Беше преди обяд. Група от хора, може би около 50 човека, подсвирквайки се придвижваха по тротоара на бул. Васил Левски от страна на паметника на Съветската армия към Ректората на СУ. Не се бяха сетили да пресекат от другата страна на подлеза пред Спортната палата и сега покрай строежа на метрото трябваше да ползват двете пешеходни пътеки. На първата групата имаше късмет и без да чака уцели зелено. За съжаление нямаше как да бъде зелено и на следващия пешеходен тротоар и почнаха да се трупат на островчето. То се запълни, а идваха и още хора. Първият пешеходен светофар светеше вече червено, а от групата бяха останали да пресичат още 10-15 човека. Една маршрутка в правото си да мине спря на няколко сантиметра пред част от пресичащите. Те невъзмутимо и препречиха пътя. В този момент светна зелено на другия пешеходен светофар и хората започнаха да се изнизват от островчето. От пътна полиция изключиха светофара и регулировчик взе да въдворява ред, така че да се стига до линчуване на групата от част от водачите. Хората пресякоха и тези, които водеха колоната тръгнаха към по тротоара към Народната библиотека. В това време други хора в челната част на колоната спряха тези зад себе си и решиха да пресекат напряко през платното. Извикаха тези пред тях. Първите се върнаха и бодра крачка колоната взе да пресича и се понесе по жълтите павета пред парламента. Улицата бе затворена и нямаха проблеми с трафика. Като поведение и подход за взимане на решение групичката сякаш не се състоеше от учители, а от хора, които не виждат по-напред от носа си. Стана ми тъжно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар