Данъчни неволи

Този постинг е нещо като продължение на предишния подобен, но този път акцентът пада по-скоро върху това как се правят промените в данъчното законодателство с всичките му последствия.

В общи линии става въпрос за Декларация №6 по чл.42 ЗДДФЛ, която се подава от работодателите. Декларацията изглежда по следния начин.
Бас ловя, че някой програмист я е мислил. По-смотан дизайн на декларация не съм виждал. Принципно работодателят декларира какви данъци е начислил върху изплатени възнаграждения, като самите възнаграждения се класифицират в четири групи:

• аванс по трудов договор
• изплатено възнаграждение през месеца (заплати, но без изплатените аванси)
• начислени, но неизплатени възнаграждения
• възнаграждения по договор за работа без да са възниквали трудови правоотношения (граждански договори и т.н.)

Принципно тази декларация се подава всеки месец и за някои работодатели е възможно да са начислили данъци и в четирите групи възнаграждения. Поради тази причина колоните са четири. Само че от тук започва и гъвкавостта на декларацията. Първо няма значение коя колона за кой тип възнаграждение ще се ползва. Просто това може да се укаже с кода за вид на плащането. Нещо повече, всяка една колона може да се отнася за различен период. Това ог своя страна означава, че ако примерно имате само един вид плащане (заплати в края на месеца и не давате аванс) в посочения формуляр можете да декларирате начислените данъци за четири месеца. Лично на мен това ми се вижда страшно глупаво. Таз гъвкавост може само да обърка хората при попълване на декларацията, а не да ги улесни.

Тъй като декларацията се предава по електронен път, то основните проблеми покрай нея тепърва започват. Едва на 25 януари 2007 година е утвърден спецификацията на входните файлове с данни от изпълнителния директор на НАП. Макар и доста късно, все пак е положително, че е почти месец преди евентуалното първо предаване на тази декларация. Фирмите, които разработват такъв софтуер имат тренинг (все пак не за първи път ги изненадват с промени в законодателството) и би трябвало да се справят. Разбира се, НАП предоставят безплатен софтуер за хората, така че фирмите да не се чувстват задължени да си купуват софтуерен продукт за да попълват декларацията.

Наближава краят на февруари, но НАП още не са издали софтуер. За да не те глобят, отиваш в офиса на НАП и подаваш хартиен екземпляр. Те не могат да ти го приемат, защото нещата се подават по електронен път, но удрят нещо като входящ номер, че да е видно че си ходил.

Софтуерът излиза на 13 март. По-добре късно отколкото никога. Написан е за Windows. Явно НАП са решили да станат по-модерни, но многоплатформената поддръжка липсва. Така или иначе софтуерът им е тромав, поне да бяха седнали да го напишат на Java. Пускам го и се сблъсквам с феноменални интерфейсни решения (цъкнете за оригинален размер).
Това програмата да има менюта и табове едновременно е някаква невероятно революционна „идея“. Обикновено човек се спира или само на менюта или само на табове. Но разбира се, защо да не хвърлим потребителя на черешата. Винаги е хубаво нещата да могат да стават по няколко начина, така че ако пишем после документация, да се чудим как да ги опишем.

Вторият момент е начина на навигация из записите. Този тип навигация беше доста модерен по едно време. Май от Borland да го бяха въвели, но като цяло е доста неудобен. Трябва да се обхождат всички записи от една страна, а от друга страна не е много ясно дали разглеждаш запис, дали редактираш или правиш нещо друго. Да знам, че се свиква, но това не го прави добро решение. Разбира се, висотите в този вид интерфейс съм ги виждал в програми писани от Информационно обслужване, където като вземеш да редактираш някой въведен запис, вместо да го промениш и възможно да го запишеш като нов такъв.

Третият ключов момент, който открих е как се държи програмата при различни резолюции. Принципно програмата в режим под 1024x768 е неизползваема, но забавното е че се прави проверка дали прозореца се събира на екрана. Ако прозорецът не се събира (доста е висок за 800x600), той се мащабира, но не се появява скролер и част от полетата се крият, но навигационния панел остава. В резултат на което програмата е неизползваема. Но какво да се прави, по-добре това, отколкото нищо.

Разбира се, сагата не свършва дотук. След като се е появила програмата, в края на март се прави опит да се подадат декларации попълнени през нея. Има малко тънкости относно генерирането на файловете, които биха озорили счетоводител с недобри компютърни познания, но такъв е живота. Отиваш в офиса на НАП и изненада. Не могат да ти приемат дискетата. Само клиентския софтуер бил готов, сървърната част още не била написана. Смях голям. То да беше някаква сложна система, а то някакви елементарни записи. Някой студент като се хване за 3 дни ще напише всичко както си му е реда. Забавното в случая е, че до миналият месец в НАП още нямаха софтуера, с който трябва да се обработват дискетите и хаосът е пълен.

Мисля, че този пример показва на какво ниво е професионализма в администрацията, по отношение на планиране и изпълнение на разни проекти. Едни дребни неща не могат да се направят като хората, пък камо ли сериозни неща като електронно правителство. Ако се намеси и конфиденциалност на лична информация, нещата стават трагични.

Germanos и обучението на служителите им

Вчера като се разхождах из София, спонтанно реших да влезна в един магазин на Germanos. Още не съм си купил апарат, който да замени този, който изгубих, и това беше една добра възможност да огледам какво се предлага. Както е характерно в такива магазини, ти наскачат някакви продавач консултанти. Обясних му на съответния консултант какво търся (Nokia, s40 интерфейс, радио и mp3 плеър) и да ми каже какво може да ми предложи. Не че щях да купувам. Такива инвестиционни решения при мен се взимат трудно. Той човека ми посочи това, което би трябвало да ми свърши работа. Телефончето не беше в ниския клас и имаше разни екстри (син зъб, камера и т.н.), за част от които поне на мен не ми е ясно дали ще ги подкарам под linux. Ей така за майтап реших да го питам има ли проблем да подкарам синия зъб под linux, защото нямам Windows. Стана мазало. Човека в първия момент се зачуди за какво му говоря и вместо чистосърдечно да си признае че не знае започна да ми обяснява, че няма проблем тъй като мога да си сваля Windows от internet, да си го инсталирам и след това да инсталирам софтуера, който върви с телефона. Този подход в търсене на продажбата ми хареса много. Аз го контрирах, че пиратски софтуер не ползвам. Все пак е странно за да си купиш нещо, да те агитират да ползваш пиратски Windows (би било забавно ако това е някаква политика на Germanos). При което последва железен аргумент: linux-а също е пиратски софтуер, нищо че е безплатен. Това направо ме срази. Представям си цялата тази случка, като някое от рекламните им клипчета, в които се хвалят какви специалисти са. Май програмата за обучение на служителите на Germanos ги учи да бъдат агресивни, но не и да не говорят глупости. Като се позамисля, това май е проблем на доста места.

Булбанк и банкоматите

Булбанк е една от банките с най-лошо банкиране на дребно, въпреки че искат да го развиват. По отношение на постигнатите висини в тази област си мисля, че спокойно задминават ОББ. Като се почне от малка мрежа от банкомати, които през повечето време не работят (случвало ми се е като се разхождам, да подминавам 3 неработещи), та се стигне до персонал, който не познава продуктите, които предлага банката (един познат навремето беше обяснявал на служителката, какви кредитни карти би трябвало да могат да му издадат, на база информацията от сайта им). Все се надявах покрай сливането на Unicredit и HVB в тази насока да има положително развитие, тъй като Централна и Източна Европа остава под управлението на Bank Austria (част от HVB), което в термините на българския пазар означава, че по-скоро Булбанк се влива в Биохим, а не обратното. За мое съжаление май нещата не се развиват добре. От това сливане по отношение на мрежата от банкомати май водещи са били негативите на Булбанк, тъй като банкоматите на новата група продължават да бъдат често нефункциониращи.

Вчера присъствах на следната забавна случка. Възрастен човек иска да изтегли пари от банкомат, който навремето е бил обслужван от Хебросбанк, но за негово съжаление той не работи. Човекът се опитва да влезе в банката след работно време, за да “изкаже” възмущенията си. На вратата го посреща жена, която с цялото си нахалство му заявява, че банката не е виновна, че банкомата не работи, а лошите хора по улицата, които го разваляли. Направо си умрях от смях.

Явно мастодоните не се променят лесно.

Windows реклама

Днес докато четях една статия в linux.com попаднах на следната реклама:

Тези от Microsoft явно са станали доста безидейни. Но пък поне е забавно къде са я сложили.

Правителството и неправителствените организации

Едва ли някой е доволен от работата на правителството и държавната администрация. Като се почне от обикновените граждани и се стигне до министър председателя, всеки има някакви претенции. С цел да бъдем повече правова държава и да се защитават интересите на отделните граждани, функционират доста неправителствени организации. Повечето от тях защитават интересите на малка и специфична група от обществото, но има и такива, които имат по-глобален поглед върху нещата и се мъчат да влияят върху вземането на политически решения. Темите обикновено са свързани с ефективност на администрацията, реформи в сектори като здравеопазване и образование, икономическа политика и т.н.

