29 януари 2006

В търсене на жилище

Последните няколко седмици освен всичките други грижи, които имам, се търси и квартира. Засега работата не върви на добре, но добре че няма краен срок, в който да се намери търсената квартира. Обаче в целия този процес няколко неща ми направиха впечатление.

Първо, собствениците нещо много са се изсилили с парите, които искат. В крайна сметка излиза, че е по-изгодно да си купиш жилище на кредит, отколокото да живееш под наем. При това месечните разходи ще са едни и същи. Вярно, че при ипотеката трябва и сериозна първоначална вноска от поне 25%, но така или иначе жилището не се амортизира за 20 години и след евентуална препродажба, след изтичане на ипотеката първоначалната вноска може бъде въстановена като се продаде жилището. Вярно, че тези 25% си имат алтернативна цена, но въпреки всичко ефекта е положителен.

Второ, разните хора от агенции са много зле и хабер си нямат какво предлагат, нито къде се намира. Ето и няколко случки, които на този етап са по-скоро комични:
  • Апартамент в Западен парк в блок до входа на съответната метростанция след няколко итерации от разговори се оказа, че се намира в Захарна фабрика с почти никакъв транспрот около него.
  • Подобна ситуация на горната, само че с нахалството да ти искат 3 лева за оглед.
  • Няколко обяви за един и същ апартамент от една и съща агенция, но на различни телефони.
  • Оставяне на обявите на вече дадени апартаменти с обяснението, че всички така правят.
  • Нахалството да ти искат 50% от първия наем при положение, че ти със съответната агенция нямаш никакви договорни услуги, не са си помръднали пръста специално за теб и само поради факта, че си се обадил на тяхна обява имат такива претенции.
Разбира се в цялата тази щуротия успяхме да отидем и на един оглед. Много странно беше. Първо девойката, с която се комуникираше каза, да дойдем с направо с парите. Имало голямо търсене. Апартаменът беше на комуникативно място в Люлин. Излизаш от метростанцията и докато стигнеш до блока вървиш по някаква кал. В тъмното най-вероятно работата става съвсем зле, защото не си личеше да има осветление. С много зор намерихме блока, добре че имахме карта, защото никъде не беше надписан. Отвън гледката имаше вид на Бейрут от времето на войната. Докато чакахме за срещата с брокерката ни правеха компания кварталните гамени. Много подтискаща ситуация. По едно време ни се обади брокерката, каза на кой етаж да отидем и ще ни чака. Намерихме я, беше сама и нямаше помен от собственик. На всичкото отгоре имаше нахалството да пуши цигара. Беше ни обяснено, че сме закъснели, някакъв младеж ни изпреварил. Нямал пари, но оставил лична карта и щял да дойде с парите. Разбира се това нищо не значи, защото ако ние дадем пари, младежът ще бъде отсвирен. Явно в този бизнес правилото по-бързия печели и придобило някакви много странни измерения. Апартаментът като архитектура не беше лош. Ако се изключи, че банята може да се конкурира по влага, с която и да е баня в студентски град, че изгледа беше към някакъв строеж и междублоково пространство, което изглеждаше по-зле от разорана нива, че стаите бяха на амортизиран мокет, шкавчета се нуждаеха от цялостно стягане на вратичките и цялостната бейрутска обстановка, сигурно щяхме да вземем жилището. 170 евро, какво му плащаш? Оставихме младежа, ако изобщо е имал такъв (предполагам това е някакъв начин да ти скъсят времето за взимане на решение), да го вземе. Да живее феърплея.

4 коментара:

Orlin каза...

Заради такива и подобни случаи, а те са масовата практика на полето на тежкия изнурителен брокерски труд, ми се наложи да формулирам заклеймителната, но станала крилата сентенция:
"Брокерът не е човек" :)
Истината е, че с тази дейност се занимават хора, на които основната им черта не е, че са безкрайно прости и ограничени. Основната им черта е, че са вопиющо некомпетентни, забележително нагли и безочливи и няма такова "черно нещо", за което да не ти кажат, че е бяло, а после да са крайно изненадани, когато им докажеш, че то си е черно. Не носят абсолютно никаква отговорност за нищо, прибират си процента или фиксираната тарифа (по възможност и от двете страни), заминават си и считат, че им дължиш още и благодарност и целуване на ръка. А ако после се окаже, че има някакъв проблем - дигат рамене, правят се на ни лук яли и ти обръщат гръб, тип "оправяй се и не ме занимавай". Мъката да се разправяш с тях е голяма, а нервите - неизчислими. Поради това, лично аз съм избрал варианта да се забавлявам с тях и да ме разсмиват с умилителната си нагла некомпетентност. Което не помага особено, в случаи като този. Искрени съчувствия и - добър шанс! :)

dvasilev каза...

Сред множеството брокери се срещат и свестни такива, но са малцинство. Като че ли човек все попада на това, което си описал. Иначе благодаря за пожеланието.

Анонимен каза...

"Първо, собствениците нещо много са се изсилили с парите, които искат. В крайна сметка излиза, че е по-изгодно да си купиш жилище на кредит, отколокото да живееш под наем."

Само да добавя, че това е не само в БГ. Имам познати дето имат 2 апартамента, които дават под наем и с които си покриват разходите (кредитиране, ремонти и т.н.) за тези апартаменти (че и печалба имат).

Иначе това за брокерката много кофти. На колегите в Амстердам им въртяха подобни номера. Дано изкарам по-добър късмет от тях.

dvasilev каза...

@radi: явно брокерите навсякъде са едни и същи. Междудругото се случи и следният лаф: "Абе той апартамента е капариран, но ако извадите парите го взимате". Явно тези нямат никакви скрупули.