Анкетите в Blogspot

През тази седмица е активна още една анкета в блога ми. Като гледам май ще е последната, тъй като цяло успях да се ориентирам относно функционалността за гласуване в Blogspot.

Някои неща доста ми харесват. Поддържат се голям брой възможни отговори. Аз тествах с 12, предполагам, че и с 20 и нагоре няма да има проблем. Има възможност за избор на повече от един отговор и като се смятат процентите, то човекът гласувал с няколко отговора е броен като един гласувал, а не като в някои други анкети за n-наброй гласували. Човек има възможност да си промени гласа, докато е активна анкетата. Според мен това е доста ценна възможност, особено ако на база някакви дебати мнението му е еволюирало или пък, ако първоначално не е интерпретирал правилно въпроса, какъвто май е случаят в последната анкета (интересно ми е хората, които смятат, че в малките населени места средната брутна месечна учителска заплата трябва да е около 800 лева, което нетно прави около 640 лева през 2008г., колко смятат, че трябва да е в големите градове, както и не смятат ли, че ако заетите в образованието в някоя малка община (да речем Кнежа) взимат между 2 и 3 пъти повече от средната заплата за общината, то това няма ли да взриви трудовия пазар).

По отношение на недостатъците, това което не ми харесва е, че няма някакво специално управление на анкетите и те седят в страничната лента, докато не бъдат изтрити. Като се изтрият (още не съм пробвал), най-вероятно ще се загубят резултатите или поне възможността за тяхното визуализиране. От друга страна, ако се пазят анкетите в страничната лента, то тя ще стане доста претрупана. Сигурно е доста по-добре анкетите да бъдат свързани по някакъв начин с постингите, а в страничната лента да се появяват само активните към момента анкети. Доколкото тази функционалност е в тестов период се надявам хората от Google да измислят нещо по въпроса.

Разчистване

През уикенда започнах да провеждам разчистване на нещата, които седят на твърдия диск на компютъра ми. Свободното пространство падна под санитарния минимум за записване на DVD, а освен това си ме е страх при толкова малко свободно място да тръгна да си upgrade-вам Fedora-та (като гледам как съм се замотал май направо ще скоча на новата версия). Дискът ми не е от най-големите и като цяло се оказа запълнен с pdf-и (преди да ги разкарам, трябва да седна да ги индексирам, което е времеемко), няколко image-и на Debian и Darwin (покрай RD Suite ги държа за да компилирам пакети, на Debian има два броя, едната ми е чисто инсталиран Debian върху, който компилирам, а на другия инсталирам, пък Darwin-а не можах да го подкарам през емулаторите; като остане време трябва да се разправя и с него) и снимки (за мой ужас се оказаха на 16G). Ясно беше, че видим резултат може да се постигне само с тяхното записване и веднага разбрах защо не съм записвал снимки през последната една година. От едно екскурзионно от предходната година част от хората, които участваха, са ми пратили снимките с много гадно наименование. Това че windows-а ги сваля от фотоапарата, слагайки доста интервали в името (мразя да има интервали в имената на файловете), е бял кахър. Сериозният проблем е, че windows-ът като е слагал някаква индексация на снимките ги е разбъркал и така, ако тръгнат да се гледат една по една, подредени на база име на файл (май повечето програми само това използвай като критерий за подредба), идват в разбъркан хронологичен ред. Единственият начин да се подредят е като се ползва датата на заснемане от EXIF информацията на файла. Когато става въпрос за 500-600 снимки, преименуването на ръка е голяма ракиена идея. Още навремето ми беше ясно, че трябва да се ползва някаква програма или скрипт, но тогава ме мързеше да я/го напиша. Сега, когато проблемът беше неотложен, продължаваше да ме мързи, но реших да се поразтърся и да видя дали някой не е решил да направи нещо подобно. Попаднах на KRename и с две итерации реших проблема. Доста ценна програмка изглежда.

Перспективи пред българската икономика

Последните дни в пресата различни анализатори коментираха какви са перспективите и проблемите относно икономическото развитие на България. Повечето от тях направиха коментарите си от собствената камбанария и някак си пропуснаха по глобалната картина и основният проблем, заложен при прехода ни към пазарна икономика, който е липсата на добре подготвени управленски кадри на ниски и средни ръководни позиции. Преди 10 ноември 1989 г. почти всички управленски решения се взимат на централно ниво и се спускат надолу по веригата за изпълнение. Директорите на предприятията не е трябвало да се борят за пазарни ниши, да планират инвестиционни програми с цел разширяване на производството или да търсят финансиране на инвестициите. Всичко е било просто и работело.

