20 август 2007

Има нещо гнило в българската журналистика

Странно племе са това журналистите. Вместо да отразяват обективно информацията, търсейки сензация или просто поради некомпетентност, творят едни невероятни статии, от които в повечето случаи става ясно че под вола има не едно, а две телета. Ето например една симпатична (поне на снимка) журналистка от вестник Капитал се притеснила как безработицата у нас непрекъснато намалява и вече почти е стигнала средното европейско равнище, пък си стоим на опашката по процент на заетите. И така без да се познава материята, която се коментира, се почват едни високопарни изрази, все едно чета реч на Волен Сидеров. Ако авторката си беше направила труда да види как е разпределена икономическата активност по възрастови групи щеше да види, че единствените гнили работи са в сивото и вещество. Едно такова юнашко сравнение (като това, което е направила журналистката) на икономическата активност между страни води до глупави резултати поради различните структурни особености на отделните икономики. Така например в отделните страни хората се пенсионират на различна възраст, което грубо означава, че докато някой в България се радва на първата си пенсия, то в Дания (отличник според статията) съответните му връстници ще трябва да работят още 3 години. Като цяло основните разлики между България и “водещите” в това “сравнение” страни идва основно по линия на възраст на влизане в работната сила (в България икономическата активност на момчетата между 15 и 19 години за 2006 е 8.8%, докато в Дания същия показател е 64.6%) и по възраст на излизане от работната сила (по линия на възрастта за пенсиониране). Ако журналистката от Капитал си бе направила труда да проучи и да анализира какви са структурните различия в пазара на труда поради, които се получават сериозните разминавания в икономическата активност на началните и крайните възрасти на участниците в работната сила, вместо да се получи сегашния боклук, сигурно щеше да излезе много добра статия. Но какво да се прави, журналисти.

13 коментара:

Анонимен каза...

В България има половин милион пенсионери на възраст под 60 години - вземат си бележка от лекаря за инвалидност и готово. След това някои продължават да работят, обаче пенсионерският им статус им позволява да не плащат осигуровки. Хората си намаляват осигуровките сами, въобще не чатат ние да им ги намалим :)

Има, две други обяснения за "гнилото" в България. Първо, данните за заетостта в ЕС са средногодишни за 2006 година - докато когато се следят данните за безработицата обикновенно се гледат последните месечни данни.

Второ, и по-важно - авторката сравнява безработицата в България със СРЕДНОТО в ЕС, а в същото време сравнява заетостта в България със НАЙ-ВИСОКИТЕ показатели в ЕС. Затова и изглежда, че има нещо гнило. А то всъщност няма.

В България безработицата не е далеч от средната в ЕС. Заетостта също не е далеч от средната в ЕС. Вероятно и по двата показателя ще се изравним с ЕС до 1-2 години.

dvasilev каза...

Не искам да навлизам в методологическите дебри, но с първите два абзаца на коментара ти не съм съгласен.
1. Това, че някой е пенсионер по никакъв начин не го изключва от работната сила. Само за сравнение, пенсионната възраст при жените е 58 години, но според данните за заетостта през 2006г. 11.7% от жените на възраст 60-64 работят или си търсят работа. Така че това дали някой се пенсионира по инвалидност за да не плаща осигуровки, по никакъв начин не влияе на работната сила.
2. За България има както средногодишни, така и тримесечни данни и те са СЪПОСТАВИМИ с данните на останалите страни. Евростат доста следят за това.

Иначе аз не вярвам за 1-2 години да се настигнат средно европейските равнища. Има доста структурни различия в пазара на труда в отделните икономики и каквито и реформи да се напънем да правим ефектите ще се разхвърлят върху доста дългосрочен период. То ако не беше така едва ли хората щяха да се притесняват за демографските проблеми 20 години преди да са настъпили.

Анонимен каза...

Така е, за пенсионерите, които работят.

Аз все пак оставам оптимист - преди една година заетостта беше 59.1%. Днес е 61.6% - ръст от 2.5 пункта за една година. Още една такава година и настигаме средното ниво на заетост в ЕС.

Анонимен каза...

П.С. С плоския данък от 10%, с очакваното намаление на осигуровките с още (поне) 3 пункта и с ефектите от по-ниския данък печалба и влизането в ЕС има съвсем реален шанс да имаме още една година на висок ръст на заетостта.

dvasilev каза...

