Между празниците

Времето между Коледа и Нова година е може би едно от най-хубавите в София. Тарапаната от работещите в София се е изнесла я към родните си места, а я на почивка и движението в София се е нормализирало. Няма ги километричните задръствания, няма го претъпканият транспорт и човек може само да се наслаждава на ситуацията.

Покупките

С наближаването на празниците трябва да се правят разни покупки. Едно от немаловажните мероприятия е набавянето на храната. В големите магазини е претъпкано. Едва може да се маневрира с количките, а на касите проличава и нашия манталитет. Насочвайки се с количката към една каса, ме пресреща жена, която ми обяснява, че не мога да мина, защото пазила място. Без много зор я отсвирих, но останах раздразнен. Явно системата толкова ни е деформирала, че винаги гледаме нещо да запазваме.

В чакане на рейса

С настъпването на зимния сезон, градският транспорт започва да става по-нередовен. Не стига, че рейсовете са претъпкани, шофьорите не спазват забраната за пушене и омирисват целия рейс, а сега се увеличава и мръзненето по спирките. Не знам как е по другите линии, но това, което е характерно за автобусите до Студентски град е, че те се движат на кервани, като един керван е между 6 и 12 рейса. Изпуснеш ли кервана чакане от порядъка на един час не ти липсва. Разбира се рейс може и по-рано да дойде, но митингът на спирката е толкова голям, че е mission impossible да се качиш. В такива ситуации е стандартно първите два рейса да се напълнят до козирката на Ректората, вторите два на Орлов мост, и третите два на Плиска. Ако няма след тях още рейсове, другите спирки са отсвирени. Поради претъпкаността на рейсовете, те не се и движат много бързо, та равносметката е, че времето за прибиране от работа с (гр)адски транспорт успешно се доближава до два пъти времето да се прибера пеша. Честно казано до вкъщи с едно добро темпо е около един час, но трябва да се движа по-лошо осветен булевард с коли, които рядко се движат с под 80 km/h. Та се налага да се ползват маршрутки. В тях разбира се човек се чувства все едно е в Софияленд, но добре че с повишаването на цената им са малко по-празни.

Прибирайки се днес от работа попаднах в стандартната ситуация, да гледам как кервана запрашава. Седя си аз на Орлов мост и чакам светофара да светне за да отида на спирката, а под носа ми минават 6-7 рейса, кой от кой по празен. Като за капак на всичко успяха да минат на една врътка на светофара и нямаше как да хвана никой от тях. Лошо. Седя си на спирката и се надявам, да е останал още някой рейс от кервана, като гледам смръщено от възможността пак да се возя в маршрутка. Както така си седя, някакво момиче се доближава до мен, подава си обърната шапка и ми казва да си изтегля усмивка. Разбира се, аз девойката изобщо не я познавам и се чудя какво точно иска от мен, но следва пояснение, че в шапката има късметчета. Няма как да не се ухиля и си тегля едно увито листче. Разгръщам го внимателно, а на него: "Който се усмихва повече, отколкото се мръщи, е по-силният.". Показах й на девойката какво ми се е паднало и поусмихнахме се един на друг. Тя отиде да зарадва една жена, а на мен нещеш ли в синхрон с късмета ми се появи рейсът. Та това, което искам да кажа е весело посрещане на празниците, бъдете весели, жизнерадостни и щастливи и незабравяйте да се усмихвате!

Бай брадър

Разхождам се из площад "Славейков" и в далечината се чуват някакви крясъци, все едно има абитуренти. Брей много странно викам си аз какво ли е това мероприятие? Ноближавайки улица "Раковски" забелязвам голяма тарапана от хора на спирката. Все едно не е минавал трамвай от половин час, въпреки че туко що мина един. Става много подозрително. И тогава започват отнова крясъците и скандиранията: Лео, Лео, Лео, .... Разбрах, малчуганите са обсадили магазина на Германос, а вътре се помещава италианеца от Big Brother. Горките родители, не стига че са се охарчили с бая пари заради глупостта на децата им да пращат не много евтини sms-и, а явно това предаване допълнително им промива мозъците. Като си помисля навремето как забременяването на някои от момичетата от Spice Girls, как доведе до такава мода във Великобритания, че да си бременна тинейджърка е cool, направо не ми се мисли последният Big brother до какво може да доведе. Яко материализъм, любов (с колкото се може повече хора, по възможност и едновременно), дрога, аборти, ..... Не че и сега не е така, но за да бъдеш cool, това може да стане необходимост.

Операция "Респект"

Преди известно време бе проведена поредната Police Respect (PR) акция на МВР. Както обикновено, при такива показни мероприятия се прибират хора, които трябвало да излежават присъди, но незнайно защо полицията не ги е прибрала до момента. Други хора, които също са от "престъпния" (в кавички, защото без да си осъден, не коректно да бъдеш наречен престъпник) контигент биват разхождани до РПУ-тата и понеже полицията няма доказателство да са направили нещо, биват пуснати след един ден по живо по здраво. Тоест полицията извършва действия, които трябва да покажат на обикновения гражданин, че тя си върши работата, но всъщност показват колко е ниска ефективността й и съответно вредят на имиджа й. Но как иначе, това да шумиш, как си хванал някой, който е с влязла присъда, но ти не си го потърсил сумати време или това хора, за които публично е известно, че въртят далавери да не може да докажеш този факт на пук на цялия арсенал от СРС, показва липса на компетентност.

Разбира се при тази PR акция, за да се внуши на обикновения гражданин, че нещата са по-различни, бяха въведени нови елементи. Едното е, че полицейските коли се движат с непрекъснато запалени сигнални лампи. Явно това има за цел да стресне обикновения престъпник и той като побегне, полицаите да го арестуват. Само че този психологически елемент едва ли действа в нашата държава, но за сметка на това се създават други дискомфортни ситуации в движението по пътищата. Полицеската кола се движи със светнати буркани дори и при рутинни обиколки, и редовият шофьор в тази ситуация би трябвало да й отстъпи предимство, нищо че полицаите не се нуждаят от него. Разбира се водачите бързо се усетиха, че изобщо не трябва да си дават предимството. Обаче тъмното това става по-засукано, тъй като не е много лесно да се различат отделните видове коли със сигнални лампи.

Но не това е най-същественото в поредната PR акция. Оказа се, че е напълно възможно полицията да убие съвсем законно, който и да е гражданин. Как става това? Съществен елемент в показните акции е полицаите да се разхождат тежко въоръжени, с качулки и да са супер груби. Явното хората трябва да се стресират. В такава ситуация, когато такъв индивид се опита да ти отнеме правото на свободно движение, посредством спиране на превозно средство (предвид наличието на фалшиви полицаии през нощите по БГ пътищата, ако си по-заможен, едва ли би спрял) или чрез телесно спречкване (обикновено те изненадват в гръб), съвсем естествено води до реакции, които могат "нееднозначно" да се третират от полицията като оказване на съпротива при задържане, а недай си боже заплаха за техния живот. В следствие на което, ти автоматически се оказваш особено опасен престъпник, без да си бил осъждан някога, без да си разработван и прочие и полицията, ако те убие се оказва с чисти ръце, защото в законът я защитава в този конкретен случай.

Конкретният казус. Полицията решава да задържи показно шеф на охранителна фирма. Човекът се стрясква и побягва, полицаите го настигат и го налагат здраво (ясно е, че в такива ситуации полицаите не мислят дори и да могат, а действат инстинктивно), в следствие на което човекът умира. Случаят бива потулван, което вече го прави и политически проблем. А когато се раздухва от опозицията се оказва, че виновни няма, защото: човекът бил опасен престъпник, нищо че никога не е бил разработван, пък камо ли осъждан и не е ясно от полицаите, които са го били го били, кой нанесъл фаталния удар. Sad but true.

Простите въпроси и сложните отговори

Не ми се пише много по политико-икономически теми, но нещата в страната така се развиват, че просто не мога да се стърпя. Незнам дали сте се замисляли колко неща правите по инерция? Някои неща са от многото дребни, та се чудите после дали изключихте ютията? А спряхте ли котлона? Заключихте ли апартамента? Други неща пък, които правите, не са чак толкова инерционни изискват малко замисляне, но накрая с аргумента така трябва или така е справедливо ги правим. Някак си омотани в стереотипите си много рядко си задаваме въпроса "защо?" и постъпките не са много мотивирани. Разбира се, ако искаме да бъдем рационални, отговора на този въпрос не е достатъчен. Така да се каже следва култовите въпроси, които могат да забият всеки събеседник, който говори наизуст, а именно: "Е, и?" и "И какво от това?".

За да илюстрирам този подход, нека разгледаме едно от събитията, които се случват в България през последната седмица, а именно учителската стачка. За какво става въпрос? Някои учители стачкуват, защото искат по-високи заплати. Някак си на пръв поглед техните искания са приемливи за обществото. Някои хора смятат, че учителите не са добре платени (друг е въпроса кой е добре платен), важни са за обществото (не че лекари, полиция не са важни) и заслужават да получават по-високи възнаграждения. Други просто така са озверели, че има ли стачка са първите, които искат да бутнат правителството. Но така или иначе в цялата тази ситуация се губи основния въпрос: защо да се повишава заплата на учителите с повече, отколкото на другите бюджетни служители? Както може и да се досетите, отговорът че живеят мизерно, не е достатъчно мотивиран и буди следващия въпрос: какво от това?

