От следващата година е планирано максималния осигурителен праг да се качи от 1400 лева на 2000 лева. Поради тази причина разни икономисти, в това число и Георги Ангелов, заливат публичното пространство колко вредна е тази промяна. Изказват се много странни аргументи, които граничат с глупост. Като се почне от това, че тази промяна ще прецака ефектите от въвеждането на плосък данък, до това че видите ли работодателите няма да могат да понесат тежестта и т.н.
Доколко тези сметки са състоятелни ще илюстрирам с едни прости сметки. Нека вземем един човек, който сега взима брутна заплата от 2000 лева и да приемем че всичките осигурителни вноски са 36% (все пак осигуровките зависят от категорията труд и някои други неща). Този работник при сегашното облагане ще взима чисто 1443 лв, а неговият работодател ще е внесъл 328 лева осигуровки за негова сметка.
Да видим каква е хавата, за същата брутна заплата през януари 2008. Анонсираните промени за тогава са плосък данък от 10%, преминаване на разпределение на работник:работодател 40:60 (сега е 35:65), намаляване на осигуровките с 3 процентни пункта (от 1 октомври тази година) и увеличаване на максималния осигурителен праг на 2000 лева. На база на тези промени работникът ще взима чисто 1562 лева (с 119 лева повече), а работодателят ще е внесъл 396 лева осигуровки (68 лева повече).
Какви са изводите? Първо това, че работникът ще е прецакан е далеч от истината, тъй като нетния резултат за него е положителен. По отношения на работодателя работите не са толкова еднозначни. За да бъде ефектът неутрален за него, то максималния осигурителен праг трябва да се увеличи до 1650 лева, което е повече от 1600 лева, за които натискат разни хора. Така или иначе при 2000 лева ефектът привидно е негативен за работодателя (ще използвам аргументи на Георги Ангелов, който обясняваше как хората с ниски доходи няма да бъдат прецакани, но ще ги разгледам в обратна посока). При всички случаи работодателят ще увеличи заплатите през следващата година. Когато си говорим за заплати от 2000, то е ясно че увеличението се мери в стотин лева, а не става въпрос за 10 или 20 лева и работодателят спокойно може да компенсира по-високата осигурителна вноска с по-малко увеличение на брутната заплата. Един такъв ход не е учудващ, имайки предвид че държавата чрез промяна на данъчната политика така или иначе е увеличила чистия доход на работника.
Сега да кажа и няколко думи защо максималния осигурителен доход трябва да се увеличава. Основната причина е, че чрез него съвсем законно не се внасят осигуровки. Как става хватката? Работникът е осигуряван на минимален осигурителен праг, а останалата разлика в рамките на годината се натрупва и в края на годината се изписва или като премия или (за още по-големи икономии) се оформя като граждански договор. Ясно е, че натрупаната сума в пъти надхвърля максималния осигурителен праг (иначе няма смисъл да се прави схемата), което намалява начислените осигуровки, а от друга страна работникът е декларирал всички доходи, които е получил. Единственият начин да се прекрати тази порочна практика значително увеличаване на максималния осигурителен праг. Като това е в интерес именно на изрядните работодатели, чиито интереси разните му там камери би трябвало да защитават.
И да завърша с малко история. Навремето максималния осигурителен праг беше вързан с минималната работна заплата, като беше с 10 пъти по-висок. Тази връзка бе прекъсната, когато правителството на НДСВ като част от “несимволичното увеличение на заплатите“ увеличи значително (май в процентно изражение това е най-голямото увеличение) минималната работна заплата. Ако тази връзка бе сега в сила, то догодина максималния осигурителен праг би трябвало да бъде 2200 лева.
P.S. Нека хората, които са решили да ми коментират мнението, да не го разглеждат в контекстта ниски срещу високи данъци. Предвид големите бюджетни излишъци на всички би трябвало да е ясно че има възможност и за по-голямо намаление на данъчните ставки спрямо обявените до сега проблеми. Този постинг трябва да се гледа в контекстта на преструктириране на данъците. В крайна сметка в момента осигуровките са регресивни, което не е редно и всички привърженици на пропроционалните ставки върху доходите лесно ще се съгласят че максималния осигурителен праг принципно трябва да отпадне, още повече че тази промяна няма да засегне и 1% от работещите (освен ако не прилагат горепосочената схема).
Доколко тези сметки са състоятелни ще илюстрирам с едни прости сметки. Нека вземем един човек, който сега взима брутна заплата от 2000 лева и да приемем че всичките осигурителни вноски са 36% (все пак осигуровките зависят от категорията труд и някои други неща). Този работник при сегашното облагане ще взима чисто 1443 лв, а неговият работодател ще е внесъл 328 лева осигуровки за негова сметка.
