28 февруари 2008

Stroopwafels

Едно от любимите ми неща за подсладяване на живота са едни холандски вафли известни с наименованието Stroopwafels. При едно ходене в Холандия преди 5 години ги открих на летището, взех си две пакетчета да почерпя домашните, а после съжалих, че съм се ограничил само с толкова. Добре че Ради се пресели в Холандия и сега всеки път като се прибира насам изпълнява сериозни доставки (не само за мен).

За хората, които нямат възможност да им се доставят Stroopwafels в България, има няколко варианта. В Билата продават такива неща, но на някаква безбожна цена (към 3-4 по-скъпи, отколкото в Холандия). На българския пазар има и някакъв полски аналог на име Tofinek (към 2 пъти по-скъп), който е вкусен, но не е съвсем същото. Днес установих, че има вече аналогичен продукт, който се произвежда в България. Ценово удря всички останали конкуренти на българския пазар (цената е аналогична на Stroopwafels в Холандия). Вафлите се казват Нелис, пише, че са приготвени по оригинална холандска рецепта и се продават в пликче по 10 (колко познато). Произвеждат се в Самоков от Бързанов ООД. Като вкусотия са по-добри от Tofinek, а ако се сложи и повече пълнеж (честно казано ме почерпиха с една и може да е outlier) съвсем ще ги докарат като Stroopwafels.

23 февруари 2008

Прегрява ли българската икономика?

Смехът е здраве, а от ИПИ определено се грижат да сме здрави. Авторът на това писание определено е демонстрирал липса на знания какво означава една икономика да прегрява и някак си опитва да ни убеди, че това не е така (има някаква сезонност в тези опити, през пролетта на миналата година пак се пишеха глупости на тази тема). В него се омаловажава инфлацията, като се изказват някакви фундаментални фактори, за които не става ясно защо не са се отразили в такава степен на повечето икономики в ЕС. За България има няколко изследвания относно оценяването на output gap-а, като повечето от тях показват, че икономиката прегрява. Разбира се, човек, ако реши да се заяжда, все ще намери нещо, което да не му хареса, но въпреки това, освен ако не е предубеден, лесно може да заключи, че икономиката прегрява. Не става въпрос само за инфлацията. Достатъчно е да погледне какво става с пазара на труда, безработицата намалява, има недостиг на хора и дори „официалните заплати" нарастват значително.

Забавни са и опитите да се коментират мерките за ограничаване на кредитите. През последните няколко години БНБ предприе мерки, чрез които изтегли ликвидност от системата, но по същество те адресират три групи от неща: качеството на отпуснатите кредити, нарастването на кредита (тези мерки вече отпаднаха) и депозитната маса. Интересно е как авторът се мъчи да обясни колко неефективно е увеличаването на МЗР като прехвърля върху него дефектите от въвеждането на кредитните тавани. Любопитна е и „информираността“ му относно натиска на ЕК върху бюджетните излишъци на България (честно казано е доста далеч от истината). А в следното изречение:
Второ, по-високото изземване и задържане на доход, предвид сегашната система на облагане, в сравнителен план се отразява по-негативно на по-нискодоходните групи, които не са от генераторите на външните дисбаланси (потребяват предимно български битови стоки; не купуват скъпи вносни стоки)
се съдържа и неявна критика към въвеждането на плосък данък в България, нещо, с което институтът, за който работи, ни пропищя ушите в последните четири години. Черешката на тортата обаче е изводът, че в прегряването на българската икономика няма нищо лошо (според авторът даже няма такова, но все пак като не знаеш какво е прегряване е трудно да установиш наличието му), защото през този период освен да се е увеличило благосъстоянието, не се е случило нищо особено. Да се чуди човек как такива хора успяват да завършат икономическите университети (за който не ми познава чувството за хумор, това е риторичен въпрос).

22 февруари 2008

През уикенда

Този уикенд е изпълнен с доста мероприятия свързани по някакъв начин с технологиите. На българска почва това са БлогКамп 2008 и ежемесечната конференция на Линукс за българи (която вече все по-малко е за линукс). В Брюксел пък през уикенда ще се проведе FOSDEM 2008. Има доста интересни теми, но за съжаление май няма да се излъчва всичко на живо.


Добавка: Тъй като в този постинг съм отделил повече внимание на FOSDEM, то да не се чувстват пренебрегнати останалите събития, в случай че не може да ги посетите, може да следите информация за това, което се случва на БлогКамп от тук, а ако има streaming на конференцията на Линукс за българи, то той ще е достъпен от тук.

