Из баирите

Обичам да се разхождам из планината. В стремежа си да преодолееш натоварването се отделяш от настоящето и се вглъбяваш в най-различни неща. По някой път е време за равносметки, по някой за кроене на бляскави планове. Наличието на приятна компания съвсем стимулира откъсването от ежедневните проблеми. В едно такова състояние човек успява да възприема по друг начин на заобикалящия го свят. Най-вероятно го и вижда доста по-красив.

Жалко, че през настоящата година почти не съм ходил на планина. Нещо, което ще трябва да поправя през следващата.

След upgrade до Karmic

Преди два месеца, когато излезе Kubuntu 9.10, се сблъсках с два сериозни проблема след upgrade-ването.

Първият е свързан с графичната среда. На единия от лаптопите, които ползвам, X сървъра вървеше с огромни шрифтове. Грубо казано на екрана се събираха три реда, което правеше компютъра неизползваем. В крайна сметка се оказа, че това е „хардуерен“ проблем, който е описан във wiki-то на ubuntu. Странно защо не се е проявявал в предните версии, но трябваше да се намери някакво решение. В моя случай в секцията monitor на xorg.conf (в новите версии X сървъра работи добре и без него, така че не се учудвайте, ако липсва; трябва да направите някакъв криво ляво) добавих

DisplaySize 330 210

което е размера на екрана в милиметри, а в секцията device, която описва видеокартата

Option "Monitor-LVDS1" "Monitor0"

където Monitor0 е идентификатора от секцията monitor.

Вторият проблем бе по-сериозен, тъй като засегна всички компютри, на които работя. Не можех да използвам електронния си подпис. Явно проблемът бе свързан с начина, по който е компилиран opensc пакета, тъй като

apt-get install libpcsclite-dev

ме върна отново в бизнеса.

Непремерени изказвания

От тази статия в Дневник научаваме за няколко непремерени изказвания на Бойко Борисов. До колкото човекът държи на думата си, дори и на по-късен етап да разбере, че се е изхвърлил, най-вероятно ще спази това, което е казал.

Първото изхвърляне и свързано с намаление на ДДС:

През 2011 година възнамеряваме да понижим ДДС с 3 процентни пункта, съобщи премиерът Бойко Борисов. В момента данъкът е 20%, което означава, че ще падне на 17%.

Не искам да коментирам дали е хубаво или не да се намалява ДДС-то, а по-скоро дали може към съответния момент бюджетът да си го позволи. Като че ли такова намаление през 2011 предполага добро (пре)изпълнение на бюджета за 2010. Лично аз съм силно скептичен относно такова развитие. Най-малкото, защото доста разходи за 2009 бяха отложени за 2010 (поради “тежкото” наследство). Надявам се хората, които са дали това предложение добре да имат ясна идея какво правят, както и мотивите за него да не са свързани с евентуалното ни приемане в еврозоната. Надеждата, че с намаление на ДДС ще се задържи инфлацията под контрол, може да бъде попарена по най-различни начини. В същото време ефектът върху приходите ще е значителен. Дори и управляващите да разчитат, че икономиката ще се възстанови бързо и приходите ще се увеличат значително, то не трябва да се забравя, че при такъв сценарий икономиката отново ще отиде в режим на прегряване и съответно трябва да се поддържат някакви излишъци по бюджета.

Другото изхвърляне е свързано с валутните резерви на БНБ:

Приемането на България в еврозоната ще освободи един огромен финансов ресурс, който в момента се използва, за да гарантира валутния борд. Това са пари, които може да се използват за здравеопазване, за строителството на магистрали, каза Борисов.

Не знам кое от много неща има предвид премиера, но е лесно да се предположи, че активите, които гарантират левовете в обращение, в процеса на приемане на евро ще намалеят или ще бъдат блокирани по друг начин. Ако Бойко Борисов има предвид, че ще може да харчи на спокойствие депозита на правителството в БНБ, то мога да му кажа, че нищо не му пречи и сега да го прави. Във всички случаи ефектът минава през бюджетен дефицит. Нещо, на което в годините след 2011 няма да се гледа с добро око. От една страна правителството има да погасява голямо количество външен дълг и при влошаване на салдото по бюджета не е ясно при какви условия ще може да го предоговори. От друга страна това ще е период, в който от Европейската комисия ще бият всички по канчето за фискална консолидация. Все пак дефицитите през тази година на повечето страни членки трябва да се свият в средносрочен период.

За конвергенцията на България

Една статия от Дневник, която ме разсмя доста, особено в следната си част:

Подкрепяният от сегашното правителство и повечето политици сценарий предвижда изравняването на жизнения стандарт на българите и ръста на доходите им с тези в ЕС да стане след влизане във валутния съюз, но в същото време да не изпреварват ръста на производителността на труда. Такава политика може да се прокара с ниско правителствено потребление и замразяване на държавните заплати и пенсиите, коментираха макроикономисти пред "Дневник".

Интересно как, ако средните заплати и пенсии в номинално изражение са 9 пъти по-ниски от средните за ЕС-15, то със замразяването на пенсиите и държавните заплати ще се изравни жизнения стандарт. Предполагам, че идеята за държавните заплати идва от хипотезата за нулева производителност (макар че ако това е случаят никак няма да е лошо предложилият го да се запознае с ефекта Balassa–Samuelson върху заплатите в нетъргуемия сектор), но изобщо не я разбирам по отношение на пенсиите.

Друг интересен въпрос е, при този забавен сценарий, ако трябва да поддържаме ценова стабилност и ни е позволена инфлация с 1.5% по-висока от средното на трите най-ниски, то с такъв марж за колко века се изравнява ценово ниво, което към момента е между 2 и 3 пъти по-ниско от това на ЕС-15? Също така е интересно какво става и с реалната конвергенция, защото поддържането на такава ниска инфлация означава и нисък ръст на производителността (за справка отново ефекта Balassa–Samuelson). И ако си говорим за съвсем дългосрочни работи, то при отворен пазар на труда в рамките на ЕС (след 5-6 години ще е отворен към всички страни членки) е интересно какво ще стане с материала в България?

За връзката между размера на БВП и приходите в бюджета

От следната статия в Дневник разбираме схващанията на Орешарски за прогнозиране на бюджетните приходи:

Според бившия финансов министър Пламен Орешарски, сега депутат от БСП, брутният продукт на страната тази година ще е по-голям от досегашните прогнози на ГЕРБ не с 1, а с 2 млрд. лв. и това ще донесе около 800 млн. лв. приходи повече спрямо разчетените.

Принципно при оценяването на приходите е важно, не толкова номиналното число за БВП, колкото неговата структура. Така например, ако спад в потреблението от 1 млрд. лева, се отрази в същото намаление на вноса, то номиналното БВП на страната няма да се промени. В същото време базата, на която се начисляват данъци ще се промени значително и приходите ще намалеят. Доколкото в корекцията на Дянков не е ясно какво става със структурата на икономиката, то изказванията за приходите от страна на Орешарски са малко неуместни.

Дянков vs. фискалния резерв

Идеята на Симеон Дянков да депозира част от фискалния резерв в търговски банки силно ме озадачи. Първата ми мисъл бе, че се налага да наливат ликвидност някъде, което в голяма степен се разминаваше с очакванията ми за състоянието на банкова система към момента. С интерес зачаках да прочета какви ще са „официалните“ мотиви – смъкване на лихви на междубанковия пазар, стимулиране на кредита в икономиката или нещо друго. Като стана ясно, че целта е по-висока доходност, през главата ми минаха чувствата на облекчение и смях. Облекчение, защото явно с банковата система всичко си беше наред, а пък смехът е нещо, което върви ръка за ръка с „гениалните“ идеи на Дянков. В случаят е интересно, ако си поставил за цел да поддържаш стабилен валутния резерв на страната, за да успокояваш някакви инвеститори и да поддържаш ниски премии по CDS-ите, чрез което да се опитваш да смъкнеш вътрешните лихви в страната, и за целта се пънеш на всяка цена да балансираш бюджета на страната, то депозирането на част от фискалния резерв в търговските банки, което автоматично смъква валутните резерви, до колко и знак за консистентна политика. Нищо чудно, че тази идея се стори еретична на много хора, които вдигнаха достатъчно шум, и големият шеф наложи вето.

