не че лекари, полиция не са важни) и заслужават да получават по-високи възнаграждения. Други просто така са озверели, че има ли стачка са първите, които искат да бутнат правителството. Но така или иначе в цялата тази ситуация се губи основния въпрос: защо да се повишава заплата на учителите с повече, отколкото на другите бюджетни служители? Както може и да се досетите, отговорът че живеят мизерно, не е достатъчно мотивиран и буди следващия въпрос: какво от това?
Честно казано, колкото и цинично да звучи, на мен не ми пука дали учителите живеят добре или зле. Предполагам, че и на учителите не им пука дали аз живея добре. Лошото е, че може да не им пука и дали образоват децата добре. В крайна сметка едва ли някой е доволен от състоянието, в което се намира. Ако трябва да бъда материалист бих искал, да имам: една спортна кола, с която да джиткам извън града; друга по-мъничка кола да ползвам за движение в града; да имам хубав апартамент, на добро място и добре обзаведен; мощният компютър и хубавата система за домашно кино се подразбират. А освен това няма да е лошо да съм така финансово обезпечен, че да водя семейството на две екскурзии годишно в чужбина - една лятна на някой екзотичен остров и някъде зимата да се попързаляме, например в Алпите. И не на последно място за да парадирам с това, колко съм добре материално, като се мотая по някакви благотворителни инициативи и да показвам милостивост и съпричастност. Мисля, че доооооооста трябва да се потрудя и постарая докато постигна един такъв стандарт, а предполагам, че ако го постигна, то в списъка ще са се вмъкнали и други желания. Това, което исках да покажа, че хората витаги ще искат още, но дори и да ги имат тези неща едва ли ще са щастливи. Да се върнем на учителите. Увеличението с 15%, едва ли ще ги направи по-богати и щастливи. Може би ще се зарадват, че са нещо повече от другите.
Това, че на мен не ми пука за учителите, не означава, че не ме е грижа за образованието. В крайна сметка аз си плащам данъците, които не са и малко, а оттук нататък държавата да си му бере грижата. Ако заради претенциите на учителите, държавата иска да й давам повече пари, никак няма да съм доволен. Защо ли? Честно казано, защото парите не се харчат разумно. Не са малко случаите на училища, в които броят на учителите е равен на броя на учениците и това число е някъде около 10. Да оставим настрана въпроса, че в същите тези училища, учителите гледат как да минат по тъч линията и не се отнасят сериозно с процеса на образование. Да оставим настрана въпроса, че заради същите 10 учителя и 10 ученика, трябва да се отопляват и поддържат сгради, което си е допълнителен разход. Да се каже, че парите, които се наливат в образованието са малко, също не е вярно. Миналата година се попиляха едно кило пари за закупуване на компютри, софтуер и осигуряване на интернет свързаност на училищата. Но се оказа, че на доста места цялата техника седи в кашоните, защото директорите на училищата или не знаят какво да я правят или нямат преподаватели, които да показват нещо на децата. Да оставим настрана въпроса, че хората от образователното министерство едва ли са измислили някаква свястна учебна програма. Похарчиха се пари и за закупуване на рейсове, които да извозват децата и това да позволи намаляване на училищата, но се оказа, че заради някакви местно политически интереси не е ясно кое от многото училища трябва да остане и така и не се закриват. За качеството на образованието в училищата мисля, че е излишно да се говори. Би трябвало на повечето хора да е ясно, че то спада. Ако не сте убедени в това, просто си поговорете с някой университетски преподавател (за предпочитане на първи курс) от водещите в БГ университети и ще разберете какви са тенденциите.
В общи линии не подкрепям, стачката на учителите. Мотивът, че са им ниски заплатите никак не ме трогва. Който смята, че трудът му не е добре заплатен да си сменя работата. Който смята, че държавата е длъжна да се грижи за него, да си тъне в мизерия. В крайна сметка монетата има и друга страна. Доста от учителите имат и страничен доход, който се съмнявам да декларират. Голям е бизнесът с уроците за кандидатстване след седми клас и за университетите (в последното и университетските преподаватели не остават по-назад). Стачката, не е заради ниските заплати, а чисто политическа. Последното нещо лъсна с исканията за оставки на министрити на финансите и образованието. Какъв е проблема? Една жена с болни амбиции е обидена, че не е станала министър на образованието. В крайна сметка тя е синдикален лидер с доста "активна" дейност, а и правителството е ляво. Другото нещо, което нагнетява обстановката е, че сега се разглежда бюджета и е много важно да се покаже колко сме силни. Правителството реши да направи разни отстъпки, но синдикатите в преследване на своите цели, се оказаха много "принципни". За да бъде манджата пълна, безмозъчната Стела Банкова (тази жена незнам да е казала нещо, което да е фактологически вярно), представляваща смешниците от Атака, подкрепи протестиращите. Според мен нещата доста са се отдалечили от това държавата да се управлява под натиска на уличен диктат. Надявам се и обществото като цяло да е разбрало това и учителите да мирясат.
