Теория и практика

Като гледам тази снимка се сещам за един виц, в който се казваше, че на теория между практиката и теорията не трябва да има разлика, но на практика – има! Не мога да разбера защо някои хора, които с действията си трябва да бъдат за пример пред останалите, се правят на дребни тарикати. Разбира се, много примери могат да се дадат, но лошото е, че като че ли приемаме това за нормално.

Тенденции

Като гледам ще изкарам поредна Коледа болен. Не знам дали това се дължи на (не) достатъчно пиене или на това, че след целия стрес през годината, завършващ с голямо обикаляне по магазините в търсене на подаръци, се отпускам в празничните дни и давам шанс на бацилите да се развихрят, или голямото празнично тъпченето със всякакви неща изправя пред изпитание организма ми, или просто защото такъв е сезонът, но като цяло не е приятно. Пиенето на фервекси ме прави сънлив и ми е трудно да си събирам мисълта, но все пак това не пречи да пожелая весела Коледа на всички, които от време на време наминават към блога ми.

Cineplex и промоциите

Според горната обява клиентите на Cineplex могат да закупят голям сок на цената на малък. За съжаление, девойчето зад щанда със соковете, който се намира на метър от обявата, е на друго мнение. Не че ходя на кино за да си купувам сокове с намаление, но тази разсинхронизация е леко дразнеща.

Размерът има значение

Николай Василев и къртенето на мивки

Ники Василев написал отговор на Вени Марковски, който завършва със следния абзац:

Апропо, от десетина дни работя само с Open Office, който твои колеги инсталираха на моя компютър, за което им благодаря. В момента ще се въздържа да правя коментари дали ми харесва, или не. Това писмо все пак бях принуден да напиша на MS Word, за да могат повече хора да го отворят.

Чудя се, ако господин министърът се яви на някой от базовите изпити за компютърна грамотност, дали ще успее да го вземе.

Срам ни е от нас!

Йовко и Вени са пуснали коментари относно резултатите от търга за доставка на продукти на Microsoft. Лично аз нямам съмнение, че е проведен законно, но пък все пак се чудя защо се получава така, че фирмата спечелила търга (да е жива и здрава държавната администрация, че тази фирма без нея не знам какъв бизнес ще може да развива) предлага за единична бройка цена надвишаваща с 50% цената от даден магазин. Като се има предвид Ники Василев колко е икономически (не)грамотен (Това е в сила за всичките юпита, които влязоха в управлението на страната. Много смешен ми беше Милен Велчев, който обясняваше как, ако си изкупим брейдитата по пазарната им за 0.9 цента за 1 долар номинал ще сме на загуба, но ако изчакаме цената да мине долар и се възползваме от опцията за изкупуване по номинал, ще направим печалба), то не бих се учудил за него това да е нормално. Като нищо ще изтърси, че увеличеното търсене вдига цената и може да даде пример какво става с цената на петрола на международните пазари. За мен обаче, това не е нормално. Каквито и там екстри да се включат за upgrade-и, обучение и т.н. Да оставим на страна, че за последното специално е създаден „Институт по публична администрация и европейска интеграция”.

И виновни за това не са фирмите, които са решили да се нагушат с кинти (то това май е цел на всеки рационален агент в икономиката), а в тези, които са организирали търга. Определено хората от МДААР не са си поставили за цел да сключат най-изгодната за държавата сделка, иначе нямаше да се стараят да сведат броя на възможните участници до минимум, вместо да поканят всички големи играчи лично. В крайна сметка, когато става въпрос за правителства, мисля, че големите фирми, като Microsoft, без задръжки игнорират местните търговци на дребно и нямат нищо против договорите да се сключват директно с централния офис. Защо това не се случва при нас, може би се дължи на много фактори, но този, за който веднага се сещам е свързан корупция и далавера. Навремето юпитата на НДСВ, като дойдоха в България, се окичиха с фланелки „Срам ни е от вас!”, но като гледам вече е дошло времето да сложат и фланелките „Срам ни е от нас!”.

За паниката, валутния борд и обезценката на лева

Някаква паника е обзела хората относно бъдеща обезценка на лева, която ще се случи поради скорошно премахване на валутния борд. Ако това е нормално за нискообразовани хора, които имат достатъчно опит от последната криза, то е някак си странно тази паника да се подхваща от хора, занимаващи се в банковия сектор. Честно казано, аз съм доста скептичен относно здравият разум на разните дилъри (хора, които издигат в култ техническия анализ, който е съвременната форма на гледане на боб, вместо да използват advanced техниките за анализиране на времеви редове винаги са ми били странни), но паниката достига до такива комични размери, които са еквивалентни на това главният счетоводител да Ви пита дали ще раздава заплати този месец.

Поради тази причина в сегашния постинг ще обясня какво би станало, ако от утре валутният борд бъде премахнат и използваме плаващ валутен курс (само да отбележа, че фиксираният валутен курс е едно от правилата на борда, но не единственото). Ясно е, че ако се провежда неразумна парична политика, то левът може да отиде на майната си, така че няма да разглеждам такива екстремни сценарии. Една рационална централна банка ще гледа да поддържа икономическата стабилност в страната, като неутрализира сътресенията във финансовата система и поддържа ниска инфлация (двете цели не винаги са съвместими). Основният инструмент за постигане на тези цели е паричното предлагане.

В момента в България има висока инфлация. Тя може да се дължи на много неща, но ако БНБ можеше да упражнява политика за поддържане на ниска инфлация, то щеше да намали паричното предлагане, като не увеличава банкнотите в обръщение. Предвид финансовите потоци, които влизат в страната, това неизбежно ще доведе до поскъпване на лева в номинално изражение. Дори при фиксиран валутен курс, българската валута поскъпва, но в реално изражение. Както съм писал навремето, това че ефективният валутен курс поскъпва не означава, че левът е надценен, но също така не съм съгласен с твърденията на разни либерални икономисти, че реално левът е толкова, колкото е фиксингът на БНБ.

Основният въпрос, който възниква при тази схема е доколко ще продължават да влизат финансови потоци в страната, които да засилват валутата. Отговорът не може да е еднозначен, тъй като част от потоците са спекулативни и се силно свързани с надуването на имотния балон в страната и при един сериозен отлив е възможно да има резки шокове върху валутния курс (разбира се, това трябва да се интерпретира по следния начин: примерно, ако левът е поскъпнал до 1.60 лева за евро да падне до 1.90). Такива събития се наблюдават в момента в Румъния. Но изключвайки спекулативните потоци, то отговорът е, че финансов ресурс ще продължи да влиза. Това има много просто икономическо обяснение. В българската икономика наличното количество капитал не е достатъчно (все някой тръби как имаме нужда от инвестиции), което от своя страна води до висока възвращаемост на капитала (това се вижда лесно, ако се разгледа например Cobb-Douglas производствена функция) и приток на финансов ресурс от чужбина. Както вече казах, това води до поскъпване на валутата, но това поскъпване не е „кухо”. Увеличаването на капитала води до увеличаване на производителността на труда (при някои типове производствени функции, това не е вярно, но на макро ниво Cobb-Douglas производствена функция върши работа и за нея е изпълнено), което според икономическата теория е фундаментален фактор за засилване на валутата. Тъй като в България е фиксиран номиналния валутен курс, то тези процеси водят до висока инфлация. Като се има предвид, че ценовото ниво в България е на една трета от това в ЕС15, то докато се случат изравняванията в ценовите нива може да прецените за колко години ще имаме висока инфлация и кога ще е възможно да се въведе еврото. Това е и основният мотив за евентуално премахване на валутния борд, тъй като с плаващ (и поскъпващ) валутен курс ще се постигне по-бързо и с по-малки сътресения номиналната конвергенция с ЕС, което пък не значи, че бордът трябва да бъде премахнат.

Разбира се, за лаиците основните причини за махане на борда са текущата сметка и евентуалната задаваща се финансова криза, която ще е отзвук от това, което стана в САЩ. Първото, както вече съм казвал, е глупост. Стимулирането на малка и силно отворена икономика с девалвация на валутата е една голяма ракиена идея, която може да буди само смях. По отношение на второто смятам, че опасенията са силно преувеличени. Дори и да ни засегне значително ипотечната криза в САЩ, то при сегашния режим на работа на финансовата система на България, то в случай на ликвидна криза има възможност да се излеят страшно много пари в банковата система на страната. Механизмите за това са два. Единият е БНБ да намали минималните задължителни резерви. Към 7 декември резервите на търговските банки в БНБ са 5.5 млрд лева. Другият подход е правителството да си монетаризира депозита, който държи в БНБ, т.е. го да депозира в избрани търговски банки. Към същата дата става въпрос за 8 млрд. лева. Честно казано не знам каква ликвидна криза трябва да настъпи, така че 13.5 млрд. лева да не удържат стабилността на банковата система и да се получи ефекта на снежната топка.

Разбира се, в настоящия постинг не съм разгледал политическия риск. Винаги може да се намери някой олигофрен, който да рискува стабилността на финансовата система, за да направи пачки. Каква е вероятността това да се случи е отделен въпрос.

Образованието и ампутирането на мозъци

Преди няколко години водих упражнения към един курс на студенти от икономическа специалност. Като цяло идеята на курса беше да се разгледат няколко математически абстракции, чрез които да се моделират разни явления в икономиката. От една страна курсът не беше добре структуриран (за съжаление нищо не можех да направя по въпроса), а от друга техниките, които се използваха не бяха от най-лесните за не математическа специалност и за да успея да мотивирам студентите, че си заслужава целият зор, се мъчех да давам примери и задачи максимално близко да практиката. Като цяло смислените приложни задачи се решават с инструментариум извън разглеждания в курса, но като се има предвид, че идвах от практиката, не ми беше трудно да измисля и такива, които да се ограничат в рамките на преподавания до момента математически апарат. Само че странните неща за мен започнаха точно поради този мой опит. Оказа се, че студентите без кой знае какъв проблем могат да решават даден клас математически задачи, макар и да им се виждаше безсмислено да го знаят, но ако аз им формулирам същата задача, като някаква текстова икономическа задача, започваха да гледат стерео и не можеха да си формулират математическата задача, която съответстваше на текстовата задача. Определено хората не бяха глупави, но това им беше трудно. За мен остана учудването, че не съобразяваха очевидни неща.

Няколко години по-късно мисля, че разбрах какъв е проблемът. В момента (все още) подготвям по математика едно момче за кандидатстване след 7 клас. В такива ситуации се хваща някой сборник и се върви по него. Едно от първите неща, които излязоха наяве, бе това, че има проблеми с решаването на текстови задачи. Успеваемостта бе далеч от двуцифрено число. Макар и да обясних концепциите как неизвестните неща ги означаваме с някакви букви и условията на задачата ги формализираме с някакви равенства, от които ще намерим стойностите на неизвестните букви, то работата не даваше добри резултати. Или щеше да реши една задача, а следващата, която е абсолютно същата, но не става въпрос за ябълки и круши, а за маси и столове нямаше да реши или на следващата ни среща просто щеше да е забравил всичко, което съм му казал. Е никой не се е родил научен. Прецених, че на тези неща ще акцентираме допълнително и на първо време ще решаваме математически формулирани задачи, които за материала, който се изучава се свежда до уравнения и неравенства с едно неизвестно.