Разбира се, в политическата игра, когато направиш непремерено изказване, другите винаги гледат да ти го натякват. От такава гледна точка въпросът на Пламен Орешарски към Симеон Дянков относно идеите му не трябва да е учудващ. Учудващото за мен поне е неадекватното поведение на Дянков, който вместо да си защити идеята по някакъв начин и след това да се оправдае, че управлението на страната е колективен спорт и трябва да се съобрази с мнението на останалите, реши да мине в контранастъпление и съответно се изложи още повече. По-надолу е стенограмата от съответното питане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Преминаваме към отговорите на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков, който ще отговори на въпрос от народния представител Пламен Орешарски относно заявени намерения за депозиране на част от фискалния резерв в търговски банки.
Заповядайте, господин Орешарски, да развиете въпроса си.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин министър! Зададох въпроса за управление на фискалния резерв веднага след анонсиране на Вашето екзотично намерение да депозирате части от него в търговските банки. Тогава се аргументирахте с ниската лихва по депозитите в БНБ, без да споменете нито дума за вноските, които ежегодно БНБ прави в бюджета в резултат на реализираното от нея превишение на приходите над разходите и по този начин подведохте неспециалистите. Не казахте нищо за риска, гаранциите за сигурността на същите депозити, както и за ликвидността на тези части от фискалния резерв, които възнамерявахте да сложите в търговските банки.
Обектът на моя настоящ въпрос – след като намерението Ви бе оценено крайно негативно от всички сериозни икономически анализатори и наблюдатели и премиерът бе принуден да спре Вашата инициатива, Вие заявихте, че сте искали да „тествате” пазара. На жаргонен език казано, сте се пошегували. В тази връзка бих Ви попитал още: оценявате ли несигурността, която внасяте на финансовите пазари със самото лансиране на идеи, които впоследствие се оказват недоразумение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Орешарски.
Заместник министър-председателят Симеон Дянков има възможност да отговори на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Орешарски! Премиерът Бойко Борисов сложи край на спекулациите по поставения от Вас въпрос. Въпреки това аз ще отговоря накратко.
Всички много добре оценяваме ролята на фискалния резерв за стабилността на финансовата система на страната, особено в условията на валутен борд. Затова на въпроса как ще се управлява фискалният резерв, ще отговоря накратко: много по-прозрачно от Вашето време като финансов министър. Всяко тримесечие отсега нататък Министерството на финансите ще дава отчет за състоянието и доходността на фискалния резерв. Идеята за депозиране на част от фискалния резерв в търговски банки се разви по една причина – да се получат повече пари в бюджета. С няколко цифри искам да ви покажа в момента какви пари се получават в бюджета.
Към 30 септември фискалният резерв възлиза на 7 млрд. 691 млн. лв. Осемдесет и шест процента от тази сума в момента е депозирана в БНБ, като 30 % е на дневни депозити, където средно претегляната годишна лихва е 0 %. Тази лихва варира в съответствие с пазара и в някои седмици лихвата всъщност е отрицателна. С други думи, бюджетът плаща на БНБ да пази 30 % от фискалния ни резерв. Други 63 %, които са 4 млрд. и 200 млн. лв., се пазят на седмични депозити в БНБ, където лихвата е 0,3 %. С други думи, Вие и предишното правителство не сте водили добра доходна политика. Вашият отговор, многократно споменат и от Вас, и от бившия премиер Станишев, е, че това е правено, за да има стабилност във финансовата система.
Интересно е обаче, че по време на вашето управление 14 % от фискалния резерв е бил в 17 търговски банки. Нещо, което вие всъщност не казахте на хората. В тези търговски банки са били парите на националният фонд и на някои министерства, ръководени от вас. Например, миналата седмица Вие казахте – цитирам: „Не е добре част от фискалния резерв да се слага на депозит в търговските банки”, а излиза, че през цялото ви управление една част от фискалния резерв е била в 17 търговски банки.
Не само това. По време на анализа ни за отговора, който днес представям, моят екип се натъкна на тайно споразумение. Тъй като вече разсекретих този документ, ще кажа, че става въпрос за допълнително споразумение, сключено между господин Орешарски и господин Искров, управителят на БНБ. Това споразумение позволява допълнително още 1 млрд. лв. по тяхно усмотрение да се депозира в търговски банки от фискалния резерв. С други думи, по време на управлението на тройната коалиция голяма част от фискалния ни резерв е бил несигурен, не само несигурен, но това е правено тайно! В момента се прави анализ защо е сключено това споразумение от Вас, господин Орешарски, и управителя на БНБ.
Ако считате за уместно, може да обясните дали и как това споразумение се е прилагало? Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Орешарски, заповядайте за реплика.
ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, съвсем очевидно още не сте разбрали, че освен лихви Централна банка внася всяка година и превишение на приходите над разходите. Нещо повече, за известен период през 90-те години банката въобще не плащаше лихви, но тогава никой не се сещаше да упреква Министерството на финансите, че не управлява добре резерва, защото важното в случая е какъв доход вади БНБ, обърнете внимание – какъв доход вади БНБ от управлението на валутния и фискалния резерв. Не е важно колко лихвички месечно получава Министерството на финансите, защото в края на годината целият резултат на Българска народна банка се дели: 25 % за капитализация на Българска народна банка, която е собственост на обществото ни, 75 на сто се внася във фиска. В този смисъл дори част от лихвите на валутния резерв влизат във фиска. Моля Ви, проучете този въпрос, нека Ви го обяснят!
Информация за доходността на 3-месечна база по тези причини Вие не можете да изнасяте, защото няма да е пълна. Вие ще говорите само за лихвите. Може да договорите с БНБ по-високи лихви, но следващата година ще получите по-малка вноска от БНБ, защото междувременно нейното превишение на приходите над разходите ще бъде по-малко, тъй като Вие текущо сте ги взели като лихви.
По отношение на тайното споразумение, господин вицепремиер, тайните споразумения не се огласяват. Но тъй като вашият стил на управление не зачита елементарните правила, ще Ви отговоря на въпроса. Имахме такова споразумение през м. октомври, когато в цял свят цялата банкова система получаваше огромни публични фондове и то водещи банки, за да бъдат буквално спасени. Имахме превантивно споразумение, ако стигнем до необходимост, да действаме по аналогичен начин. За радост избягнахме тези опасни тенденции с едно много малко изключение, поискайте информация и за него. Но не бих оповестявал неща, които могат да представляват опасност за финансовата стабилност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Право на дуплика за министър Дянков.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН ДЯНКОВ: Както всички знаем, фискалният резерв е за сигурност на финансовата ни система. И затова ми звучи странно и отново ще прочета цитата на господин Орешарски от миналата седмица: „Не е добре част от фискалния резерв да се слага на депозит в търговските банки”. Анализът показва, че по неговото време голяма част от фискалния резерв е бил на депозит в търговски банки и не само, че е бил на депозит там, а това се е правило с тайно споразумение, за което не е ясно защо и кои банки са били избрани. Това е станало през м. май 2008 г. – не по време на финансовата криза, която се разрази през есента в света, а няколко месеца по-рано.
Онова, което ще направя и вече съм разпоредил от днес, са две неща. Първо, всички засекретени документи от Министерството на финансите в момента се прочитат и се правят достояние на обществото. То трябва да знае къде са парите му и по какъв начин се дава информация от нашето правителство на хората за сигурността на финансовата система.
Второ, отсега нататък е възможно на всяко тримесечие да се дава отчет за доходността и състоянието на фискалния резерв и ние ще го правим. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Дянков.

Странните неща в този диалог са доста (изключвам това, че настоящият министър очевидно не разбира какво му казва бившия). От една страна по чисто технически причини не е възможно фискалният резерв на 100% да бъде депозиран в БНБ. Поради тази причина дори и сега част от фискалния резерв седи в търговски банки, въпреки желанието на Дянков за публичност и прозрачност. Очевидно неговата идея за депозиране на пари е била за суми извън тези и въпросът на Пламен Орешарски не е лишен от смисъл. При това положение е меко казано нахално да обвиняваш предшественика си в непрозрачно управление, при положение, че следваш същата политика на „прозрачност“. В тази връзка изказването на Бойко Борисов, че си прибрал парите от банките е далеч от реалността. Всеки може до провери в паричния отчет колко е депозита на правителството в търговските банки. Да, в края на октомври едни пари бяха дръпнати, но те са далеч от всичко.

От друга страна явно след цялата патаклама мнението на Дянков е еволюирало. Като се има предвид, че при анонсиране на идеята си обвини предшествениците си, че поради депозирането на фискалния резерв в БНБ държавата е пропуснала милиарди лева печалба, поне едно извинение можеше да отправи.

Разбира се, най-интересната част в дискусията е тайното споразумение. Някак си оставам с впечатление, че Дянков не е наясно, че в българските условия на валутен борд най-гъвкавите инструменти за провеждане на парична политика са в ръцете на правителството. По време на финансова криза те хич не са за пренебрегване. Лично на мен ми е интересно, ако нещата в банковата система се влошат през следващите няколко месеца и някои от банките се нуждаят от ликвидност какво би направил финансовият министър? Дали ще е толкова отворен на тема „прозрачност“ на управлението на фискалния резерв и съответно да заяви, че еди кои си институции получават дадена сума пари за да се стабилизира банкова система и съответно да ги запрати в небитието. Отговорите на някои банкери пред вестник „Капитал“ показват, че дискретността е повече от нужна.

Малкият човек с голямата пица

При представянето на проектобюджета за 2010г. Симеон Дянков е направил две изказвания, които доста добре илюстрират защо той ще е най-трагичния ни финансов министър.

Самото балансиране на бюджета по думите на министъра е силна антикризисна мярка, защото това понижава рисковата премия за държавата, лихвите по бизнескредитите падат и кредитирането се съживява.

Управляването на икономиката не е лесна работа, колкото и теоретично подготвен да си по макроикономика (предвид факта, че Дянков е микроикономист, то не би било учудващо да е кръгла нула в тази област). От друга страна икономиката е толкова инертна система, че ако не правиш резки и радикални решения, доста трудно може да я повредиш. От гледна точка на фискалната политика има механизъм за автоматично стабилизиране на икономиката, който в най-грубия случай работи така: в добри години приходите идват повече и бюджетът изтегля ликвидност в икономиката, а в лоши години, когато икономиката спада, приходите също спадат и по естествен път се създава фискален стимул към икономиката, чрез който да се ограничи свиването им. В момента с тази политика на балансиран бюджет финансовия министър иска да изключи този механизъм (и то доста силово и брутално), което би довело до по-голямо свиване на икономиката, което едва ли ще се отрази добре на кредитирането или рейтинга на страната. Все пак за разлика от някои, хората от финансовия сектор не са малоумници.

От обясненията на министъра стана ясно, че държавата планира балансиран национален бюджет (приходи/разходи, финансирани с национални средства) и дефицит от 465 млн. лв. (0.7% от очаквания БВП) по консолидираната фискална програма (тя включва и разчетите по отношенията с ЕС - вноска и изразходване на средствата от структурните фондове).

От това изказване излиза, че бюджетът ще е балансиран, но не съвсем. По някаква нова методология на Дянков ще е балансиран, ще се фука наляво и надясно какво е успял да направи, но в същото време по националната методология ще има дефицит за 2010. Какво ще излезе по методологията на Евростат, която е релевантна както за приемане на еврото, така и за наказателни процедури за свръх дефицити може само да гадаем. От друга страна с този министър за нула време ще сме готови да приемем еврото. С „правилните” методологии за отчитане на бюджетен баланс, инфлация и лихви (не мога да разбера защо в момента хората си мислят, че само инфлацията ни е проблем за влизане в еврозоната при положение, че в момента нарушаваме и лихвения критерий) ще сме изпълнили всички изисквания. И тогава бате Бойко ще може гордо да каже: „Ние сме готови, но те не ни пускат!”.

Популизъм до дупка

Едва ли вече има някой, който да се съмнява, че PR ще е водещата политика на това правителство. Всеки ден по няколко пъти ни бива обяснявано колко добри са новите и колко лоши са били предишните. В аргументирането на тази теза се впускат какви ли не „факти“. Как намалили бюджетния дефицит на месечна база (нищо че бюджетът за тази година отива на все по-червено, миналата година и Станишев смъкваше инфлацията на месечна база, докато увеличаваше тази на годишна), как рейтинга на държавата измерен през някакви проценти (не знам дали е грешка на журналистите или ББ не прави разлика между рейтинг на държавата и CDS), та се стигне до подобряване на очаквания за развитие на икономиката. Всичко хубави неща се случват благодарение на ГЕРБ. В някои аспекти може би са прави, но в други наглостта няма край. Един такъв пример е участието на ББ при Цветанка Ризова:

Само, че в миналото предаване г-н Станишев беше готов да се обзаложи с мен...

Ето, нека се обзаложи.

...че от 27 страни България е в първата...

Нали искахме в петък...

...петица с най-добри бюджетни показатели. И, г-н Борисов...

Да, това е така.

...само преди ден-два...

И това е така.

...излезе доклад на Европейската комисия, който потвърди...

Но той излезе заради нас.

...че ние сме в първата петица.

Той излезе заради нас, именно заради добрата финансова политика, която водим, заради това.

Е възможно ли е за два месеца и половина...

Да, разбира се.

...да излезем на първата позиция?

Да, защото хората отвън наблюдават - и Международният валутен фонд, и Световната банка, и европейските институции, и Европейската централна банка, наблюдават всички наши промени,които правихме, това, че запазих Иван Искров също има значение,и затова дават такива оптимистични, добри доклади. Затова и пускат фондовете, затова и искат да ни помогнат за "Козлодуй" с 300 милиона евра и затова идват, приемат ни. Европейското семейство иска да извади България от последното място в Европа...

Не, това е обективен доклад с цифри.

...и ние ще се извадим.

Това е обективен доклад с цифри, който доказва, че сме в първата петица.

Да, разбира се. Ами, ето, казвам ви, само в София са 80 процента от инвестициите. Затова дават тези оценки.

Доста е забавно да се сметне какъв е приносът на управлението на ГЕРБ в един доклад за дългосрочната устойчивост на публичните разходи в ЕС, чието изготвяне е започнало в началото на 2007 и различни процеси от това са приключили както следва: демографска прогноза през март 2008, макроикономическа прогноза през май 2008, разходи за пенсии през ноември 2008, други разходи свързани със застаряване на населението в началото на 2009, устойчивост на публичните разходи юни 2009. Разбира се, оформянето на резултатите като доклад е отнемало още време, но така или иначе сметките са приключили доста преди парламентарните избори в България. Нещо повече, доколкото резултатите в тези доклади са силно чувствителни от началната позиция, предвид факта, че през 2009 тя е значително по-лоша отколкото през 2007, то ако сега се преповторят сметките би излязло, че нещата са се влошили.