За да илюстрирам този подход, нека разгледаме едно от събитията, които се случват в България през последната седмица, а именно учителската стачка. За какво става въпрос? Някои учители стачкуват, защото искат по-високи заплати. Някак си на пръв поглед техните искания са приемливи за обществото. Някои хора смятат, че учителите не са добре платени (друг е въпроса кой е добре платен), важни са за обществото (не че лекари, полиция не са важни) и заслужават да получават по-високи възнаграждения. Други просто така са озверели, че има ли стачка са първите, които искат да бутнат правителството. Но така или иначе в цялата тази ситуация се губи основния въпрос: защо да се повишава заплата на учителите с повече, отколкото на другите бюджетни служители? Както може и да се досетите, отговорът че живеят мизерно, не е достатъчно мотивиран и буди следващия въпрос: какво от това?
Честно казано, колкото и цинично да звучи, на мен не ми пука дали учителите живеят добре или зле. Предполагам, че и на учителите не им пука дали аз живея добре. Лошото е, че може да не им пука и дали образоват децата добре. В крайна сметка едва ли някой е доволен от състоянието, в което се намира. Ако трябва да бъда материалист бих искал, да имам: една спортна кола, с която да джиткам извън града; друга по-мъничка кола да ползвам за движение в града; да имам хубав апартамент, на добро място и добре обзаведен; мощният компютър и хубавата система за домашно кино се подразбират. А освен това няма да е лошо да съм така финансово обезпечен, че да водя семейството на две екскурзии годишно в чужбина - една лятна на някой екзотичен остров и някъде зимата да се попързаляме, например в Алпите. И не на последно място за да парадирам с това, колко съм добре материално, като се мотая по някакви благотворителни инициативи и да показвам милостивост и съпричастност. Мисля, че доооооооста трябва да се потрудя и постарая докато постигна един такъв стандарт, а предполагам, че ако го постигна, то в списъка ще са се вмъкнали и други желания. Това, което исках да покажа, че хората витаги ще искат още, но дори и да ги имат тези неща едва ли ще са щастливи. Да се върнем на учителите. Увеличението с 15%, едва ли ще ги направи по-богати и щастливи. Може би ще се зарадват, че са нещо повече от другите.
Това, че на мен не ми пука за учителите, не означава, че не ме е грижа за образованието. В крайна сметка аз си плащам данъците, които не са и малко, а оттук нататък държавата да си му бере грижата. Ако заради претенциите на учителите, държавата иска да й давам повече пари, никак няма да съм доволен. Защо ли? Честно казано, защото парите не се харчат разумно. Не са малко случаите на училища, в които броят на учителите е равен на броя на учениците и това число е някъде около 10. Да оставим настрана въпроса, че в същите тези училища, учителите гледат как да минат по тъч линията и не се отнасят сериозно с процеса на образование. Да оставим настрана въпроса, че заради същите 10 учителя и 10 ученика, трябва да се отопляват и поддържат сгради, което си е допълнителен разход. Да се каже, че парите, които се наливат в образованието са малко, също не е вярно. Миналата година се попиляха едно кило пари за закупуване на компютри, софтуер и осигуряване на интернет свързаност на училищата. Но се оказа, че на доста места цялата техника седи в кашоните, защото директорите на училищата или не знаят какво да я правят или нямат преподаватели, които да показват нещо на децата. Да оставим настрана въпроса, че хората от образователното министерство едва ли са измислили някаква свястна учебна програма. Похарчиха се пари и за закупуване на рейсове, които да извозват децата и това да позволи намаляване на училищата, но се оказа, че заради някакви местно политически интереси не е ясно кое от многото училища трябва да остане и така и не се закриват. За качеството на образованието в училищата мисля, че е излишно да се говори. Би трябвало на повечето хора да е ясно, че то спада. Ако не сте убедени в това, просто си поговорете с някой университетски преподавател (за предпочитане на първи курс) от водещите в БГ университети и ще разберете какви са тенденциите.
В общи линии не подкрепям, стачката на учителите. Мотивът, че са им ниски заплатите никак не ме трогва. Който смята, че трудът му не е добре заплатен да си сменя работата. Който смята, че държавата е длъжна да се грижи за него, да си тъне в мизерия. В крайна сметка монетата има и друга страна. Доста от учителите имат и страничен доход, който се съмнявам да декларират. Голям е бизнесът с уроците за кандидатстване след седми клас и за университетите (в последното и университетските преподаватели не остават по-назад). Стачката, не е заради ниските заплати, а чисто политическа. Последното нещо лъсна с исканията за оставки на министрити на финансите и образованието. Какъв е проблема? Една жена с болни амбиции е обидена, че не е станала министър на образованието. В крайна сметка тя е синдикален лидер с доста "активна" дейност, а и правителството е ляво. Другото нещо, което нагнетява обстановката е, че сега се разглежда бюджета и е много важно да се покаже колко сме силни. Правителството реши да направи разни отстъпки, но синдикатите в преследване на своите цели, се оказаха много "принципни". За да бъде манджата пълна, безмозъчната Стела Банкова (тази жена незнам да е казала нещо, което да е фактологически вярно), представляваща смешниците от Атака, подкрепи протестиращите. Според мен нещата доста са се отдалечили от това държавата да се управлява под натиска на уличен диктат. Надявам се и обществото като цяло да е разбрало това и учителите да мирясат.
