В чакане на рейса

С настъпването на зимния сезон, градският транспорт започва да става по-нередовен. Не стига, че рейсовете са претъпкани, шофьорите не спазват забраната за пушене и омирисват целия рейс, а сега се увеличава и мръзненето по спирките. Не знам как е по другите линии, но това, което е характерно за автобусите до Студентски град е, че те се движат на кервани, като един керван е между 6 и 12 рейса. Изпуснеш ли кервана чакане от порядъка на един час не ти липсва. Разбира се рейс може и по-рано да дойде, но митингът на спирката е толкова голям, че е mission impossible да се качиш. В такива ситуации е стандартно първите два рейса да се напълнят до козирката на Ректората, вторите два на Орлов мост, и третите два на Плиска. Ако няма след тях още рейсове, другите спирки са отсвирени. Поради претъпкаността на рейсовете, те не се и движат много бързо, та равносметката е, че времето за прибиране от работа с (гр)адски транспорт успешно се доближава до два пъти времето да се прибера пеша. Честно казано до вкъщи с едно добро темпо е около един час, но трябва да се движа по-лошо осветен булевард с коли, които рядко се движат с под 80 km/h. Та се налага да се ползват маршрутки. В тях разбира се човек се чувства все едно е в Софияленд, но добре че с повишаването на цената им са малко по-празни.

Прибирайки се днес от работа попаднах в стандартната ситуация, да гледам как кервана запрашава. Седя си аз на Орлов мост и чакам светофара да светне за да отида на спирката, а под носа ми минават 6-7 рейса, кой от кой по празен. Като за капак на всичко успяха да минат на една врътка на светофара и нямаше как да хвана никой от тях. Лошо. Седя си на спирката и се надявам, да е останал още някой рейс от кервана, като гледам смръщено от възможността пак да се возя в маршрутка. Както така си седя, някакво момиче се доближава до мен, подава си обърната шапка и ми казва да си изтегля усмивка. Разбира се, аз девойката изобщо не я познавам и се чудя какво точно иска от мен, но следва пояснение, че в шапката има късметчета. Няма как да не се ухиля и си тегля едно увито листче. Разгръщам го внимателно, а на него: "Който се усмихва повече, отколкото се мръщи, е по-силният.". Показах й на девойката какво ми се е паднало и поусмихнахме се един на друг. Тя отиде да зарадва една жена, а на мен нещеш ли в синхрон с късмета ми се появи рейсът. Та това, което искам да кажа е весело посрещане на празниците, бъдете весели, жизнерадостни и щастливи и незабравяйте да се усмихвате!