Да видим каква е хавата, за същата брутна заплата през януари 2008. Анонсираните промени за тогава са плосък данък от 10%, преминаване на разпределение на работник:работодател 40:60 (сега е 35:65), намаляване на осигуровките с 3 процентни пункта (от 1 октомври тази година) и увеличаване на максималния осигурителен праг на 2000 лева. На база на тези промени работникът ще взима чисто 1562 лева (с 119 лева повече), а работодателят ще е внесъл 396 лева осигуровки (68 лева повече).
Какви са изводите? Първо това, че работникът ще е прецакан е далеч от истината, тъй като нетния резултат за него е положителен. По отношения на работодателя работите не са толкова еднозначни. За да бъде ефектът неутрален за него, то максималния осигурителен праг трябва да се увеличи до 1650 лева, което е повече от 1600 лева, за които натискат разни хора. Така или иначе при 2000 лева ефектът привидно е негативен за работодателя (ще използвам аргументи на Георги Ангелов, който обясняваше как хората с ниски доходи няма да бъдат прецакани, но ще ги разгледам в обратна посока). При всички случаи работодателят ще увеличи заплатите през следващата година. Когато си говорим за заплати от 2000, то е ясно че увеличението се мери в стотин лева, а не става въпрос за 10 или 20 лева и работодателят спокойно може да компенсира по-високата осигурителна вноска с по-малко увеличение на брутната заплата. Един такъв ход не е учудващ, имайки предвид че държавата чрез промяна на данъчната политика така или иначе е увеличила чистия доход на работника.
Сега да кажа и няколко думи защо максималния осигурителен доход трябва да се увеличава. Основната причина е, че чрез него съвсем законно не се внасят осигуровки. Как става хватката? Работникът е осигуряван на минимален осигурителен праг, а останалата разлика в рамките на годината се натрупва и в края на годината се изписва или като премия или (за още по-големи икономии) се оформя като граждански договор. Ясно е, че натрупаната сума в пъти надхвърля максималния осигурителен праг (иначе няма смисъл да се прави схемата), което намалява начислените осигуровки, а от друга страна работникът е декларирал всички доходи, които е получил. Единственият начин да се прекрати тази порочна практика значително увеличаване на максималния осигурителен праг. Като това е в интерес именно на изрядните работодатели, чиито интереси разните му там камери би трябвало да защитават.
И да завърша с малко история. Навремето максималния осигурителен праг беше вързан с минималната работна заплата, като беше с 10 пъти по-висок. Тази връзка бе прекъсната, когато правителството на НДСВ като част от “несимволичното увеличение на заплатите“ увеличи значително (май в процентно изражение това е най-голямото увеличение) минималната работна заплата. Ако тази връзка бе сега в сила, то догодина максималния осигурителен праг би трябвало да бъде 2200 лева.
P.S. Нека хората, които са решили да ми коментират мнението, да не го разглеждат в контекстта ниски срещу високи данъци. Предвид големите бюджетни излишъци на всички би трябвало да е ясно че има възможност и за по-голямо намаление на данъчните ставки спрямо обявените до сега проблеми. Този постинг трябва да се гледа в контекстта на преструктириране на данъците. В крайна сметка в момента осигуровките са регресивни, което не е редно и всички привърженици на пропроционалните ставки върху доходите лесно ще се съгласят че максималния осигурителен праг принципно трябва да отпадне, още повече че тази промяна няма да засегне и 1% от работещите (освен ако не прилагат горепосочената схема).
11 коментара:
Имам една молба направи анализ на същия пример за удръжките по трудовото възнаграждение , но на доход под 500 лв. Какъв е рузултата според теб? Да е доход примерен 250 лв за 2007 и 250лв за 2008.
Теоретично, идеята на осигуровките е да задължи хората да заделят пари за пенсия - защото някои от тях били глупави и нямало да го правят ако не е задължително. Понеже очевидно хората с висок доход не са глупави и могат да управляват парите си, те се изключват от подобни схеми за гарантиране на социален минимум.
В повечето страни има максимален осигурителен праг. Дори, в Германия хората с висок доход въобще не са задължени да са част от задължителната здравна система.
Разбира се, добре е да се изравнят ставките на облагане - но увеличаването на максималния праг не е единственият начин. Има и по-добри начини, които намаляват данъчното бреме. Например, намаляване на осигуровките намалява регресивността. Изравняването на максималния осигурителен праг и необлагаемия доход също е голяма стъпка в тази посока.
10% осигурителна тежест с максимален праг от 1400 лева и 10% плосък данък с необлагаем доход от 1400 лева е перфектно плоска система на облагане, която намалява данъчното бреме на всички.