Тя заетостта расте основно за сметка на безработицата. При тази ниска безработица (според НСИ) си мисля, че за в бъдеще не може да се очаква коефициентът на заетост да нараства без да се наблюдава съответното нарастване на коефициента на икономическа активност. Последното е трудно постижимо.

По отношение на данъците не съм съгласен с теб. Общоизвестен факт е, че намаляването на облагането на труда (в термините на средна данъчна тежест) не води до увеличаване на предлагането на труд. Мога и референция към източник да дам, ако не е чак толкова общоизвестен фактът. Така че по линия на намаляването на осигуровките ефектите ще се изчерпат с увеличаването на търсенето на труд, но не и с предлагането. Ще спадне още безработицата (доколкото може, защото е ниска) и ще има преса върху заплатите, но с това ефектите ще се изчерпят.

От гледна точка на данъци единствено пропорционалната ставка на доходите може би води до увеличаване на предлагането на труд и то от ниско доходните групи. Според теорията намаляването на пределната ставка увеличава предлагането на труд, но при високо доходните групи този ефект се компенсира от намаляване на средната данъчна тежест и може да се окаже, че като цяло ефектът е негативен.

Анонимен каза...

2007 спрямо 2006
ръст на заетостта: 114 хиляди
спад на безработицата: 71.1 хиляди
Т.е. около 40% от ръста на заетостта не идва от спада на безработицата.

Бих искал да видя източника, ще ми е интересно.

dvasilev каза...

За източника ето един учебник по макроикономика: Hejdra, B.J., van der Ploeg, F., 2002, Fondations of Modern Macroeconomics, Oxford Univerity Press.
И за да не го ровиш направо ти казвам да видиш Chapter 7: A Closer Look at the Labour Market и по-специално на страница 173 уравнение 7.26

По отношение на данните, толкова до колкото 2007 не е приключила данни за 2007 няма. Коментирането на тримесечни данни крие рискове от неправилно интерпретиране покрай сезонността им. Иначе да, доброто развитие на икономиката и намаляването на безработицата води до това обезсърчени хора да почнат да си търсят работа и икономическата активност расте, но ако отидеш на страницата на Евростат ще видиш, че примерно за мъже 15-64 за последните 6 години се въртим около 67-69% и сме доста далеч от средното за ЕС от 78%, а камо ли от Дания с нейните 84%. Тази разлика с данъчна политика няма как да се компенсира. В момента още има резерви да нарастне с 1-2 процентни пункта и да го сложим в приносите на някаква данъчна политика, но от там насетне вече всичко е въпрос на промяна на структурата на икономиката и пазара на труда.

Искър каза...

Журналистите обикновено не обичат да им дават акъл, тъй че току виж те разпнали за тая публикация:)

dvasilev каза...

@Iskar: И аз така съм чувал. Да се надяваме, че ще оцелея ;-)

Анонимен каза...

Намерих уравнението, което посочваш и разбрах какво имаш предвид (капитализмът и интернет са нещо велико - щом успях да намеря глава от учебник по въведение в макроикономиката на място където едва ли има и един макроикономист).

Въпросът е в следното:
1. Намалението на осигуровките и плоския данък намаляват пределните ставки на облагане - т.е. безспорно увеличават стимулите за труд
2. Ефектът на дохода не действа толкова автоматично, а само при определени условия. Например, човек, който не е доволен от нивото си на доход, няма да работи по-малко при намаление на данъците - а в България няма много хора, които да са доволни от нивото си на доход.
3. Не е ясно дали общото /средното/ данъчно облагане през 2008 ще спадне - защото въпреки че се намаляват преките данъци, се увеличават косвените. Т.е. възможно е въобще да няма спад на средното данъчно бреме и от там - да е невъзможно да има ефект на дохода.

На практика, няма причина поради която да се приеме, че ефектът на дохода ще е толкова силен колкото ефектът от по-ниските пределни ставки.

В допълнение, търсенето на труд наистина ще се увеличи - както казваш - което дори само по себе си ще увеличи заетостта в страна с много незает трудов ресурс. Част от сивата икономика, пък, ще излезе на светло заради по-ниските ставки на облагане - което отново ще се отчете като ръст на заетостта.

Така, общо взето, по всички възможни канали по-ниското облагане на труда ще увеличава заетостта. Както става в повечето случаи. Ето няколко изследвания по въпроса:

* Edward C. Prescott, Why do Americans work so much more than Europeans?, Federal Reserve Bank of Minneapolis Quarterly Review, Vol. 28, No, 1, July 2004, pp. 2-13.