В този материал момчето като че ли не срещаше затруднения. Вярно правеше грешки на някои места от недоглеждане или бързане, но като че ли нямаше проблеми със задачите. След като реши доста от елементарните задачи, някак си логично го сложих във Висшата лига и започнах да му давам по-сложни задачи, в които трябваше да се комбинират няколко неща или самите сметки бяха по-сложни. Точно в този момент осъзнах какво сме правили до момента. Оказа се, че момчето не може да решава задачите, които съм му давал до момента. Всъщност, след като е получавал отговорите, явно е можел, но действията, които е извършвал не са били осъзнати, а просто като някакво правило, без да е ясно защо така се правят нещата. Истината беше, че не можеше да разкрива скоби на аритметични изрази, да прехвърля неща от едната страна в другата страна на равенство или неравенство и куп други дребни и тривиални неща. Просто докато съм му давал прости задачи съм попадал на класове задачи, които той е назубрил какво трябва да напише.

При тази постановка възниква въпросът: кой има нужда от такова образование? Мисля, че е излишно да казвам, че въпросното момче е сред отличниците в класа си, но жестоката истина е, че той не може да ползва в реалния живот нещата, които му се преподават по математика. Ако по аналогичен начин седят и нещата по другите предмети, то цялото образование е излишно, тъй като се превръща в зубрене на неща, които са далеч от смислено приложение, а в същото време децата не се стимулират да мислят. За какво развиване на обща култура може да се говори, ако знанията не се осмислят. Вместо в училище децата да се развиват, те се осакатяват и стават инвалиди, мозъчни инвалиди. На повърхността родителите виждат как децата им изкарват високи оценки, но като се стигне до приемни изпити, матури или интервюта за работа истината лъсва наяве.

Модули в RDsuite

Друго нещо, което ще се появи в коледната версия на RDsuite e възможността за работа с модули. Кодът, който администрира създаването им и раздаването на привилегиите на отделните потребители е вече в svn хранилището. Това като цяло дава възможност да се фокусира разработването на специфични програми, като склад, фактуриране и т.н. Като цяло идеята е следната: добавянето на фирма в системата регистрира схема в базата данни, която общо взето съдържа счетоводна информация за фирмата като номенклатури, сметкоплан, документи, осчетоводявания. Създаването на модул от своя страна създава допълнителна схема, която малко или много е свързана със схемата за счетоводната информация за дадена фирма. Разликата е в това, че в даден модул може да има по специфична информация, обхващаща дейността, за която е предназначен модула. Като цяло още имам няколко чуденки как да бъде реализирана комуникацията между отделните модули. За момента се ориентирам към това публичната информация за даден модул да бъде изнесена по някакъв начин в счетоводната схема и ако някой модул се нуждае от информация генерирана в друг модул, то да я търси в счетоводната схема. Възможно е да се измисли и начин за запитвания към отделен модул идващи от счетоводната схема, както и да се измисли някаква директна комуникация между отделните модули. Но дали ще се наложи да се правят такива сложни работи ще стане ясно, когато броят на отделните модули нарасне.

Като цяло добавянето на нов модул към административната част в системата става като се създадат два xml файла. Единият описва структурата на схемата, а другия съответния template. Към момента обаче регистрирането в системата става, чрез промяна в изходния код. Поради тази причина смятам след нова година да преразгледам db слоя но системата и да изнеса и тази конфигурация във външен файл. Това би дало възможност лесно да се разработват модули, които не е нужно да са базирани на QT4 или C++. Разбира се, при такъв сценарий няма да могат да се ползват готовите widget-и, освен, ако по някакъв начин не може да експортиран rdcorelib към съответните инструменти, които се използват.

Като финал да кажа и кое налага разработването на template-и и модули. Освен нещата, които за момента седят в svn хранилището има още четири програми, които ще бъдат включени в него. Два модула (за управление на арматурен двор, който е завършен доста отдавна и за управление на бетонопроизводство, който е някъде по средата на своето развитие), една програма за управление на xml файловете с дефинициите на отделните схеми (трябва малко да се пипне преди да я импортна в svn-а) и програма за ДДС дневници (сигурно ще бъде завършена след излизането на QT4.4, тъй като ще си спестя доста излишна работа). Така че, ако видите голямо изсипване на файлове в svn, то да не се притеснявате, че съм се преуморил. Просто ще бъдат неща, които залежават повече от година по диска ми.

Отново за разделното събиране на отпадъци

Мога да разбера хората, които не си изхвърлят боклука разделно, въпреки че имат контейнери за разделно събиране на отпадъци. Все пак е едно усилие в повече да почистваш опаковките и да ги трупаш в различни пликчета или кошчета. Мога да приема и гледната точка на хората, които разбиват контейнерите и измъкват събраните опаковки, най-вече хартия, за да ги предадат на вторични суровини. Все пак трябва да се яде и живее. Но не мога да ги разбера какви са тези олигофрени, които изхвърлят биологични отпадъци в контейнерите за разделно събиране и прецакват цялата идея.

Template-и в RDsuite

Скоро не съм писал неща за RDsuite и като се има предвид, че последната версия е от началото на годината, то сигурно доста хора са си помислили, че проектът е в застой. Сега е моментът да разсея тези опасения и да кажа, че около Коледа ще излезе следващата версия. Едно от новите неща в нея ще бъде използването на template-и. От гледна точка на функционирането на програмата това не носи нещо ново, но пък ще дава възможност да не се започва с празна база данни, което ще е доста полезно за доста потребители, на които не им се разучават детайлите около аналитичността на сметките или потребителските справки.

От техническа гледна точка template-тът е набор от widget-и, чрез които потребителят въвежда някакви входни стойности. Някои стойности може да са задължителни, а други да се въвеждат при желание. Към всеки widget е закачен набор от sql команди и ако потребителят е решил да въвежда някакви стойности през него, то съответните команди се изпълняват. Принципно командите може да са произволни, но към момента се предполага, че това са select заявки, които връщат резултат един ред с една колона. Това не е кой знае какво ограничение като се има предвид, че записът на данни в базата минава през stored procedures (които в моя случай са функции). От друга страна това ограничение е важно, за да може резултатът от една заявка да се ползва в друга заявка, която не е необходимо да бъде от същия widget. В момента widget-ите, които се поддържат са Label (който ако е пожелателен става CheckBox) и LineEdit. При необходимост този набор ще се увеличи. Иначе цялото описание на template-та се съхранява в xml файл, така че лесно се редактира през текстов редактор. На който му се експериментира да хване последния код от svn хранилището.

От организационна гледна точка имам няколко чуденки. Към момента цялото описание на template-тите се съхранява в отделен файл и не знам дали не е по-добре да ги сложа към файла, който описва структурата на съответната схема. Това от своя страна ще наложи преместване на кода от администраторската част към общата библиотека. Освен това в момента има дублиране на код относно изпълнението на sql команди, което трябва да видя как да разчистя. Нямам още яснота какъв вид ще добият нещата, когато се почне поддържане на няколко различни вида sql сървъра. Ужким това е планирано в проекта, но може да се получат няколко проблематични области. И не на последно място може би трябва да довърша редактора за структурата на отделните схеми, към него и да сложа template-тите и да го commit-на в svn-а. Едно такова упражнение хем ще изчисти всичките въпроси относно как да се организират нещата около достъпа до базата данни, хем ще може по-лесно да се редактират отделните файлове. От гледна точка на крайният потребител на проекта обаче едва ли ще донесе някаква полза.

По отношение на счетоводната програма остава да видя все пак какво да има в съответния template. Така или иначе едва ли има универсален сметкоплан, така че трябва да измисля някакво приближение, от което всеки потребител с минимални усилия да промени нещата към нещо по-удобно за него. Всякакви предложения са добре дошли.

Няколко дни без лаптоп

В съботата ми се прецака захранващия адаптер на лаптопа. Всъщност може би се е прецакал в някой от предните дни, но тъй като не ми се е налагало да го ползвам едва в събота разбрах. Съобщението, че ми остават еди колко си минути бързо бе последвано от изключване на компютъра. Принципно и преди ми се е случвало да си мисля, че съм включил лаптопа в контакта, пък той да е на батерии, но чат с понаместване на кабела нещата се оправяха (тук е моментът да споделя, че когато първо пускам компютъра, а след това го включвам в електрическата мрежа, то индикаторът за захранването в KDE-то на Fedora-та показва батерийка, независимо че не е на батерии. Ако някой знае как се оправя това неудобство, да сподели). Явно около огъването на кабелите някъде го бях прекъснал за постоянно и този път този фокус не проработи. Бях неприятно изненадан. Доста от нещата ми седят само там и ги нямам другаде и нямаше как да свърша нещата, които бях запланувал. Много е гадно като си направиш някакъв план изведнъж всичко да отиде по дяволите. Макар и денят да не бе загубен, тъй като можеше да свърша и други полезни за мен неща, някак си ми отиде цялото настроение, вкиснах се и нищо не ми се правеше.

Тъпото е, че тези адаптери нямат винчета за разглобяване и май ги лепят по някакъв гаден начин, така че отваряне без безвъзвратно повреждане на корпуса не може да се направи. Това ме отказа да си играя в къщи на млад електротехник и прехвърлих джаджата в задбалансовите активи. Все пак, за да се убедя, че проблемът е там, а не някъде другаде, набързо инвестирах в един мултицет (дълго отлагана инвестиция, остава да вида и кога необходимостта от бормашина ще ме изненада неприятно). Нямаше изходно напрежение.

Звънях на хората, от които си го бях купил с надеждата да продават адаптери, но се оказа, че не работят в съботата и никой не ми вдигаше (както се оказа по-късно и да имаше някой, нямаше да свърша веднага работа). Поразрових се из мрежата да видя от къде какво мога да купя. Това, че беше събота доста стесняваше възможностите. Във всичките магазини, в които продават техника, като Плесио, Мултирама, Технополис и прочие продават универсални адаптери. Точно пък с такива неща на руска рулетка не ми се играе. Не е ли 18.5V и 3.5A, не ми го пробутвайте. Все пак компютърът ми е в гаранция и ако нещо му се случи, това ще е първата причина, поради която ще ми отсвирят гаранцията. Явно ще трябва да се чака понеделника да си купя оригинално захранване.