Честно казано, колкото и цинично да звучи, на мен не ми пука дали учителите живеят добре или зле. Предполагам, че и на учителите не им пука дали аз живея добре. Лошото е, че може да не им пука и дали образоват децата добре. В крайна сметка едва ли някой е доволен от състоянието, в което се намира. Ако трябва да бъда материалист бих искал, да имам: една спортна кола, с която да джиткам извън града; друга по-мъничка кола да ползвам за движение в града; да имам хубав апартамент, на добро място и добре обзаведен; мощният компютър и хубавата система за домашно кино се подразбират. А освен това няма да е лошо да съм така финансово обезпечен, че да водя семейството на две екскурзии годишно в чужбина - една лятна на някой екзотичен остров и някъде зимата да се попързаляме, например в Алпите. И не на последно място за да парадирам с това, колко съм добре материално, като се мотая по някакви благотворителни инициативи и да показвам милостивост и съпричастност. Мисля, че доооооооста трябва да се потрудя и постарая докато постигна един такъв стандарт, а предполагам, че ако го постигна, то в списъка ще са се вмъкнали и други желания. Това, което исках да покажа, че хората витаги ще искат още, но дори и да ги имат тези неща едва ли ще са щастливи. Да се върнем на учителите. Увеличението с 15%, едва ли ще ги направи по-богати и щастливи. Може би ще се зарадват, че са нещо повече от другите.

Това, че на мен не ми пука за учителите, не означава, че не ме е грижа за образованието. В крайна сметка аз си плащам данъците, които не са и малко, а оттук нататък държавата да си му бере грижата. Ако заради претенциите на учителите, държавата иска да й давам повече пари, никак няма да съм доволен. Защо ли? Честно казано, защото парите не се харчат разумно. Не са малко случаите на училища, в които броят на учителите е равен на броя на учениците и това число е някъде около 10. Да оставим настрана въпроса, че в същите тези училища, учителите гледат как да минат по тъч линията и не се отнасят сериозно с процеса на образование. Да оставим настрана въпроса, че заради същите 10 учителя и 10 ученика, трябва да се отопляват и поддържат сгради, което си е допълнителен разход. Да се каже, че парите, които се наливат в образованието са малко, също не е вярно. Миналата година се попиляха едно кило пари за закупуване на компютри, софтуер и осигуряване на интернет свързаност на училищата. Но се оказа, че на доста места цялата техника седи в кашоните, защото директорите на училищата или не знаят какво да я правят или нямат преподаватели, които да показват нещо на децата. Да оставим настрана въпроса, че хората от образователното министерство едва ли са измислили някаква свястна учебна програма. Похарчиха се пари и за закупуване на рейсове, които да извозват децата и това да позволи намаляване на училищата, но се оказа, че заради някакви местно политически интереси не е ясно кое от многото училища трябва да остане и така и не се закриват. За качеството на образованието в училищата мисля, че е излишно да се говори. Би трябвало на повечето хора да е ясно, че то спада. Ако не сте убедени в това, просто си поговорете с някой университетски преподавател (за предпочитане на първи курс) от водещите в БГ университети и ще разберете какви са тенденциите.

В общи линии не подкрепям, стачката на учителите. Мотивът, че са им ниски заплатите никак не ме трогва. Който смята, че трудът му не е добре заплатен да си сменя работата. Който смята, че държавата е длъжна да се грижи за него, да си тъне в мизерия. В крайна сметка монетата има и друга страна. Доста от учителите имат и страничен доход, който се съмнявам да декларират. Голям е бизнесът с уроците за кандидатстване след седми клас и за университетите (в последното и университетските преподаватели не остават по-назад). Стачката, не е заради ниските заплати, а чисто политическа. Последното нещо лъсна с исканията за оставки на министрити на финансите и образованието. Какъв е проблема? Една жена с болни амбиции е обидена, че не е станала министър на образованието. В крайна сметка тя е синдикален лидер с доста "активна" дейност, а и правителството е ляво. Другото нещо, което нагнетява обстановката е, че сега се разглежда бюджета и е много важно да се покаже колко сме силни. Правителството реши да направи разни отстъпки, но синдикатите в преследване на своите цели, се оказаха много "принципни". За да бъде манджата пълна, безмозъчната Стела Банкова (тази жена незнам да е казала нещо, което да е фактологически вярно), представляваща смешниците от Атака, подкрепи протестиращите. Според мен нещата доста са се отдалечили от това държавата да се управлява под натиска на уличен диктат. Надявам се и обществото като цяло да е разбрало това и учителите да мирясат.

Един празник по-малко

Тази година студенският празник бе отчетен в едно село близо до Троян. Както може да се предположи в такива ситуации академичният елемент е заместен от няколко повтарящи се дейности: хапване, пийване и лежане. Мястото бе подходящо за целта. Освен необходимия минимум за такива мероприятия (да има легла, баня и да е топло) в бонус трака бе включена и камина, както и възможност за цър-пър мероприятия. То не бяха пържоли, кебапчета, кюфтета и наденички, поляти разбира се с греяна ракия и вино. От друга страна хазайката всяка сутрин ни изненадваше с прясно приготвена топла баница и човек се чувства като главния герой в песента "Богатство" на група "Тангра". Въпреки тежката програма, която бе съчетана с един рожден ден, се намери време за разходки.

Сигурно е излишно да се казва, че мястото и природата са невероятни. Една разходка по главната и единствена улица на селото се отразява доста добре. От всякъде хубави склонове, които бяха украсени от пресен сняг. Разбира се спретнахме и едно автопоходче до Троянския манастир. В непосредствена близост до него има нещо като музей (не запомних точното му име) на занаятите в областта. Беше много интересно да се гледат разни стомни, ножове и дърворезби. Всичко това беше съпроводено с обяснения на една жена от персонала там. Жалко, че отидохме късно и не можехме в подробности да разгледаме всичко. Въпреки това, жената от музея ни отдели близо час в сладки приказки и подробности за предметите. Определено на такива места, трябва да се ходи с човек,който да обяснява. В противен случай се пропуска същността на изложбата. Накрая направихме и едно бързо пазаруване в базара към музея. Равносметката е, че някои ще пият топло мляко в нова чашка, други ще ядат коледния боб в нови съдинки, а аз се сдобих с подробна карта на района. Остава само да се планира и следващото ходене в тази посока.

Малко реклама

Ще вземе да ми стане интересно каква част от новите автомобили са закупени от инвалиди. Тази страна затова не може да прокопса, защото се напълни с "инвалиди" (навремето така беше с активните борци). Те пък от своя страна се оказаха без никакъв предприемачески дух и се отдадоха на консумация - основно на скъпи автомобили. Лошото е, че не могат и да шофират и се налага да си паркират луксозните автомобили по средата на кърстовищата, а минаващите "паяци" не могат да им направят нищо.

Малко ежедневие

Последните седмици съм отпуска, защото уча за изпит. Това е много досаден процес и непрекъснато се чудя как да се разсейвам. Подобрих си рекордите на няколко игрички, но дори и това писва. Тогава хващам фотоапарта и започвам да правя снимки на намиращите се в района птички. Първия път като излязох с него на терасата гълъбите се стресираха и си мислеха да забегнат. Но с времето свикнаха с присъствието ми и започнаха да позират. Голям кеф е да снимаш гълъб с 12x zoom от два метра.

Буквата на закона

България е една страна, в която има много закони, но те не се спазват. Правоохранителните органи дотолкова са изпуснали положението, че е нещо съвсем нормално да правиш едно кило закононарушения. Нещо повече, по някой път за да оцелееш в средата си длъжен да не спазваш законите. Опитай се например да спазваш ограничението за скоростта от 50 km/h в София в делничен ден. Тъй като по големите булеварди останалите карат обикновено с 80 и повече, Вие трябва да си седите в дясната лента, до момента до който не ви се изпречи някоя паркирала кола. Тогава трябва да се престроиш, но това е трудно под наплива от коли, които се движат с 20 km/h по-бързо от вас и накрая се чувстваш принуден и ти да караш с тази скорост. От друга страна има и не малко хора, които се чувстват над тези неща. Един познат спокойно си префишава скоростта и никакви фишове, актове и записи от фотокамери не му влияят, защото е гъст със шефа на КАТ и тези неща просто изчезват. Нахалството на тези хора няма край. Веднъж пътувайки в автобуса слушах как една жена, която работеше Министерство на отбраната, веднъж била спраня от полицай на междуградски път (не магистрала) при скорост 130 km/h. Понеже карала бързо и се наложило да се връща 100 метра назад. Показала си служебните документи и полицая я е пуснал, даже я предупредил, къде е следващия пост и да намали като го наближи.

В безсилието си изпълнителнаат власт да се справи с тези проблеми от време на време се провежда PR акции и се утежняват наказанията. Резултати разбира се никакви, само се вдига стойността на рушветите. Последната потресаваща идея на този фронт е да се криминализира неплащането на данъци. В момента криминално деяние е само тяхното укриване, но декларирал ли си ги, ако не си ги платиш в срок следват административни наказания и принудително събиране. Оказва се обаче, че изпълнителната власт в лицето на Агенцията по държавни вземания (АДВ) не може да се справи със задълженията си и иска да ги прехвърли на съдебната власт. Сякаш тя се справя със задълженията, които има до момента. Нещо повече, това не решава проблемите и дава възможност за доста нови своеволия, което едва ли е полезно за обществото.

Така например всички "длъжници" на НОИ, които са в чужбина ще подлежат на наказателна отговорност. Тоест в момента, в който се приберат в България ще могат да бъдат арестувани и осъдени да лежат в някой затвор. Това сигурно трябва да ги стресне много, въпреки че и по сегашния закон държавата може да ги прецака, като откаже да им издаде международен паспорт и след изтичане на стария, ако нямат друго гражданство ще бъдат принудени да се приберат и като си дойдат тук да им се приложи процедура по принудително събиране. Явно тази мярка е доста неефективна, щом трябва да се разшири със затвор. Последното има и друго предимство, че така ще обхване и хората с двойно гражданство, защото в момента, в който си дойдат в България ще бъдат арестувани и затворени. Познайте колко ще бъдат ефективни тези мерки, колко ще се прилагат и кой ще го отнесе.

Разбира се в проекто предложението има идея задълженията под някаква сума да не се преследват от наказателна отговорност, за да не се преследват обикновените граждани. Звучи справедливо и много популистки. Нега гадните разбойници да го отнесат, обикновеният гражданин ще спечели. Да, ама не. Това да станеш длъжник на държавата е много лесно. Имаш фирма, бизнеса се развива добре, стриктен си към държавата и иведнъж хоп рутинна данъчна ревизия. Тези неща неща нестават често и в един хубав момент, когато те ревизират за последните пет години, се оказва, че не си имал право да ползваш данъчен кредит по ДДС, защото някой от твойте контрагенти не бил изряден към държавата. Много забавно нали, данъчните в това отнешение четат законите като дявола евангелието и се оказваш с връчен акт за няколко хиляди лева, недай си боже и повече плюс лихвите, които не са малко. Ти може да не си съгласен с тази констатация и да го обжалваш в съда, но това не спира изпълнението. В сегашната ситуация, ако считаш, че закона е на твоя страна може да си позволиш да не го платиш, най-много да ти блокират сметката, докато съдът те реабилитира. Другите процедури за събиране трудно ще се задействат. В новата ситуация това няма да е възможно, защото ставаш пресъпник. Къде отива ограничената отговорност на съдружника. Да му мислят и дребните акционери в разните му АД-та. Тамън ще си правят по-лесно общите събрания в пандиза.

За какво е целия цирк. В последно време заради безотговорни нотариуси и други длъжностни лица е лесно да си регистрираш фирма, на което лице искаш, да правиш закононарушения като източване на ДДС (това не може да стане без помощ на някой данъчен служител) и накрая когато далаверата бива разкрита го отнася клетия циганин, който няма нищо, а на всичкото отгоре и нищо неподозира. Както може да се очаква той пари не може да даде. По новата схема пак той ще е виновен, пак няма да може да си плати, но държавата ще му осигури няколко годишен пансион в знак на компенсация. Супер ефективно.

Другото притеснение на данъчните, е че с цел да не се плащат данъчни задължения се декапитализира фирмата и като се стане въпрос за принудително събиране тези от АДВ пият вода. Дори в сегашната ситуация, повечето такива декапитализации са в закононарушение и могат да се повдигнат наказателни обвинения, но явно работата трябва да е по-сигурна. Ако работата е законна и въпросната фирма е регистрирала загуба, то някоя друга трябва да е наравила съответната печалба и данъчните биха могли през данъци и други врътки да си върнат част от парите. Представете си обаче, че така се случват нещата, че вашия бизнес фалира и имате задължения към данъчните, но няма с какво да ги платите. При новата схема явно ще трябва да лежите в затвора. Това разбира се няма да помогне да се платят задълженията, а и са допълнително разход за държавата. Ако леженето в затвора опрощава задълженията става ебати кефа. Ако за 10 години в пандиза изплатиш задължение от няколко милиона, което си го врътнал през офшорни фирми, ще станеш най-скъпо платения работник в държавата, а като си излежиш присъдата може спокойно да отидеш на Карибите.

Ако имаш приятел прокурор, с който да делкате, както и добри адвокати може направо да заминеш за Карибите и да спестиш пансиона. Та мисълта ми е следната: познайте колко ще са ефективни мерките и кой ще го отнесе? Това само показва безсилието на държавата да се справи с проблемите и си търси извинение. В момента има законови процедури, чрез които могат да се съберат парите, ако длъжника има някакви активи. Ако няма такива, пандиза едва ли ще изкара отнякъде допълнителни спестявания.

Образование vs. Квалификация

Като продължение на предходния постинг остава поведението на така наречения "бизнес". Тяхната работа е проста, гледат да си намерят колкото се може по квалифицирани хора, за колкото се може по-малко пари. Тъй като множеството на квалифицираните хора е различно от множеството на образованите такива (разбира се има и сечение) се оказва, че на бизнеса не му пука много за образованието. На него му трябват хора, които да вършат работа. За да си кофражист, зидар, заварчик, шофьор, сервитьор, продавач и т.н. не е нужно да имаш висше образование. От друга страна колкото и да си образован, нямаш ли я рутината и квалификацията не ставаш за нищо. Последното като, че ли е известно като синдрома "трите висши образования", където разни хора толкова учили, че пропуснали възможността да се реализират и седят безработни, но имат претенции. Всичко в тази схема е добре, докато не започва да се изпитва глад за квалифицирани хора. Факт е, че в момента в България има търсене на хора с определена квалификцаия, но няма такова предлагане. Резултатът е от една страна натиск върху вдигане на заплатите, а от друга допълнителни разходи за обучение на неподходящия персонал. Все неща, които не се харесват на бизнеса и се почва тръбене как университети произвеждат хора, чието образование (да се разбира квалификация) не съответства на нуждите на бизнеса. Последното от своя страна се изражда в преса към университетите да променят програмите си, така че бизнесът да е доволен. Университетито от своя страна не се сещат да доят фирмите, въпреки че за някоя от големите ситуацията е критична и правят някое и друго дарение, и с радост гледат да угодят на бизнеса. Техният могив е прост. Студенти им по-лесно ще се реализират, което ще е повод да искат повече пари от държавата.

Полезна ли е такава тенденция? Според мен не. Оказва се, че така висшето образование се превръща от серия квалификационни курсове. А защо това е проблем? Имам един съсед, който учи в университета на застрахователите. Той си плаща и като, че ли да е доволен от това, което получава. Най-вероятно ще излезе по-добре подготвен за разбиранията на бизнеса, спрямо някой студент от УНСС да речем. Все пак на него му водят хора, които си разбират от работата и му обясняват всяка една вратичка и възможност в данъчното законодателство на България. Идеалният човек за бизнеса, още със започването на работата ще може да прекарва схемите, така че да не се плаща данъци, но да бъдат законни. Всичко това, обаче до момента, в който не се променят законите. Тогава някой друг наново ще трябва да му обяснява какво може да се прави и как да го постига. Тоест квалификацията девалвира лесно.

Според мен това е и основното нещо, което я различава от образованието. Целта на образованието е да дава фундаментални познания, да стимулира човек да мисли и да има по абстрактен поглед над нещата. А когато се изправи пред приложната задача и проблем, имайки погледа отгоре, лесно да намери правилното решение. Когато на човек не му липсва мисленето и погледа над нещата, той лесно ще се реализира в интересните му области и ще добие необходимата рутина, с което и да се хареса на бизнеса. От друга страна, ако приложната област спре да бъде толкова перспективна, ще е по-лесно да си смени реализацията.

Разбира се обучението в университетите не може да не се застъпва и практичната част, която цел е да показва как да се използват знанията. Може би това е едно от сериозните им предизвикателства, пред които са изправени. За да могат да предлагат такъв продукт им трябват хора, които хем да са добре подготвени теоритично, хем да имат доста голям практически опит. За съжаление, тези хората кът, защото или са запрашили на запад или имат добре платени длъжности в частния сектор. За сметка на това университетите разполагат с два други типа хора. Едните са чисти теоритици, които не могат да обяснат това, което преподават къде може да се използва. Последното нещо страшно демотивира студентите. Другите хора пък идват от практическия свят и с радост дават рецепти, това или онова как става, но нищо повече. Резултатът е ясен.

За да имат добър преподавателски състав определено университети трябва да дават не лоши заплати. Последното от своя страна води до необходимост от повече приходи, които могат да дойдат и от други източници, а не само да се чака от държавата. Една от не лошите ниши, която засега не се оползотворява много са квалификационните курсове. Като, че ли засега в тази обстановка, частните университети се ориентират по-добре, въпреки, че и държавните университети вече се осъзнават, предлагайки серия от квалификационни курсове, като магистърски програми. Тъй като там финансирането от държавата е малко, а търсенето голямо (това си мисля, че след някоя и друга година ще се промени) влизат не лоши постъпления. Интересно е дали тези количествени натрупвания ще доведат до качествени изменения.

И нещо, с което искам да завърша темата е: трябват ли й на България образовани хора или е нужно да бъдат само квалифицирани? Може би, ако ще работим на ишлеме, тоест да идват чужди компании с тяхно know-how, отговора е по-скоро не. Но ако искаме да развиваме отрасли с висока добавена стойност, да правим собствено know-how, без образование няма да се мине. В крайна сметка не е все едно, дали в страната има завод за процесори, които се правят по поръчка отвън или има фирма, която ги проектира и прибира кинти от други, които ги произвеждат. Последният коментар е за outsourcing-а ;-)

Образованието. Има ли почва у нас?

Няколко неща ме накараха да подкарам тази тема.

Преди няколко седмици се видях с един познат на по чаша бира. Не се бяхме виждали отдавна и всеки разправяше как я кара. В процеса на разговор той сподели своите възмущения от това, че при тях работят хора завършили ТУ-София, които незнаят какво е това ускорение. В крайна сметка заключихме, че образованието в България запада.

Пред 2 седмици в работата си търсехме нови хора на икономическа позиция. Като цяло процедурата минава на три етапа: затворен тест (проверяват се знания), писане на есе (проверява се мислене) и интервю (добиват се лични впечатления). Знанията на кандидатите бяха много зле, мисленето беше в повечето случаи заместено от заучени фрази и клишета, но най-интересно беше интервюто. Там някои хора, които според мен поразбираха нещата, определено не можеха да покажат този факт, пък такива, които нищо незнаеха, поне успяваха добре да говорят, с което демонстрираха, че липсата им на знания се дължи най-вече на мързел. В крайна сметка бяхме късметлии, че успяхме да си харесаме двама човека.

В контекстта на тези примери идва въпроса: какво се прави в университетите? В целия процес са ангажирани три страни - студенти, университети (по-скоро тяхното ръководство) и държавата. Ще изложа няколко мои наблюдения на база студенството ми в СУ "Св.Климент Охридски".