* Lee Ohanian, Andrea Raffo and Richard Rogerson, Long-term changes in labor supply and taxes: evidence from OECD countries, 1956 - 2004, NBER Working Paper No. 12786, December 2006.

* Richard Rogerson, 2007, Structural Transformation and the Deterioration of European Labor Market Outcomes, National Bureau of Economic Research, Working Paper 12889

* Martin Feldstein, 2006, The Effect of Taxes on Efficiency and Growth, National Bureau of Economic Research, Working Paper No. 12201

dvasilev каза...

@георги: след последния ти коментар темата нещо много се разми и запраши към неща, които нямат общо с постинга.

По отношение на въпросите, които си поставил, нещата, които си написал да не са много верни и май ще трябва да се повторя отново.
1.а. Осигуровки. Те се внасят и от работодателя и работника. Намалението на частта на работодателят увеличава търсенето на труд. Намалението на частта на работника ей така на общо основание не може да се кажа как ще действа. Причината за това е, че самото намаление води до два противоположни ефекта. От една страна намалението на пределната ставка те стимулира да работиш, а от друга страна намалението на общото облагане те стимулира да не работиш. Тъй като осигуровките за повечето хора за пропорционален данък, то кой от двата ефекта, ще надделее зависи само от това каква е еластичността на заместване между потребление и свободно време. За България емпирични изследвания не съм виждал, но ако тази еластичност е под 1 ефектът е в намаляване на предлагането на труд.
1.б. данък върху дохода. Тук ефектите са по-сложни. На всички им се намалява пределната ставка и ги стимулират да бачкат повече. На някои им се увеличава и средната тежест на данъка и ги стимулира да бачкат още повече, а на други им се намалява и по този начин намалява ефекта от понижението на пределната ставка. В първата група са хората с ниски доходи, а във втората са хората с високи доходи. За последните дали нетния ефект ще е положителен зависи както от еластичността на заместване, така и от дохода, тъй като намалението на средната данъчна тежест силно зависи от дохода. Принципът на Мечо Пух е в пълна сила.
2. Човек, който е недоволен от доходите си, ще иска да бачка повече независимо дали си решил да намаляваш данъците или не. Но ако след намалението на данъците на въпросният човек му стигат доходите не виждам каква е логиката да бачка повече.
3. Уравнението не гледа никъде средното данъчно облагане, а се е фокусирало върху средната данъчна тежест от подоходния данък и то за конкретен индивид. За високо доходните групи намалението е далече от символично. Иначе както и преди съм казвал в блога си от анонсираното въвеждане на плосък данък в България дори и без да се махат разните му нормативно признати разходи средната ефективна ставка за облагане на доходите ще се увеличи.

Иначе на теб може и да ти се иска да няма причина ефектът на дохода да е по-силен от ефекта на пределните ставки, но ей така на философско ниво нищо не може да се каже. Ако смяташ, че си прав, хвани данните за България, приложи ги към икономическата теория, направи съответните сметки и публикувай резултатите в някое научно списание. С радост ще чета.

Съгласен съм с теб, че ниските ставки ще увеличат заетостта, но не и предлагането на труд. Откъдето май и тръгнахме. Разбирам, че вашата групичка и се иска всички икономически казуси да се третират с ниски и плоски данъци, но по някой път трябва да се примирите с фактите.

Анонимен каза...

Ясно е, че това е философски спор от който няма единствен изход. Макар че не ми стана ясно кои са тези факти, с които трябва да се примиря.

Иначе, аз именно заради фактите, че ниските данъци ускоряват растежа, си правя труда да се занимавам с тях. Има ли някой да ми докаже, че в някои страна е имало икономическо чудо при високи данъци? Ако има и е достатъчно убедителен, може да си лежа на плажа повече, отколкото да си губя времето да настоявам за ниски данъци.

dvasilev каза...

@георги: Фактите са, че не всичко зависи от данъчната политика. Особено пък при предлагането на труд :-)

То и за другите неща данъците не са най-важното нещо. В момента имаме ниски данъци. Спокойно може да си ги мерим с прибалтийските републики и Ирландия. И какво от това? Не растем колкото Естония. Имаме възможност да намалим още данъците. Ще го направим, но пак няма да направим двуцифрен растеж (това ли е най-важното?)или някакво друго икономическо чудо.

Аз на твое място бих постъпил егоистично и ще си лежа на плажа ;-)