Разбира се, имаше възможност да претендирам за гаранционно обслужване, но няколко неща ме отказаха от това. Първо исках да имам ползваем лаптоп ASAP. Ако се позовавах на гаранцията, то трябваше да си пакетирам компютъра, както съм го получил и да го оставя в сервиза. Там да ми го приемат, после някой да му отдели внимание по някое време и да констатира очевидния проблем, след което да си го получа в някой от следващите дни или седмици. Това не ми се понрави като идея. Да оставим настрана нещата, че сервизът ми е на майната си, пък отпуска за такива неща не ми се пуска. Второ в гаранционната карта със ситен текст е споменато, че гаранцията може да не важи за аксесоари и като се има предвид колко често сервизите се позовават на ситния текст, то вероятността да ме отсвирят не беше малка и само щях да си загубя времето. Да оставим настрана, че вината най-вероятно е и моя. Та прецених, че по-добре да дам 50 лева и да не се разправям с глупости.

Дойде и понеделникът. Звъня в магазина и обяснявам как се интересувам от захранващ адаптер за еди какъв си лаптоп. Обясниха ми как не продавали оригинални адаптери, как ги доставяли със сервизна поръчка, но могат да ми предложат универсален адаптер. Трябва само да дойда с лаптопа, за да видя дали ще сработят нещата. Отбих предложението с аргументите, които изказах по-горе и минах в контраатака. Обясних и че на техния сайт пише, че имат в наличност оригинален адаптер, който би трябвало да ми свърши работа. Изненадата беше пълна и ме помолиха да кажа кой е каталожният номер. Никакъв проблем. Казаха ми, че в момента го нямат в магазина, но могат да го доставят и да мина да си го получа. Попитах кога може да стане това и ми обясниха, че правят доставките сутрин преди обяд, така че на следващия ден ще мога да си го взема. Казах, че ме устройва. Още един ден щях да го преживея, особено като се има предвид, че си ползвам лаптопа основно през уикендите. Казаха, че ще ми се обадят. Пък аз помолих да потвърдят, че този адаптер е съвместим с моя модел лаптоп. Отговорът последва доста бързо, което не ме изпълни с кой знае колко доверие за верността му. Досега ми се е случвало да се сблъсквам хора, които не знаят характеристиките на нещата, които продават, но не ми се е случвало да попадам на хора, които да нямат представа дали продават нещо. Добре, че са измислили мрежата. Кратка справка в страницата на производителя потвърди, че това е моят адаптер.

Дойде и следващият ден (вторник). Гледах да не се отделям от телефона, за да не пропусна ценното обаждане. А то все не се случваше. Наближаваше към 13 часа и реших да поема инициативата в свои ръце. Звъннах в магазина. Този път попаднах на някакъв младеж, обясних му за какво се обаждам и попитах дали ми е дошло адаптера. Той малко се стъписа, проведе някакви консултации, на няколко пъти слушах музика от тяхната телефонна централа и ми каза да се обадя утре да проверя дали е дошъл. Определено се ядосах. Ако имах възможност щях ей така на пук да си го взема от другаде и да ги отсвиря. За съжаление имам доста ангажименти в работата и не мога да отделя време за търсене, пък фирмите, които на първо време мога да запитам или го нямат в продуктовата гама или направо на страницата им пише, че го няма в наличност. Кофти работа като го закъсаш с един от основните дистрибутори.

Дойде и следващия ден (сряда). Улисан в работа, не усетих как наближи обяд. Извъня ми телефона и девойката от магазина ми се обади, че мога да си получа адаптера. Зарадвах се и малко по-късно запраших натам. Всичко беше точно и останах доволен.

От цялата тая история започнах да се питам защо са ни толкова смотани фирмите. В крайна сметка не мога да виня девойката, че не познава продуктите, които продават, ако фирмата не и е осигурила нужното обучение. Ако отидете в Технополис или Техномаркет, такива хора с лопата да ги ринете. Не мога да виня девойката, че им е скапана логистиката. Толкова ли е трудно, да държат наличности на различни аксесоари на производителя, чийто дистрибутор са, в мрежата си от магазини. Добре, че съм в София, защото, ако бях в някой град в провинцията, сигурно и сега щях да си седя с неизползваем лаптоп. В крайна сметка доволният клиент е този, който си свърши бързо работата. Лошото е масово фирмите не се стараят да правят клиентите доволни, а ги вълнуват основно финансовите резултати. Някак си пропускат, че двете неща са свързани.

Лиценз

Ако някой е имал капка съмнение, че в този блог пиша някакви смислени работи, то сега е моментът да ги разсея. В този блог пиша глупости (в широк и тесен смисъл) и поради тази причина ми е все тая дали някой ми спазва авторските права. Гледам, че все пак от време на време на някой му допада някое постингче и се копират материали, като се слагат линкове насам. За да не ги затруднявам правно тези хора най-накрая лицензирах съдържанието на блога под Creative Commons by-nd лиценз. Честно казано отдавна си мислех да го направя, но мързела все натежаваше. Е, преборих го! ;-)

Какво ми липсва в OpenOffice.org?

Преди 2 години написах кратко сравнение между OpenOffice.org и MS Office. В настоящия си постинг ще се помъча да актуализирам впечатленията си като направя един коментар какво ми липсва в OpenOffice.org. За сравнение ще използвам OpenOffice.org 2.3 спрямо MS Office 2002.

От гледна точка на текстообработка Writer-ът трябва да дръпне много в колективната работа. Лично на мен често ми се налага да работя с няколко хора върху един и същ документ (документация, доклад и т.н). Всеки пише някаква част от него, някой ги събира механично, след което започва процесът с ревизиите.

Най-тривиалното нещо, което прави всеки, е като прочете файла да има забележки върху съдържанието. И двата продукти поддържат такава функционалност, но тя работи по различен начин. В Writer-а бележките се вмъкват към текста. В зависимост дали сте дали те да се визуализират или не, то е възможно да се появи едно жълто квадратче, което да индикира, че има бележка и евентуално ако минете върху него с мишката да се визуализира. За съжаление, ако не знаете, че е там, може спокойно да го пропуснете в процеса на четене на теста. Разбира се, има навигация по бележките и можете да ги обхождате една по една. Само че за мен това е малко неудобство, защото за да разбереш забележката, то трябва да си наясно с контекста, в който е поставено, което изисква четене на теста. В този момент навигацията пречи.

Как е реализирана тази функционалност в Word? Отстрани в полето се появява кутийка със забележката, което от своя страна прави лесно едновременното четене на документа и следене на забележките. Отделен е въпросът, че навигацията е изнесена в toolbar, така че ако искате бързо да видите следващата бележка, то не трябва да минавате през меню и диалогов прозорец, с който пък да си закривате текста. Хубавото при Word е, че бележката, освен да бъде вмъкната някъде в текста, може да бъде отнесена към конкретна дума, изречение, параграф (при конвертиране на файлът в OOo тези бележки не се визуализират). Това е удобно, тъй като веднага става ясно какво е искано да се каже с коментара. Отделен е въпросът, че могат да се слагат бележки, към бележки и така се получава цяла дискусия. Разбира се в последното може да се реализира и в Writer-а, но е реализирано чрез добавяне на нов текст към вече написана бележка, като се слага разделител за автор.

Другата основна функционалност, която е недомислена в Writer-а е режимът за следене на промените в документът. В момента функционалността е реализирана на ниво Word 97, т.е. нововъведения текст се оцветява, а изтритият се зачерква. Всичко много хубаво, но така документът става нечетлив. В такива ситуации може да се изключи визуализирането на промените и да се даде индикация, че има промени на някой ред, но пък тогава не става ясно какви са направените промени. Как е реализирана тази функционалност в Word? Нововъведения текст се оцветява, а изтритият и се показва в една кутийка отстрани в полето и се показва мястото, от което е изтрито. Това решение предлага от една страна добра четимост на редактирания текст, от друга страна и добра история на промените, така че те лесно да бъдат приемани и отхвърляни. Не знам какъв е проблемът това да се реализира в Writer-а, още повече че преди две години като гледах feature request-ите това фигурираше. Определено липсата на тази функционалност ще откаже от миграция към OOo хората, които правят редакции на документи.

Една дребна функционалност, която ми липсва е свързване със задаването на езика, на който пиша. Това е важно, ако искате да работи проверката на правописа и някои други благинки. Някак си е нормално, когато използвам BG Layout програмата да приема, че пиша на български, а когато използвам EN Layout на английски. Word го прави, но Writer-ът не. Предполагам е трудно да се реализира тази функционалност при *nix системите, но поне за Windows да го направят. Лично на мен ми се налага в документи да имам текст на повече от един език и е досадна тази ръчна смяна. Да не говорим от интерфейсна гледна точка колко по-лесно е направено в Word (при copy-paste по някой път се налага да се укаже език ръчно). С двойно кликване при Word срещу навигация в менюта и диалогов прозорец в Writer.

По отношение на Calc-а видимо работите като че ли не са се подобрили много. От моя гледна точка единственият видим напредък е подобряване на процеса на създаване на диаграми. Но като се има предвид колко зле беше Calc-а преди две години, то този напредък не трябва да е учудва някой. Диаграмите от Calc-а вече стават за нещо, макар и да трябва още някои неща да се пипнат (например, ако решите да работите с две Y оси, пък после се откажете от втората, става леко мазало). За сметка на това продължава да няма Solver функционалност еквивалентна на тази в Excel (положителното е, че се появяват разни по-елементарни работи, така че сигурно е въпрос на време), което спъва използването на Calc-а за по сериозни сметки.

Да оставим по-сериозните сметки на страна, но в Calc-а имам затруднения и да работя бързо с данни. Получавам един файл с данни и искам на бързо да ги сложа в моделчето, което съм си направил. Ако е стандартен Copy-Paste няма проблем, но в данните има агрегация по някоя от размерностите и на мен ми трябват стойностите от агрегацията (например имате данните по дни, като във всеки стълб става въпрос за отделен ден и след последния ден на месеца имате стълб за месец и на вас Ви трябват само данните по месеци), то в Excel-а маркирам само клетките, които ми трябват и ги копирам. За съжаление в Calc-а Copy-Paste не работи с прекъснати области. Тази липса би отказала голям процент от хората, които работят с данни, да го ползват.

Липсата на критична маса потребители за Calc-а дава отражение върху съпътстващия софтуер. Например за системата R, която е софтуер под GPL, има изградена възможност да се използва под Excel, но липсва такава за Calc. Ако един проект, който малко или много се движи от фенове на свободния софтуер, не е положил усилия да се свърже с най-големия свободен офис пакет, то може ли да очакваме за системи като Matlab, Stata, Mathematica и т.н да могат да работят през него скоро? Дали всякакви комерсиални продукти за финансовите сметки, които са развити на базата на Excel ще видят своите еквиваленти в Calc? Според мен в близките две години едва ли това ще се случи, защото няма да е достигната критичната маса от потребители, при която фирмите, които поддържат Excel базирани решения, да ги port-нат и към Calc.

Все пак положителното, че в развитието на OOo са се ангажирали фирми като IBM и Google. Спор няма, че в последните две години OOo дръпна доста, макар и промените да не са видими, и не бих се учудил, ако като инфраструктура пакетът е по-добре структуриран от MS Office и се надявам покрай IBM и Google да се наложи по-бързо сред корпоративните потребители, което да даде сериозен тласък в развитието на съпътстващия софтуер.