20 февруари 2008

Косово и България

Към момента България не бърза да признае Косово (може би да не ядоса Сърбия) и като че ли изчаква да се изпълнят някакви условия. От друга страна пък Ивайло Калфин ще препоръча на правителството до установи някакви отношения (предполагам дипломатически, а не други) с властите в Косово. В цялата тази ситуация за мен възниква въпросът какви отношения могат да се установят с Косово без да е призната независимостта им?

14 февруари 2008

Приносът на Кремиковци в БВП

Според тази статия на Георги Ангелов излиза, че Кремиковци има отрицателен принос в БВП. Логичният извод тогава е, че ако изведнъж комбинатът спре да съществува, то това ще се отрази положително на БВП-то. Само че както може да се сети човек, това е прекалено хубаво, за да е истина. Сега ще обясня и защо изводът не е верен.

Най-грубо казано брутната продукция на една фирма е сумата на брутната добавена стойност (печалба, заплати, осигуровки, данъци върху производството минус субсидии) и междинното потребление (всякакви суровини, услуги и т.н., използвани в процеса на производство). Толкова, доколкото БВП е сумата от брутната добавена стойност в икономиката плюс корективите, то е логично да се предположи, че приносът на Кремиковци е точно неговата добавена стойност. Само че поради факта, че заради неговото междинно потребление, други фирми успяват да си пласират услугите и съответно да генерират добавена стойност, то е лесно да се съобрази, че това твърдение не е коректно. Особено, когато става въпрос за предприятие с такива размерите, което е основен клиент (за някои основният) на не малко фирми.

За да се измери коректно ефекта върху икономиката, то трябва да се използва таблица на между отрасловите връзки. Няма да обяснявам как става това. Всеки, който се интересува може да погледне моделът на Леонтиев от началото на миналия век. Но едва ли е трудно да се съобрази, че ефектът върху НЕК, БДЖ и разни пристанища няма да е малък. Отделен е въпросът, че разни мънички фирми, които са поели някаква outsource-ната дейност може да останат без пазар. Не че нещо пагубно ще се случи, но поради този шок намаление на растежа на БВП ще е по-близко до 2%, на които се възмущава Георги Ангелов, отколкото до нулата. Лошото е, че и София няма да стане кой знае колко по-чиста.

P.S. Този постинг не трябва да се разглежда като някаква обосновка за съществуването на Кремиковци, а само да покаже какъв ще е ефектът от неговото закриване върху икономическия растеж на България.

13 февруари 2008

Що е капитализъм?

Като продължение на анонса от предишния постинг, ще разкажа какво се случи на прословутата среща или поне на частта, на която присъствах. Тя беше на „икономическа” тематика и беше пълна пародия поради няколко причини. Основната е свързана с това, че трима медийни икономисти (в смисъл, че присъстват много из медиите, а не че познанията им по икономика са на нивото на някой журналист) се опитаха да разтягат до болка познатите локуми, само че този път пречупени през някакви философски възгледи и то пред философи. Груба грешка. Първо бяха страшно неуверени, а лекциите им звучаха като абстрактна японска поезия. Второ дадоха много кофти примери. Добре, че присъстващите в залата философи бяха от една страна възпитани и не им се разправяше с някакви заблудени младежи, а от друга страна начинът, по който бе организирана дискусията, не позволяваше да станат каквито и да е дискусии. За да кажеш каквото и да било мнение или въпрос трябва да се отиде до някакъв микрофон в далечния край на залата и при малко повече късмет може да получиш и отговор (доста смислени питания бяха игнорирани), което определено не е окуражаващо дискусията. Организацията не се издънваше само с това. Един от лекторите закъсня с 45 минути, което наложи лекцията му да се измести най-отзад в панела, да започнат някакви дискусии, да бъдат прекъснати в момент, в който започват да стават интересни, за да си каже глупостите закъснелия лектор и после да започнат отначало.