Увеличаването на максималния осигурителен праг и то с много е увеличаване на пределните ставки на облагане. А това знаем как действа.
@marianna7: Нека са 350 лева брутна заплата и минималния осигурителен праг за съответната длъжност да е под тях (при 250 е много вероятно да не е изпълнено). При сегашните ставки работникът ще взима чисто 284 лева, а работодателят ще е внесъл 82 лева осигуровки. През януари 2008 при същата брутна заплата работникът ще взима чисто 273 лева (с 11 лева по-малко), а работодателят ще е внесъл 69 лева (с 13 лева по-малко). Разбира се, аз не вярвам работодателят да не увеличи заплата, за да компенсира разликата. Компенсирането на разликата става при брутна заплата от 363 лева, а разходите за труд на работодателя (брутна заплата + осигуровки за негова сметка) се увеличават с 3 лева.
@георги: Колкото и забавно да звучи, решението за такива схеми не се взима от работника, а от работодателя. В такива фирми, дори и работникът да иска да се осигурява на цялата сума (напълно реалистично, ако е девойка във фертилна възраст със средносрочни планове за деца), то работодателят се дърпа, защото когато целият ти персонал се води че взима 400 лева, човек с 1600 лева се набива лесно на очи.
Иначе в Германия, а и в повечето страни, няма плосък данък, но това, доколкото си спомням, не ти пречеше да лобираш за неговото въвеждане.
Увеличаването на максималния осигурителен праг ще увеличи пределните ставки на шепа хора и дори няма да се усети като действие за икономиката. Но дори и хората да са повечко, то аз нямам нищо против да намалят още ставките. Нека го направят 10000 лева максималния осигурителен праг и смъкнат ставките със 6 процентни пункта да речем. Иначе като ти гледам логиката, то излиза че според най-правилните данъци по доходите трябва да са регресивните. Добре ти еволюира позицията ;-) Като най-накрая стигнеш до извода, че "най-справедливият данък" е фиксирана сума пари, пък ако щеш работи, ела ми се обади. :-)
За да си уеднаквим терминологията, нека на плоския данък с необлагаем минимум да му викаме прогресивен данък, защото е точно такъв. Очевидно е, че няма една ставка, нали? Както и, че при него очевидно не може да се спести подаването на данъчна декларация в редица случаи спрямо данък с една ставка.
Иначе идеята ти за изравняване на ставки и двата прага е доста екстравагантна дори и при сегашното изпълнение на бюджета. Този излишък от два милярда и повече лева така ще се стопи, че даже и на дефицит ще излезе бюджета. Остави друго, но ще бъде и повече от 3%. Така на око сметнато сумата е еквивалентна на това да махнеш приходите от осигуровки. От този фискален стимул каквито и компенсиращи ефекти (по-висок растеж, по-висока инфлация, повече внос и т.н) да има, бюджетът няма да излезе на плюс в близките години. А икономиката определено ще се почувства като руски космонавт в кислородна камера, ако се сещаш какво имам предвид.
Няма спор, че регресивните данъци са най-добри за икономиката - това е доказано от доста изследвания. Но става въпрос за регресивни данъци, които клонят към нула - а ние нямаме такива в България.
Затова и аз не се радвам на нашата данъчна система - защото тя е някакъв много смешен прогресивно-регресивен тип. За ниски и средни доходи е прогресивна, за по-високи е регресивна. Но за всички облагането е високо.
И затова и основната цел е да се намали облагането за всички.
А иначе - бюджетът може да се балансира и с по-ниски разходи ако се намалят данъците. Да не говорим, че има още увеличения на акцизите, които ще трябва да реализираме заради ЕС.
Между другото, и идеята за 10% данък печалба ми казваха, че е екстравагантна само преди 3 години. А пък се реализира и бюджетът не само не загуби, ами дори спечели от нея. За икономиката да не говорим.
@георги: Да, няма спор, че регресивните данъци са най-добри за икономиката, но изобщо не са добри за обществото. Надявам се да схващаш разликата, че да не се налага да ти преразказвам елементарни модели по икономически растеж.
По отношение на нашата данъчна система, сега е моментът да отпадне и максималния осигурителен доход, защото с едновременното въвеждане на плосък данък нетния ефект върху пределните ставки ще е към понижаване и няма да има недоволни.
Колкото до облагането на труда, ми е интересно спрямо какво е високо? Защото аз като гледам, облагането на труд в България е съпоставимо с това в Ирландия и Естония, пък все си мисля че тях ги считаш за държави с ниски данъци.