Като за финал да кажа, няколко неща, които ми харесват в OOo пък не знам как/дали могат да станат в MS Office. Доста ми харесва подхода в OOo за embedded документите, където се вграждат само необходимите данни, а не цялата информация от файла източник, както е в MS Office (или поне не знам откъде се настройва). Едно друго нещо, което според мен е доста ценно е възможността за вграждане на SVN хранилище в самият документ и така да се поддържа доста добър Version control на документа, което е в пъти по-добро текущите track changes реализации.

Иначе по отношение на организация на документи в рамките на някаква организация OOo е доста добре интегриран в O3Spaces, така че ако някой вижда бъдещето в Google Office или му харесват решения в контекста на MS SharePoint, то той има как да прави аналогични неща използвайки OOo. За съжаление не са безплатни.

Като цяло съм оптимист за бъдещето на OpenOffice и макар да ми е невъзможно за момента да го ползвам в работата си, то се надявам това да се промени. А дотогава ще му се радвам като домашен потребител. Разбира се, всички тези кусури, които му намирам, по никакъв начин не са свързани с ODF формата, за който Йовко е написал един чудесен постинг. Само да предупредя, че ако искате да ползвате ODF през MS Office, използвайки на plugin-а на Sun, то в повечето случаи ще гризнете дръвцето.

Късно вечер в автобуса

Минаваше 11 часа вечерта. В един от последните автобуси по линията се возеха малко на брой омърлушени хора. Някои се мъчеха да се стоплят след дългото чакане заедно със студа на спирката, а на други просто им се спеше. В цялата тази безмълвна обстановка мъж на около 60 години поклащайки се вървеше между седалките. Хареса си една и кротко седна. Беше му скучно. Опита се да завърже разговор с младежа до него, но не се получи. Младежът беше намерил дзен състоянието си, слушайки музика, и не му се понрави идеята да бъбри с непознати. Възрастният човек остана леко разочарован. Не искаше да се чувства самотен и затова потърси компанията на своя стар приятел – бутилката. Извади я от вътрешния джоб на палтото, отвъртя капачката и отпи. В следващият миг късметът му се усмихна. Но не защото парещата течност масажира гърлото му. Беше дошла следващата спирка и двама келеши на около 16 се качиха в автобуса, вдигайки врява до небесата. Единият носеше пликче с фъстъци и като видя самотния човек му даде да замези. Той се почувства щастлив. Не толкова, че имаше с какво да му върви пиенето, колкото до това, че завърза нужния социален контакт. В такива случаи са необходими жестове. Предложи бутилката на новите си познати. „Какво е това?“ попитаха те. „Уиски“ отвърна възрастният човек. „Мен на ракия ми мяза“ бе последвалият дегустацията отговор. „Блек Рам“ конкретизира човека. „Както и да, ние сме на водка“ захили се един от келешите. След тази синхронизация на протоколите се почнаха едни весели разговори за underground живота. Демонстрираха се и знания по чужди езици. Диалогът беше простоват, но оживи атмосферата в автобуса, което пък развесели част от хората. Лично аз едва се сдържах да не се разсмея. За съжаление не мога да възпроизведа разговора.

Ние знаем, ние можем или правото да не учиш

Онзи ден попаднах на следната обява:


След като всичките участници в процеса на средното образование деклариха, че знаят и могат и държавата да не трябва да им се бърка в отношенията, а само да дава пари, сега очаквам подобни вълнение във висшето образование. Представям си лозунги на студенти, които протестират срещу “строгите” изисквания на преподавателите. Как били длъжни да ходят на лекции за да си научат за изпитите. Как те знаели и можели, но ако не ходят непрекъснато на работа, нямало да могат да си плащат семестриалните такси. Все пак не са опитни зайчета, а бъдещето на България. В този контекст темите табу са: вдигането на такси и наеми за общежития, и всякакви напъни да се стимулира ученето чрез обвързване на държавните субсидии с успеха на студента.

Резултат от сътрудничеството между ДА и Microsoft

Бого е пуснал петиция относно поредната идея на Ники Василев. Историята е дълга, доста се е изписало в мрежата относно проблема, но аз мога да ви направя кратка демонстрация за резултата от използването на Microsoft продукти в държавната администрация. Просто хвърлете поглед на файла относно внасянето на държавния бюджет за 2008 в парламента (няма да коментирам редакционните умения на Бойка Владова, която седи като автор на документа). Ако все пак някой се е напънал да го оправи (лично аз се съмнявам, че ще стане), ето Ви и снимка (цъкнете за по-голяма) на екрана след отварянето му.

Извод: Пращайте PDF-и за да не си личи колко сте неграмотни ;-)

Учителите като пиян морков

Като цяло гледам да съм неутрален към стачката. Не симпатизирам на учителите, но смятам, че те са в правото си (както и всеки друг) да протестират и стачкуват за по-високи заплати (стига да има кой да им ги даде). След този месец и половина стачни действия съм по-скоро разочарован от (действията на) учителите. Честно казано държат се като малки деца, на които искат да им купят сладолед, да им подарят играчка или като е в техни случай държавата да ги носи на конче. В цялото си това тръшкане, освен че паднаха доста ниско като поведение (честно казано каквито и хора да се съберат в тълпа се лумпенизират), пропуснаха възможността да излязат с чест от ситуацията, тъй като вече преговори с правителството не може да има. За какво става въпрос? По закон правителството е длъжно до края на месец октомври да внесе проектобюджетът за следващата година в парламента, след което депутатите решават дали да го приемат в този вид или да го променят. Не знам кой води тълпата от учители и до колко е наясно как функционира държавата, но е крайно време да спре да се държи с интелекта на едноклетъчно и да научи какви са правилата на играта. Най-малкото всеки, който има някакви социални искания, ако иска те да му бъдат удовлетворени, трябва да е наясно, че през септември и октомври е в негов интерес да има действащо правителство (след този период не може да преговаря с правителството ефективно) и през ноември и декември да има работещ парламент. В противен случай няма да може да бъде гласуван бюджет за следващата година, а когато това стане се използва такъв по подразбиране, който не е в интерес на никой (изключвам тези, които искат да съборят държавата). В този ред на мисли понеже сегашното правителство се създаде в края на септември 2005 и властта (имам предвид политическите лица, които взимат решенията) се напълни с какви ли не “селяни”, които и хабер си нямаха от действащите процедури, то за малко да изпуснем влака за Европа.

Та понеже учителите се полакомиха, вместо да приемат 50% на правителството (преди да започне стачката офертата беше 30%) и догодина да протестират още веднъж за още, решиха да настояват за 72% (3 х 20% кумулативно прави толкова) и сега ще се наложи да лобират из парламента за своите искания, което пък им създава доста технически затруднения. Например искането им за 4.7% от БВП за образованието няма как да бъде изпълнено, защото в бюджета не се записват проценти от БВП, а номинални числа. Освен това никой не знае колко ще бъде номиналното БВП за 2008. Да, правят се прогнози, които дори и да са точни (с точност до милион), то не могат да гарантират, че НСИ няма да смени дефиницията на БВП и съответния процент да падне (както стана през 2007). Но дори и с всички тези неудобства да се справи човек, то трябва да има предвид, че не малка част от средствата за образование минават през общинските бюджети и на национално ниво общите разходи са резултат, т.е. ако някой иска разходите за образование да нараснат с 0.5% от БВП, то трябва да каже как те ще бъдат разпределени по отделните общини. Всякакви такива сметки могат да се правят, но те не са по силите на депутатите, нито пък на учителите, така че и депутатите да са много благосклонни няма да могат да направят кой знае какво и ще прехвърлят топката към правителството. Правителството от своя страна може да реши да съдейства за детайлните сметки, а може и да си направи пас (то своята част от бюджетната процедура си я е свършило и няма сила, която да го накара да укаже съдействие на парламента) и топката ще се върне в парламента. Може да станат няколко итерации, но резултатът е, че учителите ще бъдат като пиян морков и определено ще загубят тази игра. Да оставим настрана въпросът, че увеличаването на разходите за образование, по никакъв начин не гарантира увеличаване на заплати. Също така не искам да навлизам в други детайлни сметки относно средните заплати. Просто всички тези числа ги няма записани в явен вид.

В крайна сметка обаче учителите не са виновни относно социалното положение, в което се намират (за бой са, че не успяха да излязат с чест от преговорите). Виновно е правителството, че няма ясно дефинирани цели в сферата на образованието, няма ясни критерии за това дали са изпълнени целите, нито конкретни мерки за постигане им и чак тогава да каже от какво финансиране се нуждае. При тази стачка стана ясно колко са неподготвени от МОН и дори да има някаква съпротива срещу “реформата”, която биха искали да провеждат, можеха да изтъргуват отстъпки в тази посока. Истината е, че реформа просто не е планирана. А все пак това не е работа на учителите (няма значение дали на тези от училищата или тези, които си клатят краката в МОН). А ако не започне (даже за препоръчване е направи) някаква реформа в образованието през следващата година, то такава няма да има през следващите 3 години. И като се има предвид каква е номиналната конвергенция на доходите в България към тези на ЕС, то след 3 години социалният проблем на учителите ще е доста по-сериозен.

За съжаление в момента като че ли реформата се изчерпва с въвеждане на делегирани бюджети. Принципно идеята е хубава, но практически е голяма глупост, защото за да сработи, то необходимото условие е директорите на училища да имат добър управленски нюх (нещо с което малко могат да се похвалят). Ако това условие не е изпълнено, то делегираните бюджети са стъпка в посока на Аржентинската криза. В постинга, в който писах за нея, забравих да спомена, че именно фискалната децентрализация е било камъчето, което е обърнало каруцата, тъй като бюджетния дефицит не е бил генериран от централното правителство, а от местните власти. Та в този ред на мисли, ако след въвеждането на делегираните бюджети, повечето училища са заплашени от фалит, то едва ли правителството няма да им покрие дълговете (за справка какво става с болниците, само че училищата с в пъти повече). Тогава се губи смисъла на цялата идея, тъй като няма да има спирачка на разходите.

Според мен от финансова гледна точка основният проблем в образованието е, че учителите в големите градове взимат доста ниски заплати, в сравнение със заплатите в частния сектор. В такава ситуация според мен е по-правилно правителството, вместо да въвежда делегирани бюджети, да направи следните две неща:

1. Да даде възможност за държавна субсидия на частните училища, която да е вързана с броя ученици, които обучават. Ясно е, че тя може да не покрива разходите на училището и то да иска още пари от родителите, още повече ако училището предлага някакви допълнителни екстри, но по този начин частното образование ще стане по-достъпно за всички.
2. Да измисли някаква схема за приватизиране на образователната дейност в големите градове, така че управлението на училищата да е в ръцете на хора с опит. Само така ще може да стане оптимизация на разходите за обучение. Разбира се, това предложение има няколко много тънки момента, които трябва добре да се обмислят. Първо трябва да има ясни критерии дали съответното училище изпълнява нещата, за които получава пари. И второ трябва собствеността на имотите да остане на държавата или общината, за да не се укаже, че някои училища са станали промишлени цехове или че футболонот игрище е заменено с нова кооперация.