Все пак да кажа и нещо за съществото на изложенията. Както сте видели от писмото, то капитализмът не е това, което познаваме и изобщо нещата не се въртели около парите, а около идеите и свободата да твориш. Последното някак си (не)естествено се прехвърли към индивидуалната свобода и как пазарът трябвало да бъде свободен и колко вредни били регулациите. Wtf?!? Мисля, че на всеки с малко акъл в главата му е ясно, че такова животно като пазарна икономика съществува единствено в някакви идеалистични модели в учебниците по микроикономика. Ако се вгледаме в момента в реалната ситуация, то разни предположения за симетричност на информацията, равнопоставеност на участниците на пазара и т.н. нещо да не изглеждат много изпълнени. Жестоката истина е, че размерът е от значение и по-големите диктуват поведението на по-малките. Всякакви такива несъвършенства се адресират с регулации, от които има печеливши и губещи. Разбира се, това не значи, че всяка регулация е смислена, но определено крайността без регулации е обществено неприемлива.

Въпросът с равнопоставеността на отделните участници на пазара бе доста каруцарски коментиран от един лекторите. Според него всеки има свобода да избира и никой не му налага избора. Като ти е скъп хляба ще си го произвеждаш сам. Като ти е скъп тока, ще караш без него, все пак преди 1000 години хората са се оправяли без него и т.н. В крайна сметка всяко нещо си има алтернативна цена и ако тя те устройва (което доста рядко се случва) не участвай на пазара.

Като цяло тази теза е доста грешна. Човек какъвто и да е индивидуалист не може да игнорира хората около него. Най-елементарният пример са съседските взаимоотношения в един блок. Опитай се да игнорираш младежа дето прави шумен купон до ранни зори, някой, на който кучето му се облекчава на пътеката пред входа, съседа отгоре, който си тупа нещата над прането ти и т.н. В обществото е същото нещо и човек трябва да се съобразява с останалите. Възползвайки се от монополното си положение може да диктуваш правилата, но от друга страна, ако притиснеш много останалите те ще те изритат в буквалния смисъл и в крайна сметка от нарушаването на баланса никой не печели.

Освен това тезата изказана точно от този лектор е страшно безпринципна. Всеки, който се заел да прави бизнес в областта на икономическите анализи, знае колко е тънък пазара. Едно-две NGO-та са хванали основните проекти, които се финансират отвън, и за останалите остава да се борят за някакви трошички. В момента, в който същия този лектор седна на държавната софра, то тонът му към правителството доста омекна. Разбира се, че е имал свободата да не го направи, но явно не му е стискало. Пазар, какво да го правиш? Клиентът е винаги прав и не може да си принципен.

Този пример илюстрира до какво води свободата на пазара. Определено не е до свобода да твориш (какво хубаво противоречие, някак си така дефинираните цели на капитализма са несъвместими), за която се иска доста финансова независимост. Така че не се учудвайте, когато малките участници на пазара се групират в някакви организации за си защитават общите си интереси. Просто хвърлете поглед на някой учебник, в който се коментират кооперативни и некооперативните аспекти на теория на игрите.

Та, за който не е разбрал, всичко се върти около парите. Sad but true.

12 февруари 2008

Злите сили

Една от любимите ми песни на Васко Кръпката е „Злите сили”. Не знам защо, но веднага се сетих за нея, когато прочетох следното писмо (случайно или не попаднало при мен):
Искате ли да присъствате на началото на края на лявото (истинския, а не мимикриите, на които сме били свидетели до сега), на социалната държава и на вярата в чудодейни спасения тип „добрия цар” и „силната ръка”?

Българското общество за индивидуална свобода (БОИС) Ви кани на кръгла маса-дискусия, която ще даде на дясномислещите хора нови аргументи в полза на пазара.

Противниците на свободния пазар твърдят, че той е “нечестен”, “жесток” и “безскрупулен.” Много хора приемат, че пазарите са необходими, но имат смътното усещане, че „в тях има нещо неморално”. Те се страхуват, че пазарите водят до неравенство и не харесват „егоистичния интерес”, който се отразява в тях.

На тези хора ние ще дадем моралните аргументи, които да използват през следващите няколко десетилетия, в защита на свободния пазар и неговия политически проект – капитализма. Тези аргументи съществуват отдавна, но артикулирането им за първи път в публичното пространство на България ще предизвика сензация и интелектуален шок. И, надяваме се, коренна промяна в представите за него.

В съвременното общество капитализмът е смятан за най-подходящия обществен строй единствено заради своята ненадмината икономическа ефективност. Смята се, че неговата роля е само да натрупва благосъстояние, което някаква колективистично настроена обществена надстройка е оторизирана да преразпределя за да постигне по-хармонично и справедливо общество. Това е заблуда, върху която са основани редица политически течения - както леви (социалдемокрация), така и десни (християндемокрация).

Всички тези течения разглеждат създаването на благосъстояние като само по себе неблагородно и антисоциално, а неговото преразпределение – за благородно решаване на социални проблеми. Това убеждение е разпространено до такава степен, че тези, които защитават преразпределението (социалисти, профсъюзи, политици), започват да се отъждествяват с морала и социалната отговорност! (Смята се, например, че е морално е да защитаваш трудещите се, потребителите, а работодателите, търговците и т. н. са по дефиниция неморални.)

Оттук и дълбоката вътрешна неприязън към бизнеса и неговите представители и тяхното изолиране от големите обществени дебати. Тяхното мнение се търси само по въпроси, които пряко засягат дейността им – квоти, осигуровки, трудово законодателство, професионално обучение и т. н. Това създава впечатлението в обществото, че те или нямат какво да кажат на хората, или гузно мълчат. А това не е така.

За поддръжниците на свободния пазар етичното решаване на проблемите е и най-практичното, и най-хуманното. Стремежът на хората да си сътрудничат и да подобряват собствения си живот, животът на семействата си и на съседите си, е естествен. Личните възнаграждения и наказания за успех и провал на пазара са трудният, но ефикасен път към по-голямо знание, мъдрост и благоденствие.

Философията в защита на капитализма съществува от доста години и става все по-популярна. Причината за все още бавното й разпространение са както преобладаващите колективистки нагласи на миналото столетие, така и съзнателното й маргинализиране и „замитане под килима” от страна на политическия мейнстрийм на Запад, който вижда в нея заплаха за собственото си съществуване. Според тази философия, капитализмът е не само ефективен и икономически преуспяващ - той по природа е морален. А тъй като се основава и на доброволни договаряния между хората – и благороден.

...

БОИС смята, че дългосрочната тенденция в световен мащаб вече се обръща, и че дясното вече е изчерпало популисткия си потенциал в България. През следващите няколко десетилетия ще бъдем свидетели на моралното реабилитиране на капитализма. Повратният момент за България ще бъде тъкмо тази дискусия – от една страна защото е първа по рода си, от друга защото гладът за смислен дебат вдясно е много голям. Така че, присъствайки на дискусията „Просперитетът обича свободата”, ще имате уникалната възможност да наблюдавате раждането на най-модерната тенденция в обществения живот на България.
Няма да казвам кой е подателят на писмото, макар че то е пратено от трето лице от някакъв game клуб. Няма да коментирам стила и избора на изразни средства. Поне на мен такива неща не ми влияят или впечатляват. За сметка на това си направих аналогии с разни исторически събития. Някакви хора се самонавиват и искат да разпространяват своите убеждения. Звучи ли Ви познато? Поне на мен асоциациите са ми религиозни. Честно казано нямам нищо против хората да си вярват в каквото си искат, стига да не се взимат на сериозно, с което да пречат на останалите. В крайна сметка едва ли е имало полза от кръстоносните походи, Инквизицията и всякакъв друг религиозен джихад. Не вярвам нещо добро да донесе и съвременната им версия.

05 февруари 2008

Студентски град


Студентски град е един от най-ужасните квартали на София. Освен с всеобщата мръсотия и известен и с тоталната некадърност и корумпираност на общината. Не е нужно да се представят доказателства, само вижте плътното застрояване на всеки свободен квадратен метър, поради което кварталът отдавна не отговаря на името си, и как са долепили какви ли не нови постройки до отделните блокове и детски градини. Разбира се, някой университетски чиновник е проспал даването на съгласие. Но дори и да не го е проспал, с разни процедурни трикове, то не е нужно. Разправяха ми за една случка, в която се пръкнала една нова сграда, до друга не чак толкова нова, без да са спазени регламентираните отстояния, за които не се изисква разрешение. След протест и търсене на отговорност в общината от там им отговорили, че между двете сгради се предвиждало улица, която не е изградена (най-вероятно няма и да бъде) и тогава регламентираните отстояния са други.

Към всичко това горе се добавя и колоритът на домашните животни (а и не само) на някои по-мургави сънародници, което допълнително изстрелва мръсотията в небесата. А показателят брой на заведения на квадратен километър е причината за какви ли не иновации в областта на паркирането и шофирането на пътно превозно средство.

Нека ни е кално!


Добавка към предишен постинг, но от друг ъгъл. Мисля, че коментарът е излишен.

03 февруари 2008

Фокусите и свещените крави

Като малък доста се впечатлявах от фокусите. Един от тях, който доста ми харесваше, беше номерът с рязкото дърпане на покривката, така че всички неща върху нея да останат. Нещо такова се опитва да направи последните седмици и Федералният резерв на САЩ.

Всяка една от централна банка си има някаква свещена крава, около която си настройва паричната политика. За БНБ това е да поддържа фиксиран курс с еврото, за ЕЦБ е да има ценова стабилност (макар и покрай ипотечната криза в САЩ да се фокусира върху ликвидността в банковата система), а за Фед-ът, макар и да не са го декларирали официално и поддържането на икономически растеж. В последните години минаха през големи пируети в постигането на тази цел. След рецесията през 2001, въпреки стимулирането на икономиката с фискални средства базисната инфлация (без храни и енергийни стоки) пое стремително надолу, което позволи на Фед-ът да смъкне лихвите до доста ниски нива. Това от своя страна даде тласък на ипотечния пазар, като трябва да се отбележи, че ако не беше ръстът на цените на имотите, то в някои от месеците САЩ щяха да отчетат дефлация.

Комбинацията нисък растеж с дефлация не е много приятна. Все пак фискалните и монетарни стимули дадоха ефект и икономиката на САЩ се отблъсна от това дъно, инфлацията взе да се ускорява и лихвите потеглиха нагоре, макар и плавно.. Все пак лихвите се задържаха доста време на ниски нива, което позволи да се надуе ипотечният балон.

Благодарение на лихвените маневри се стимулира вътрешното търсене и растежът на БВП-то бе спасен. Но цената бе увеличаване на дефицита по текущата сметка, което увеличи външната задлъжнялост и някак си логично доведе до обезценка на долара (почти два пъти). Механизмите, по които стана това сами по себе си са интересни, тъй като американският долар (все още) е световната валута, но не са предмет на този постинг.

Последните една-две години икономиката на САЩ бе изправена пред дилемата за стимулиране на растежа или удържане на инфлацията. Изборът на нов председател на Фед-а, който е известен сред академичните среди с поддържането на политика за таргетиране на инфлацията, не даде еднозначен отговор на този въпрос и като че ли поддържането на умерен растеж остана приоритет. Може би хората, които взимат решенията си мислят, че след добрите от икономическа гледна точка години на 90-те, понятието рецесия (каквото и да значи това) е изчезнало и икономиката може да се предпази от навлизане в това състояние с правилните мерки. Сигурно е възможно отклонението от потенциала да се минимизира. Грийнспан успяваше да го прави, като влияеше по правилния начин на очакванията на икономическите агенти. Но цялата магия свърши. Отлагането на рецесията само доведе до увеличаване на размерите и. Като капак се появи и ипотечната криза в САЩ, която катализира процесите.

Стимулите за икономиката през вътрешното търсене бяха изчерпани и ако трябва да се стимулира икономическия растеж, то това остана да дойде по линия на износа. Може би това е бил и един от мотивите да се толерира слабия долар. В момента икономиката на САЩ е капана на слаб растеж, висока инфлация и голям дефицит по текущата сметка. В цялата тази ситуация, стимулирането на износа е някак си логична политика. От друга страна обаче затягането на финансовата стабилност трябва да мине през затягане на потреблението. Последната цел лесно се адресира с вдигане на лихви, което е логично действие за ограничаване на инфлацията.

Какво става всъщност? За изненада на всички на извънредно заседание на Фед-а основната лихва бе свалена с 0.75 процентни пункта. Голяма глупост. Една седмица по-късно с още 0.5 процентни пункта. Все пак трябва да са последователни. Тъй като във Фед-а не бачкат идиоти, явно разполагат с информация, която не е публично достъпна. Определено това смъкване не е за да стимулират икономическия растеж. Тези неща се правят бавно, за да се формират „правилните“ очаквания в икономическите агенти и ако има възможност за такова намаление, то ще е разхвърляно върху период от няколко месеца. При рязко смъкване се получава ефектът от фокуса с покривката. Освен паника, не се създават никакви очаквания в икономическите агенти и съответно това няма как да се отрази благоприятно на растежа. Другата възможност, която остава е свързана със здрава ликвидна криза в банковата система. Това е най-бързият начин да се налеят пари в банките без да бъдат обременени с допълнителни разходи. Интересно обаче какво ще стане с инфлацията? Числата за януари и февруари ще са от критична важност, което ще повлияе и върху очакванията на икономическите агенти. Аз поне си мисля, че след това рязко смъкване на лихвите и овладяване на финансовата криза Фед-ът ще почне да ги вдига постепенно като жертва растежът.

Един от моите познати обаче не е съгласен с тази моя хипотеза. Според него изборите през есента ще са мотив да се отложи рецесията с още една година. Това от своя страна ще доведе до пик в инфлацията, през който така или иначе трябва да се мине, защото това е един от лесните начини да се намалят лошите кредити в икономиката и да спомогне за бързо оздравяване на финансовата система. Ако положението във финансовата система на САЩ е толкова трагично, то тази стъпка е неизбежна. Това обаче директно означава допълнително обезценяване на валутата и може би в момента наблюдаваме пикови стойности за долара. Кой знае, може би след година 1 лев ще бъде 1 долар и ще се върнем със спомените си в хубавите години на комунизма с тази разлика, че доларът може би няма да е вече световната валута.

Мальовица

В събота се пробвахме да качим Мальовица. Прогнозата беше за хубаво време и групичката рано рано се запъти към Рила. Стигнахме до ЦПШ-то, времето беше слънчево, но Мальовица или по-скоро връхчето нея беше обвито в облаци. Надявахме се, че докато се качим до горе, те ще са се разчистили. Имаше и достатъчно сняг.


Докато се движехме през гората над ЦПШ-то, поклащането на дърветата даваше индикация, че вятърът ще е по-силен отколкото ни се искаше, но като излязохме от гората съмнението за това отпадна отвсякъде. Покрай реката се бяха оформили много хубави преспи и навявания.


Стигнахме до хижата, където пихме по чай да се сгреем и да вземем да се екипираме като хората.


За съжаление нямаше нищо за хапване, което мен ме изненада малко неприятно, защото дъвченето само на кроасани и сладки работи за закуска не се отразява добре на стомаха. Запрашихме нагоре.


До втора тераса вятърът беше доста силен. За съжаление и насрещен. От друга страна това беше помогнало за втвърдяването на снега и не се затъваше много.


След втора тераса работата взе да става тегава. На места се затъваше доста. При катеренето това е неприятно, защото затъването е комбинирано и с пързаляне надолу. На други места беше точно обратното. Снегът беше твърд. Със зор успявах да си сритам дупка, на която да се закрепя. Върхът не се виждаше, но лека по-лека драпахме нагоре.


Почти стигнахме до езерото и мъглата така се спусна, че не се виждаше на повече от 10 метра. Нямаше нужда от излишни геройства и решихме да се връщаме. Макар и да не се качихме на върха се получи приятна разходка.

Ентропията в градинката

Индивидуалната свобода

Последните няколко години разни младежи непрекъснато ни облъчват със съвети какво трябва да се направи за благото на страната и хората в нея. То не беше намаляване на държавната намеса в икономиката (каквото и да значи това), то не бяха данъчни реформи (в полза на тесен кръг хора) или пък съкращаване на разходите (без ясното виждане как ще стане това). Това щяло да увеличи индивидуалната свобода и да се отрази положително на всички. В такива ситуации се сещам за един пасаж (то няколко поредни страници са интересни в тази връзка, но няма как да ги цитирам, пък от друга страна ме мързи да ги преразкажа в контекста, в който ми трябват) от „Интересни Времена“ на Тери Пратчет в издание на ИК „Вузев“ и превод на Владимир Зарков:
Вторачи се унило в пода. Животът на мъжете с биволи несъмнено беше достатъчно тягостен и без някой да им помага... Как му се искаше да каже на хлапетата: „Защо сте и толкова симпатични, и толкова тъпи? Най-голямото добро, което може да сторите на селяните, е да ги оставите на мира. Когато грамотните започнат да се борят вместо неграмотните, само забъркват поредната гнусотия. Щом толкова искате да им помогнете, постройте голяма библиотека или нещо подобно... и не заключвайте вратата.“
На доста хора в България не им дреме много за това имат или нямат индивидуална свобода. Още по-малко им дреме за хората, които се мъчат да извоюват такава за всеки. Но тъй като свободата не идва даром, определено не са склонни да платят цената за нея. В крайна сметка не всички са максималисти, за да им трябва свобода за да вършат глупости. Или както се казва в такива случаи: „Който не рискува, не губи“.