В един момент системата се променя. От централно планиране се минава към пазарна икономика. В този момент директорите, които до момента са си вършили добре работата, се изправят пред нови предизвикателства и отговорности, като най-важното е борбата за пазар (това с пълна сила важи за експортно ориентираните предприятия). Не е трудно да се досети човек, че в създалия се хаос, на който му е щракало пипето и е бил на отговорна позиция се е запътил към частния сектор. Тези, които при старата система са управлявали цялата икономика, са обрали каймака с парите, а хората без пипе, но на позиция са започнали да въртят далавера като източват предприятията. За това помогнало и липсата на контрол в лицето на държавата. Все пак политиката е временен бизнес и трябва максимално бързо да се възползваш от предоставените възможности, а това че държавата потъва е въпрос на гледна точка.

Като цяло историята на прехода я знаем всички (някои може би с доста пикантни подробности) – първоначално натрупване на капитала, безстопанственост в държавата, финансова криза, икономическа криза, обедняване, непрозрачна приватизация, структурни реформи и висока безработица. Със сигурност е било възможно да се мине и с по-малко сътресения, но защо не е станало е отделна тема. Важното е, че в момента икономиката се развива добре, на всички малко или много им расте дохода, безработицата спада.

Но в цялата тази картина проблемът с липсата на добре подготвени управленски кадри остава. Като че ли към момента най-много това си личи в бюджетната сфера и при фирмите в обществения сектор. Примерите са много – монополи на загуба, некадърно управление на университети, дългове на болници, липса на програмно бюджетиране и т.н., а резултатът е ниска ефективност на заетите. Въпреки това до преди началото на годината състоянието не изглеждаше много критично. Обаче нарастването на заплатите в частния сектор указва преса върху заплатите в обществения. Според статистиката заплатите в обществения сектор са по-високи, но само наивник би повярвал на това твърдение. От друга страна по отношение на заплати фирмите от частният сектор имат конкурентно предимство в това, че могат да избират дали да спазват данъчното законодателство и да се възползват от вратичките в него. Вярно че носят наказателна отговорност, ако ги спипат, но предвид слабия контрол от страна на данъчните рискът си заслужава. А дори и да не си заслужава, конкурентният натиск те принуждава.

В контекста на нарастване на заплатите в частния сектор някак си съвсем логично дойдоха протестите на шофьорите в градския транспорт, учителите, горските работници и намеренията на лекарите. За да се увеличат заплатите на заетите в обществения и бюджетния сектор, то съответните институции и фирми или трябва по някакъв начин трябва да увеличат разходите за заплати за сметка на други разходи или трябва да се разделят с част от хората за да стане по-гъста чорбата за останалите. Чисто технически и двете решения не са лесни за реализация, особено пък ако нямаш визия как трябва да станат нещата и допълнителните разходи по един или друг начин лягат на плещите на бюджета. В краткосрочен план плещите ще издържат, но това не решава проблема и трябва да се направи нещо. Според предпоследния брой на в-к "Капитал" са необходими реформи в бюджетния сектор, за да могат да се намаляват данъците. Това твърдение само по себе си е глупост най-малкото защото данъците в България са сравнително ниски, а от друга страна едни такива реформи няма да доведат до намаляване на разходите на някаква бюджетна дейност, а ще подпомогнат увеличаването на заплатите на заетите в нея. Тоест ако перифразирам твърдението на в-к "Капитал", то реформите са необходими за да не се налага да се вдигат (много) данъците.

От гледна точка на управленските кадри ситуацията в частния сектор не е по-различна. Засега проблемите при него още не са дали индикация за съществуването си, като причините за това са сравнително прости. До края на миналата година фирмите в него не са били изправени пред сериозна конкуренция (разбира се, това не важи за експортно ориентираните фирми, но пък от друга страна те не са толкова много, а и основната част от експорта се извършва от малко на брой фирми с чуждестранно участие), а с промените настъпили след 10 ноември 1989 се отвориха нови ниши на вътрешния пазар, което заедно с навлизането на доста идеи отвън като че ли създава илюзията, че в частния сектор всичко се развива добре.

