След като последно време пишех все кратки постинги пълни с глупости, дойде време да напиша малко по-сериозен. Донякъде той е провокиран от днешната конференция на Linux-Bg, на която присъствах и останах малко разочарован. Хората толкова се бяха вперили в свободния софтуер, че някак си пропускаха по-важните неща. Така или иначе програмата максимум за използване на свободен софтуер от страна на държавните служители (изключвам там всякакви сървъри и прочие) е офис пакет и при много уговорки операционна система. Друго няма какво да се замести, тъй като се предполага администрацията да ползва специализиран софтуер, който е разработен специално за нея. За сметка на това доста може да се направи, така че да се улесни достъпа на граждани до електронин услуги, но IT бакията в администрацията не дава надежди това да стане скоро.
Един от основните проблеми е като цяло ниското ниво на IT специалистите в администрацията. За това нещо влияят два фактора. Първият е ниското ниво на заплащане, а другият е свързан с изискването съответния човек да има придобита поне бакалавърска степен. Честно казано за 300-450 лева няма как да се намерят свестни хора. Най-много някой студент да се навие да бачка, но пък не може да бъде назначен, защото не е завършил. Така на тези позиции в повечето случаи попадат посредствени хора, които май да нямат много амбиции за развитие, не следят развитието на технологиите и работата им се ограничава до рутинни действия от преинсталиране на компютри, чистене на вируси и "настройване" на приложни програми. Това, което не може да се очаква от тези хора е да формират IT политика на администрацията.
Последното от своя страна е проблем, защото за да действа администрацията като добре смазана машина е необходима й добра информационна система. Какво се получава на практика? Висшият менинджмънт, в лицето на изпълнителния директор или главния секретар на администрацията, не е глупав, гледал е достатъчно филми, и иска да с натискането на няколко копчета да прави това, което трябва и да оптимизира дейността или иначе казано да укрепва административния капацитет. В интерес на истината пари за това има бол. Има толкова пари по разни европейски проекти и стратирането на разработването на информационната система или там както ще се нарича чудото може да започне без грижи. Основният проблем, който възниква обаче е, че няма кой да направи заданието и кой да следи изпълнението. В резултат на което фирмата изпълнител прави заданието на база разпитване на ползвателите и генерира нещо, което все пак да и минимизира разходите. За администрацията, това е все едно да си купува кола на база външен дизайн и цвят, без да се интересува от технически подробности като разходни норми, сервизно обслужване, издръжливост и прочие. Така стартираният проект се оказва бъгав от самото начало, но когато истината излезе наяве вече е късно, трудно е да се преработи и трябва да се почва отначало. За да се замаже ситуацията, нещото се нарича пилотен проект, който в някакъв по-нататъшен момент ще се доразвива. Така хем фирмата доволна, че взела парите без да свърши много работа, хем администрацията, че да може да отчете парите пред Европейската комисия, но бюрокрацията не се оправя. Само вижте какво става с електронното правителство и как за да ползвате услугите, трябва да отговаряте на едно кило условия. Освен, че системите се проектират по линия на най-малкото съпротивление, обвързвайки се с доста ограничителни платформи (например инсталиране на .net framework), им се губи възможността да комуникират лесно с други такива и бакията става пълна.
Разбира се проблемите не се изчерпват с това. Изборът на фирми изпълнителки е винаги толкова скандален, че човек не може да не остане със съмнение за корупционан практика. В това отношение е най-покровителствена държавната фирма Ииформационно обслужване АД. Например, на база договор от преди доста години с Министерство на финансите на база спечелена обществена поръчка, тя е избрана да разработва всички следващи информационни продукти за минисреството и прилежащите му агенции, т.е. ако на Министерство на финансите сега му притрябва да се разработи някакъв специлизиран софтуер, няма да обяви обществена поръчка както си му е реда, а ще даде работата на ИО. Много удобно, нали? Разбира се мога да дам и още доста примери, но това няма да помогне ситуацията да се оправи.
Един от основните проблеми е като цяло ниското ниво на IT специалистите в администрацията. За това нещо влияят два фактора. Първият е ниското ниво на заплащане, а другият е свързан с изискването съответния човек да има придобита поне бакалавърска степен. Честно казано за 300-450 лева няма как да се намерят свестни хора. Най-много някой студент да се навие да бачка, но пък не може да бъде назначен, защото не е завършил. Така на тези позиции в повечето случаи попадат посредствени хора, които май да нямат много амбиции за развитие, не следят развитието на технологиите и работата им се ограничава до рутинни действия от преинсталиране на компютри, чистене на вируси и "настройване" на приложни програми. Това, което не може да се очаква от тези хора е да формират IT политика на администрацията.
Последното от своя страна е проблем, защото за да действа администрацията като добре смазана машина е необходима й добра информационна система. Какво се получава на практика? Висшият менинджмънт, в лицето на изпълнителния директор или главния секретар на администрацията, не е глупав, гледал е достатъчно филми, и иска да с натискането на няколко копчета да прави това, което трябва и да оптимизира дейността или иначе казано да укрепва административния капацитет. В интерес на истината пари за това има бол. Има толкова пари по разни европейски проекти и стратирането на разработването на информационната система или там както ще се нарича чудото може да започне без грижи. Основният проблем, който възниква обаче е, че няма кой да направи заданието и кой да следи изпълнението. В резултат на което фирмата изпълнител прави заданието на база разпитване на ползвателите и генерира нещо, което все пак да и минимизира разходите. За администрацията, това е все едно да си купува кола на база външен дизайн и цвят, без да се интересува от технически подробности като разходни норми, сервизно обслужване, издръжливост и прочие. Така стартираният проект се оказва бъгав от самото начало, но когато истината излезе наяве вече е късно, трудно е да се преработи и трябва да се почва отначало. За да се замаже ситуацията, нещото се нарича пилотен проект, който в някакъв по-нататъшен момент ще се доразвива. Така хем фирмата доволна, че взела парите без да свърши много работа, хем администрацията, че да може да отчете парите пред Европейската комисия, но бюрокрацията не се оправя. Само вижте какво става с електронното правителство и как за да ползвате услугите, трябва да отговаряте на едно кило условия. Освен, че системите се проектират по линия на най-малкото съпротивление, обвързвайки се с доста ограничителни платформи (например инсталиране на .net framework), им се губи възможността да комуникират лесно с други такива и бакията става пълна.
Разбира се проблемите не се изчерпват с това. Изборът на фирми изпълнителки е винаги толкова скандален, че човек не може да не остане със съмнение за корупционан практика. В това отношение е най-покровителствена държавната фирма Ииформационно обслужване АД. Например, на база договор от преди доста години с Министерство на финансите на база спечелена обществена поръчка, тя е избрана да разработва всички следващи информационни продукти за минисреството и прилежащите му агенции, т.е. ако на Министерство на финансите сега му притрябва да се разработи някакъв специлизиран софтуер, няма да обяви обществена поръчка както си му е реда, а ще даде работата на ИО. Много удобно, нали? Разбира се мога да дам и още доста примери, но това няма да помогне ситуацията да се оправи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар