Данъчни неволи

Този постинг е нещо като продължение на предишния подобен, но този път акцентът пада по-скоро върху това как се правят промените в данъчното законодателство с всичките му последствия.

В общи линии става въпрос за Декларация №6 по чл.42 ЗДДФЛ, която се подава от работодателите. Декларацията изглежда по следния начин.
Бас ловя, че някой програмист я е мислил. По-смотан дизайн на декларация не съм виждал. Принципно работодателят декларира какви данъци е начислил върху изплатени възнаграждения, като самите възнаграждения се класифицират в четири групи:

• аванс по трудов договор
• изплатено възнаграждение през месеца (заплати, но без изплатените аванси)
• начислени, но неизплатени възнаграждения
• възнаграждения по договор за работа без да са възниквали трудови правоотношения (граждански договори и т.н.)

Принципно тази декларация се подава всеки месец и за някои работодатели е възможно да са начислили данъци и в четирите групи възнаграждения. Поради тази причина колоните са четири. Само че от тук започва и гъвкавостта на декларацията. Първо няма значение коя колона за кой тип възнаграждение ще се ползва. Просто това може да се укаже с кода за вид на плащането. Нещо повече, всяка една колона може да се отнася за различен период. Това ог своя страна означава, че ако примерно имате само един вид плащане (заплати в края на месеца и не давате аванс) в посочения формуляр можете да декларирате начислените данъци за четири месеца. Лично на мен това ми се вижда страшно глупаво. Таз гъвкавост може само да обърка хората при попълване на декларацията, а не да ги улесни.

Тъй като декларацията се предава по електронен път, то основните проблеми покрай нея тепърва започват. Едва на 25 януари 2007 година е утвърден спецификацията на входните файлове с данни от изпълнителния директор на НАП. Макар и доста късно, все пак е положително, че е почти месец преди евентуалното първо предаване на тази декларация. Фирмите, които разработват такъв софтуер имат тренинг (все пак не за първи път ги изненадват с промени в законодателството) и би трябвало да се справят. Разбира се, НАП предоставят безплатен софтуер за хората, така че фирмите да не се чувстват задължени да си купуват софтуерен продукт за да попълват декларацията.

Наближава краят на февруари, но НАП още не са издали софтуер. За да не те глобят, отиваш в офиса на НАП и подаваш хартиен екземпляр. Те не могат да ти го приемат, защото нещата се подават по електронен път, но удрят нещо като входящ номер, че да е видно че си ходил.

Софтуерът излиза на 13 март. По-добре късно отколкото никога. Написан е за Windows. Явно НАП са решили да станат по-модерни, но многоплатформената поддръжка липсва. Така или иначе софтуерът им е тромав, поне да бяха седнали да го напишат на Java. Пускам го и се сблъсквам с феноменални интерфейсни решения (цъкнете за оригинален размер).
Това програмата да има менюта и табове едновременно е някаква невероятно революционна „идея“. Обикновено човек се спира или само на менюта или само на табове. Но разбира се, защо да не хвърлим потребителя на черешата. Винаги е хубаво нещата да могат да стават по няколко начина, така че ако пишем после документация, да се чудим как да ги опишем.

Вторият момент е начина на навигация из записите. Този тип навигация беше доста модерен по едно време. Май от Borland да го бяха въвели, но като цяло е доста неудобен. Трябва да се обхождат всички записи от една страна, а от друга страна не е много ясно дали разглеждаш запис, дали редактираш или правиш нещо друго. Да знам, че се свиква, но това не го прави добро решение. Разбира се, висотите в този вид интерфейс съм ги виждал в програми писани от Информационно обслужване, където като вземеш да редактираш някой въведен запис, вместо да го промениш и възможно да го запишеш като нов такъв.

Третият ключов момент, който открих е как се държи програмата при различни резолюции. Принципно програмата в режим под 1024x768 е неизползваема, но забавното е че се прави проверка дали прозореца се събира на екрана. Ако прозорецът не се събира (доста е висок за 800x600), той се мащабира, но не се появява скролер и част от полетата се крият, но навигационния панел остава. В резултат на което програмата е неизползваема. Но какво да се прави, по-добре това, отколкото нищо.

Разбира се, сагата не свършва дотук. След като се е появила програмата, в края на март се прави опит да се подадат декларации попълнени през нея. Има малко тънкости относно генерирането на файловете, които биха озорили счетоводител с недобри компютърни познания, но такъв е живота. Отиваш в офиса на НАП и изненада. Не могат да ти приемат дискетата. Само клиентския софтуер бил готов, сървърната част още не била написана. Смях голям. То да беше някаква сложна система, а то някакви елементарни записи. Някой студент като се хване за 3 дни ще напише всичко както си му е реда. Забавното в случая е, че до миналият месец в НАП още нямаха софтуера, с който трябва да се обработват дискетите и хаосът е пълен.

Мисля, че този пример показва на какво ниво е професионализма в администрацията, по отношение на планиране и изпълнение на разни проекти. Едни дребни неща не могат да се направят като хората, пък камо ли сериозни неща като електронно правителство. Ако се намеси и конфиденциалност на лична информация, нещата стават трагични.