Преди два дни, преглеждайки пресата, попаднах на една статия, в която се цитираше изследване на една такава организация. Станаха ми интересни някои твърдения и реших да се запозная с въпросното изследване. За мое съжаление съответното изследване не беше сложено на страницата и аз реших най-културно да ги питам хората на оставения e-mail за контакт как човек може да се сдобие с него. Вече трети ден нямам отговор. Няма кой да ми каже, че изследването още не е излязло официално (какъвто май е случая) или че трябва да си платя някаква сума да го получа или нещо трето. Просто съм игнориран. Брех да го вземе дяволите, за какво се борите да реформирате администрацията, след като по нищо не се отличавате от нея.

Само за сравнение преди година ми трябваха едни данни общодостъпни данни от НСИ, които седят на страницата им. Чисълцата за съответния месец се бавиха да излезнат и аз им писах на хората да ги питам какво става. Хората ми не само, че ми отговориха веднага, а ми се извиниха за причиненото неудобство и ми ги пратиха после по пощата. Направо не беше за вярване, че си комуникираш с администрация.

lost+found

В началото на седмицата си загубих телефона. Рано или късно щеше да стане. Калъфката, в която го носих на кръста, не се закопчаваше добре и при по резки движения, като тичане и прескачане на локви успяваше да падне. До понеделник все успявах да усетя това и си събирах частите, на които се разпадаше. Но този път късмета ми изневери. Целият ден тогава ми беше някак странен. Предишната вечер се прибрах късно от чужбина, на сутринта имах среща, която се проточи почти през целия ден, ходих като сомнамбул и т.н. Тъй като от може би две години се каня да си купувам нов апарат, не сменях калъфката. В крайна сметка Siemens S35 отдавна е остарял морално.

Блокирането на SIM картата не се оказа дълга процедура. Най-неприятното при нея е, че трябва да се направи от друг мобилен телефон на същия оператор. Не че не може и от стационарен, но докато се свържеш с някой служител на телефона за обслужване на потребители, си навъртял вече 7-8 минути разговор. Не знам дали съм уцелил пиков момент или просто хората не достигат.

Разбира се, малко по-късно ми се усмихна късмета. Някаква девойка намерила телефона, успяла да се обади на някой от книгата ми с телефони и след препредаване от трима човека бях информиран, че имам среща с непозната девойка на следващия ден. За съжаление срещите с непознати хора, с които не са уговорени знаци за разпознаване, не приключват добре. Надявах се, тя да ме е видяла като ми е падал телефона и да ме разпознае. Бях на мястото на срещата, мотаех се, времето на срещата минаваше леко, но никоя девойка не ме заговаряше. Пък около мен имаше не малко такива. Не ми остана избор и започнах аз да ги заговарям. Цялата ситуация беше много идиотска и комична. За съжаление не намерих момичето, което търсех. Сигурно е било там, но какво да се прави. Така или иначе загубеният ми телефон беше изключен, най-вероятно му е паднала батерията, та не можах да се свържа с девойката.

Поднових си SIM картата и за сега съм временно с един стар телефон (модел на 6 години) и трябва да се оглеждам какво ново да си взема.

Up the irons!

Бях, видях, размазах се. Който не е бил и представа си няма за какво ставаше на въпрос. Eddie rules!

Концертът на INXS в София

В петък бях на концерта на INXS. Не беше лош концерт, но за сметка на това организаторите от Balkan Entertainment Company се оказаха някакви мошеници и постъпиха доста некоректно с част от публиката. За какво става въпрос? Първоначално концертът трябваше да се проведе на стадион Академик. Тъй като публиката едва ли щеше да го напълни, то се предвиждаше сцената да бъде разположена по-широката страна на стадиона, което освен че изкуствено прави стадиона по-пълен е огромна глупост. В тази ситуация имаше два типа билети. Едни по-скъпи, за нещо което се нарича VIP зона, на което далаверата му е, че си фронтално срещу сцената и по-евтини билети (с около 24%), на които прецаквацията е че си по фланговете. Разбира се, че ще се правим на гъзари, защото перспективата погледът ми да сключва ъгъл от 20 градуса със сцената не е от най-хубавите.
Дотук всичко върви добре, имам си билет два месеца преди концерта. Но явно нещата не са вървели добре за организаторите или по-точно не са се сбъднали очакваните продажби и изведнъж концертът се мести. Вместо на стадион Академик ще бъде в зала Фестивална. Формално причината е лошото време (което липсваше), въпреки че на билета пише: „Когато концертът е на открито, то той ще се състои независимо от метеорологичните условия.“, а не формално (като гледам колко беше пълна залата) да е липсата на кворум. Сигурно в тази графа попада следната клауза: „При екстремни обстоятелства организаторите си запазват правото за промяна на датата и мястото на концерта“.
Така или иначе ми е все тая къде щеше да бъде концерта, стига да не се променят началните условия, при които съм взел решението си какъв билет да си купя. За моя голяма изненада организаторите приравниха всички видове билети, такова животно като VIP зона, така и не се появи и в крайна сметка се оказа, че 10-те лева, които съм дал в повече са си жива набутвация.