Това с балансирането ще трябва да е голям фокус. Все пак ще се лишиш от близо 5млрд. лева приходи, половината ще се финансират от излишъка, а останалата половина? Знам, че като хванеш разходната част, ще режеш оттук оттам, докато ги натъманиш парите. И растежа ще вдигнеш достатъчно, но все пак не е реалистично. Или по-скоро една такава реформа трябва да се разхвърля върху доста по-дълъг период. Това последното го казвам, че на есен, ако отново правиш алтернативен бюджет, да не се изхвърляш.
Като си говорим за преди 3 години, тогава лансира идеята как всички преки данъци трябва да са 10%. Разни хора ти казаха, че е екстравагантно и като гледам към момента са прави. 10% на осигуровките е приблизително 75% намаление към сегашните ставки и пак определено няма да ти стигне излишъка, но пък ще успееш да се вместиш в 3-та процента дефицит. Така че, като се цитираш от преди незнам си колко години, недей да изопачаваш нещата.
Благодаря за дадените резултати. Сега искам да поясня защо зададох този въпрос. Пръво работя във фирма, където работничките се осигуряват на минималния осигурителен праг плюс процент клас, който не оказва съществено увеличение на заплатата. Всички управители гледат да осигуряват на прага /минималния не максималния/ и да не дават лев повече за разходи за осигуровки. Да работниците получават социални придобивки, но негодуват, защото ще вземат по-вмалко. Искам да подчертая, че много повече са работниците осигурявани на минималния праг и на практика ще получават по-малко от следващата година с 10% плосък данък. Нямам никакво намерение да говоря за видовете данъци. Важното е да се приемат такива закони икономически, които да правят по-добро икономическото състояние на хората не да става така, че да са ощетени. Откровено казано един пример със заплата от 2000 лв е много привлекателен като доход за всеки, но колко вземат такова възнагражение в страната? Да не говорим за провинцията. Мечта са дори и половината и то за ръководни постове.
идеята работодателя да компенсира увеличената осигурителна вноска за сметка на намаляване на брутната заплата ще вкара този работодател в нарушение на закона. това не му е позволено да го прави.
@dzver: Това, което казваш, може би е така (не съм се интересувал има ли законови ограничения заплатата да не може да се предоговаря надолу), но ако прочетеш постинга ми отново, ще видиш че аз не предлагам такова нещо. Това, което казвам е че вместо работодателя да увеличи заплатата на работника например със 100 или 200 лева, ще я увеличи със 70 лева по-малко, т.е. 30 или 130 лева.
"Осигуряването" в България (най вече пенсионното)отдавна има характер на данък и по-добрият вариант е да се прави годишно приравняване както за ДОФЛ, което би решило вашият казус. От 2000г. ме осигуряват на реална заплата, тогава се разписвах на около 600, взимах около 400 а реално се плащаха близо 800лв. А като ида при доктора ме третират както тази които "са на минимална заплата", а те май преобладават. Сега разписвам над 5000 и ако махнат максимума трябва да съм осигурен за 1800лв. То социално, социално ама аз да не съм Майка Тереза.
@Анонимен: Ако се премахне максималният осигурителен праг заедно с въвеждането на плоския данък, то работниците (без самоосигуряващите се) не се превръщат в Майка Тереза. Ефекът от плоския данък е намаление на пределната ставка са суми над 2000 лева от 24% на 10%. Ако се махне максималният праг, то за същите тези суми пределната осигурителна ствака от 0% става на (прибилизително) 13%. Тогава за работника има малко намаление на пределната ставка във високите доходи, но като цяло му пада средната данъчна ставка, така че нетния ефект като получавана заплата ще е положителен. Да, няма да е толкова положителен, колкото ако не се махне максималният праг, но все пак е положителен. От психологическа гледна точка комбинирането на двете промени е по-правилна стратегия, отколкото това, което ще се получи, ако максималният осигурителен праг се вдига постепенно или се премахне през следващите години, тъй като тогава едно такава политика няма с какво да се компенсира.
По отношение на работодателя махането на максималният осигурителен праг е натоварващо. Или по-скоро е натоварващо за коректния работодател. Само че при едно такова развитие се намалява нелоялната конкуренция, тъй като се затварят вратички в закона, което в някаква степен може да компенсира коректния работодател. Особено ако това затваряне на вратички даде възможност за намаление на осигурителните ставки.
Иначе годишното изравняване на осигурителните вноски ще затвори този пропуск в закона, но пък е доста тежко от административна гледна точка, тъй като ако трябва да се довнасят пари, те трябва да са разхвърлят по различните фондове, което прави няколко превода. Да оставим настрана фактът, че отчитането на приходите в отделните социални фондове при изравняването ще натовари самата обработка на данъчните декларации. А в случай, че има да се получават надвнесени пари, ходенето по мъките ще е ужасно. Тоест при реализиране на едно такава идея ще се натовари доста както приходната администрация, така и и отделният данъкоплатец.
Публикуване на коментар