Анкетите в Blogspot

През тази седмица е активна още една анкета в блога ми. Като гледам май ще е последната, тъй като цяло успях да се ориентирам относно функционалността за гласуване в Blogspot.

Някои неща доста ми харесват. Поддържат се голям брой възможни отговори. Аз тествах с 12, предполагам, че и с 20 и нагоре няма да има проблем. Има възможност за избор на повече от един отговор и като се смятат процентите, то човекът гласувал с няколко отговора е броен като един гласувал, а не като в някои други анкети за n-наброй гласували. Човек има възможност да си промени гласа, докато е активна анкетата. Според мен това е доста ценна възможност, особено ако на база някакви дебати мнението му е еволюирало или пък, ако първоначално не е интерпретирал правилно въпроса, какъвто май е случаят в последната анкета (интересно ми е хората, които смятат, че в малките населени места средната брутна месечна учителска заплата трябва да е около 800 лева, което нетно прави около 640 лева през 2008г., колко смятат, че трябва да е в големите градове, както и не смятат ли, че ако заетите в образованието в някоя малка община (да речем Кнежа) взимат между 2 и 3 пъти повече от средната заплата за общината, то това няма ли да взриви трудовия пазар).

По отношение на недостатъците, това което не ми харесва е, че няма някакво специално управление на анкетите и те седят в страничната лента, докато не бъдат изтрити. Като се изтрият (още не съм пробвал), най-вероятно ще се загубят резултатите или поне възможността за тяхното визуализиране. От друга страна, ако се пазят анкетите в страничната лента, то тя ще стане доста претрупана. Сигурно е доста по-добре анкетите да бъдат свързани по някакъв начин с постингите, а в страничната лента да се появяват само активните към момента анкети. Доколкото тази функционалност е в тестов период се надявам хората от Google да измислят нещо по въпроса.

Разчистване

През уикенда започнах да провеждам разчистване на нещата, които седят на твърдия диск на компютъра ми. Свободното пространство падна под санитарния минимум за записване на DVD, а освен това си ме е страх при толкова малко свободно място да тръгна да си upgrade-вам Fedora-та (като гледам как съм се замотал май направо ще скоча на новата версия). Дискът ми не е от най-големите и като цяло се оказа запълнен с pdf-и (преди да ги разкарам, трябва да седна да ги индексирам, което е времеемко), няколко image-и на Debian и Darwin (покрай RD Suite ги държа за да компилирам пакети, на Debian има два броя, едната ми е чисто инсталиран Debian върху, който компилирам, а на другия инсталирам, пък Darwin-а не можах да го подкарам през емулаторите; като остане време трябва да се разправя и с него) и снимки (за мой ужас се оказаха на 16G). Ясно беше, че видим резултат може да се постигне само с тяхното записване и веднага разбрах защо не съм записвал снимки през последната една година. От едно екскурзионно от предходната година част от хората, които участваха, са ми пратили снимките с много гадно наименование. Това че windows-а ги сваля от фотоапарата, слагайки доста интервали в името (мразя да има интервали в имената на файловете), е бял кахър. Сериозният проблем е, че windows-ът като е слагал някаква индексация на снимките ги е разбъркал и така, ако тръгнат да се гледат една по една, подредени на база име на файл (май повечето програми само това използвай като критерий за подредба), идват в разбъркан хронологичен ред. Единственият начин да се подредят е като се ползва датата на заснемане от EXIF информацията на файла. Когато става въпрос за 500-600 снимки, преименуването на ръка е голяма ракиена идея. Още навремето ми беше ясно, че трябва да се ползва някаква програма или скрипт, но тогава ме мързеше да я/го напиша. Сега, когато проблемът беше неотложен, продължаваше да ме мързи, но реших да се поразтърся и да видя дали някой не е решил да направи нещо подобно. Попаднах на KRename и с две итерации реших проблема. Доста ценна програмка изглежда.

Перспективи пред българската икономика

Последните дни в пресата различни анализатори коментираха какви са перспективите и проблемите относно икономическото развитие на България. Повечето от тях направиха коментарите си от собствената камбанария и някак си пропуснаха по глобалната картина и основният проблем, заложен при прехода ни към пазарна икономика, който е липсата на добре подготвени управленски кадри на ниски и средни ръководни позиции. Преди 10 ноември 1989 г. почти всички управленски решения се взимат на централно ниво и се спускат надолу по веригата за изпълнение. Директорите на предприятията не е трябвало да се борят за пазарни ниши, да планират инвестиционни програми с цел разширяване на производството или да търсят финансиране на инвестициите. Всичко е било просто и работело.

В един момент системата се променя. От централно планиране се минава към пазарна икономика. В този момент директорите, които до момента са си вършили добре работата, се изправят пред нови предизвикателства и отговорности, като най-важното е борбата за пазар (това с пълна сила важи за експортно ориентираните предприятия). Не е трудно да се досети човек, че в създалия се хаос, на който му е щракало пипето и е бил на отговорна позиция се е запътил към частния сектор. Тези, които при старата система са управлявали цялата икономика, са обрали каймака с парите, а хората без пипе, но на позиция са започнали да въртят далавера като източват предприятията. За това помогнало и липсата на контрол в лицето на държавата. Все пак политиката е временен бизнес и трябва максимално бързо да се възползваш от предоставените възможности, а това че държавата потъва е въпрос на гледна точка.

Като цяло историята на прехода я знаем всички (някои може би с доста пикантни подробности) – първоначално натрупване на капитала, безстопанственост в държавата, финансова криза, икономическа криза, обедняване, непрозрачна приватизация, структурни реформи и висока безработица. Със сигурност е било възможно да се мине и с по-малко сътресения, но защо не е станало е отделна тема. Важното е, че в момента икономиката се развива добре, на всички малко или много им расте дохода, безработицата спада.

Но в цялата тази картина проблемът с липсата на добре подготвени управленски кадри остава. Като че ли към момента най-много това си личи в бюджетната сфера и при фирмите в обществения сектор. Примерите са много – монополи на загуба, некадърно управление на университети, дългове на болници, липса на програмно бюджетиране и т.н., а резултатът е ниска ефективност на заетите. Въпреки това до преди началото на годината състоянието не изглеждаше много критично. Обаче нарастването на заплатите в частния сектор указва преса върху заплатите в обществения. Според статистиката заплатите в обществения сектор са по-високи, но само наивник би повярвал на това твърдение. От друга страна по отношение на заплати фирмите от частният сектор имат конкурентно предимство в това, че могат да избират дали да спазват данъчното законодателство и да се възползват от вратичките в него. Вярно че носят наказателна отговорност, ако ги спипат, но предвид слабия контрол от страна на данъчните рискът си заслужава. А дори и да не си заслужава, конкурентният натиск те принуждава.

В контекста на нарастване на заплатите в частния сектор някак си съвсем логично дойдоха протестите на шофьорите в градския транспорт, учителите, горските работници и намеренията на лекарите. За да се увеличат заплатите на заетите в обществения и бюджетния сектор, то съответните институции и фирми или трябва по някакъв начин трябва да увеличат разходите за заплати за сметка на други разходи или трябва да се разделят с част от хората за да стане по-гъста чорбата за останалите. Чисто технически и двете решения не са лесни за реализация, особено пък ако нямаш визия как трябва да станат нещата и допълнителните разходи по един или друг начин лягат на плещите на бюджета. В краткосрочен план плещите ще издържат, но това не решава проблема и трябва да се направи нещо. Според предпоследния брой на в-к "Капитал" са необходими реформи в бюджетния сектор, за да могат да се намаляват данъците. Това твърдение само по себе си е глупост най-малкото защото данъците в България са сравнително ниски, а от друга страна едни такива реформи няма да доведат до намаляване на разходите на някаква бюджетна дейност, а ще подпомогнат увеличаването на заплатите на заетите в нея. Тоест ако перифразирам твърдението на в-к "Капитал", то реформите са необходими за да не се налага да се вдигат (много) данъците.

От гледна точка на управленските кадри ситуацията в частния сектор не е по-различна. Засега проблемите при него още не са дали индикация за съществуването си, като причините за това са сравнително прости. До края на миналата година фирмите в него не са били изправени пред сериозна конкуренция (разбира се, това не важи за експортно ориентираните фирми, но пък от друга страна те не са толкова много, а и основната част от експорта се извършва от малко на брой фирми с чуждестранно участие), а с промените настъпили след 10 ноември 1989 се отвориха нови ниши на вътрешния пазар, което заедно с навлизането на доста идеи отвън като че ли създава илюзията, че в частния сектор всичко се развива добре.

С приемането на България в ЕС ще се проличи доколко икономиката ни не е готова за това членство. Свободното движение на хора няма как да не се отрази на заплатите в българската икономика. Предвид това колко са по-ниски сравнение с други страни членки от Източна Европа е логично да има преса за повишаване. Когато се отворят и трудовите пазари на старите страни членки натискът ще стане още по-голям. Основният въпрос който възниква е дали българските фирми ще преминат това изпитание? Досега представители на разни работодателски организации на въпросът защо са толкова ниски заплатите в България са се оправдавали с ниската производителност на труда, но едно такова оправдание или хвърля прах в очите на хората или показва управленска некомпетентност, защото производителността на труда на работниците в едно предприятие в голяма степен зависи от неговия мениджмънт и ако работниците не са достатъчно производителни, то за това не са виновни те. Разбира се, от страна на работодателя винаги стои дилемата дали има смисъл да инвестира в увеличаване на производителността на труда при положение, че заплатите в икономиката като цяло са ниски и едни такива инвестиции може и да не е оправдана, но е крайно време всеки да разбере, че България няма перспективи за развитие като страна с евтин труд. В зависимост от това каква е сферата на дейност на дадена фирма, то решенията за това изпитание ще са най-различни: да направи инвестиции с цел подобряване на производителността (това не трябва да се разбира само в контекста на подмяна на машини, например в някои фирми използването на софтуер за управление на задачите би уплътнило по-добре времето на работниците), да поеме увеличението на заплатите през намаляване на печалбите (това би се наблюдавало в в сектори, където конкуренцията е много силна), да прехвърли увеличението на заплатите върху крайните цени (в сектори, където няма силна конкуренция или са доста labour intensive).

В това изпитание обаче фирмите не са равнопоставени. На първо място размерът има значение. Ако например в един голям супермаркет увеличението на заплатите с 10% може да се финансира с 10% съкращение на персонала на база оптимизиране на организацията, то в кварталната бакалия, където не работят повече от 3-ма човека увеличението с 10% ще трябва да се финансира по друга линия. Фирмите с чуждестранно участие имат малко или много предимство в такава ситуация поради факта, че имат повече опит (организационен, технологичен и т.н.) както и че преди да стъпят на българския пазар са си направили сметката и съответно гледат с няколко периода напред (ако се наложи да се омитат да не го направят късно).

В цялата тази ситуация като че ли най-неясен остава ефектът за малките и микро предприятия, които като бройка обхващат не малка част от фирмите в България. Няма да е лъжа, ако се каже, че повечето от тях се носят по течението, управляват се ден за ден, месец за месец и в тях не работят хора, които са получили добро образование относно управлението на една фирма (все пак хората, които завършват управление, маркетинг и всякакви аналогични специалности, които имат отношение към доброто представяне на една фирма, се насочват към големите фирми). Тези фирми определено ще бъдат изненадани от пресата за увеличение на заплатите, ще имат много малко време да реагират, дори и да знаят как да увеличат производителността на работещите при тях. Според мен това, което ще се наблюдава е опит за увеличаване на цените на крайния продукт в рамките на това, което позволява конкуренцията от по-големите фирми и намаляване на печалбата, докато някои от тях не спуснат кепенците или не усетят нуждата от консолидиране с цел икономия от мащаба (за собственика на такъв бизнес и двата варианта на практика означават разделяне с него). При спускането на кепенците от гледна точка на работниците едва ли може да се очакват проблеми пазарът на труда ще ги погълне лесно. От гледна точка на собственика, то ситуацията не е от най-розовите, особено ако има да се погасяват задължения към финансови и нефинансови институции. При по-сериозна вълна от фалити на малки и микро предприятия (което няма да е учудващо) банковата система също може да има своите предизвикателства, което пък да се отрази негативно и на цялата икономика.

Разбира се, рискът не е концентриран само в малките и средните предприятия. Като се има предвид какви са коефициентите на интелигентност на някои от ново излюпили се бизнесмени, то като нищо средни и големи предприятия също да изпитат сериозни затруднения. В такава ситуация ще е от значение до колко бързо собствеността ще отиде в по-добри ръце (било през препродажба или ликвидация).

Едно със сигурност е ясно – през следващите години ще има силно конвергиране на доходите към средноевропейските, което няма как да не се отрази и на инфлацията, в резултат на което едва ли България ще влезе скоро в еврозоната. От гледна точка на финансовата стабилност малко повече консервативност в държавния бюджет (в термините на планирани излишъци) едва ли ще е излишна. От друга страна държавата, в контекста на този проблем, не трябва да се ограничава само с данъчната (необходимост от вдигане на данъци за да се поддържа комфортен излишък) и разходната политика (извършване на реформи в образование и здравеопазване с цел ограничаване на нарастването на разходите). Доста внимание трябва да се обърне върху намаляване на административните разходи на занимаващите се бизнес (относително тези разходи са по-високи за малките фирми), което да смекчи негативния ефект от повишаване на заплати, както и да облекчи процедурите по обявяване на фалит (като че ли всякакви съдебни процедури вървят доста тромаво в България). В крайна сметка по отношение на пазара на труда в момента българските фирми са в пряка конкуренция с фирмите в останалите страни членки на ЕС и със сигурност ще е глупаво, ако държавата ги поставя в неравностойно положение.

Имен ден

Хубаво е човек да има имен ден. Покрай него успях да възстановя доста от телефонните номера, които загубих заедно със загубването на GSM-а си. А също така получих и следния ала семейство Симпсън аватар.

Тъй като през последната година смъкнах около десетина килограма, то шкембето вече е по-малко, но това са подробности.

Хан или Кан?

В София на няколко места има реклами като горната. Това, което ми хвана вниманието, е думата „кан“. Тъй като преди една реклама да излезе на видно място доста хора я преглеждат, то някак си реших да изключа възможността за правописна грешка. Допитах се до Google и попаднах на следния интересен постинг.

За простотията и хората

Попаднах на горните четири клипчета от тук. Мисля, че доста ясно показват твърдението, че простотията ходи по хората, а не по животните. Няма значение дали става въпрос за гамени, мутри, полицаи или учители.

Витошка и велосипедистите

Витошка освен за коли явно вече е забранена и за велосипедисти или поне с такова впечатления бих останал, ако карах колело по тази велосипедна алея.

Икономиката като наука

В настоящия си постинг ще разкажа няколко тенденции в развитието на икономиката като наука. Като повечето науки началото тръгва от философстването. Нямам намерение да се спирам на подробностите, но като цяло хората си размишлявали на спокойствие за живота, вселената и всичко около тях. Но неизбежното се случило и се появили математиците. Като цяло смущенията, които те направили в спокойния живот на философстващите, дошли по две линии.

Първата е продиктувана от натрупването на разни икономически данни. В крайна сметка за какво ти е да развиваш теории, ако не може да ги провериш дали са в сила. Статистиците са се развихрили, а особеностите на икономическите данни са довели до специализиране на някои техники, от което пък се пръкнали иконометрията и времевите редове. Натрупването на данни и развитието на изчислителната техника през последните 30 години дадоха голям тласък на емпиричните изследвания. Въпреки че съм преподавател по иконометрия, се отнасям доста скептично към такива изследвания. За това има няколко причини.

Едната е свързана с това, че тези изследвания могат да се използват единствено и само за проверка на някакви предположения залегнали при изграждането на дадена икономическа теория, но самите те не могат да се използват пряко за развитие на теорията, т.е. ако правейки някакво емпирично изследване стигнете до извода, че промяната да речем на данъчната политика води до такива и такива резултати, то не може да се заключи автоматично, че това е някаква икономическа зависимост.

Друга причина е свързана с репликирането на резултатите. С каквато и наука да се занимавате винаги трябва да се съмнявате в истинността на резултатите. Особено пък ако не са интуитивни. Това важи най-вече при емпирични изследвания. Тъй като хората възприемат по различен начин света, то е възможно по съвсем различен начин да интерпретират едни и същи факти. Когато става въпрос за иконометрични изследвания, дори и в най-коректно направената статия е трудно да прецените на база предоставените резултати от тестове и оценки до колко изводите са меродавни. В крайна сметка винаги и възможно на авторът да е пропуснал някаква възможност за интерпретация, което от своя страна води до липса на резултати от тестове, които я приемат или отхвърлят. Единственият начин да разсеете тези съмнения от главата си е да хванете същите данни и да повторите изследването. За съжаление това не винаги и възможно.

Последната причина, но не и по важност, е фактът, че в момента куцо, кьораво и сакато взе да прави иконометрични оценки. Както можете са се досетите тези количествени натрупвания не са довели до качествени промени. В момента се бълват изследвания на килограм, като в половината от тях авторите демонстрират знания, ако не от началото на миналия век, то поне от преди 20-30 години. В резултат на което се правят изводи на база изместени и несъстоятелни оценки, които пък за нещастие доста бързо се попиват от всякакви пишман икономисти и науката се замърсява с грешни твърдения.

Въпреки всички тези недостатъци иконометричните изследвания и за в бъдеще ще играят основна роля в приложните изследвания и ще дават насоки за развитие на фундаменталната наука. Още повече, че и самата иконометрия като инструментариум се развива с доста добри темпове.

Втората линия, по която са се появили смущения от математиката в икономиката, е формализирането на разсъжденията. Най-грубо казано допусканията залегнали в разни теории са формализирани, в резултат на което са се получават абстрактни математически задачи, чиито решения задават някакви икономически зависимости. Използването на математиката позволило да се усложнят допусканията, което пък довело до построяване на икономически модели, които по-добре отговарят на действителността. Целият този подход качествено дръпнал икономическата теория напред. Нещо повече, симбиозата между математиката и икономиката се отразила добре и на математиката, като някои области от нея към момента се развиват основно заради икономическото им приложение. За съжаление този подход си има и своите ограничения. Все пак research-ът се движи (най-вече покрай финансирането) от приложни задачи, които ако трябва да се моделират с доста детайли, водят до сложни математически проблеми, чието изследване към момента е трудно. Част от проблемите са свързани с големите размерности на задачите, а друга с това, че математическият инструментариум трябва да се развие. Разбира се, с развитието на изчислителната техника решаването на задачи с големи размерности не е чак такъв проблем, но когато се занимавате с наука не се интересувате само от количествени, но и от качествени резултати.

Въпреки, че икономиката като наука е поела по пътя на точните науки, има един фундаментален проблем, който към момента ограничава нейното развитие в тази посока. За разлика от физиката например няма повтаряемост на експеримента, а за някои неща дори няма и експерименти. Този факт създава доста ограничения както върху емпиричните изследвания, така и върху развитието на теорията. Светъл лъч надежда в тази посока идва по линия на симулирането на икономически системи, което ще даде възможност за повтаряемост на експерименти и за доста по прецизно изследване на ефекти от какви ли не икономически политики, което към момента малко или много не мислимо. За момента нещата около симулирането на икономически системи се въртят около принципите на многоагентните системи, като идеята е на база прости правила идващи от икономическата теория и чрез многообразието на популацията в системата да се опишат сложните процеси, които се наблюдават в икономиката. По този начин могат да се зададат доста нелинейности, които към момента с традиционните подходи, които се използват в икономическото моделиране не могат да бъдат изследвани. От гледна точка на развитие на икономическата наука, този подход ще даде два основи плюса. Единият е свързан с това, че покрай повтаряемостта на експеримента ще може да се дръпне доста с емпиричните изследвания, а другият е, че математическата абстракция може да се ограничи до по-прости задачки, което ще освободи доста математически ресурс, който може да се използва за анализиране на новите идеи които навлизат в икономическата наука. Като цяло приложението на многоагентните системи в икономиката са показани в тази книга и много съм благодарен на Искър, че ми съдейства за сдобиването ми с нея.

В този постинг си мислех да разкажа и няколко неща относно как се развива икономическата наука в България, обаче той стана доста дългичък и ще се огранича в две изречения. Като цяло човек няма да сбърка много, ако каже че икономическата наука в България се развива с около 100 години назад (това със сигурност важи за инструментариума, който да не е мръднал много от философстването, но трябва да се отбележи, че част от идеите, развили се през последните десетилетия малко или много са се отразили на тезите при различните философски дискусии), което от своя страна повдига въпроса какво се изучава в българските университети. От друга страна, ако погледнете какви са публикациите в българските икономически списания ще ви стане ясно, че с малки изключения, няма кой да предава съвременни неща.

Няколко коментара за плоския данък

Вчера попаднах на една статия, която изследва ефектите от въвеждането на плосък данък. Преди фанатиците на тема въвеждане на плосък данък да пристъпят към четенето и, е хубаво да придърпат наблизо успокоителните, защото на база разглежданията в нея основният въпрос е: “Looking forward, the question is not so much whether more countries will adopt a flat tax as whether those that have will move away from it”. Като се има предвид какви буламачи има в working paper-ите на МВФ, то човек не е излишно да бъде скептичен, но при всички случаи като качество разсъжденията са в пъти по-добри от тези на малката групичка хора, които заливаха пресата през последните години за това как трябва да се въведе плосък данък в България.