Какво прави държавата? Нейните функции са най-елементарни. Изсипва едно кило пари в държавните университети, без да се интересува какво става с тях. Схемата е проста, на всеки университет се казва каква бройка студенти им се отпуска, чието обучение ще се поеме от държавата. Ако не се лъжа разпределението между отделните специалности го определя самото ръководство на университета. Какво става с тези хора, държавата не се интересува. Дали получават добро образование и дали ще намерат реализация изобщо не е от значение.

Функциите на университета са малко по-сложни, защото парите, които отпуска държавата трябва да се усвоят. Първо приемат студенти на конвейер. И те като държавата не се интересуват какво ставя с тях, но най-важното е да не отпаднат от процеса на обучение, защото така се губят пари. Колкото и смешно да звучи, трябва да си страшно мързелив за да не завършиш. Последното нещо е подпомогнато от слабата мотивация на преподавателите, която се изразява в занижени критерии при изпитване или в слаба подготовка на лекционния материал или и в двете. Разбира се отвреме на време се срещат и сериозни преподаватели, но те са кошмар за ръководството, защото развалят гореописаната схема, ако вземат че скъсат много хора. Има случаи на уволнени взискателни преподаватели за да има мир и спокойствие. Втората работа, която правят университетите е да искат повече пари. Било то държавата да отпуска повече или било да вземат парчето на някой друг държавен университет.

Интересно е в тази схема каква е мотивацията на студента? В повечето случаи оптимизационната задача, която се решава е да се получи диплома с минимални усилия. Минималните усилия се подпомат освен от факторите, които са изложени по-горе, така и от възможността да се избират част от курсовете. Изборът разбира се отива по линия на най-малкото съпротивление, което от друга страна изхвърля най-смислените изборни курсове, тъй като те са и по-трудни и няма кворум за провеждане. Чудите се защо тогава студента си губи такава част от времето заради пустата дипломна, която е изпразнена от съдържание? Отговорът е много прост. Представете си, че сте в малко населено място, което в България се характеризира обикновено с висока безработица и нямате работа. Ако до вас има голям град добре. Ще пътувате всеки ден да работите там и сте готов, но ако няма ситуацията е лоша. Трябва да се местите. Това от своя страна е трудно, защото търсенето и на квартира и на работа в един и същ момент не е лесна задача. И така на помощ идва студентството. Приемат Ви в някой университет и отивате на общежитие. Мяркате се от време на време на лекции и си търсите работа. Като си намерите работа, може и да не се мяркате на лекции. Така или иначе това не е необходимо условие за да бъдете студент. Тоест университетите са трамплин да си намерите работа в големия град. Разбира се в цялата тази схема момчетата имат още една мотивация: да не ходят в казармата.

В така описаната ситуация и трите страни са доволни, а продуктът от този процес девалвира. Цялото това изливане на пари от страна на държавата прави образованието в държавните университети сравнително евтино, което от своя страна изяжда пазара за частните такива, които се ограничават само с по-платежоспособни студенти. И като се има предвид, че в повечето случаи връзката между пари и интелект в България е обратно пропорционална, това води и до ниско ниво в частните университети. АУБГ е изключение, но там има и други фактори.

Като, че ли единствения начин да се излезе от тази схема е държавата да почне да и пука за парите, които дава. В крайна сметка правителството трябва да прецени какви хора са нужни на държавата за да функционира нормално, т.е. да има достатъчно квалифицирани хора, с които държавата да изпълнява функциите си. Всеки над тази бройка да се финансира както може. Другото, което трябва да направи правителството е в схемата на финансиране да вкара всички университети и на база на някакви критерии за качество и цена да ги разпределя или да остави този избор на студентите, които на база някакъв критерий, са получили такова финансиране. Разбира се това ще вдигне цената на висшето образование в страна и ще бъде по-малко достъпно, но сега като е толкова достъпно виждате в какво се изражда. И на на последно място едни такива мерки биха накарали държавните университети да работят на пазарни принципи и да се развиват, а не да чакат на хапване от бюджета или да настояват за специални закони.

(следва продължение)

Сватбарски неволи

Миналата неделя бях на сватба (като наблюдател). В цялото това мероприятие, най-досадният момент е в съвета при подписването. Там една лелка се прави на радостна от събитието, обяснява че жертвите на събитието са основна клетка на обществото и им пожелава куп добри работи. Всичко това придружено с една специфична интонация, която малко те кара да бъдеш разочарован от цялото мероприятие. Оказа се, че на тази сватба нещата бяха различни, тоест по-лоши. Освен всички тези неща, лелката си позволи да цитира текстове от семейния кодекс за права и задължения на съпрузите, което разбира се внася доста минорно състояние. Не стигат лафовете "Човек и добре да живее, накрая се жени" и "В любовта се губи разсъдъка, в брака се забелязва загубата...", а сега и да ти четат правата като на дело и след това "... след като се запознахте с вашите права и задължения съгласнилисте да вземете ...". В крайна сметка сватба е, нека хората поне един ден да са щастливи.

Софийското метро

Една от добрите придобивки на София определено е метрото. Вярно, че е само 8 спирки, но си мисля, че хората от Люлин са доста облекчени от него. Особено сега в нарастващия трафик, където не може да се разминеш от автомобили. Едно приятелче се хвалеше как излизайки от блока директно влиза в метростанцията и като излиза от метростанцията към която пътува е точно пред работата си. Направо си е за завиждане. Не се нерви на задръствания и сигурно по-спокойно му минава деня. Не е като мен, пътувайки по Цариградско шосе към центъра съм късметлия, когато задръстването започва от БТА. В лошо време, когато стават и повечко катастрофи, си е чудо, ако не започне едно чакане още от спирката на Плиска. Надявам се метрото доста да облекчи и тази част на София, когато позавършат този лъч. Някак си случайно това съвпада със заветните дати за влизане в ЕС, с тази разлика, че датите не са чак толкова сигурни. След две години, живот и здраве ще се ходи с метро до Интерпрет, а след още една и до Младост. Лека полека хората напредват, пък и няма за къде да бързат. Все пак метрото е започнато да се проектира в началото на 70те години на миналия век и така да се каже има вече почти 40 годишна история (нищо, че е функциониращо само от 8). Интересно ми е обаче какво става с другите два лъча, които са предвидени. Единия е от Сухата река до Овча купел, а другия от Надежда до Лозенец. Като се има предвид при осигурено финансиране колко време се мотаха докато започне копаенето през центъра на настоящия лъч, направо не ми се мисли, кога ще започне да се прави изграждането на другите лъчове, още повече ако в момента не са взети предвид.

Както и да е, метрото си има и няколко недостатъка. Те се дребни, но винаги се чудя защо хората не са ги премахнали. Оказва се, че когато се влиза в метрото, трябва да се "перфорира" билета с лявата ръка. То може и с дясната, но идеята е че джвъчката се намира от лявата страна. Това е супер непрактично. Тъй като повечето хора са десняци, те са свикнали да правят всичко с дясната ръка, дори и с лявата да е по-лесно от чисто геометрични съображения. Дори в страна като Великобритания, където са свикнали все да ходят на опаки, билетите се поставят отдясно. Може би нашето метро иска да бъде уникално с още нещо. Разбира се с всичко се свиква, особено ако се ползва редовно. Но не така седи въпроса със случайните пътници. Миналата седмица ми се наложи да пътувам с метрото и видях две жени, които се мъчеха да влязат както е интуитивно да се направи. Пъхаш билета с дясната ръка отдясно и минаваш. Само, че това не върши работа, защото така се освобождава съседната въртялка, а не твойта, при което следва и пронизително пищене. Жената, която следи за нередовни пътници, не и се разправя и ги пуска през транзитния вход за карти и така се приключва с това недоразумение. Сигурно и е писнало да обяснява, защото такива случаи са ежедневие. И всичко това заради нещо, което би трябвало да е отдясно, че е поставено от ляво.

Цифрова фотография

Преди няколко седмици имах имен ден и като подарък получих една книга, чрез която да се ограмотя как да си ползвал правилно новото фотоапартче. То понеже е с много бутони, екстри, джаджи и прочие и да не го гледам като теле в железница. В интерес на истината не съм толкова зле с тази техника, въпреки че предишния ми фотоапарат да беше от типа "насочи и щракни", поразбирам туй-онуй, но книгата се оказа доста интересна и полезна. Не искам да създавам свръх очаквания в някой, сигурно има и по-добри книги по-въпроса (аз лично имам два pdf-а с книги на US Navy по въпроса, бая задълбочени изглеждаха), но като цяло си мисля, че всеки може да намери нещо полезно. Независимо дали му е простичък или сложен фотоапарата, ще научи някой и друг трик покрай композиция на снимка, режими на заснемане или нещо друго.

Освен това няма глупости от сорта: Windows е велик, Mac-овете не стават за нищо. От SoftPress са се постарали да я направят и хубаво книжката, тоест не е на гадна хартия, има и цветни фотографии. Всичко е много хубаво на българското издание, с изключение на едно нещо: редакторът. Този човек, явно много се е вживял в ролята, която са му определили и е решил да допълни книгата със свои мисли. Това, че е дал линкове към българска страница за цифрова фотография бих го приел, струва ми се полезно, но това да води задочни спорове с автора и да има подмятания в скоби - "това не е точно така" или да твърди точно обратното ми се струва страшно глупаво и изнервящо. Като е толкова умен да вземе да си напише книга по въпроса, а не да цапа по книгите на другите.

National Geographic България

Излезе първият брой на NG България. Честно казано аз вестници и списания много, много не си купувам, но си казах ето това трябва да се види. Обичам да се мотая наляво надясно, освен това да снимам, така че като нищо попадам в target групата. Оставаше и да се сдобия от някъде с него. Почнах да обикалям реповете, но ударих на камък. Беше свършило! Явно рекламната кампания си беше свършила работата, доста хора са го сметнали за интересно и полезно, пък и явно първия брой не е бил в голям тираж. Както каза един мой колега: "Който е взел правата, добри пари ще направи". За сметка на това обикаляйки реповете се върнах във времето на социализма. Питайки най-учтиво дали им се намира списанието, получавах троснат отговор: "Свърши!". Направо съжалих, че съм им развалил спокойствието на лелките. И понеже се чуваха слухове, че ще се пуска reprint, направо се чудих как ще направя втори рейд по удобните ми бутки. Та направо се отказах да го търся повече.

Между другото да вметна, освен гадните лелки, по бутките от време на време се вместват и свестни хора. Така на пример на спирката на 280 на Ректората има един младеж, който освен, че е учтив има вид на много компетентен по това, което продава. Така например, навремето като търсих Orbiphone карти ме светна, че такива неща не се продават вече и какви са възможностите за аналогични продукти на други фирми, както и какви услуги предлага Orbitel. Направо да му се чуди човек защо не си е намерил по-добра работа.

Както и да е. Бях отписал списанието и не го търсих вече, но нещеш ли една вечер мотаейки се в един магазин за храни от веригата "Фамилия" гледам на щанда с вестници седи и списанието. Супер, даже имаше и няколко броя. Без да се замислям си го взех и започнах да трупам впечатления. Първото е, че цената никак не е лоша. Следващото, което разбрах, че противно на рекламния слоган, светът не може да се разгледа за два часа. Ако искате да прегледате списанието като хората трябва повечко време да си отделите. Иначе в списанието освен преводни статии, които са основната част, имаше и няколко правени от българи за България (от тях набелязах къде е хубаво да се отиде), както и от стари броеве имаше препечатени статии за България (от една страна са интересни, а от друга са ми малко странни, но все пак коментират неща преди близо век).

Освен хубавите впечатления, имам и малко по-такива. Едното нещо, което ми направи впечатление е, че списанието се печати в Румъния. Честно казано ми е все едно къде се печати, но ми е малко странно. Толкова ли е по-евтина и качествена тази дейност в Румъния, че не е изгодно да се прави в България. Другото нещо, за което не ми е все едно е, че си личи кои снимки са правени от българи и кои не. Статиите писани от българи, са придружени със снимки любителско качество, такива дето и аз си ги правя на кило. Предполагам, че за първите броеве ще е така, но няма да е лошо българският екип да вземе да се стегне и като се пише за нещо, да праща професионални фотографи.

Иначе дилемата ми е дали да се абонирам за следващата година или да си го купувам от бутките. Май засега смятам, че е по-голяма тръпка да си го купувам.

Кусурите на Excel

Както стана ясно от предишния постинг, Excel е нещо повече от електронна таблица. Незнам дали поради факта, че с излизането на Windows 95, Microsoft пуснаха и офис пакета си, имайки конкурентно предимство пред останалите заради монопола си (в крайна сметка, каквото и да се говори, останалите разработчици на софтуер, можеха да започнат състезанието с продукти за Windows 95 с няколко обиколки закъснение) или просто наистина е бил хубав, но доста от бизнес решенията на водещи компании са реализирани на Excel. Например хората абонирани за Bloomberg, могат да си дърпат необходимите данни директно в Excel през съответния add-ins. Представете си само колко е удобно следното нещо: с натискане на едно бутонче, което активира макрос, който вие сте писали, ви си дърпат важни данни от някъде (може и да не е Bloomberg, има и други източници на данни), те ви се зареждат, правят ви се дневните отчети (през pivot таблици да речем) и графики, пъхат се в локалната ви база данни, преоценяват ви се коефициентите на финансовия модел, който ползвате и се сратират някакви симулации. Звучи хубаво, нали! Този сценарий не е хипотетичен, такива неща се използват в България. Това да може човек да си спести голяма част от рутинната работа е голям плюс. Та в тази връзка искам да коментирам неща, коита НЕ БИВА да правите на Excel.

В стандартната инсталация на Excel има един add-ins, който се нарича Data Analysis и е предназначен за разни статистически анализи, които в описания по-горе процес може да се използват на някоя от стъпките. В този пакет има и процедури за генериране на случайни числа, които биха могли да бъдат полезни при разни симулации да се оценяват разни рискове и вероятности за някакви финансови загуби. Проблемът обаче е, че използването на тези процедури не генерира резултата, който очаквате. Например, генерирайте 1000 или 10000 пъти стандартно нормално разпределение. След това сортирайте резултата от колоната във възходящ ред и вижте какво става в опашката. Забелязвате ли как някои големи числа се срещат поняколко пъти? Може би това се дължи, че генерираните числа са близки едно до друго. Сложете 14 знака след десетичната точка. Изненада, числата съвпадат. А каква е вероятността да си изтегли 2 или 3 пъти едно и също число по-малко от -2 от извадката на стандартно нормално разпределение. Правилно: минимална. Излиза, че генератора на случайни числа на Excel използва най-вероятно стойности от някаква предварително зададена таблица. Това е супер смешно, защото има добри алгоритми за това и те не са тайна. Явно хората, които са разработвали това ги е мързяло, което говори за голяма несериозност от тяхна страна. Представете си, че вашия бизнес зависи от такива симулации за да знаете дали да поемете даден риск или не. Тогава просто ви е спукана работата, тъй като е възможно да не взимате правилните решения.

P.S. Разните там ежедневни бъгове в Excel не смятам да ги коментирам, не че няма какво да се напише и за тях.

OpenOffice.org vs MS Office

Тези дни излезе новата версия на OpenOffice.org, та реших да направя някакво сравнение между него и MS Office от моята гледна точка. Трябва да отбележа предварително, че мнението ме едва ли е обективно. Друго нещо, което искам да отбележа преди да се впусна в подробните коментари, е че като се сравняват двата пакета за всяка една функционалност е изпълнена някоя от следните възможности

1. има я в MS Office, но я няма в OpenOffice.org
2. има я реализирана и в двата пакета, но за свикналите хора с майкрософтското творение е трудно да се ориентират
3. има я в OpenOffice.org, но я няма в MS Office.

Логично, като човек, който се мъчи да мигрира към свободния офис пакет, първите две точки са доста по-важни от последната.

И така. От MS Officе ползвам 3 програмки - Excel, Word и Powerpoint. Като последните две доста рядко, тъй като естеството на работата ми е да правя сметки. Разбира се, когато се налага с колегите да сложим някакъв текст към сметките, които правим, за лесно стиковане пиша на тях. Когато пиша нещо за себе си, няма нищо по-подходящо от LaTeX. В крайна сметка, бая пари трябва да ми дават за да ползвам смотания Equation editor. С Powerpoint същата глупост. Много по-лесно е да въвеждаш формулите през клавиатурата, отколкото това да е съчетано и с някакво цъкане на мишка. Разбира се отношението ми към Word и Powerpoint се пренася автоматично и към Writer и Impress. Разбира се в OpenOffice.org ми правят добро впечатление, че формули могат да се въвеждат без да се ползва мишка, но защо не са имплементирали командите на LaTeX не ми става ясно. В крайна сметка този език се е наложил, използва се и в други пакети, които директно експортират резултатите си в LaTeX. Ако искате да въвеждате математически знаци в графика на Matlab например, LaTeX командите вървят с пълна сила. Но явно хората от екипа на OpenOffice.org са решили да се правят на важни. Толкова с тези две програмки, други впечатления нямам, пък едва ли и ще добия.

Основните ми впечатления са покрай електронната таблица. За мен там е бъкано с неща, как да направя еди какво си. Най-елементарното нещо, не знам как да го накарам да печата само текущия лист. Врътката да гледам кой лист в кой номер страница се е превърнал никак не ме кефи. Ако трябва и да форматирам разните му празни полета колко да бъдат с цел да събера нещата за печат на по-малко на брой страници, съвсем не знам как да се справя за норматив. Предполагам, че не съм и единствен. Ако хората от OpenOffice.org се стремят да привлекат потребителите на MS Office, трябва още доста да се постараят върху това, тези потребители да не чувстват като в джунгла. Разбира се, това не ми е основния проблем да мигрирам към OpenOffice.org в работата. Големият ми проблем е липса на функционалност.

Да започнем с графиките. Ако някой си е играл да прави шантави графики с Excel веднага ще забележи, че от Calc има доста какво да се желае. Оставайки настрана въпроса, че концепцията за правене на графики е различна и че графиките не могат да се записват като отделни листове в електронната таблица, оказва се графики като тази няма как да бъдат генерирани:

Проблемът се състои в това, че в OpenOffice.org, не може да се кажат различни типове графика на отделните серии. Това, че след като са въведени сериите за графика не могат да се променят (добавят, разширяват и прочие) или аз не зацепвам как, също не ми харесва.

Друг проблем ми е липсата на Solver като в Excel. Това си мисля, че е голям пропуск за Calc-а. Честно казано понеже си въртя разни модели в електронна таблица (за да мога по-лесно да преглеждам резултата), които са свързани с решаване на нелинейни системи, такива итеративни процедури са ми необходими. Знам, че разни хора се мъчат да правят нещо по въпроса, но още са на линейния случай. Иначе никак не прави чест на хората от OpenOffice.org, че из тяхната документация пише, че Goal Seek-а им замествал Solver-а на Excel. Поне да се бяха постарали да му направят повече възможности, а той е едно към едно с Goal Seek-а на Excel. За съжаление нямам много време иначе бих се помъчил да дам някакъв принос към проекта за Solver.

Тук започва и един от другите ми проблеми. Оказва се че макросите и add-ins-овете, които съм писал за Excel няма как да бачкат. На всичкото отгоре понеже проекта е спонсориран от Sun, хората джиткат всичко на Java. Star Basic-ът им е много измислен, защото в момента в който искаш да направиш нещо сериозно, трябва да си създадеш съответния java клас от обектния им модел. Това трябва да е супер мъчение и освен това няма никаква съвместимост с обектния модел на Excel. Направо да бяха направили макросите да се пишат на java.

Хайде стига толкоз впечатления за сега. Ако се обобщи се получава:

1. Единственото общо между Calc-а и Excel-а е, че са електронни таблици.
2. Преминаването от MS Excel на OpenOffice.org Calc, никак не е елементарна работа и в някои случаи (като моя) май е и невъзможна.
3. Пакетчето като цяло не е лошо (разбира се има къде още да се дялка) и за без пари върши работа на редовите потребители.
4. Аз явно трябва да инвестирам доста време в четене на Developers Guide-а, за да почна да си върша работата. Лошото е, че от две години си мисля как в работата да се прехвърля на OpenOffice.org, но още няма светлина в тунела.

Един ден в Рила

Миналата събота се разходих до Седемте езера в Рила. Причината беше проста: пристигна ми новия фотоапарат и исках да го тествам из природата. Витоша също беше вариант, но никога досега не съм имал цифрови снимки от езерата, което еднозначно реши въпроса, къде да се проведат тестовете. Между другото в Рила също е доста удобно да се правят еднодневни разходки както във Витоша, като единствения недостатък е че излизат малко по-скъпо заради транспорта до там. От друга страна пък липсва панаира, който се наблюдава на Алеко и Черни връх, а и определено гледките са доста по-добри.

Оставаше да се измисли и малшрута. От край време ми е мерак да направя кръгчето ЦПШ - х.Мальовица - в.Мальовица - х.Седемте езера - х.Вада - ЦПШ за един ден, но предвид продължителността на деня, не беше умна идея. Можеше да сеналожи да се ходи по тъмно в гора, въпреки че след нощното катерене на Черни връх преди месец и половина това не ме притесняваше много. Все пак решихме да скъсим маршрута, който стана тръгване от х.Вада нагоре по Зелени рид, стигане на Раздела над х.Вазов и спускане през езерата до х.Седемте езера и оттам надолу до х.Вада.

Пристигнахме към 8:30 сутринта на х.Вада и паркирахме колата. Там е гледката е много мизерна, странно ми е как хижа, до коята има път е толкова зле поддържана. Не ни впечатли надписа платен паркинг, тъй като хижата изглеждаше като необитаема и стартирахме да катерим. Времето беше леко облачно, но само за малко. Всъщност като набрахме височина се оказахме над облаците и печеше едно чудесно слънце. С една дума - Екстра! Останах и много доволен от фотоапарата - Panasonic FZ30. Голямото оптично увеличение, както и скоростта на зареждане и фокусиране определено доста ми харесаха. Успях да направя близо 200 снимки, между които една на Черни връх и една на Мусала. А че езерата ги изщраках спор няма. Горе долу към 12 часа се бяхме качили на Раздела, там се помотахме, хапнахме и после тръгнахме да се спускаме лека-полека надолу през езерата. Гледката отгоре е страхотна. Един съвет, ако имате избор не катерете езерата, а ги спускайте. Насладата ще е много по-пълна.

Към 16 часа бяхме обратно на хижа Вада. Там се бяха изпаркирали доста коли, и на всички без една, която беше спряла малко по-далеч от хижата, имаше листчета (които трябваше да бъдат нещо като касова бележка) на които пишеше таксата за паркиране. Изглежда някой искаше да вземе от мен 3 лева. И той се представяше като ЕТ Румен Стоянов - Дейви от село Бели Искър. Честно казано можеше да си тръгна и да не платя, още повече, че това не представляваше никакъв документ за мен, нито пък и според закона за счетоводството. Така или иначе събирането на пари без издаване на фискален бон, нищо че фирмата е малка и най-вероятно минава през графата патентни данъци, води до данъчно нарушение. Както и да е реших да си платя, така или иначе е глупаво да се правиш на тарикат, а от друга страна се надявах, давайки тези пари, да помогна за подобряването на хижата. И така тръгнах да търся хижаря, на който да дам парите. Забравих да отбележа, че хижата изглеждаше толкова пуста, колкото и сутринта. Започнах да чукам наляво надясно по вратите влизах тук и там, но нямаше никой. Да знаете, ако решите да правите филм на ужасите, в хижата мястото е много добро. По-голяма мизерия не съм виждал. След като пообиколих няколко стаи и коридори и се бях отказал да търся когото и да било, реших да си тръгвам. Обаче по пътя към колата, от една врата (откъдето бях започнал претърсването) се появи хижарят. Обясних му, че го издирвам да си платя и се запътих към него. Груба грешка. Този човек от половин метър така лъхаше на алкохол, че се чудех как е прав. Явно парите, които му дадох, определено няма да отидат в оправянето на хижата, а ще бъдат инвестиране в някой и друг казан. Така, че като ходите на хижа Вада, внимавайте къде спирате.

Иначе горещо препоръчвам разходките из Рила, има доста възможности за еднодневни кръгчета.

СДС, Мултиплекс, .... да ви ....

Днес се мотах около и в НДК. Имаше обичайните сезонни изложения - кожа, мебели, цветя. Не че съм тръгнал да купувам нещо, но ей така да се зяпа. Разбира се имаше и разни необичайни неща - конференция на СДС. В рамките на НДК много лесно можеше да се разбере къде е конференцията. Когато доближиш място, което прилича на кочина съпоставима с площадка за балиране на отпадъци с мотаещи се около тях хора, които без никакво притеснение нарушават забраната за пушене в НДК, знаеш че си на "грешното" място. Последното разбира се отново показва, че политиците явно се смятат за нещо над закона и много са ми забавни, когато установят, че не могат да бъдат и над физичните закони. Но както и да е, не ми се пречеха (или поне тогава си мислех така), та ги подминавах със снизхождение.

След приключване на разходката по изложенията, дойде идеята да се ходи на кино. Мултиплексът е наблизо, така че набързо бяха закупени билети, а в оставащият един час и малко до началото му, идеята беше да се напълни търбуха. Малко така ударно като че ли да беше, но изборът (поради липса на друг при тези ограничения) спря на пица-бара на Мултиплекса. Голяма грешка! От край време там не се спазва закона за тютюнопушене на обществените места и човек влиза в някаква димна завеса. След първоначалното (формално) нареждане на масите за пушачи и непушачи шахматно, нещата по едно време се бяха пооправили. Тоест имаше нещо като обособени кътчета. Само, че този път нещата бяха излезнали извън контрол. Делегатите от конференцията на СДС, бяха плъзнали като скакалци навсякъде консумирайки кльопачка където що има. Тавите с пиците на парче седяха празни с тенденция за заформяне на опашки от началните години на прехода. За щастие лесно си намерихме място в пица-бара. Таман ставаха едни хора и ние се строполясахме на масата.

Всичко вървеше по план или поне така си мислех, но бързо ми беше помрачено настроението. На съседната маса седнаха едни делегати. Имаше един добре заформен чичко, който лесно се сдоби с пепелник и почна на пафка. Голямата жълта табела, че пушенето на конкретната маса е забранено, не го впечатли. Това е да се мислиш за политик. Жалко, че нямах фотоапарат. Добра снимка щеше да стане. Тези от пица-бара дори не си направиха труда да махнат табелката. По другите заведение като Джепето има такава практика, ако седнеш на маса за непушачи и ти се пуши, тази маса автоматично става за пушачи, нищо че около нея е бъкано с маси за непушачи. Но за практиката на заведеният в тази насока може да направя друг постинг. Оказа се обаче, че това да си делегат си има и други предимства, обслужват те с предимство. Съгласен съм, че заради разни яко капиталистически мераци на стопанисващите Мултиплекса, сервитьорката, която обслужваше петнайсетте маси, се беше побъркала, но мен като клиент това никак не ме грее.

Както и да е, това да им бяха кусурите. Съвсем хронологично ще ви представя събитията при това изживяване.

• 1:10 преди началото на филма – сядаме на празна маса.
• 0:55 преди началото на филма – сдобиваме се с меню.
• 0:45 преди началото на филма – взимат ни поръчката, понеже няма много време се поръчват прости неща, като запечени картофки и бекончета, които според сервитьорката ставали бързо за десетина минути.
• 0:35 преди началото на филма – пристигат минералните води и ми се обяснява, че моите бекончета ги няма и да си избера нещо друго, щяла след малко да мине да ми вземе поръчката. Как ли пък не, ще си остана само с водата, като ме пита какво съм избрал ще и се сопна, че нищо.
• 0:30 преди началото на филма – влизат две издокарани делегатки и искат да седнат на масата ми. Истината е, че масата е за четирима човека, а ние бяхме двама. От едната страна на масата има пейка, а от друга два стола, от които единият го бяха взели за друга маса. В едната част на пейката бяхме оставили малко торби и чанти, които бяха доста обемни. Както може и да се досетите, никак не бях на кеф, че тези лейки (няма правописна грешка, не съм искал да кажа лелки) искат да ми правят компания. Разбира се за да не съм груб им се обяснява, че така или иначе няма стол и не могат да седнат. Това е обаче да си тъп и упорит. Тези путки (пак няма правописна грешка) се домъкват с един стол и настояват да си преместим багажа за да седнат. Бахти нахалството. Сега остават и да ми запушат и ще им вкарам една тупалка. За щастие не се наложи. Взеха ни менютата и започнаха да разглеждат.
• 0:25 преди началото на филма – сервитьорката им взе поръчката, но мен ме пропусна дали съм си избрал нещо. Не мога да и се сопна.
• 0:15 преди началото на филма – картофките ги няма. Оставяме някакви стотинки за водата и си тръгваме. На сервитьорката не и пука. Навън както вече обясних скакалците бяха опоскали всичко и си оставаме гладни.