Да се смееш или да плачеш

От статия във вестник „Дневник”:

Сегашният модел, при който бензиностанциите се отчитат електронно в края на деня, е само временно решение, още повече че позволява укриване на обороти. До него се стигнало заради желанието на финансовия министър Симеон Дянков този сектор бързо да бъде осветен и заради техническата невъзможност само за два месеца да се изгради дистанционна онлайн връзка с данъчните, обясниха експерти пред "Дневник". Най-вероятно връзката чрез GPRS ще стане задължителна от началото на 2011 г., а дотогава ще има гратисен период, в който засегнатите обекти да приведат уредите си в съответствие с новите изисквания. От НАП уточниха, че заради високите разходи по свързването се планира те да се приспадат от данъчната основа на търговците.

Много бих искал да видя как ще бъде реализирано това приспадане на данъчна основа, спрямо което въвеждането на диференцирани ставки по ДДС може да се счита за упражнение с нулеви административни разходи.

Дянков vs. АЕЦ "Белене"

Според Симеон Дянков:

Ако се направи пълен икономически анализ, ще се окаже, че АЕЦ "Белене" не ни трябва, заяви вицепремиерът.

След като, без да има направен анализ е ясно, че ако се направи такъв, ще излезе, че не се нуждаем от втори АЕЦ, то има ли смисъл изобщо да се прави анализ. Или някой много обича да говори глупости или просто си е поръчал един много „обективен” анализ с предизвестен край.

За начисляването на МЗР-тата

От интервю със Стоян Александров:

- Другото, което предлагам, е намаляване на минималните задължителни резерви.
- Но те вече бяха намалени, след като почна кризата - от 12 на 8%, което наля обратно в банките милиарди левове, но те изобщо не реагираха с понижаване на лихвите. Защо мислите, че сега тази мярка ще проработи?
- И 8% е много. Сега на всеки 100 лева кредит, който отпускам, аз трябва да държа по 8 лева на сметка в БНБ. И БНБ, тъй като сме във валутен борд и няма кой знае какви възможности да маневрира, слага тези 8 лева някъде в чужбина за 1-2% лихва. Това е цялата истина. Защо тези пари да стоят ей така, а да не се върнат в банките? Аз не казвам, че съвсем трябва да се премахнат минималните задължителни резерви, но колкото повече се намалят, толкова по-добре.

Винаги съм си мислел, че МЗР-тата се начисляват върху депозитната база, но кой съм аз, че да споря с малката секира. Мога само да съжалявам студентите му.

Баласиран бюджет ли?

Симеон Дянков си е втълпил, че тази година бюджетът не трябва да отива на дефицит (без да уточнява по коя методология).

„Като се има предвид, че мерките са краткосрочни, най-важно е годината да бъде приключена с балансиран бюджет, от което най-много се интересуват и европейските институции“, каза финансовият министър. По думите му, ако това бъде постигнато, ефектът ще е поевтиняване на кредитния ресурс от чужбина за българските банки и намаляване на лихвите по заемите.

Идеята да се гони балансиран бюджет на всяка цена е малоумна. Първо ще се фокусирам върху това как би могло да се постигне.

Предвид, че сме към края на фискалната година, най-ефективните мерки за това са свързани с намаляване на заплати и пенсии в бюджетния сектор (съкращаването на хора за тази година не е ефективно, защото така или иначе трябва да се плащат обезщетения и малко или много те ще изядат ползата от мярката). Както нееднократно е заявявано това няма да се случи. Решението е непопулярно и от това ще пострадат някои рейтинги. Друга доста ефективна мярка би било вдигането на данъци (някой би могъл да скочи, че скапва икономиката, но честно казано всяка мярка за затягане на бюджета скапва икономиката), но и това ще е непопулярно решение, което освен всичко друго, ще доведе до мощна благословия от страна на всички счетоводители (едно от най-любимите неща на счетоводителите е да им променят данъчното законодателство по средата на счетоводната година).

За момента финансовият министър се е спрял на варианта да реже капиталови разходи, което е доста неефективна мярка, тъй като в повечето случаи инвестиционните проекти са тръгнали (все пак сме във втората половина на годината) и трудно биха могли да се спрат. На принципа „няма плащане, няма разходи“ правителството влиза в ролята на некоректен платец. Това поставя в неприятно положение фирмите, които пряко или непряко участват в държавни поръчки, тъй като принципа е първо свършваш работата, а след това си получаваш парите. Така или иначе парите трябва да се платят по някое време, което натоварва бюджета за следващата година.

За съжаление на Дянков дори и тези машинации не му вършат работа. В тази ситуация той може да влезе във Висшата лига, като направи някакви счетоводни манипулации, така че в приходната част на бюджета да влезнат пари, които би трябвало да се отчетат в бюджета за следващата година (предишните правителства криво-ляво успяваха да правят обратното в контекста на разходите). Това, освен че няма да мине пред Евростат и другите европейски институции, би се отразило доста негативно както върху репутацията на страната, така и на бюджета за следващата година.

Когато се говори за устойчивост на публичните финанси е важна динамиката на редица показатели в средносрочен план, не само за текущата година. Нищо лошо няма в това да си го закъсал за една година, но всички да са убедени, че в средносрочен план си ок. Доста по-лошо е сега да си добре, но всички да очакват да се скапеш значително през следващите години. В този ред на мисли е много по-важно какво ще стане с бюджета догодина, отколкото дали ще се издъни бюджета за тази година. Вярно, че се анонсират административни реформи, които биха намалили разходите за 2010, но в същото време прехвърлянето на разходи от тази година или ограничаването на приходи ще изяде този ефект. Ако цената да постигнем балансиран бюджет за тази година е да прецакаме бюджета за следващата година, то трябва да ни е доста къс хоризонта на планиране, за да предприемем такава мярка.

За конспирациите на МВФ

Покрай жегите разни хора съвсем слънчасаха и почнаха да плещят невероятни глупости.

МВФ си има стратегии за държави като България, които се колебаят, а тук при нас наблюдаваме и един преход на властта, заяви от своя страна Георги Ангелов. Според него от фонда си имат изготвен план по който действат. Самият факт, че пуснаха съобщение, че икономическият спад у нас ще бъде по-голям от предварително обявения (в рамките на 7%), но не направиха това за всички останали страни, особено за тези, които са взели пари от фонда, е показателен, че те таргетират нас, категоричен е Ангелов.

Честно казано на мен не ми е ясно към кое точно е насочено възмущението. Дали е че прогнозата е „доста негативна“ и „излязла по никое време“ или че МВФ са „обявили“ числа само за България.

Всеки който се занимава с прогнози си ги актуализира често. Това е напълно естествено. Всяка една прогноза се базира на някакви хипотези. С постъпването на нови данни съответните хипотези могат да бъдат приемани или отхвърляни. В период на криза, като сегашния, нещата се променят драматично и съответно разликите между отделните прогнози може да са големи.

Всеки който иска да направи добра прогноза за България трябва да си отговори на редица въпроси. Ето един примерен списък. С колко ще се свие световната търговия? В каква степен това ще се отрази на българския износ? В каква степен българската икономика може да привлича чуждестранен финансов ресурс? Доколко общата несигурност в доходите на отделните хора ще свие вътрешното потребление? Как ще реагират фирмите на свитото търсене? Откъде ще дойде корекцията в пазара на труда - през понижение на заплатите или съкращаване на хора? Как това ще се отрази на качеството на портфейлите на кредитните институции? Доколко банките са склонни да кредитират? За колко време ще се изчистят натрупаните дисбаланси в икономиката? Това до какви импликации води върху инвестиционните процеси в страната и икономическото развитие в средносрочен план? Докога ще продължи цялата несигурност?

Като цяло прогнозата не е едно или две числа, в които трябва да си фокусираме вниманието. Числата са просто количествено изражение на допусканията за развитие, които се правят. В началото на кризата беше трудно да се прецени в каква степен ще ни засегне, но на база данните за първите месеци на 2009 човек може много по-ясно да си отговори на горните въпроси. Ако човек може добре и да си остойности отговорите няма да му е трудно да разбере, че свиване на българската икономика с по-малко от 5-6% за 2009 е някакъв оптимистичен сценарий. Не че не може да стане, но засега не се вижда откъде може да дойде този светъл лъч надежда.

Малко коментари за това, че обявените числа засягат само България. Всеки себеуважаващ се икономист е наясно, че МВФ публикуват официални прогнози два пъти в годината – пролет и есен. По време на мисиите си в съответните страни, експертите правят оценка на развитието на конкретната страна и актуализират прогнозите си. Доста пъти съответните числа се появяват в отчетите за посещенията. Доколко на тях трябва да им се обръща внимание е спорно, тъй като в повечето случаи това, което е публикувано, не е достатъчно за да се разбере цялата философия зад прогнозата и съответно до колко меродавна е тя. Ако се отидете на страницата на МВФ в секцията за България ще видите, че официалната прогноза е за реално намаление на БВП от 2%. Съответно ако прочете отчета за последната мисия (от 27 април 2009) ще видите, че намалението е 3.5%. Други официални изявления няма. Сигурно се питате тогава откъде са се появили тези 7%? От интервю дадено от шефа на мисията за България пред Deutsche Welle. Това, че са интервюирали въпросния човек едва ли е учудващо предвид факта, че покрай изборите България малко или много попадна във фокуса на новините. В този контекст е някак си неуместно да се обвинява човека, че е коментирал единствено развитието на България. Просто не му е в компетенциите да коментира останалите страни в региона.

Разбира се, спорно е до колко е коректно да обявяваш числа извън официалния график за публикации но от друга страна след като хората ти задават конкретни въпроси ще е доста непрофесионално да се правиш, че нищо не се е случило и да защитаваш някакви стари числа, които е очевидно че няма как да се случат.

С оглед на казаното дотук е просто смешно да се твърди, че МВФ ни натиска да вземем заеме от тях. Още повече, че в самото интервю шефът на мисията казва, че ситуацията в България за момента е стабилна.

Относно споразумение с МВФ

В медийното пространство се появяват все повече изказвания за сключване на предпазно споразумение с МВФ. Като че ли това се смята за някакъв добър PR ход спрямо международните инвеститори, може би и като чест от мерките за преодоляване на кризата. В резултат се подписват някакви декларации между работодатели и партии за работа в тази посока. Това, което се пропуска, са детайлите. При едно споразумение трябва да има ясни отговори на следните въпроси: Колко пари са необходими? За какво ще се ползват? Какви ангажименти ще поеме страната?