И един факт малко в страни от темата. При разговор с едни словенци относно въвеждането плосък данък в контекста на оптимална данъчна политика, те споделиха, че при тях имало идея да минават към плосък данък, но след направени симулации върху ефектите от въвеждането, стигнали до извода, че не е социално приемливо, т.е. при сегашната им структура на население и доходи с плосък данък не се максимизира обществената функция на благосъстоянието.

Колко шумно е в София?

Едва ли има нужда да убеждавам някой, че от екологична гледна точка през последните няколко години в София стана съвсем гадно за живеене. Към замърсяването от Кремиковци се добави прахуляка от бурното строителство, покрай увеличаващия се трафик от коли е доста по-шумно (не знам как издържат хората около големите булеварди), а задръстванията подпомагат по-висок разход на гориво, така че отделянето на всякакви газови от автомобилния транспорт расте с доста добри темпове. Въпреки че тенденцията е ясна, то не знам дали има някъде ясни количествени измерители с колко се е влошило положението. По отношение на шума, откакто започнах да слушам радио докато се придвижвам до работата, успях да направя следното сравнение: докато съм в квартала и скитосвам уличките за да се придвижа до спирката, звукът от радиото ми е доста силен (не прекалено, защото е опасно, не толкова за ушите, колкото да не чуеш някоя кола и да бъдеш блъснат), а при същото ниво на звука около Орлов мост трябва да се напрягам за да чуя какво ми говори водещия или каква песен звучи. Фоновият шум в центъра е доста ужасен.

100-те% на учителите или как не трябва да се смятат ефекти

Винаги съм мислел, че ИПИ не ги бива в сметките, но поредното плашене на гарги надхвърли и “най-смелите” ми очаквания. Преди да кажа няколко неща по същество искам да обърна внимание, че когато се правят прогнози, сценарии за развитие при разни шокове или оценка на някаква икономическа политика от ключово значение са два компонента: допускания върху, които е направена сметката и консистентност на резултата. На допусканията на ИПИ няма да се спирам, макар и някои от тях да са леееко странни. Това, което ще коментирам, е именно консистентността на резултата. За какво става въпрос? Ако отидете на врачка и тя ви каже: “Ще стане голям пожар в къщата ти, пожарната няма да дойде и ти ще умреш...” най-много да се притесните доста. Особено ако сте много суеверен. Но ако тя продължи: “... от удавяне” трябва да Ви светне червената лампичка, че ви говорят глупости.

Да видим какво твърдят ИПИ, влошаване на бюджетния баланс с 3.2% от БВП, влошаване на текущата сметка с над 8% от БВП, намаляване на потоците по финансовата сметка по линия на ПЧИ, увеличаване на паричното предлагане и всичко това за малка отворена икономика в условия на валутен борд. Все несъвместими неща. Много е странно как фискалния стимул, ще доведе до влошаване на текущата сметка с размер надвишаваш 2.5 стойността му, но да допуснем, че ми липсва въображение и това е възможно. Забавното става след това. От влошаването на текущата сметка с над 8% и по-малко ПЧИ следва, че изменението на валутния резерв ще е с поне 8% от БВП по-лошо, т.е. валутния резерв ще нараства с по-малко темпове или направо ще спада. Това изменение ще се отрази и на пасивите на Емисионно управление на БНБ. Част от намалението 3.2% ще дойде от влошаване на депозита на правителството, но в задачата се пита откъде ще дойдат другите 5%. Е определено няма да дойдат от депозита на Банково управление и разните други остатъци, но дори и да допуснем че тези компоненти ще изчезнат, то пак няма да покрият 5% от БВП. Остават резервите на банките и парите в обръщение. Ако БНБ няма да променя МЗР (няма такова допускане в сценария), то ще е странно какво ще е това увеличаване на паричното предлагане, което ще води до намаление на резервите на банките и стигаме до основната глупост – имаме увеличаване на паричното предлагане с намаление на банкнотите в обръщение. Супер ексцентрично. Като се има предвид с колко трябва да паднат банкнотите в обръщение, това е невъзможно. Та на база развитието на платежния баланс директно може да се направи изводът, че паричното предлагане ще се свие и то с доста. Нещо повече, въпреки намаляването на валутния резерв е много вероятно покритието на лева да се увеличи (ИПИ твърдят обратното). Разбира се, това развитие не е по-добро от това, което предлагат ИПИ, защото е индикатор за рецесия. И стигаме до поредния интересен резултат: фискален стимул води до рецесия. Всички тези интересни резултати се базират на оценката на фискалния стимул върху текущата сметка.

Да видим какво правим с инфлацията и какво ще я породи. 35% са си множко. Честно казано няма да е паричното предлагане дори и да не се влошава значително текущата сметка (под 3% от БВП), защото просто измененията ще са малки. Защо това е така? Фискалният стимул се отразява на търсенето, което ще е трудно да бъде задоволено от местно предлагане в краткосрочен план и следователно голяма част от стимула ще излезе през текущата сметка, тъй като потреблението ще генерира внос. Ефектът върху растежа е минимален. От това развитие следва малко увеличение на парите в обръщение и съвсем малко повече прегряване на икономиката (ако си мислим, че сега прегрява). Все неща, които водят до малко увеличение на инфлацията.

Явно ИПИ си мислят, че увеличението ще дойде през заплатите в частния сектор. Първо искам да обърна внимание, че това увеличение е абсурдно или по-скоро абсурдното е, че ще бъде мотивирано от увеличаване на заплатите в бюджетния сектор. Не казвам, че няма да има ефект, просто няма да е толкова голям. Хванете ги хората в бюджетния сектор и ги сравнете с хората, които са на заплатата някъде. Ако получите отношение 1:6 няма да сте далеч от истината. Не е нужно да сте физик, за да прецените до къде ще се простира ефектът. Но все пак да допуснем, че нарастват с 50%. Какво става оттук насетне? Работодателят има няколко избора: прехвърля увеличението върху потребителя, поема го за сметка на печалбата, да направи организационни промени, чрез които да уволни част от хората за да намали разходите, но като страничен ефект повишава производителността или да спусне кепенците. Тъй като сме малка и отворена икономика в условия на валутен борд, то не е трудно да се сети човек, че фирмите в търгуемия сектор (в термините на международната икономика) не могат да направят първото, защото конкуренцията отвън ще ги изхвърли от пазара (това не значи, че храните в магазините няма да поскъпнат). Увеличение на цените ще има в нетъргуемия сектор, но то не е автоматично 50%. В сектора на услугите, който е доста labour intensive, цените ще нараснат доста, но примерно в търговията увеличението ще е символично. Вземете например продавачка в магазин и си помислете каква част от цената на сиренето, което купувате отива за нейната заплата. Правилно, минимална. Като сложите 50% отгоре ще получите и минимално нарастване. Направете си сега труда да видите какви са теглата в потребителската кошница и преценете с колко трябва да нараснат непроизводствените услуги, за да има 35% инфлация. С много, нали? Като се има предвид, че сме в условия на пазарна икономика с доста силна конкуренция в някои сектори, все си мисля че преобладаващия шок ще се поеме от фирмите и потреблението, в термините по националните сметки, няма да нарасне значително от увеличаването на заплатите. И причината е много проста, просто доходът в икономиката не е нараснал с много и ако едни хора ще могат да харчат повече (тези на заплата), то други ще харчат по-малко (някои работодатели и съкратени работници). Та ако не е станало ясно, инфлацията няма да е толкова. От целия фискален стимул ефектът ще е едноцифрено число, а 35% са за гаргите.

Какъв тогава е проблемът с голямото увеличение на заплатите в бюджетния сектор? Ако се върнем на един мой скорошен постинг, проблемът е, че бюджетът няма да е устойчив на външни шокове. В години, когато икономика прегрява, лесно се правят излишъщи, но години на рецесия, породена от някакви шокове, е трудно, но задължително за да не се загуби доверието във финансовата система.

Това ли е най-важното?

Този постинг е част от Blog Action Day инициативата относно околната среда. Тъй като инициативата малко или много е екстравагантна, не се учудвайте че и постингът е такъв.

Непрекъснато разни икономисти ни повтарят, колко важно е да имаме висок икономически растеж, колко важно е да се насърчава стопанската инициатива, как трябва да имаме ниски данъци и т.н. В пресата непрекъснато се появяват материали, колко много работели американците, каква им била производителността, но някак си се пропуска факта, че същите само дето не спят в офиса, нямат време да се разболеят, пък камо ли да отделят внимание на децата си. Ако се направи сравнение в сегашния стандарт на живот и производителност на труда спрямо този от преди 50, 100 или 150 години, най-вероятно ще се видят доста големи различия, независимо дали става въпрос за нискодоходна работа или за човек на доста престижна позиция.

След като от година на година човечеството си подобрява икономическия стандарт защо отделните хора продължават да работят и произвеждат повече? В крайна сметка това, което ни прави щастливи не са икономическите растежи. Ако хората предприемат политика към запазване на икономическия стандарт, то световната икономика в реално изражение ще нараства с темпа на нарастване на населението (1.2% годишно) вместо сегашните около 5% годишно. От друга страна нарастващата производителност би дала възможност хората да работят по-малко, да отделят повече време на себе си и на близките. Явно егоизмът и желанието на отделните индивиди да се докажат, че са повече от останалите са сред основните причини това да не се случва. Хората, за които това икономическо състезание е смисълът на живота, са стигнали такава критична маса, че за останалите е въпрос на оцеляване участието в него.

Може би е хубаво да спрем и да се позамислим дали взимаме от заобикалящия ни свят толкова, колкото ни е необходимо, или гледаме да изконсумираме всяка възможност само поради факта, че ако не сме ние, някой друг ще го направи. В цялото това състезание егоизмът ни надделява, играем индивидуално, намалява ни се солидарността (вярно че покрай някакви празници дава някакви пари по разни кампании за да си купим поредната индулгенция) и страдат отношенията ни с останалите хора, но най-вече страда природата. Представете си какво би станало, ако световната икономика растеше със значително по-ниски темпове. По-малко нарастване на потреблението, по-малка необходимост от ресурси, по-малко екологични щети, като парникови газове, изсичане на гори, намаляване на животински популации и т.н. Едва ли е толкова трудно да се постигне, но докато сме улисани в яденето едва ли ще е далеч момента, в който ще установим че сме изконсумирали всичко. Струва си да се позамисли човек.