Поне филмът беше добър. Но изводът, който си напрах, е че или НДК не става за никакви големи мероприятия или СДС са толкова скръндзи, че не могат да си платят да организират такова. Аз май съм по склонен да мисля, че е второто. Тази партия показа тотална липса на визия през последните няколко години и като и гледам какви са и гамени делегатите (имаше серия и от други събития, които не съм описал за тях). Сигурно и на другите партии делегатите са чукундури, на както се казва сега има впечатления за тези и определено в следващите няколко години е абсурд да гласувам за тях.

Колкото до Мултиплекса, за филми стават, но не се лъжете да им ползвате другите услуги.

Какво се празнува на 22 Септември?

Предполагам, че това е един риторичен въпрос. За тези, които не знаят какво е риторичен въпрос, могат да видят дефиниция за това в третия пасаж на този линк. За тези, които ги мързи да проверят линка, мога да им го преразкажа - Даниел Вълчев (един от големите клечки в НДСВ) напомни “на тези, които са се откъснали от учебната скамейка интелектуално", че това са въпроси от типа - “Кой не знае Чавдар войвода?”. :-)

Според мен всеки българин знае, че на 22 Септември се празнува независимостта на България обявена през 1908 година. Оказа се обаче, че това не е така. Тоест има българи, които незнаят какво се празнува днес. Слушайки днес БГ радио (едно радио, което се стреми да подкрепя българската музика) една симпатична (поне на глас) водеща ме открехна, че "днес се празнува Съединението на България станало на 6 септември 1885 година". Странно! Тогава какво празнувахме преди 2 седмици? Това щеше да е смешно, стига такива некомпетентни изказвания да не звучаха в националния ефир.

Както и да е. Честит празник на всички!

Резервация на билети в Мултиплекс

От време на време се сещам да се замъкна на кино. В такива ситуации, човек няма много избор къде да отиде. След успешната "приватизация" на софийските киносалони, за масовите филми може да ходи само на Мултиплекс и на кино Арена. Последните въпреки хубавите кина, които са направили, изобщо не са акцентирали на интернет присъствието си. Може би поради тази причина предпочитам Мултиплекса, много по-лесно се ориентирам какво мога да гледам там, в коя зала и т.н, а освен това мога да правя резервация на билетите по Интернет. Последното е много удобно, тъй като си взел най-готините места в залата и отиваш 20 минути преди прожекцията да си получиш билетите. Обаче в цялата система има един кусур, който установих вчера. Трябва да се ползва Internet Explorer 5.5 или по-нов. Много глупаво от тяхна страна. Явно мързела на някой, недалновидността на маркетинг хората им, както и липсата на конкуренция от страна на кино Арена, е оставило ползвателите на другите браузъри (които не са малко) като Firefox и Opera без подръжка. Това, ако за един потребител на Windows не е чак болка за умиране, ще се прежали да си пусне IE-то, то за потребителите на други операционни системи като Linux е сериозен проблем.

Промоцията - реклама или резил?

Вчера МТел имаха промоция. Всички телефонни разговори в мрежата без пари. Незнам какво са се опитвали да покажат, но със сигурност показаха на всички, че нямат капацитет и са една голяма GSM пирамида. Добре че повечето от техните над три милиона абонати са нискобюджетни и са на Prima карта, та не се налага да правят много разговори. Както може да се очаква, който ползва телефона по предназначение, говори прилично и без да има промоция. Лошото в случая е, че докато част от абонатите се кефеха, че могат да говорят с пъти над обичайното им за месеца, други абонати като мен, не можеха да спретнат един нормален разговор. Добре че промоцията беше в почивен ден, иначе през седмицата съвсем щяха да оставят без комуникация деловите хора. Защо ли се бият тогава за такива пазарни дялове, като не могат да ги обслужват?

Иначе според Мтел мероприятието е било успешно ....

Икономика vs. Математика

В началото на месеца бях на конференция, това ми е втората, на която съм бил и хубавото е, че впечатленията ми бяха доста по-различни. Незнам до колко това се дължи на фактът, че темите бяха в различни области.

Първата беше организирано от БНБ, на икономическа тематика. Организацията беше много добра, но от хората изнасящи доклади имаше такива, които изнасяха пълни глупости, в смисъл че говореха неверни неща, а на останалите участници им беше неудобно да им го кажат. Явно всички искаха да са доволни и щастливи и да не се карат. Най-фрапантен беше случаят на един преподавател от Стопанския факултет на СУ, който май незнаеше и за какво говори. Разбира се имаше и няколко много добри доклада. Както и да е, останах с впечатление, че конференциите са мероприятия, но които едни хора говорят глупости, а други се правят на любезни и ги слушат като им е неудобно да направят забележка на първите.

Тази представа, обаче се промени, след посещението ми на една конференция в началото на септември на оптимизационна тематика организирана от ИМИ на БАН. И тук организацията беше на ниво. Имаше доста светила в областта и хората определено разбираха това, за което говорят. Там обаче се отиде в другата крайност. Както сподели едни човек, на тези мероприятия има не повече от двама човека в цялата зала, които разбираха за какво става въпрос. Единият е авторът на статията, а другия съавтора :-) От друга страна това е и нормално. Аз поне като, че ли разбрах най-много докладите, които бяха в областти, които се интересувам. Всичко останало ми беше мъгла. Но основното впечатление бе, че хората разказаха много добре докладите, а който не беше изпипал добре нещата, веднага получаваше напътствия и коментари.

Може би тези две събития добре илюстрират фазата на развитие на двете науки. Това, че икономика като наука е още в началото на своето развитие, я прави малко по-мъглява. Хората в стремежа си да направят нещо революционно, не изпипват детайлите (не използват правилно математическия апарат) и в доста от случаите се оказва, че твърдят неверни неща. Според някои хора, към 30% от публикуваните статии съдържат нетехнически грешки. Да се надяваме, че в бъдеще икономиката , ще се доближи повече до точните науки.

Автобус 280

Каква е разликата между студентите и депутатите?
-Едните се возят в 280, а другите в 280S.

Въпреки, че сигурно повечето биха предпочели да се возят на 280S, купонът от возенето в 280 е доста по-голям. Незнам на какво се дължи това. Може би на факта, че в рейса се возят предимно млади хора тъй като минава близо до доста университети, или заради това, че минава покрай 4ти километър, но често стават някакви весели случки, но които се наслаждавам докато пътувам за работа.

Като за късмет вчера в рамките на моето пътуване, случките бяха повече от една. Много странна концентрация на събития. Първо се качи някаква девойка без билет, която реши да бъде редовен пътник и поиска да си купи билетче от шофьора. Той за съжаление нямаше и девойката разочарована тръгна да слиза от рейса. Тази постъпка беше толкова похвална (малко са хората, които биха постъпили така), та шофьорът се трогна. Попита я защо си тръгва и я покани да се вози отпред до него. Девойката първоначално беше малко стресирана, но прие поканата.

След това се качиха някакви образи от МЕИ-то, явно бяха първокурсници, много впечетлени от лекциите по математика. От това, което разказваха, останах с впечатление, че ако се интересувате от историята на математиката, това е правилния университет. Освен това много се забавляваха на някакви хора като Дирихле и Фурие и най-вече на имената им. Даже и на мен ми стана смешно. След това извадиха някакви калкулатори, на които май освен бутоните с числа и елементарните аритметически операции (това са под половината бутони), другите неща незнаех за какво са. Много се пулеха на бутона CD (clear dataset), който очевидно не сменя директории. А като се стигна и до гръцките букви объркването стана пълно. Много беше забавно да слушам всички коментари.

Тамън тези образи слязоха на Плиска и се качиха следващите. Те бяха доста по-големи. Едно от момчетата явно си беше купило наскоро мобилен телефон с камерка и си умираше от кеф да снима какво ли не в рейса. Накрая прецени, че не може да не снима шофьора и се запъти към него. Почука му на стъклото, помоли го да се усмихне и каза екстра. Как да не се забавляваш.

Няколко думи за хижите в Стара планина

На таз годишното екскурзионно останах доста доволен от състоянието на хижите. Определено нивото там по-високо спрямо хижите от миналогодишното ни ходене на Рила и от това през 2003 в Родопите. Все пак за да не станат недоразумения и да не създам грешни очаквания у някой, ще изредя въпросните хижи:

• Вежен - там бяхме за кратко, но храната беше добра и има баня. Плащаш левче и си къпан.
• Козята стена - това беше най-лошата хижа от цялото мероприятие. Добре че на нея бяхме в началото на прехода, така че не съм имал високи очаквания. Като смекчаващи обстоятелства може да се изтъкне, че хижата е на труднодостъпно, но страшно красиво място (жалко, че беше предимно облачно и не можах да се насладя), както фактът, че през това лято са я дали на концесия и хората не са имали време да я постегнат. Храната не беше лоша, но топла вода нямаше, освен това не и много топло в стаите. Абе като нормална хижа из другите планини.
• Дерменка - доста хубава хижа, направо може да влезе в графата хотел. Хубаво, топло, алуминиева дограма, баня (левче-кефче). Има и малки стаи за 3-4 човека, които са доста прилични (над ниво студентско общежитие), както и по-големи стаи с нарове. Все пак толкова хубаво, като че ли не е много на хубаво. Няколко неща не ми харесаха. Всъщност липсва традиционната печка в столовата, около която премръзнали и мокри туристи се топлят и сушат. Разбира се има камина, която създава доста добра атмосфера, но тя не може да се ползва за тези цели (още повече, когато има голяма група чужденци, които се хранят, не ти разрешават да сушиш дрехи и обувки). Добре, че на другия ден беше слънчево и не бяхме планирали да ходим никъде, че да наваксаме със сухите дрехи и обувки. Другия проблем, който се усеща при стаи западно изложение е че напича яко и не могат да се отварят прозорци. Трудно се спи в такива условия. И последното неудобство, което изпитах, беше свързано с банята. Явно хората използват бързонагряващи бойлери, и аз имах късмета да вляза в банята, когато мият чинии и други неща след вечеря. Както се бях наточил за вряла вода след премръзнали ден, много бързо осъзнах студената реалност насапунисан целия. Разбира се на следващия ден си постигнах целта избягвайки пиковите моменти ;-) Но въпреки всичко това беше най-добрата хижа в която поостанахме. Освен това хижата е доста добър пример за това как трябва се развива регионалната икономика.
• Васил Левски - като че ли за там имахме доста лоши нагласи, едва ли не че е мизерна и прочие, но аз останах доста приятно изненадан. Вярно, че спахме в стая за 14 човека, но все пак сме на планина. Пък там с висок приоритет е топлината и банята (50 стотинки).
• Рай - хижата освен, че се намира на райско място предлага и доста добри условия. Разбира се стаите са големи, но можете да ползвате баня (не се плаща). Освен това без грижа може да упражните шахматното си майсторство (забравих да кажа, че и на Козята стена има такива възможности), както и да направите не лоши разходки в района.