С приемането на България в ЕС ще се проличи доколко икономиката ни не е готова за това членство. Свободното движение на хора няма как да не се отрази на заплатите в българската икономика. Предвид това колко са по-ниски сравнение с други страни членки от Източна Европа е логично да има преса за повишаване. Когато се отворят и трудовите пазари на старите страни членки натискът ще стане още по-голям. Основният въпрос който възниква е дали българските фирми ще преминат това изпитание? Досега представители на разни работодателски организации на въпросът защо са толкова ниски заплатите в България са се оправдавали с ниската производителност на труда, но едно такова оправдание или хвърля прах в очите на хората или показва управленска некомпетентност, защото производителността на труда на работниците в едно предприятие в голяма степен зависи от неговия мениджмънт и ако работниците не са достатъчно производителни, то за това не са виновни те. Разбира се, от страна на работодателя винаги стои дилемата дали има смисъл да инвестира в увеличаване на производителността на труда при положение, че заплатите в икономиката като цяло са ниски и едни такива инвестиции може и да не е оправдана, но е крайно време всеки да разбере, че България няма перспективи за развитие като страна с евтин труд. В зависимост от това каква е сферата на дейност на дадена фирма, то решенията за това изпитание ще са най-различни: да направи инвестиции с цел подобряване на производителността (това не трябва да се разбира само в контекста на подмяна на машини, например в някои фирми използването на софтуер за управление на задачите би уплътнило по-добре времето на работниците), да поеме увеличението на заплатите през намаляване на печалбите (това би се наблюдавало в в сектори, където конкуренцията е много силна), да прехвърли увеличението на заплатите върху крайните цени (в сектори, където няма силна конкуренция или са доста labour intensive).

В това изпитание обаче фирмите не са равнопоставени. На първо място размерът има значение. Ако например в един голям супермаркет увеличението на заплатите с 10% може да се финансира с 10% съкращение на персонала на база оптимизиране на организацията, то в кварталната бакалия, където не работят повече от 3-ма човека увеличението с 10% ще трябва да се финансира по друга линия. Фирмите с чуждестранно участие имат малко или много предимство в такава ситуация поради факта, че имат повече опит (организационен, технологичен и т.н.) както и че преди да стъпят на българския пазар са си направили сметката и съответно гледат с няколко периода напред (ако се наложи да се омитат да не го направят късно).

В цялата тази ситуация като че ли най-неясен остава ефектът за малките и микро предприятия, които като бройка обхващат не малка част от фирмите в България. Няма да е лъжа, ако се каже, че повечето от тях се носят по течението, управляват се ден за ден, месец за месец и в тях не работят хора, които са получили добро образование относно управлението на една фирма (все пак хората, които завършват управление, маркетинг и всякакви аналогични специалности, които имат отношение към доброто представяне на една фирма, се насочват към големите фирми). Тези фирми определено ще бъдат изненадани от пресата за увеличение на заплатите, ще имат много малко време да реагират, дори и да знаят как да увеличат производителността на работещите при тях. Според мен това, което ще се наблюдава е опит за увеличаване на цените на крайния продукт в рамките на това, което позволява конкуренцията от по-големите фирми и намаляване на печалбата, докато някои от тях не спуснат кепенците или не усетят нуждата от консолидиране с цел икономия от мащаба (за собственика на такъв бизнес и двата варианта на практика означават разделяне с него). При спускането на кепенците от гледна точка на работниците едва ли може да се очакват проблеми пазарът на труда ще ги погълне лесно. От гледна точка на собственика, то ситуацията не е от най-розовите, особено ако има да се погасяват задължения към финансови и нефинансови институции. При по-сериозна вълна от фалити на малки и микро предприятия (което няма да е учудващо) банковата система също може да има своите предизвикателства, което пък да се отрази негативно и на цялата икономика.

Разбира се, рискът не е концентриран само в малките и средните предприятия. Като се има предвид какви са коефициентите на интелигентност на някои от ново излюпили се бизнесмени, то като нищо средни и големи предприятия също да изпитат сериозни затруднения. В такава ситуация ще е от значение до колко бързо собствеността ще отиде в по-добри ръце (било през препродажба или ликвидация).