За финал ще завърша със следния виц. Отишъл един американец в Африка и докато се разхождал да разглежда забележителности видял под една палма да се излежава негър, който се местел заедно със сянката. Като падне банан отгоре, негърът го взимал и изяждал. Нещо се напрегнала предприемчивата душа на американеца и отишъл той при негъра и му казал: “Виж какво вместо да лежиш под палмата и да се местиш със сянката и, вземи събери бананите и ги продай на пазара да изкараш малко пари”. Негърът се зачудил и вика: “И какво ще ги правя тези пари?”. Бизнесменът в американеца проговорил: “Ще си купиш кошница и ще може да събираш повече банани и ще изкарваш повече пари”. Негърът продължил да не доумява: “Добре де, а след това какво ще ги правя?”. Американецът продължил да подпомага негъра в бизнес логиката: “Как какво? Ще си наемеш подчинени, които ще събират и продават бананите вместо теб, а ти ще станеш шеф”. “Какво правят шефовете?” позаинтересувал се негърът. На американецът му писнало и решил да му каже за сладката страна на живота: “Как какво? Седят и се излежават под палмите.” При този отговор негърът се учудил: “Добре де, с какво това е по-различно от това, което правя в момента”.

Революция на селото

Доста по-възрастни от мен хора са ми разправяли какъв хаос е настъпил с идването на комунистите на власт след Втората световна война. Хора от село, не виждали телефон, пък камо ли с управленски опит, са заемали ръководни длъжности из предприятия и структурите на държавата само поради факта, че са верни на Партията. От тях не се е очаквало нищо друго освен да предават информацията по-нагоре, където „по-умни“ от тях да взимат важните решения.

60 години по късно, макар и отново в пазарна икономика, нищо не се е променило. След всички избори ръководните постове на властта се пълнят с всякакви хора, доста от които са или без нужното образование или без управленски опит или без двете, но са верни на партийните централи, които са ги анонсирали. Седят си кротичко, взимат си паричките и изпълняват нарежданията на техния покровител. Не се напъват да бъдат инициативни, въпреки че за един ръководител това е важно качество, а ако не дай си боже се наложи да се взимат бързи и важни решение, стискат палци да получат бързи инструкции „отгоре“. Разбира се, това не пречи да развиват мания за величие и да избиват каквито комплекси имат като парадират с властта, която някой им е дал.

Въпреки че такива кадрови назначения са характерни за малки (ДПС) или ново възникнали партии (ГЕРБ, Атака), то те не са чужди за бившите (СДС, НДСВ) и настоящите (БСП) големи партии. Дори и да няма липса на кадров ресурс, отделните лобита в дадена партия гледат да концентрират в себе си колкото се може повече информация и властови лостове, като за целта не биха се спрели да издигнат някой парашутист, за сметка на доказан специалист. В крайна сметка доверието е преди всичко.

Доколко тези тенденции са обезпокоителни или нормални не мога да преценя, но лично мен доста ме дразни, когато на някакви международни конференции и/или семинари, на които дискутират проблеми на страни в преход като България, българските политически представители да мълчат като пукъли. И ако все пак на такива форуми сигурно мълчанието е злато, за да не лъснат някои и други работи, то не смея да си помисля какво става на разните му дискусии, провеждани в отделните органи на управление на ЕС, на които се взимат политически решения за развитието на страните от ЕС. После да не се чудите защо ЕС пак ни е прее*ал.

Есен

След дъжда

Кризата в Аржентина и случаят на България

Доколко е възможно криза подобна на тази сполетяла Аржентина да сполети и българската икономика? В настоящия постинг ще разкажа за причините довели до премахването на валутния борд в Аржентина. Трябва да се отбележи, че валутния борд не може да се катурне от само себе си, нито пък да бъде бутнат чрез валутни спекулации или неща от сорта. Просто поради ред причини може да дойде момент, в който политическата му цена става висока и под някакъв обществен натиск се стига до неговото премахване.

Какви са били стъпките в Аржентина?

1. Лоша фискална дисциплина. Когато разходите надвишават приходите, бюджетът е на дефицит. Този дефицит трябва да се финансира от някъде и правителството трупа дълг. Увеличаването на правителствения дълг само по себе си не е нещо лошо, но трябва да става в някакви граници. Като показател за големината на правителствения дълг е прието да се използва неговата стойност отнесена към това, което произвежда икономиката или накратко казано в процент от БВП. При страните, използващи валутен борд, увеличаването на правителствения дълг не се толерира от рейтингови агенции и инвеститори, тъй като това е индикация за нарастване на риска в икономиката. Въпреки това е възможно правителството да е на дефицит и правителствения дълг като процент от БВП да намалява. Това е възможно, ако икономиката расте с по-голям темп в номинално изражение, отколкото дългът. Например ако правителственият дълг е 50% от БВП и икономиката расте с 10% в номинално изражение (само за сравнение България през последните години расте с 10-15%), то е възможно с бюджетен дефицит до 5% от БВП да не се увеличава правителственият дълг. Това че е възможно, не означава, че трябва икономиката да се движи близо до границата, защото винаги стават някакви шокове, чрез които да се прекрачи границата. Забавяне на растежът на икономиката или влизането и в рецесия влияят отрицателно по две линии. Първо по-ниският растеж на икономиката директно смъква границата, например ако икономиката вместо да расте с 10% в номинално изражение, расте с 8% (не толкова голяма промяна), то комфортния диапазон за дефицит спада на 4% от БВП. Ако правителството се е залепило близко до 5% таван за бюджетен дефицит, то при този шок започва да увеличава дълга си. Това увеличение е подпомогнато и от втория ефект. При по-ниския ръст на икономиката бюджетния дефицит, който се задава в номинално изражение, вече не е 5%, а повече. От друга страна при по-слабо развитие на икономиката, приходите са по-ниски и дефицитът се отваря и в номинално изражение. И така правителството вместо да поддържа дефицит от под 4% се озовава с такъв от 6-7% и нарастващ дълг. Рейтинговите агенции свалят рейтингите и международните финансови инвеститори се отдръпват. За последното може да е повлиял и самия шок, но резултатът е, че правителството не може да финансира разходите си през външен дълг.
2. Липса на реформи. Когато правителството изпадне в такава ситуация, то трябва да започне да затваря дефицита в бюджета. Тъй като той се отворил заради неочаквано забавяне в икономиката, не е логично да тръгне да увеличава данъците. По отношение на разходите икономии в Аржентина са могли да станат в секторите на образование и здравеопазване, които не са били ефективни. Опитът на правителството да прави каквито и да е реформи в тези сектори било посрещнато на нож от синдикатите и е имало доста протести. Доколкото са ми разказвали, тогава в доста кратък период са се изредили няколко министъра, но реформата така и не започнала. Правителството трупало дълг, който трябвало да се финансира с местни спестявания. Набързо била променена нормативната база, така че всякакви пенсионни фондове да могат да държат повечето от активите си в правителствени ДЦК. Разбира се, самите фондове се нуждаели от малко политическо сръчкване да почнат да го правят. От друга страна се оказало възможно (не знам дали първоначално такъв е бил замисъла или е била направена законодателна промяна) централната банка да покрива местната валута не само с долари, но и с ДЦК на правителството деноминирани в долари. Политическата преса не се е разминала и на банките и те са преалокирали част от активите си в ДЦК на правителството. Трябва да се отбележи, че банките и пенсионните фондове са били частни, но това по никакъв начин не пречи да бъдат мотивирани от правителството да направят нещо не чак толкова рационално. Неизбежното се случило. Увеличаващия се дълг на правителството и недобрата структура на активите на банките довело до загуба на доверие. Хората преценили за по-малко рисково да си държат депозитите в Уругвайски банки и започнало изтичане на валута. На правителството и централната банка не им трябвало много време да забранят преводите към чужди банки за да стабилизират валутните резерви. Но тогава потоците взели да се концентрират в няколко местни банки, които се считали за по-стабилни. Но това поставило пред ликвидна криза банките с по-малко доверие и се наложило замразяване на преводите между банките. По-нататък се сещате какво е станало. Опашки за изтегляне депозити, затворени банки, безредици и т.н. Недалновидната политика на правителството, мотивирана от синдикални искания, е довела до финансова криза. Когато стане финансова криза, икономическата криза е въпрос на време и сами можете да се сетите какво е станало с бюджетния дефицит и как правилата на валутния борд са се оказали пречка за овладяването на ситуацията без да ескалира напрежението.

Тази история я знам от един аржентински професор на име Алфредо Канавесе, който преди 3 години изнесе в България беседа относно премахването на валутния борд в Аржентина. Какво е станало след това с Аржентина от икономическа гледна точка е доста интересно, още повече че Канавесе, който е бил един хората даващи съвети за икономическата политика, разказа продължението с доста детайли. Но не това ми беше целта на постинга.

С този постинг ми се ще да направя някакви сравнение с настоящата ситуация в България. От фискална гледна точка икономиката на България изглежда в доста добро състояние. Нисък правителствен дълг, бюджетен излишък, ниски данъци. Въпреки това рисковете не са за подценяване. В българската икономика са се натрупали доста напрежения, които могат до доведат до финансова и/или икономическа криза и след този шок бюджетната позиция да не е добра, което да доведе до загуба на доверие, обезценяване на валута, хиперинфлация и всякакви други неприятни неща, за които може да се сетите като погледнете към 1996-1997 година. Лично моето мнение е че бюджетната позиция в момента е толкова стабилна, че ще издържи на рецесия в икономиката дори и от по-голям мащаб, така че може би не трябва да се притесняваме, нищо че другата седмица идват представители на S&P да смъкнат кредитния рейтинг на страната. Какъв е проблемът тогава? Проблемът е в това, че някои хора и организации си мислят, че тази бюджетна позиция е прекалено силна и може бюджетът да си позволи да раздаде доста пари за заплати, пенсии или там каквито разходи се сетите. В някакъв смисъл те са прави. Например, дори и да се направи 100% увеличение на заплатите в бюджетния сектор, най-вероятно бюджетът ще излезе отново на излишък или на малък дефицит. Това, което те пропускат, като не гледат в дългосрочен план е ,че бюджетът няма да е устойчив на шокове.

Има ли опасност за шокове? Уха! От гледна точка на икономическото развитие една рецесия на световната икономика или по-конкретно на САЩ, които са се запътили с бясна скорост натам ще доведе до доста турболенции, които при нас в случай, че правителството клекне пред големите социални искания ще доведе до не малък бюджетен дефицит и затруднения от външно финансиране. Тази икономическа криза може лавинообразно да нарасне, ако заради нея се влоши състоянието на банковата система поради рязко увеличаване на необслужваните кредити. Разбира се, финансовата криза може и да се появи без да е необходим външен шок или забавяне на растежа в България. В момента кредитите растат с такива темпове, че едва ли някой е в състояние да каже какво е качеството на портфолиото на банките. Стане ли по-голяма финансова криза, икономическата криза, която да влоши бюджета, ще е на няколко месеца разстояние. И при двата сценария, ако правителството отслаби значително сегашната бюджетна позиция, е много вероятно да се окаже, че правилата на валутния борд са излишни. Ако се стигне до там, ще индексират заплатите на всички ни и то с доста над 100%.