Честно казано първите два въпроса вървят ръка за ръка. Ако не знаеш отговора на единия, няма как да отговориш на другия. В момента едва ли някой може да се ангажира с конкретни суми за споразумение с фонда. Непосредствена заплаха пред бюджета е излизането му на дефицит. При всички случаи той ще е малък и доста далеч от заветния 3% праг. Само че финансирането на този дефицит със заем от фонда е повече от смешно. Най-малкото, защото правителството има достатъчен ресурс, с който може да го финансира. В крайна сметка нали поради тази причина се трупаха излишъци през последните години – да има ресурс за лоши времена. Нещо повече, според разбиранията на МВФ бюджетни затягания от порядъка на 1-2% от БВП са лесно постижими за кратък период от време, поради което биха отказали финансирането на такъв дефицит. Притесненията относно обслужването на държавния дълг също са неоснователни. За момента няма и кой знае какви проблеми с обслужването му, тъй като той е доста малък като размер, а в следващите години, няма сериозни вноски за погасяване. Поради тази причина не е необходима подкрепа от страна на МВФ, дори и под формата на предпазно споразумение.

От казаното до тук не следва, че по принцип не се нуждаем от споразумение с МВФ. Просто не се нуждаем към момента. В България още не са се усетили всички ефекти от световната икономическа криза и поради тази причина е доста рано да се правят оценки как това ще се отрази на публичните финанси. В края на другата година нещата може доста да са загрубели. Най-драматичния сценарий за развитие, който се надявам да не се реализира, е свързан с много висока безработица и фалити на фирми, чрез които да се увеличи значително обема на необслужваните кредити. В една такава ситуация банковият сектор на страната може да бъде чувствително засегнат, което да наложи намеса на правителството - било то чрез рекапитализация на силно засегнати банки, било то чрез изплащане на депозити на банки с отнет лиценз (наивно е да се мисли, че при такъв сценарий парите от фонда за гарантиране на депозитите ще стигнат). Тъй като сумите, които ще са необходими най-вероятно ще надхвърлят фискалния резерв, то крайният резултат ще бъде бързо нарастване на външния дълг. И всичко това ще се случва в момент, когато емитирането му няма да е удачен. Само за сравнение, помощта към Латвия, която има доста по-малка като размер икономика е 7.5 млрд. евро.

Отговорът на последния въпрос също е интересен. МВФ не са креативни в условията, които поставят пред държавите, когато става на въпрос за затягане на публични финанси. Бюджетът на страна във валутен борд трябва да се стреми в средносрочен план да е поне балансиран. Преведено накратко, това означава, че ще искат повишаване на данъци. Последното съчетано с желанията на повечето партии за намаляване на данъците ще доведе до доста интересни преговори. Така или иначе априори е ясно кой ще надделее и кой ще се оправдава, че МВФ не му позволява да си изпълнява предизборната програма.

Последното нещо, на което искам да обърна внимание, е факта, че сме членове на ЕС. Досега не сме сключвали споразумение с МВФ в това си качество, но принципът е грубо казано следния - всички сме едно голямо семейство и ако някой има проблем, първо трябва да се обърне към останалите членове в семейството за помощ, преди да търси помощ от вън. Тоест, всеки който се е засилил да води преговори с фонда, нека да не забравя Европейската комисия.

Икономическата програмата на БСП за парламентарните избори през 2009

Дойде ред и на програмата на БСП. Този път ще бъда дребнав (макар че като гледам, май няма да е нужно, за да стане дълъг постинг). За това има няколко причини.

• БСП е основната партия в управляващата коалиция и би трябвало да е доста добре запозната с текущото състояние на страната, което изисква да имаме доста високи очаквания по отношение на програмата. Най-малкото трябва да е доста конкретна.
• В разработването на програмата са ползвани държавни ресурси. Само погледнете кой седи като автор в word-овския файл (това е че файлът е в MS Word формат е доста показателно за отношението на БСП към IT нещата) и веднага ще ви стане ясно, че част от нея е писана като е използвана техника (а може би и хора) от Министерство на икономиката.
• БСП представи програмата си след като бяха известни програмите на основните и опоненти. Нещо повече, доколкото ми е известно, използвала е ресурс на администрацията за анализиране на слабостите им.

Програмата на БСП е чудесен пример за това какво не трябва да представлява една предизборна програма. Някой трябва доста сериозно да образова авторите на програмата относно разликите между приоритет, цел и мярка. Гледайки икономическата част на програмата, основно виждам някакви декларативни цели (нищо че на места пише мерки), които ама хич не става ясно как ще ги изпълнят. Както се казва - празни обещания. Още по забавно е с една секция озаглавена „Финансова стабилност”, в която не съм убеден какво се има предвид с този списък от точки. Дали се дава дефиниция какво се разбира под финансова стабилност, дали са поставени цели, чрез които ще поддържат финансовата стабилност, или нещо друго (но не и мерки).

Освен това за мен, като икономист, програмата ми е трудна за четене. Явно е разработвана по министерства и тъй като поне в областта на икономика са въвлечени няколко министерства, то неща, които би трябвало да са заедно са разхвърляни. Също така най-конкретните неща в програмата са относно политики, които така или иначе са стартирали или ще стартират (особено тези, в които е ангажирано международно участие) така че, за повечето от тях, ще не ще следващото правителство ще ги продължи.

Друга интересна разлика между програмата на БСП и програмите на Синята Коалиция и ГЕРБ е, че БСП са си поставили някакви много странни цели. Някои от тях не че не могат да се постигнат, но предвид инструментариума, който трябва да се ползва, е доста спорно дали нетния ефект върху икономиката ще е положителен. Другите цели, както и част от мерките са просто глупави. Следват странните за мен по отношение на икономическата политика. От частта за „Динамичен икономически растеж”:

Провеждане на политика на повишаване на доходите, а не на задържането и намаляването им по подобие на други страни, засегнати от кризата.

Предполагам под доходи авторите имат предвид най-вече работната заплата. Тъй като, когато икономиката се свива, някак си логично и доходите намаляват (следва от дефиницията на БВП). Ако има чисто икономическа необходимост от намаляване на заплащането (т.е. поради намалелия обем работа някой работодател решава да намали възнагражденията), то е интересно откъде ще се финансира разликата. Ако е за сметка на бюджета, той като нищо ще вземе да се сецне и да заминат точките от секцията с финансовата стабилност. Ако е за сметка на работодателя, то крайният ефект ще е по-висока безработица. По отношение на хората все някой ще е прецакан, но от социална гледна точка е по-добре заплащането да е по-ниско, отколкото безработицата да е по-висока.

Осигуряване на значителен брой работни места чрез финансираните от еврофондовете и националния бюджет инфраструктурни проекти.

Осигуряване на 588 млн. лв. за бизнеса по ОП „Конкурентоспособност” за 2009 г.

Тези две цели са ми леко странни. Така или иначе от еврофондовете ще дойдат някаква пари отпуснати за конкретни неща и който и да участва в следващото правителство ще трябва да ги оползотвори, т.е. ще създаде работни места и ще даде нещо на бизнеса. Може би авторите на програмата имат предвид, че ако БСП управлява няма да има проблеми с усвояването на еврофондовете, което може би не е сигурно при друга конфигурация на правителството. Ако това е случаят, то ми звучи доста цинично. Все пак да не забравяме кой какъв опит има със спирането на еврофондовете.

Задържане на привлечения кредитен ресурс.

Много интересна цел като се има предвид, че като членове на ЕС разрешаваме свободното движение на капитали, а и привлечения ресурс е именно от там. Би ми било интересно да видя с каква реализация ще забранят или откажат някой кредитор на българската икономика да се възползва от правото си да си получи парите обратно.

Приемане на нормативна уредба за защита сигурността на макроикономическата система:

• Защитни мерки за запазване престижа на икономиката във външноикономически план;
• Защитни мерки срещу уронването на престижа на финансовата и банковата система.

Както и да се погледне, това ми прилича на някаква полицейщина, която ни връща към годините на тоталитаризма. Ако не искаш да ти уронват престижа, просто комуникирай правилно с хората и не си кътай информацията. Тогава няма и да има много място за спекулации.

Облекчени наказателни лихви по просрочени социалноосигурителни плащания от фирми в затруднено положение.

Това е доста странно решение, което ще стимулира неплащането на данъци и съответно може да доведе ще напрегне изпълнението на бюджета особено при наличието на някакъв дълъг списък с обещания за разходи. Освен това, ако наказателните лихви паднат под пазарните лихви за кредите, това ще е доста евтин начин да си осигуриш оборотен капитал без формални процедури да одобрение.

Създаване на данъчен регистър с цел ускорено възстановяване на данъчния кредит по ДДС на фирми с репутация на добри данъкоплатци.

Преразглеждане на процедурите за обществени поръчки с оглед недопускане на участие на фирми със спорна репутация.

Вкарването в правната рамка на страната понятие за „репутация на фирма” може да бъде доста забавно явление, тъй като термина така или иначе е разтеглив и могат да се приложат какви ли не методологии за изчисляването им. В този контекст ще е интересно какво би станало, ако поради някакъв такъв текст на дадена фирма и бъде отказано прилагане на процедура по бързо възстановяване на ДДС или участие в търг. Съответния административен акт ще може да се обжалва и ако нещата с репутацията не са добре написани ще станат големи циркове. Така или иначе и двете предложения са излишни. Ако НАП имат добра система за контрол на риска, доста лесно ще могат да отсяват надеждните фирми от ненадеждните и съответно на първите да им се възстановява по-бързо данъчния кредит, без да се вменява такова задължение в нормативен акт. По отношение на търговете има гъвкавост за поставяне на условия така, че да се отсеят ненадеждните фирми. Разбира се, стига да има желание.

Политиките за редуциране на сивата икономика са доста странни.

Въвеждане на ограничителен праг за разплащане в брой от юридически лица.

Това доказано не работи. Всякакви прагове се заобикалят лесно с надробяване на стойността.

Създаване на възможност данъчни ревизии да бъдат възлагани и на експерт-счетоводители.

Това повдига два въпроса. Какво ще прави НАП и защо смятат, че така ще се намали сивата икономика? Лично на мен ми се струва, че ще стане точно обратното. Иначе по тази логика фирмите, които представят одитирани отчети не трябва да подлежат изобщо на ревизии.

Въвеждане на условие за липса на публични задължения в случаите на прехвърляне на предприятия на едноличен търговец, регистриране на едноличен търговец, учредяване на търговски дружества, встъпване на вече учредени такива, прехвърляне на дружествени дялове.

От тези ограничения единствено прехвърлянето на предприятие на едноличен търговец има смисъл да бъде ограничено, макар че, ако НАП си е на мястото и се възползва от правата си, добавената стойност от промяната няма да е много голяма. От другите няма полза, а ограничението за прехвърляне на дружествени дялове е даже вредно. Представете си, че сте го закъсали с бизнеса, нямате ресурс да го развивате и имате публични задължения. Искате да го продадете на някой, който може да го съживи, но вече няма да имате възможност. Едва ли този някой ще се съгласи първо да ви кредитира фирмата, за да си погасите публичните задължения, че след това да може да ви я купи.

Забраняване участието в обществени поръчки на лица, които са „свързани лица” с носители на публични задължения.

Като се има предвид, че за свързани лица в повечето закони се използват роднини до 4-та степен по съребрена линия, то ще излезе достатъчно някой първи братовчед да не си е платил здравните вноски, за да ви отстранят от търг.

Продължавам с проекта за „Социална политика”

Задържане на равнището на безработица под средното за ЕС и трайно под 7,5 на сто през 2009 г. и 2010 г.

Броят на заетите в икономиката да достигне 3,4 млн. души през 2012 г.

