В търсене на жилище

Последните няколко седмици освен всичките други грижи, които имам, се търси и квартира. Засега работата не върви на добре, но добре че няма краен срок, в който да се намери търсената квартира. Обаче в целия този процес няколко неща ми направиха впечатление.

Първо, собствениците нещо много са се изсилили с парите, които искат. В крайна сметка излиза, че е по-изгодно да си купиш жилище на кредит, отколокото да живееш под наем. При това месечните разходи ще са едни и същи. Вярно, че при ипотеката трябва и сериозна първоначална вноска от поне 25%, но така или иначе жилището не се амортизира за 20 години и след евентуална препродажба, след изтичане на ипотеката първоначалната вноска може бъде въстановена като се продаде жилището. Вярно, че тези 25% си имат алтернативна цена, но въпреки всичко ефекта е положителен.

Второ, разните хора от агенции са много зле и хабер си нямат какво предлагат, нито къде се намира. Ето и няколко случки, които на този етап са по-скоро комични:

• Апартамент в Западен парк в блок до входа на съответната метростанция след няколко итерации от разговори се оказа, че се намира в Захарна фабрика с почти никакъв транспрот около него.
• Подобна ситуация на горната, само че с нахалството да ти искат 3 лева за оглед.
• Няколко обяви за един и същ апартамент от една и съща агенция, но на различни телефони.
• Оставяне на обявите на вече дадени апартаменти с обяснението, че всички така правят.
• Нахалството да ти искат 50% от първия наем при положение, че ти със съответната агенция нямаш никакви договорни услуги, не са си помръднали пръста специално за теб и само поради факта, че си се обадил на тяхна обява имат такива претенции.

Разбира се в цялата тази щуротия успяхме да отидем и на един оглед. Много странно беше. Първо девойката, с която се комуникираше каза, да дойдем с направо с парите. Имало голямо търсене. Апартаменът беше на комуникативно място в Люлин. Излизаш от метростанцията и докато стигнеш до блока вървиш по някаква кал. В тъмното най-вероятно работата става съвсем зле, защото не си личеше да има осветление. С много зор намерихме блока, добре че имахме карта, защото никъде не беше надписан. Отвън гледката имаше вид на Бейрут от времето на войната. Докато чакахме за срещата с брокерката ни правеха компания кварталните гамени. Много подтискаща ситуация. По едно време ни се обади брокерката, каза на кой етаж да отидем и ще ни чака. Намерихме я, беше сама и нямаше помен от собственик. На всичкото отгоре имаше нахалството да пуши цигара. Беше ни обяснено, че сме закъснели, някакъв младеж ни изпреварил. Нямал пари, но оставил лична карта и щял да дойде с парите. Разбира се това нищо не значи, защото ако ние дадем пари, младежът ще бъде отсвирен. Явно в този бизнес правилото по-бързия печели и придобило някакви много странни измерения. Апартаментът като архитектура не беше лош. Ако се изключи, че банята може да се конкурира по влага, с която и да е баня в студентски град, че изгледа беше към някакъв строеж и междублоково пространство, което изглеждаше по-зле от разорана нива, че стаите бяха на амортизиран мокет, шкавчета се нуждаеха от цялостно стягане на вратичките и цялостната бейрутска обстановка, сигурно щяхме да вземем жилището. 170 евро, какво му плащаш? Оставихме младежа, ако изобщо е имал такъв (предполагам това е някакъв начин да ти скъсят времето за взимане на решение), да го вземе. Да живее феърплея.