Едно със сигурност е ясно – през следващите години ще има силно конвергиране на доходите към средноевропейските, което няма как да не се отрази и на инфлацията, в резултат на което едва ли България ще влезе скоро в еврозоната. От гледна точка на финансовата стабилност малко повече консервативност в държавния бюджет (в термините на планирани излишъци) едва ли ще е излишна. От друга страна държавата, в контекста на този проблем, не трябва да се ограничава само с данъчната (необходимост от вдигане на данъци за да се поддържа комфортен излишък) и разходната политика (извършване на реформи в образование и здравеопазване с цел ограничаване на нарастването на разходите). Доста внимание трябва да се обърне върху намаляване на административните разходи на занимаващите се бизнес (относително тези разходи са по-високи за малките фирми), което да смекчи негативния ефект от повишаване на заплати, както и да облекчи процедурите по обявяване на фалит (като че ли всякакви съдебни процедури вървят доста тромаво в България). В крайна сметка по отношение на пазара на труда в момента българските фирми са в пряка конкуренция с фирмите в останалите страни членки на ЕС и със сигурност ще е глупаво, ако държавата ги поставя в неравностойно положение.

Икономиката като наука

В настоящия си постинг ще разкажа няколко тенденции в развитието на икономиката като наука. Като повечето науки началото тръгва от философстването. Нямам намерение да се спирам на подробностите, но като цяло хората си размишлявали на спокойствие за живота, вселената и всичко около тях. Но неизбежното се случило и се появили математиците. Като цяло смущенията, които те направили в спокойния живот на философстващите, дошли по две линии.

Първата е продиктувана от натрупването на разни икономически данни. В крайна сметка за какво ти е да развиваш теории, ако не може да ги провериш дали са в сила. Статистиците са се развихрили, а особеностите на икономическите данни са довели до специализиране на някои техники, от което пък се пръкнали иконометрията и времевите редове. Натрупването на данни и развитието на изчислителната техника през последните 30 години дадоха голям тласък на емпиричните изследвания. Въпреки че съм преподавател по иконометрия, се отнасям доста скептично към такива изследвания. За това има няколко причини.

Едната е свързана с това, че тези изследвания могат да се използват единствено и само за проверка на някакви предположения залегнали при изграждането на дадена икономическа теория, но самите те не могат да се използват пряко за развитие на теорията, т.е. ако правейки някакво емпирично изследване стигнете до извода, че промяната да речем на данъчната политика води до такива и такива резултати, то не може да се заключи автоматично, че това е някаква икономическа зависимост.

Друга причина е свързана с репликирането на резултатите. С каквато и наука да се занимавате винаги трябва да се съмнявате в истинността на резултатите. Особено пък ако не са интуитивни. Това важи най-вече при емпирични изследвания. Тъй като хората възприемат по различен начин света, то е възможно по съвсем различен начин да интерпретират едни и същи факти. Когато става въпрос за иконометрични изследвания, дори и в най-коректно направената статия е трудно да прецените на база предоставените резултати от тестове и оценки до колко изводите са меродавни. В крайна сметка винаги и възможно на авторът да е пропуснал някаква възможност за интерпретация, което от своя страна води до липса на резултати от тестове, които я приемат или отхвърлят. Единственият начин да разсеете тези съмнения от главата си е да хванете същите данни и да повторите изследването. За съжаление това не винаги и възможно.

Последната причина, но не и по важност, е фактът, че в момента куцо, кьораво и сакато взе да прави иконометрични оценки. Както можете са се досетите тези количествени натрупвания не са довели до качествени промени. В момента се бълват изследвания на килограм, като в половината от тях авторите демонстрират знания, ако не от началото на миналия век, то поне от преди 20-30 години. В резултат на което се правят изводи на база изместени и несъстоятелни оценки, които пък за нещастие доста бързо се попиват от всякакви пишман икономисти и науката се замърсява с грешни твърдения.

Въпреки всички тези недостатъци иконометричните изследвания и за в бъдеще ще играят основна роля в приложните изследвания и ще дават насоки за развитие на фундаменталната наука. Още повече, че и самата иконометрия като инструментариум се развива с доста добри темпове.

Втората линия, по която са се появили смущения от математиката в икономиката, е формализирането на разсъжденията. Най-грубо казано допусканията залегнали в разни теории са формализирани, в резултат на което са се получават абстрактни математически задачи, чиито решения задават някакви икономически зависимости. Използването на математиката позволило да се усложнят допусканията, което пък довело до построяване на икономически модели, които по-добре отговарят на действителността. Целият този подход качествено дръпнал икономическата теория напред. Нещо повече, симбиозата между математиката и икономиката се отразила добре и на математиката, като някои области от нея към момента се развиват основно заради икономическото им приложение. За съжаление този подход си има и своите ограничения. Все пак research-ът се движи (най-вече покрай финансирането) от приложни задачи, които ако трябва да се моделират с доста детайли, водят до сложни математически проблеми, чието изследване към момента е трудно. Част от проблемите са свързани с големите размерности на задачите, а друга с това, че математическият инструментариум трябва да се развие. Разбира се, с развитието на изчислителната техника решаването на задачи с големи размерности не е чак такъв проблем, но когато се занимавате с наука не се интересувате само от количествени, но и от качествени резултати.

Въпреки, че икономиката като наука е поела по пътя на точните науки, има един фундаментален проблем, който към момента ограничава нейното развитие в тази посока. За разлика от физиката например няма повтаряемост на експеримента, а за някои неща дори няма и експерименти. Този факт създава доста ограничения както върху емпиричните изследвания, така и върху развитието на теорията. Светъл лъч надежда в тази посока идва по линия на симулирането на икономически системи, което ще даде възможност за повтаряемост на експерименти и за доста по прецизно изследване на ефекти от какви ли не икономически политики, което към момента малко или много не мислимо. За момента нещата около симулирането на икономически системи се въртят около принципите на многоагентните системи, като идеята е на база прости правила идващи от икономическата теория и чрез многообразието на популацията в системата да се опишат сложните процеси, които се наблюдават в икономиката. По този начин могат да се зададат доста нелинейности, които към момента с традиционните подходи, които се използват в икономическото моделиране не могат да бъдат изследвани. От гледна точка на развитие на икономическата наука, този подход ще даде два основи плюса. Единият е свързан с това, че покрай повтаряемостта на експеримента ще може да се дръпне доста с емпиричните изследвания, а другият е, че математическата абстракция може да се ограничи до по-прости задачки, което ще освободи доста математически ресурс, който може да се използва за анализиране на новите идеи които навлизат в икономическата наука. Като цяло приложението на многоагентните системи в икономиката са показани в тази книга и много съм благодарен на Искър, че ми съдейства за сдобиването ми с нея.

В този постинг си мислех да разкажа и няколко неща относно как се развива икономическата наука в България, обаче той стана доста дългичък и ще се огранича в две изречения. Като цяло човек няма да сбърка много, ако каже че икономическата наука в България се развива с около 100 години назад (това със сигурност важи за инструментариума, който да не е мръднал много от философстването, но трябва да се отбележи, че част от идеите, развили се през последните десетилетия малко или много са се отразили на тезите при различните философски дискусии), което от своя страна повдига въпроса какво се изучава в българските университети. От друга страна, ако погледнете какви са публикациите в българските икономически списания ще ви стане ясно, че с малки изключения, няма кой да предава съвременни неща.

Няколко коментара за плоския данък

Вчера попаднах на една статия, която изследва ефектите от въвеждането на плосък данък. Преди фанатиците на тема въвеждане на плосък данък да пристъпят към четенето и, е хубаво да придърпат наблизо успокоителните, защото на база разглежданията в нея основният въпрос е: “Looking forward, the question is not so much whether more countries will adopt a flat tax as whether those that have will move away from it”. Като се има предвид какви буламачи има в working paper-ите на МВФ, то човек не е излишно да бъде скептичен, но при всички случаи като качество разсъжденията са в пъти по-добри от тези на малката групичка хора, които заливаха пресата през последните години за това как трябва да се въведе плосък данък в България.

И един факт малко в страни от темата. При разговор с едни словенци относно въвеждането плосък данък в контекста на оптимална данъчна политика, те споделиха, че при тях имало идея да минават към плосък данък, но след направени симулации върху ефектите от въвеждането, стигнали до извода, че не е социално приемливо, т.е. при сегашната им структура на население и доходи с плосък данък не се максимизира обществената функция на благосъстоянието.