Да бяха обещали мисия да Марс през 2011 щеше да е много по-реалистично. Безработицата ще надхвърли 7.5% още тази година, а догодина най-вероятно ще два пъти по-висока от заветния праг. Дори икономиката да почне да расте добре, то ще трябва да мине доста време докато пазарът на труда се върне на текущите нива. Отделен е въпросът, че от чисто демографски развития работната сила през следващите 10 години ще намалява и това число 3.4 млн. ще изисква коефициент на икономическа активност близък до този на Дания.

Законодателно въвеждане на правото на справедливо трудово възнаграждение и средната работна заплата да достигне в края на мандата 900-950 лв.

Това означава средната заплата да нарасне със 70-80% в номинално изражение за целия период. Като се има предвид, че за предходните 4-ри години, които бяха доста добри за икономиката, нарастването е 86% (според програмата на БСП, иначе 2008 към 2004 е 79%), то това нарастване в период на криза е доста амбициозно. Разбира се, не е непостижима, ако по един или друг начин правителството изпусне инфлацията.

Определяне на средствата за работни заплати в публичния сектор при гъвкав механизъм, отчитащ производителността на труда и значимостта на съответната дейност.

Публичния сектор е концентриран основно в сектора на услугите – образование, здравеопазване и администрация. Измерването на производителност в този сектор е все още отворен въпрос. Но разбира се, би било любопитно да се види конкретната методология.

Насочване на близо 800 млн. лв. чрез Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за реализация на мерки за стабилизиране на пазара на труда в условията на криза.

Както бях написал и по-горе, защо БСП си мисли, че някое друго правителство не би похарчило тези пари по предназначение?

Като цяло разбирам желанието на БСП да засили „социалния вектор”. Все пак са лява партия. Предполагам, че доста хора имат такива възгледи за задълженията на държавата. Но все пак, нека бъдат по-реалистични. Отделен е въпросът, че в програмата има не лоши леви идеи, които сами по-себе си не прецакват нищо, но в общия контекст не ми е ясно откъде ще се финансират. Като се тегли чертата се вижда, че се създават доста фондове за някакви фокусирани разходи, има идея за допълнително намаляване на данъците, искат да поддържат бюджетни излишъци, а в същото време изходната позиция е бюджет, който върви към дефицит (не че това е лошо само по себе си). Поне на мен малко неконсистентна ми се вижда картинката.

Икономическата програмата на ГЕРБ за парламентарните избори през 2009

Преди няколко седмици излезе програмата на Синята коалиция. Като структура не е направена зле, има доста конкретика, но има и невероятни глупости, за които не се сдържах да блогна. Постингът не беше изчерпателен по отношение на нещата, които са странни в икономическата част на програмата, но въпреки това получи доста голям трафик (благодарности към всички БСП активисти). Другото странно нещо е, че хората, които ме четат, по една или друга причина очакват да напиша нещо и за икономическата част на програмите на другите партии.

В този постинг ще отделя малко внимание на програмата на ГЕРБ. Като цяло ми допада. Видно е, че хората работили върху нея доста са се старали. Вярно, че ако бяха отделили още половин ден, документът щеше да е по-добре форматиран. Иначе програмата е доста обемен документ, във всяка една област са написани приоритетите, които смятат за важни, както и мерките, с които ще ги постигнат. За разлика от програмата на Синята коалиция, в която също има подобие на такава структура, в тази програма мерките почти напълно адресират заложените приоритети (при СК на места предложените мерки нямат никакво отношение към целите или действат в обратната посока). Разбира се, на места мерките не са нещо конкретно и имат по-скоро пожелателен характер (особено реформите в някои обществени сектори), но поне аз съм склонен да простя тези слабости на програмата. Не бива да забравяме, че ГЕРБ не е парламентарно представена партия и поради тази причина малко или много механизмите да събира информация, чрез която да формира визията си за управление на държавата, са силно ограничени. Разбира се, има неща, които не ми допадат в икономическата част на програмата, но като цяло няма нищо фрапантно (или поне не е представено толкова крайно), което да ме дразни. Поради тази причина не смятам да изпадам в дребнавости.

Все пак не бива да се забравя, че от наличието на добра програма, не следва задължително добро управление. Особено, когато ще имаме шарен парламент и съответно ще се налага да се правят какви ли не компромиси.

P.S. Да не повярва човек колко положително съм се изказал към ГЕРБ, особено като се вземат предвид предишни мои постинги.

Подновяване на УЕП в електронното банкиране на ОББ

Преди близо година написах постинг за електронното банкиране в ОББ. Целта му беше да покажа колко недомислия има в него. За мое учудване, той се оказа доста полезен за някои хора. Поради тази причина сега има кратко продължение.

Както може да се досетите, през тази една година се наложи подновяване на УЕП и съответно системата не иска да работи автоматично с новия подпис, тъй като поради неясни за мен причини електронния подпис трябва да се регистрира. Точно в този хубав и прекрасен момент чудесното ви ползване на електронно банкиране под Linux удря на камък. За тази регистрация се нуждаете от IE и Windows съответно. Не че се прави нещо кой знае какво особено, освен цъкане на OK на едно съобщение, но това са изискванията. Не знам дали има ограничения за Windows-а, за каквито съм говорил в предишния си пост, тъй като подкарах нещата под XP.

В процеса на тестване на нещата дали работят без проблем в последствие под Linux, попаднах на още една странна реализация в системата. На моя лаптоп не са инсталирани удостоверителните вериги на българските доставчици на УЕП, тъй като не ми се е налагало да проверявам електронно подписани документи. Това не ми пречи да ползвам електронното банкиране на други банки, но в реализацията на ОББ е необходимо да имате инсталирани нещата на вашия доставчик. При тях, ако собствения ви браузер не може да валидира подписа, който искате съвсем съзнателно да използвате, то сайта на ОББ не иска и да чуе за него, въпреки че сайта би трябвало да може самостоятелно да си го валидира. Поне на мен ми се губи цялата логика.

Антикризисната програма на Синята коалиция

Прегледах предизборната програма на Синята коалиция и по специално частта „Икономическа политика“ срещу кризата и определено съм впечатлен какви глупости смятат да правят, ако са част от следващото управление. В този постинг ще се наблегна на някои от най-абсурдните неща.

Намаляване на ДДС, съкращаване на срока и плащане наказателна лихва от НАП при забава възстановяването на данъчния кредит

Определено намаляването на ДДС като антикризисна мярка ще е най-голямото бюджетно харакири, което може да се направи. При положение, че приходите спадат и поддържането на дефицита в разумни граници е немалко предизвикателство, то този ход определено ще натегне допълнително обстановката. Освен това философията, че намалявайки косвени данъци ще стимулираш потреблението е тотално сбъркана. Ако през последните години на макро ниво в България сме консумирали над финансовите си възможности и сега е дошло време да плащаме сметката и съответно се налага да се стискаме, то не виждам с какъв акъл ще буташ икономиката да поддържа по-високо потребление. Иначе спор няма, че по-ниска ставка ще се отрази по-добре на бюджетите на отделните хора при равни други условия, само че през кризисните години парите в повече няма да се насочат към потребление.

Намаляването на срока за възстановяване на ДДС е една много интересна популистка заигравка. Ако имате ДДС за възстановяване ситуацията е горе долу следната – приспадат ви се всякакви други задължения, ако още имате пари да получавате, се приспада внасянето на ДДС за следващите три месеца и ако тогава имате да получавате още пари, то в 45 дневен срок, след направена ревизия, съответната сума ви се възстановява (има едни изключения за по-бързо възстановяване, но тях няма да ги дискутирам). Ако не сте съгласни с ревизията има процедури по обжалване, така че процедурата може да отнеме доста време. Разбира се, ако всичко е точно, ви се губят 4-5 месеца. Ясно е, че намаляването на срока на възстановяване на ДДС може да се стане по най-различни начини. В програмата не е конкретизирано как ще стане, но на база законопроект на Мартин Димитров съм останал с впечатление, че трита месеца плюс 45 дневния срок ще бъде намалени на 15 дни. Крайният ефект от това ще бъде, че законът няма да се спазва. В тези 15 дни, в най-добрия случай има 11 работни. През тези 11 работни, както и да се гледа 2 отиват в чисто административни простотии свързани с възлагане на ревизии и иницииране на връзка с фирмата, както и с оформяне на акта за възстановяване и прихващане, така че може спокойно да броим ревизията за 9 дни, през които може да се наложи да се направят и насрещни проверки (минимум 5 дни). Всички тези неща ще стават във втората половина на месеца и дори да се обезпечи администрацията с достатъчно хора, то няма с какво да бъдат ангажирани през първата половина на месеца. Разбира се, в през месец декември работните дни във втората му половина са съвсем кът и купонът ще става пълен. Отделен е въпросът, че отпадането на периодът, през който се приспада данъка от следващи периоди, увеличава значително броят на ревизиите. Разбира се, това не означава, че срокът на възстановяване не може да се намали, но тези 15 дни изглеждат абсурдно.

Идеята за наказателната лихва е хубава, обаче от комуникационна гледна точка прави доста лошо впечатление. В общи линии явно си признаваш, че не може да се справиш в срок и поради тази причина предлагаш компенсации. Нещо повече, може да легализира забавянето на възстановяването. В предложението за изменение на закона, което със посочил по-горе, съвсем ясно се вижда, че няма срок, в който да приключи ревизията. Тоест, ако шефът на териториалната дирекция не те харесва, няма да ти приключи ревизията, пък ти си получавай лихвите, върху сума, която е спорна. Така или иначе няма да ги плаща той.

Освобождаване от ДДС на първия закупен жилищен имот на семействата

Аз принципно подкрепям идеята за диференцирани ставки, но това е едно много странно предложение, което в този си вид е много трудно за администриране и всъщност не е стимул към семействата, а към строителните фирми. Естествено възниква въпроса защо да се стимулират строителните фирми, които така или иначе имат добра норма на печалба, а не някакви други сектори от икономиката.

Да обясня защо е бонус към строителните фирми. Право да начислява ДДС имат фирмите, които имат регистрация по ДДС. Съответно, ако си купувате жилище от частно лице, то няма как да ви начисли ДДС и съответно да ползвате преференцията. Като че ли това прави нещата равнопоставени, но това е така на пръв поглед. Въпросното частно лице се е сдобило по някакъв начин с това жилище, съответно си е платило ДДС-то (при покупка преди влизане на промяната или ако не му е първо жилище) и като тръгне да го препродава, съответно ще иска да си възстанови тези разходи. Просто примерче, ако разгледаме две еднакви жилища в една кооперация на стойност 100 хиляди лева без ДДС, то семейството, за което не е първо жилище, ще плати 120 хил. лева. В последствие ако реши да го продаде на друго семейство без жилище, то едва ли ще се навие да го продаде на 100 хиляди лева, защото така се инкасира 20 хиляди лева загуба. В същото време семейството без жилище едва ли ще иска да даде 120 хиляди лева на първото семейство, при положение, че може да закупи второто жилище от строителната фирма за 100 хиляди лева. В крайна сметка този стимул прави неизгодно купуването на първо жилище от частни лица, които не са се възползвали от стимула, и съответно ги поставя в по-неблагоприятно положение.

Да обясня защо е трудно за администриране. Най-малкото поради факта, че фирмата, която извършва продажбата, няма да е наясно с каква ставка трябва да обложи продажбата. Не че на база на представени документи няма да може да реши да не начислява ДДС, но крайната дума има данъчната администрация. В такава ситуация едва ли някой ще рискува да не начислява ДДС при положение, че след някоя и друга година данъчните установят, че е приложил неправомерно облекчението и съответно си изискат парите. По чистият вариант е данъчната администрация да възстановява в последствие платения ДДС (вариантът да дава становище към фирмата продавач каква ставка да използва не е удачен, тъй като могат да стават злоупотреби с timing-а), което едва ли облекчава много купувача, тъй като така или иначе в първия момент трябва да извади съответната сума.

Разбира се, не на последно място седи въпроса за избягване на злоупотребите и как се дефинира първо жилище. Ако си имал преди това жилище, но си го продал, може ли да се ползваш от облекчението или не. Ако можеш, то това си е бизнес ниша, за избягване на плащане на ДДС. Ако не, към момента проверка с какви жилища разполага дадено лице и доста тегава, пък камо ли с какви е разполагал. Да оставим настрана всякакви комплицирани ситуации, които са резултат на обтегнати семейни отношения.

Намаляване на осигурителната тежест

Трябва доста да си се напушил, за да смяташ, че с намаляване на осигурителна тежест, ще противодействаш на нарастване на безработицата по време на криза. Но така или иначе това съм го коментирал и преди. За сметка на това негативния ефект върху бюджета ще е налице.

Достъпният кредит е условие, без което не може да се излезе от кризата. Затова, съвместно с БНБ и Асоциацията на търговските банки, ще осигурим:

1. Намаляване на минималните задължителни резерви на търговските банки до 6%;
2. БНБ да плаща лихви за резервите;
3. Прилагане на отложеното от миналата година провизиране по международните стандарти и привеждане на праговете за капиталова адекватност на банките в съответствие с Базелските критерии.

Горният цитат е смешен по-две причини. Първо, касае политика, която е извън правомощията на правителството. Аналогичен пример би било следното: „Съвместно със Софийски градски съд ще осъдим еди кой си на еди колко си години“. БНБ е независима институция и не може да и се казва какво да прави. Разбира се, принципно може да се променят законите, така че БНБ да стане послушна институция, само, че като част от ЕС ще си имаме големи ядове с ЕЦБ, които няма да допуснат едно такова развитие (не е като да нямат възможност, но няма да се спирам на правни аспекти на договора за присъединяване към ЕС).

Другото смешно нещо е свързано с това, че намалението на МЗР-тата ще увеличи кредитирането. Ехооо! Не поради липса на ресурс банките не кредитират. Колкото и ресурс да им налееш в момента, те пак няма да кредитират. Вместо да се опукват патроните сега, по-добре да се запазят, когато ще са необходими. Така или иначе при приемането ни в еврозоната ще трябва да свалим МЗР-тата на 2%.

Ако трябва да обобщя накратко – основните мерки на антикризисната програма са боклук. Дано тези, които са писали програмата, го осъзнават. В противен случай ни чакат големи ядове.

Болни амбиции

Не е много здравословно човек да преследва на всяка цена целите, които си поставя. В още по-голяма степен това е в сила, ако тези действия се отразяват и върху други хора. За съжаление през последните 6 години, поради болните амбиции на няколко човека, икономическата политика в България, доколкото я е имало, е фокусирана върху бързото приемане на еврото.

Поради болни амбиции повишението на акцизите за да се достигнат минималните изискуеми нива от ЕС бе изтеглено с няколко години, така че да не се генерира инфлация в годините на членство на България в ERMII.

Поради болни амбиции, вместо да се увеличат драстично МЗР-тата през 2005 за да се ограничи кредитния ръст, бяха въведени кредитни тавани. По този начин нямаше да се налага на по-късен етап тяхното намаление, което да освободи ликвидност, която да помпа инфлацията и да пречи на приемането на еврото. За сметка на това кредитът в икономиката се измести към небанков, върху който почти липсва надзор, а ценовите балони в икономиката продължиха да се помпат.

Когато се видя, че кредитните тавани трябва да се премахнат, поради приемането на България в ЕС, МЗР-тата се увеличиха само на 12%. Високият ръст на кредита не притесняваше хората с болни амбиции, които успокояваха останалите, че се наблюдава връщане на отпускането на кредити в банковата система. В същото време дисбалансите в икономиката продължиха да се трупат.

Когато се спука балона и всеки спря да вярва в платежоспособността на другарчето си, хората с болни амбиции видяха своя шанс да намалят МЗР-тата. Наляха едни пари в банковата система като антициклична мярка без да се интересуват доколко банките се нуждаят от нея. Логично тя изтече навън, а валутния резерв на БНБ намаля с някой и друг милиард.

Поради болни амбиции Министерство на финансите не емитира краткосрочен дълг, а само дългосрочен. По този начин се стреми да се създаде ликвиден пазар, чрез който да се покрие лихвения критерий за приемане на еврото. Само че в текущото икономическо състояние на повечето хора хоризонтите са им по-къси и не се интересуват от дългосрочни инструменти. Особено пък ако са в лева. От друга страна като имаш пари, които не може да инвестираш при нисък риск в българската икономика, логично ще финансираш други икономики. Голям праз, че това става на фона на намаляващ валутен резерв на БНБ и проблеми с приходната част на бюджета. Едни отрицателни потоци по финансовата сметка може и да не се забележат.

Хубавото на цялата картинка е че през тази година мандатите на тези „амбициозни“ хора изтичат. Лошото е, че на тяхно място могат да се появят „по-амбициозни“.

Търговската политика на БТК

Вчера успях да натрупам още „положителни“ впечатления от търговската политика на БТК. Задачата на пръв поглед беше проста, закриване на един ADSL и промяна на плана на друг. И на двата договорите са изтекли, така че няма никакви правни ограничения. Отиваме в център за обслужване на клиенти. Ситуацията е много културна. Като за фирма те настаняват в някаква стаичка и обясняваш какво искаш да стане. Всичко точно, но девойката учтиво обяснява как нищо не може да направи, защото си имаме account manager и само той може да пипа нещата. Чудесно! Наясно съм с наличието на тази персона, но се надявах да минем и без нея. Звъня и на телефона и обяснявам какво искаме и съответно да обясни как се процедира. Обикновено предлагат да те навестят лично (което за мен е неудобно, защото аз като техническо лице и управляващия фирмата, трябва да седим да чакаме да дойде някой, вместо ние двамата да се замъкнем в удобно за нас време в офис на БТК), но този път офертата беше друга – ще ни остави едни бланки на портиера, които ние трябва да попълним и после ще ги оставим обратно пак на портиера. Малко странен начин на комуникация, при който за теб не остават никакви следи, че си я осъществил, но какво да се прави живеем в България.

Разбира се, девойката се поинтересува защо искаме да закрием ADSL, на което аз и обясних, че услугата им е неадекватна. В крайна сметка на мен ми трябва интернет с публично статично IP, зад което да навържа колкото машини искам и изобщо не се нуждая от domain, пощенски кутии и хостинг, които, ако ги имам по две, съвсем да се чудя какво да ги правя, но за сметка на това ми взимат пари за тях. Последното им прави и предложението доста неизгодно от ценова гледна точка.

Като цяло услугите на БТК ценово в София са голяма резачка, но другия ADSL се намира на място, където алтернативите не са големи. Само че с промяната на неговия план и съответно подписване на нов договор се удари някаква странна греда. Нямам нищо против да се подпише договор за някакъв срок и ако искам да го прекратя предсрочно да платя всички такси до края на периода. Не мога да разбера обаче защо след изтичане на този период искат автоматично да ми се поднови за нов такъв, през който, ако искам да се прекрати, пак държа неустойки. И така до края на света и то при положение, че в общите им условия договорът се продължава непрекъснато с един месец, което ти дава по-голяма гъвкавост за прекратяване. Разбира се, цялата тази врътка е уредена в едни „специални условия“, на които името не им съответства, тъй като в тях грам бонус няма за клиента.

Звъня пак на девойката да и обясня, че това, което искат е неприемливо, но вместо разбиране ми бе обяснено да не променям плана. За моите разбирания това означава, че не ме искат за клиент. Единственото топлещо в случая е, че БТК имат специално назначен служител, който да ми го каже.

Приложението на икономическите теории

През тази седмица две в някаква степен независими събития ме убедиха за пореден път, че в България в следващите няколко десетилетия няма да има видим прогрес в нивото на икономическите знания. От една страна проблемът е чисто историческо-политически, тъй като така наречения ни икономически академичен елит се е оформил в едни други времена, но от друга страна и доста от по-модерно мислещите хора сред академичната общност имат доста изкривени понятия за икономиката. В настоящия си постинг ще се спра на едно от събитията, което е една статия във вестник Капитал. От нея може да научим няколко „доста интересни“ факти за икономическите теории:

Кризата все по-ясно показва, че много от тези теории имат значителни проблеми с адекватността си спрямо действителността. Може би най-важната причина за това е, че те са изграждани въз основа на данните за големи и сравнително затворени икономики.

Преди година и половина бях написал един постинг относно икономическата наука. В контекста на горния цитат са важни две неща. Първото е, че чрез данни и иконометрични оценки не се прави теория, а второто е, че всяка теория е направена при някакви допускания. Когато допусканията не са изпълнени, то е логично да се очаква, че и изводите да не са валидни.

За съжаление в този динамичен свят, изпълнен с индивидуална конкуренция, като че ли е по-важно да си прочел колкото се може повече статии, които без затруднения да цитираш във увода на своите разработки (макар че не рядко се наблюдават и референции към статии, които не е нужно и да са прочетени), отколкото да се разбрал поне една от тях. От практична гледна точка това води до запознаване с увода и заключението, а същността и съответно допусканията, при които са направени изводите, не са толкова интересни. В контекста на България този ефект се засилва и от факта, че повечето български икономисти са доста скарани с математически инструментариум, който се ползва в съвременната икономика, и дори да искат, трудно могат да разберат същността на нещата.

Поради тази причина доста често икономическата теория не се прилага коректно, а резултатът е приложно ориентирани статии, на които, ако хората, които взимат решенията, се доверят, могат доста здраво да закопаят икономиката. Примери за това много, даже наскоро бях коментирал един такъв.

На къде отива американската икономика?

Преди няколко седмици с познати си обсъждахме различни сценарии за средносрочно развитие на световната икономика. В едни такива обсъждания няма как централно място да не заеме американската икономика, над която с всеки изминал ден облаците се сгъстяват все повече. Макар и да се изкоментираха няколко сценария за динамика на лихвените нива, икономически растеж и импликациите върху валутния курс, някак си не можах да си изградя консистентна картинка за това, което ще се случи. Мислейки си върху това, някак се сетих за две поговорки. Едната гласи, че „И най-малкото камъче обръща колата“, а другата „Като се обърне колата, пътища много“. Пред колата на американската икономика определено има доста камъчета и камъни, така че обръщането е само въпрос на време. От друга страна понеже пътищата след това са много, ако чисто вероятностно се пресметне очаквания път, някак си колата продължава по добре утъпканата пътека. Какво да се прави, недостатък на точковите прогнози.

В този постинг смятам да споделя някои от нещата, които ме притесняват. Като цяло американската икономика е в доста неблагоприятно състояние – свита икономическа активност, нестабилна финансова система, голям държавен дълг с тенденция да нараства още по-бързо поради спасяване на ключови фирми и финансови институции, изстискани до дупка парична и фискална политика. Нито може да се увеличава повече паричното предлагане с лихви, нито бюджетът е устойчив при сегашните нива на разходите, така че да стимулира допълнително икономиката. Като се има предвид, че най-лошото тепърва предстои, направо се чудя на оптимизма на хората, които си мислят, че догодина икономиката на САЩ ще започне да се възстановява. В тази връзка са ми интересни няколко неща.

Как ще се изтегли налята ликвидност? За да се спаси положението във финансовия секта бяха налети огромни суми пари за последната година и половина. Когато най-накрая американците стигнат дъното и почнат да мислят как да се катерят отново нагоре, тази ликвидност лека по-лека ще трябва да почне да се изтегля. Лично аз смятам, че в най-добрия случай това ще отнеме година две, което грубо казано означава, че през това време финансовата система няма да може да стимулира растежа и той ще остане доста ограничен.

Как ще се затвори бюджетния излишък? Ясно е, че ако икономиката тръгне бързо нагоре, то през приходите може да дойде доста добра корекция в положителна посока. Лошото е, че това не е много вероятно да стане. Като че ли за момента се правят опити да се ограничат щетите чрез данъчни стимули и държавни разходи. Доколко ще има резултат предстои да видим. Не бива обаче да се забравя, че антикризисните разходи имат краен хоризонт на действие и ще трябва по някое време да започнат да се ограничават. Това също не дава надежда за кой знае бързо възстановяване и растежът на икономиката ще остане ограничен за доста време.

Какво ще се случи с държавния и частния дълг? При голям държавен дълг винаги възникват въпроси относно обслужването му и доколко властите няма да се полакомят да го финансират с печатане на пари. Като се има предвид позицията на долара като международна валута, това не е чак толкова дискомфортно. Обслужването на частния дълг също е интересно. Свиването на икономиката определено създава редица затруднения и в такава ситуация е нужно да се правят редица преструктурирания на бизнеси. Доколкото немалко американски фирми са се разкрачили с инвестиции в чужбина, то за мен е интересно дали ще ликвидират тези позиции, за да си финансират задълженията или ще заложат на декапитализацията им (което се отразява неблагоприятно на съответните икономики), защото вярват че проблемите им са временни и могат да издържат.

Какво ще става с лихвената политика? Последните месеци сриването на повечето международни цени заличи инфлацията, но този ефект ще е временен. Някъде към края на годината ще се изчерпи и тогава борбата с инфлацията отново ще излезе на дневен ред. Не че инфлацията е водеща цел за американската икономическа политика, но ако не искат да помпат поредния балон, ще се наложи постепенно да вдигат лихвите. По неприятното е, че това може да се наложи и при калпави растежи. Другото неприятно нещо е, че ниските лихви нямат желания ефект върху търсенето. Доларовата ликвидност до толкова се е изчерпила, че ако погледнете последните два месеца с колко нараства LIBOR-а и съответно спреда между него и лихвите определени от Фед, веднага ви става ясно защо доларът се засили толкова в началото на годината и съответно защо Федът взе да изкупува ДЦК-та.

Отговорите на тези въпроси могат да бъдат най-различни, но като цяло поне според мен се очертават два основни варианта за развитие на американската икономика. Единият е свързан с дълга икономическа агония, докато се изчистят натрупаните дисбаланси, а вторият е свързан с взимане на обезболяващи под формата на печатане на пари. Като че ли последното е по-лесно приемливо от политическа гледна точка. Сигурно и с това са свързани опасенията на Китай и други азиатски страни относно стабилността на долара и съответно настояват за нова световна валута. Така или иначе следващите няколко години ще са доста интересни от икономическа гледна точка.

Дебатът между БСП и ГЕРБ

Големият губещ от снощния дебат за мен е БСП. Ако те имаха голямо преимущество поради факта, че са много по-навътре управлението на страната, отколкото една формация, която все още не е представена в парламента, то определено не можаха да го реализират. Станишев определено не си беше написал домашното и стратегията му беше изцяло погрешна. Ако дебатът беше формулиран на тема икономическа политика и криза, то от казаното от премиера по никакъв начин не си пролича какво смята да прави. Акцентът беше поставен върху това, което е постигнато. Определено съветниците му, както и речите покрай вотовете на недоверие, са го форсирали да се назоби с всякакви факти, но от друга страна поради факта, че не е икономист, не му даваше възможност да смени сюжетната линия. Като че ли тезата, която се лансира, беше, че БСП е управлявала добре икономиката и поради тази причина няма логика да не продължи да управлява, особено пък, ако алтернативата прави предложения, които са авантюристични (навремето и Иван Костов така се фукаше, пък след това сдаде трагично властта). В това търсене на съприкосновение с ГЕРБ се удари голяма греда, тъй като програмата им се оказа доста „гъвкава”. В крайна сметка е доста трудно да плюеш по нещо, което го няма черно на бяло. Може би лоша шега на Станишев му изигра факта, че трябваше да говори пръв, съчетано с агресията породено от високото му самочувствие.

От друга страна бате Бойко беше много сдържан, което поне за мен беше добре. Явно човекът осъзнаваше, че не е на своя територия и съответно е добре да не претърпи тежка загуба. Така или иначе кампанията тепърва започва и равният трябва да го устройва отвсякъде. От страна на ГЕРБ за мен беше интересно какви тези ще анонсират и съответно какво представлява екипа им. Лично на мен Владислав Горанов ми допадна като поведение. Имаше някакъв хъс в него, мисълта му течеше бързо и на няколко пъти направи не лоши опити за атакуване на тезите на БСП. Другият младеж в екипа на ГЕРБ ми е странен. Видимо беше, че е притеснен и съответно не говореше убедително. Нещата, които говореше, бяха доста стандартни и съответно не мога да преценя до колко се е назобил с аргументи или наистина му сече пипето и му идва от вътре. Надявам се на следващ диспут да е в по-добра кондиция, за да го преценя като експерт. Нещо обаче, в което съм абсолютно сигурен, че девойката в триото е пълна трагедия. Бате Бойко ще направи много добре, ако я скрие някъде до изборите, пък после, ако му е много симпатична, да и дава някакви постове. Иначе на нея и се губят доста фундаментални неща, каза няколко много фрапантни глупости, а освен това не беше наясно с фактите и данните за България.

Екипът на БСП също беше трагедия. Добре, че Орешарски участваше в него, за да успее да парира офанзивите на ГЕРБ с добри попадения. Ако БСП искаха да реализират надмощието си, това беше начинът да го постигнат. Да оставят отсрещната страна да си каже визията, с кратички въпроси да ги стимулира да се изхвърлят в изказванията си и с добри контрапримери да ги затапи, така че да не могат да излязат от ситуацията. Защото макар и по-горе да съм се изказал положително за представителите на ГЕРБ, истината е, че можеха да бъдат разпиляти като пилци.

Въпреки това проблемът с добрите икономически екипи не е на дневен ред единствено пред ГЕРБ. Предполагам, че бате Бойко ще извади и други млади и ентусиазирани хора, които да грабнат непредубедения наблюдател. Не е късно да си направи анализ къде му издишат аргументите и къде са слабите места на опонентите, така че като цяло да е по-подготвен в диспутите. За сметка на това аз не съм убеден, че БСП ще може да извади на показ по-читави хора. От една страна има идеологически различия между отделните поколения „икономисти” в партията.и около нея. Ако в момента Станишев е заложил на либералните виждания по отношение на икономическата политика в своята програма, то трудно ще се намерят хората, които да я изкомуникират правилно. Доста от членовете на партията не разбират що за лява политика водят. Дори екипът му от експерти, с които работи, да е много добър, то едва ли някой от тях ще реши да се впусне в политиката и да застане пред камерите. Като доказателство за това твърдение може да се посочи фактът, че Орешарски, който е външен за БСП експерт, ще им координира писането на финансовата и макроикономическата част на предизборната програма. Нормално е партиите да ползват външни експерти, които да систематизират вижданията и да ги направят по-консистентни, но да се outsource-не цялата дейност ми се вижда крайно.

За финал ще кажа какво бих очаквал от един смислен дебат. Според мен всяка партия трябва много ясно да каже какви са политиките и приоритети, които смятат за важни. Като изобщо не трябва де ограничават с общи приказки от сорта на „по-добро здравеопазване” или „по-добро образование”, а да имат поставени измерими критерии на целите, да има предложени конкретни мерки и съответно да е ясно как се финансира цялото нещо и за сметка на какво е. Едва в един такъв контекст ще стане ясно до колко са консистентни изхвърлянията за отделни данъчни намаления. Когато е ясно всяка една партия какво иска да постигне е много по-лесно да се прецени кое е популизъм и кое не е, както и ако някой попрекали с него доста аргументирано да бъде поставен на мястото си. Отделен е въпросът, че избирателя може доста по-информирано да направи своя избор.

Икономическите диспути

За мен икономическите диспути имат нещо доста общо с шаха. Както в шаха първите десетина хода са предварително премислени и всеки от играчите малко или много механично е запомнил какви са възможните варианти, плюсовете и минусите и съответно се мъчи максимално да изненада опонента си, така и при икономическите диспути има стандартна серия от аргументи и контрааргументи, чрез които може са поддържа или отрича дадена теза. И в двата случая непремерената агресия може да се накаже жестоко, така че човек трябва добре да подбира офанзивните си ходове, за да не попадне в небрано лозе. Колкото е по-опитен човек, толкова възгледите му са концентрирани върху това да не загуби играта/диспута, отколкото да спечели на всяка цена.

Удовлетворението от наблюдаването на игра/диспут е в правопропорционална зависимост от опитността на участниците. По отношение икономическите диспути съм имал възможност да наблюдавам дискусии между хора с доста голям опит защитаващи противоположни тези (нещо невероятно е за гледане), между хора с голям опит и такива дето са научили два три стандартни аргумента (ако някой си мисли, че получава гавра с труп жестоко се лъже, защото в такива ситуации по-силната страна обикновено действа джентълменски, без да накърнява достойнството на по-слабата) и разбира се последния вариант, когато и двете диспутиращи страни са гола вода и се получава нещо като шахматен турнир за деца в предучилищна възраст.

За съжаление в България качеството на икономическите диспути е основно в последната група. В общи линии едната страна ръси глупости и другата страна вместо да я постави на място, ръси други глупости. В крайна сметка имаме изказани двете тези, но аргументите около тях ги няма. Съпоставките между двете тези също ги няма и за непредубедения наблюдател му е трудно да се ориентира в цялата обстановка. След като „водещите” ни икономисти са на това дередже, то какво остава за модераторите на такава дискусия и циркът стана пълен.

Довечера по БНТ ще има такъв цирк. В предаването Референдум ще се срещнат икономическия екип на ГЕРБ (интересно ми що за животно е това и дали изобщо съществува) срещу този на БСП (за който също ми е интересно, кое от идеологическите им течения в партията ще има представителност и до колко посланията ще се различават от тези на правителството, където НДСВ има не малка въздържаща функция за глупостите на БСП). Като се има предвид как лидерите на двете партии си мерят пишките в последно време, то този сблъсък ми изглежда обещаващ. В тази ситуация на мен не ми остава нищо друго освен да се заредя с пуканки.

1984

Допускането на грешки е неизбежно. Не е приятно, но по този начин трупаме опит и избягваме повтарянето им в бъдеще. Проблем възниква, когато си мислим, че сме над нещата и поради разни причини не смеем да си признаем грешките или откажем да се поправим. Върхът на нахалството е, когато демонстрирайки „своята правота”, ги повтаряме целенасочено. В тази връзка нещо, което е толкова арогантно, че е трудно да го възприема, за да се възмутя е разказано тук и тук. Явно силовото министерство може да действа единствено и само силово. Пожелавам си болшинството от българи да не е като тях и през лятото да поправи грешката, която е допуснало преди четири години.