1 коментар:
Ще добавя и следното. Ако дълго време ни е втълпявано, че учител това е призвание, то - истината е, че такива учители (приемаме, че ги е имало) са останали някъде дълбоко в миналото. В действителност, публична тайна е, че учител става само онз, който за нищо друго не става (твърде грубо казано, но...; вероятно изключения има, но те само открояват принципа още повече). Никой, просто никой не е доволен от "учителския продукт", от това как отправляват същностните си задължения. Ако приемем, че за това донякъде са виновни не само те, но - най-вече обществото изобщо, това пак не ги оправдава и не ги превръща в "жертвите", които те искат да бъдат и така и да биват възприемани от същото общество.
В крайна сметка, наистина има и такава гледна точка - и аз напълно я споделям - че е истинска наглост и безочие от тяхна страна, да претендират - само те! - увеличение на заплатите си, при положение, че не пари трябва да взимат, ами цял живот обезщетения да плащат предвид как си вършат "мисията". Да не говорим за "изнудването" на учениците и родителите им с цел да се принудят децата да взимат частни уроци, дори и там, където от тях няма нужда. Да не говорим за фалшивите дипломи. Да не говорим за организирането на екскурзии - като още един начин за допълнително финансиране на даскалята на гърба на учениците и родителите им. Да не говорим най-вече, че улисани в оплакванията си колко са зле, онеправдани и прочее и улисани в това да изобразяват от себе си жертви и да са обидени на обществото и държавата, които не са ги оценили по достойнство, учителите напълно са забравили за основните си функции. Те възприемат и се отнасят към учениците като към пречещи им и смущаващи спокойствието им врагове и ги третират съответно.
Всяка професия има право на синдикално сдружаване за защита на интересите си; има право и на стачка, ако другите не толкова драстични методи не са дали резултат. В случая обаче тази стачка не среща подкрепата на обществото именно поради въпросната проста причина - никой не е доволен от тях. Същевременно, самите учители май-май са "използувани" за целите и амбициите на разни хора, които цели и амбиции нямат нищо общо с истинско подобряване на положението и на учителите, и на образованието.
Напълно съм съгласен, че поне 1/3 от училищата трябва да бъдат закрити и съответно поне 1/3 от учителите уволнени, поради пълна ненужност (тук дори не говорим за качество и ниво на вършене на работата; просто не са нужни). Ярък пример е с архаизма руски език като задължителен предмет. Ако това някога е било въведено по обясними и очевидни причини, и нещо повече - ако дори е било и от полза, пак по ясни причини, то в днешно време тези причини просто са безвъзвратно отпаднали. Не че има нещо лошо някой ученик, който желае - да си учи и този език. Просто не трябва да бъде в задължителната програма, това е архаично, ненужно, безсмислено и напълно излишно. Обаче? Как така ще уволним няколко хиляди даскалици по руски? Много от тях на възраст и стигнали в учителския си ентусиазъм (разбирай = деформация) дотам, че просто никъде и нищо друго не биха могли да работят, освен като учители да добутат до пенсия. И за да не ги изволним, държим и този анахронизъм в училище. Сходно е положението и с отмиращия френски и т.н. Който иска да учи тези езици, за тях да има специализирани училища - където наистина биха могли да бъдат научени.
Не че Америка може да ни е кой знае какъв светъл пример - но аналогията се натрапва от само себе си: тези дни в Ню Йорк стачкуват работниците от градския транспорт. В резултат - огромната част от жителите се придвижват пеша. Съдът обаче тутакси е признал стачката за незаконна и е глобил синдиката с по 1 млн долара на ден за времето на стачката.
В стачките на професиите, чиято дейност е свързана с хора - има нещо аморално. В учителската - също. Вместо да изпълняват мисията си и прословутото си призвание - "да носят светлината на знанието" (или казано по-просто - просто да учат, обучават и преподават на учениците), учителите по съществото си шантажират обществото именно с това, че оставят децата неграмотни.
По подобен начин стачка на лекарите би значело да се изоставят болните и прочее.
Не, определено не завоюват никакви симпатии, а само обратното. Определено големите и истинските проблеми няма и не могат да се решат с 20-30 лв отгоре на заплатите им. Това просто е несериозно и обидно отношение.
А иначе - те за себе си са прави. Правилното би било да получат съответния отпор, така че хем да усетят извоюваната от самите тях "любов" на обществото и "уважението" му, хем да си научат "мястото", хем пък и обществото (държавата и т.н.) белки най-сетне нещо направят в посока да бъде намалена заплахата от това само след 10-20 години огромната част от населението да не може да напише една дума правилно на родния си език.
Напълно съм съгласен със застъпеното в поста становище.
Публикуване на коментар