Прехвърляне на партида в CEZ

Преди време разказвах за едни мои преживявания (линк1, линк2) с CEZ във връзка с опит за смяна на партида. Цялата офанзива приключи още миналата година, но понеже имаше и смяна на тарифата от стопански потребител на битов такъв, то не бързах да се радвам. Причина за този скептицизъм беше, че авансовите вноски, които след смяната на партидата бяха предефинирани, бяха на цена за стопански потребител. Липсата на информация в блога ми по въпроса доведе до притеснения на редица познати. Вече мога да успокоя всички. След като си получих изравнителната сметка мога да се похваля, че всичко точно. Въпреки това третото ми посещение в офис на CEZ не беше по-малко драматично.

Този път нямаха проблеми с тока, ужким им работеше информационната система, а и аз нарочно не бях платил последната сметка за ток, така че да няма dead-lock като при първия ми опит. Попаднах на една жена, която погледна документите и бързо започна да върши работата. Възникна въпросът дали досега съм им бил клиент. Резултатът беше, че имам три партиди, които при миграцията на информационната им система от гледна точка на вътрешно представяне се водеха на три различни като записа клиента, но с еднакво ЕГН. Честно казано не съм задълбавал какъв точно е проблемът, но жената се зае да оправя този проблем, както и да попълни липсващите и мои лични данни. Тази на пръв погледи тривиална операция по някаква причина се оказа над компетенциите и, като програмата и се сърдеше непрекъснато. Наложи се да отида на съседното гише. Добре че се освободи бързо.

Явно жената на новото гише беше гуруто в салона. Това може би трябваше да ми вдъхне доверие и спокойствие. Работата потръгна, но не съвсем. Програмата непрекъснато даваше грешки. Но и жената и намери цаката. Оказа се, че на всяка втора операция по въвеждане на данни програмата гърми и беше необходимо да се излиза от нея, да се влиза отново и да се продължава нататък. Не знам дали по принцип така си работи или просто съм уцелил happy hour, но беше още една причина да благославям „Информационно обслужване“, които се оказаха разработчик на системата. А операциите никак не бяха малко: въвеждането ми като потребител, прехвърлянето на наличните ми партиди (което всъщност са две операции, една по прекратяване и една по включване), тъй като някои от тях се водят на гаражи, където няма консумация на ток, то трябваше да се въвеждат и нулеви количества по авансовите фактури, тъй като схемата за изчисляване на авансовите суми се reset-ва при смяна на титуляра на партидата, прехвърляне на партида, за която все пак бях отишъл, въвеждането на авансовите сметки и за нея, както и заявка за монтиране на тарифен превключвател, за да имам вече и нощна тарифа. Горе долу поседях близо час на гишето. През повечето време нямаше необходимост от комуникация със жената, така че си седях кротко и само и съчувствах, че работи при толкова скапани условия. Нямаше нужда да и викам, тъй като лично тя не беше виновна, а едва ли това щеше да ускори процеса. По същото време на съседните гишета идваха някакви напушени хора, викаха до небесата и сравнително бързо си заминаваха. Аз бях абсолютен контраст за цялата обстановка. А обстановката беше доста напрегната. Още в началото докато си чаках реда, дойде един доста едър човек, като трикрилен гардероб с надстройка и вместо да се поинтересува кой е последен, само поклати бавно глава и просъска: „Шъ се лее кръв!“. После като си тръгвах цялата опашка и портиера с учудени погледи питаха какво е станало, защо са ме мотали толкова и дали съм успял да свърша работа.

За разлика от първото ми посещение, този път не се налагаше да си платя сметката, за да станат всички въртели. CEZ бяха въвели формуляр, с който декларираш от кога влизаш във владение на имота и предполагам на негова база получават правна защита в случай, че новия клиент откаже да плати задължения останали от стария. Не знам дали с моите постинги „имам принос“ в това нововъведение, но искам да помоля хората от CEZ, които четат блога ми (знам, че има и такива) вземете мерки и по отношение на информационната си система. Не заради мен (аз се надявам в следващите няколко години да нямам административни взимания давания с вас), а заради хората зад гишетата.

Иначе покрай поредния ми дълъг престой отново се нагледах на всякакви куриозни случаи, два от които смятам да разкажа. В първия случай казусът беше, че на някаква фирма и начисляват консумацията на ток база, тъй като нямало достъп до електромера. Нищо, че той е изнесен в табло на улицата. Инкасаторите на CEZ нямали ключ от таблото. Но май не са се и поинтересували и как да го получат, тъй като на съответното място имало служители от 8 до 20 часа и спокойно са могли да съдействат. Собственичката на фирмата явно и беше кипнало и след консултации с call центъра на CEZ беше инструктирана да остави ключа, в който и да е център за обслужване на клиенти. Само че точно в този център отказваха да и го приемат. Въпросният електромер се намирал някъде извън София и служителката я молеше да го занесе в съответния офис, който обслужвал района. Тъй като мястото май не беше много близко, то собственичката на фирмата изобщо не беше навита на такъв вариант. В крайна сметка жената зад гишето капитулира, взе ключа и дълго време се чудеше какво да го прави. Май го прикачи по някакъв начин към вътрешната кореспонденция на CEZ.

Вторият случай показва с какви хора се налага да се справят служителите на CEZ. Една жена също като мен искаше да смени титуляра на партидата. Само че това, което беше проблем, е че нямаше документи за имота. Причините за това бяха някакви много сложни наследствени казуси. Освен това не знаеше ИТН номера, но можела да каже точния адрес. Жената зад гишето реши все пак да помогне с каквото може. Най-малкото с какъв комплект документи е удачно да се снабди. На въпрос къде се намира имота, отговорът беше някакво село в Карловско. Доста далеч от района, в който оперира CEZ.

В заключение мога да изкажа искрени съчувствия на хората, които им предстои да посещават офиси на CEZ и съответно да им пожелая успех.

Икономически хумор

Въпрос: Каква е разликата между Ирландия и Исландия?
Отговор: Една буква и няколко месеца.
Въпрос: А каква е разликата между Великобритания и Украйна?
Отговор: Единствено дъжда.

Намаляването на МЗР-тата

Едно от нещата, които следа с голям интерес за българската икономика, е кредитирането и състоянието на банките. Поредният голям фалит в световната икономика през септември направи ситуацията в България интересна и като че ли имаше доста дълъг период на здрава паника. Преоценка на рискове, масово теглене на депозити, изнервени шефове на банки и т.н. В резултат на всичко това БНБ намали изискванията за минималните задължителни резерви (МЗР), чрез което да налее ликвидност в банковата система. Принципно наливането на ликвидност в банковата система може да стане по няколко начина (в някои, от които участие има правителството) и в тази връзка ми беше интересно доколко са премерени мерките на БНБ. При необходимост има две групи от мерки, които могат да се приложат: симетрични (при които отделните банки се третират еднакво) и асиметрични (при които ликвидността се излива в определени банки). Лошото на втория тип мерки е, че когато тръгнеш да помагаш на конкретни банки по този начин, се получава черен PR. Тоест мерките могат да влошат ситуацията. Пипането на МЗР-тата е в първата група от мерки, но тогава проблемът е, че искайки да налееш пари в конкретни банки, трябва да го направиш за всички и съответно ти трябва повече ресурс.

За съжаление данните от паричната статистика идват с не лошо закъснение и така или иначе човек си прави изводите за това, което се е случило, постфактум. След първата интервенция на БНБ през октомври резултатът беше здраво дърпане на депозитите на търговските банки от БНБ, което помогна да се успокои междубанковия пазар. Нетния ефект от първата мярка беше сравнително малък, но тъй като бе въведена със задна дата, то това позволи търговските банки да дръпнат голяма сума пари, която после трябваше да върнат. Разбира се, в тази ситуация беше интересно какво ще правят банките с тези пари и като че ли повечето мнения се концентрираха около това, че ще ги изнесат на депозит навън, за да им носят лихви и после ще ги върнат обратно. Това принципно е хубаво стига валутния резерв в БНБ да не е под постоянно наблюдение на стадо изнервени анализатори. Излизайки данните за октомври нещата станаха по-интересни. Оказа се, банките не са изнесли парите навън, а горе долу същата сума е била издърпана от депозитите им на резиденти. Това правеше ситуацията още по-драматична, тъй като беше интересно парите, които банките са дръпнали от БНБ, как ще бъдат върнат. Сигурно това е накарало БНБ да продължи с по-нататъшното разхлабване на ограниченията, макар и не без подсказване от страна на ключови банкери. Излизайки данните за ноември, наяве излезе още един факт – българските банки нямат проблеми с чуждестранното финансиране. Сумата, която трябваше да върнат в БНБ през ноември беше осигурена чрез привличане на депозити на нерезиденти, което е най-често практикувания начин за взимане на пари от банките майки. От такава гледна точка резкия спад в кредитирането не трябва да се разглежда като проблем с намиране на ресурс от страна на банките, а по-скоро с нежелание от тяхна страна да кредитират. В този контекст не трябва да е учудващо, че наливането на допълнителна ликвидност от страна на БНБ през декември, изтече през връщане на депозити към банките майки и изнасяне на депозити навън.

В тази ситуация е леко странно защо БНБ продължават да наливат ликвидност, както се случи и през януари, след като е ясно, че банките няма да кредитират (вярно, че промените за декември и януари се анонсираха едновременно, но кой ги е карал да бързат). В крайна сметка ефектът е намаление на валутния резерв в БНБ, което допълнително фрустрира разни хора (за периода октомври 2008 – януари 2009 депозитите на търговските банки в БНБ спадат с 2.4 млрд лева, което обяснява около 46% от намалението на валутния резерв). Така или иначе банките не искат да кредитират колкото пари да им буташ. Причините за това са две. От една страна има рязка промяна в очакванията и след сваляне на розовите очила всеки се чуди до колко му е добър портфейла. Това от своя страна ги кара да не поемат допълнителни рискове. Този страх ще продължи доста време, дори и след отшумяването на кризата и както Нели беше писала в тази ситуация едва ли е най-удачно да се провежда политика в стил „нема се пуашите копеуета” и съответно да се форсират банките да кредитират. Другата причина е свързана с това, че стадото от вложители в банките само чака командата „действай!”, за да катурне банковата система, така че всяка банка гледа да има по-голяма наличност в кеш.

Тъй като вече има налични данни на ниво банка за последното тримесечие на 2008, от които става ясно кой е пил вода с депозитите и кой е дръпнал рязко спирачката на кредитирането, то е интересно какво предстои от тук насетне. С оглед на налетите пари сигурно ще се наблюдават още някой и друг месец спокойствие преди нещата на междубанковия пазар отново да се натегнат. Тогава ще е интересно какво ново ще ни предложат policy maker-ите. Според мен за момента БНБ не са премерени в действията си, което ще им ограничи възможностите за маневриране в бъдеще. От друга страна след няколко месеца ще има достатъчно данни, за да се правят какви ли не спекулации (било то аргументирани или не) за състоянието на някои банки, което пък ще бъде психологическа бариера за по смели индивидуални решения в случай на нужда.