Освен тези хижи минахме транзит през още две:

• Ехо - там хапнахме за малко и нямам много впечатления. За съжаление навън беше мъгливо и не мога да преценя до колко хубави гледки сме изпуснали. Иначе тази хижа и Козята стена се поддържат от едни и същи хора.
• Добрила - когато минавахме през таз хижа, тя беше в разгара на ремонта си. Доста добре я стягат. Тя се поддържа от същите хора, които стопанисват Дерменка, на за разлика там, като че ли тук планинския дух ще бъде доста повече запазен.

Като че ли това е което мога да споделя за хижите. Надявам се на някой да съм бил полезен.

С GSM на планина

-Къде си?
-Това е един добър въпрос!

Тези две реплики от популярна реклама на GSM оператор имат за цел да покажат, че винаги и навсякъде потребителят ще има връзка. Само, че като вицовете с демо версиите, светът извън рекламите е доста по-различен. Ако си падате по планинските екскурзии с ужас, ще установите, че GSM-то през повечето време е една безполезна играчка в основните планини като Рила, Пирин, Стара Планина и дори Родопите. Няма значение, на кой GSM оператор сте клиент. А за услуги като GPRS по-добре и не сънувайте. Наясно съм, че тази технология трудно осигурява покритие в планински местности, но поне мобилните оператори да си бяха направили труда да има връзка по хижите. Често срещано явление туристите в “нужда” да се разхождат в GSM в ръка в търсене на сигнала. Отстрани те изглеждат, като иманяри с малки джаджи в ръка, които търсят имане. Дори и да се намирате на билото и да имате видимост, към някое населено място, не се надявайте, че ще можете да си ползвате телефона. Честно казано е възможно да се окажете в някоя от следните ситуации:

• Търсите мрежа. Много лошо дори и разни отразени сигнали не хващате
• Намерилите сте мрежа. Супер, но нямате пълноценна функционалност, защото сте намерили някакви отразени сигнали и не можете да се регистрирате. Тоест не може да правите нищо.
• Имате напълно функционираща мрежа, но не може да я ползвате. Дето се вика и един непретенциозен SMS не може да пратите.
• Имате напълно функционираща мрежа, даже можете и да правите обаждания. Обаче или вие не чувате какво ви говори отсрещната страна или вас не ви чуват.
• Имате напълно функционираща мрежа и всичко ви е наред. Проверете тогава да не сте се изгубили и да сте извън планината.

Майтапа на страна но положението в планините наистина е трагично. Поради факта, че се прихващат отразени сигнали, мястото на покритие се и мести според метеорологичните условия. Иначе бих препоръчал на мобилните оператори да наслагат табели с надпис: “Тук има покритие”. Чудите се как се справят хората, които поддържат хижите, или планинските спасители. Много просто. Не ползват GSM-и. Колкото и странно да звучи, много по-добре ще се чувствате с тухлата четворка на Мобиком, защото почти навсякъде ще може да я ползвате. Интересно, какво ще правят тези хора, когато БТК пусне третия GSM и закрият аналоговия мобилен оператор.
Все пак и да дам няколко съвета за ползването на GSM в планина.

• Дръжте го изключен, когато няма мрежа батерията се изтощава доста бързо.
• Спрете автоматичното избиране на мрежа. Колкото и странно да ви звучи, на някои високи места в Рила, Пирон и Родопите, не се намират български мобилни оператори, но за сметка на това гъмжи от чужди. Така, че неусетно може да се набутате с роуминг.
• Ако търсите връзка, имате голям шанс да я намерите до колчетата със зимна маркировка. Това не знам как да го обясня. Явно по някакъв начин действат като антена и подсилват тези характеристики на телефона.
• Ако сте група не се пробвайте всички едновременно да говорите. И без туй сигналите са доста мършави, така ще вземете да “претоварите направлението” и взаимно да се прецаквате.
• Ако търсите сигнал, не си правете труда да катерите билото. Много е вероятно да останете само с умората.

С две думи положението с мобилните комуникации в планината е доста отчайващо. При таз конкуренция на пазара ми е много странно, защо се подценява цял такъв сегмент. Мисля, че с това ще се спечелят доста повече абонати, отколкото с глупостите за лоялни клиенти. Но явно думата “печалба” е по-напред в списъка с приоритети на мобилните оператори, отколкото думите “качество” и “престиж”. Но какво да се прави, все пак сме в България.

Пътуване до Тетевен

Дойде месец август и тази година от работата отново потеглихме на екскурзионно. Честта този път се падна на Стара планина, като похода стартираше от Тетевенската Рибарица. Въпреки, че това не е много далеч от София, при разни обстоятелства се оказа доста вълнуващо пътуване. Потеглихме на 6 август и въпреки, че беше събота, заради проливните дъждове за много хора това беше доста активен ден.

Първото място в списъка по активност разбираше се заемаше от полицаите. При тези порои имаше наводнени или разрушени пътища, свлачища и блокирани мостове и някой трябваше да въдворява ред и да дава информация. В тези ситуации винаги съм се учудвал на нерационалността на пътната полиция, която може би се дължи на малоумието на някой от шефовете й. Какво се получи в нашия случай - рейсът се запъти да излиза от София през Ботевградско шосе, но се оказа че магистрала Хемус е недостъпна и достъпът до Северна България се осъществява през Искърското дефиле. Супер! Само че докато се разбере това, висяхме в едно 20 минутно задръстване, след това трябваше да се върнем отново до Централна гара, да минем през Илиянци и да излезем през Нови Искър. С две думи - можеше да си спестим едно 40-50 минути от пътуването, стига от пътна полиция да се бяха сетили да поставят съответната сигнализация и да информират транспортните фирми. В тази връзка мога да дам няколко идеи на шефовете от полицията. Крайно време е по големите булеварди и пътища да се сложат серия от електронни табели, чрез които да се информират водачите за трафика и други нововъведения в пътната мрежа. В крайна сметка така ще се спестят доста нерви на водачите, които по този начин биха могли доста ефективно да избегнат задръстванията и да си оптимизират маршрутите. И като съм почнал да недоволствам от пътната полиция, сега му е времето да кажа, че от тези засади на полицаи с радари няма много смисъл. От това най-печелят въпросните полицаи от рушвети (колкото по-голяма глобата, толкова по-голям рушвета), но не и сигурността по пътищата. В крайна сметка всеки, който е решил да си прави на тарикат отдавна се е въоръжил с анти-радар. Ако от пътна полиция толкова са се загрижили от скоростта по пътищата е крайно време да действат както по цял свят, а именно на критичните участъци се наслагват фото-радари, които се и маркират и всеки знае за тях. Вярно, едва ли ще има много глобени хора, но в крайна сметка целта не е да се глобяват хората, а да се спазват ограниченията да за скорост.

Излизайки от София, започнаха да се наблюдават и последствията от наводненията. Такива гледки се оформиха, които не могат да се опишат (за мое съжаление, не съм снимал нищо от това, което съм видял, а можеше много добра документална фотография да се получи). Дори и да ги гледаш по телевизията, някак си не е същото, просто трябва да се види на живо. Хората от пострадалите райони, наистина са за съжаление. Според мен не малка част от тяхното страдание е предизвикано от некомпетентността на местната и централна власт, както и липсата на каквато и да е информираност. Защо смятам така ли? Докато пътувахме, се наблюдаваха серия от следните неща: запушени канали и невъзможност за оттичане на водата; минибентове покрай мостове, образувани от боклуците в реката. Това съчетано с "контролирано" изпускане на язовири и тотална неадекватност на правителство (при толкова бюджетен излишък, тръгнало да иска помощи от чужбина и да мотае хората), президент (който на петия ден се сети, че е главнокомандващ и армията би трябвало най-бързо да помогне във възстановяването на инфраструктурата) и прехвърлянето на топката между тези институции, прави трагедията пълна.

След дълго обикаляне през Своге, най-накрая стигнахме до Ботевград и пътуването продължи по планирания начин. Въпреки това стана нещо, което много ме впечатли, а именно системата на контрол на пътниците. Рейсът, с който пътувахме, минаваше през Правец и там слязоха част от пътниците и се качиха нови. Оказа се, че фирмата с която пътувахме Вега Транс процедира по следния начин. Качват се пътниците и после в движение им се искат пари и им се издават билети. Който откаже да плати бива свалян от рейса. Чисто и просто. Само че при нашето пътуване нередовния пътник беше едно не повече от 10 годишно момче, което беше свалено на магистралата, на 2 км от Правец. Съгласен съм, че не може да се возят нередовни пътници, но изобщо не мога да приема факта, че може едно дете да бъде оставено само на такова място. Може би е хубаво в бъдеще фирмите превозвачи да бъдат по-отговорни и да правят проверката на деца още на качване, а не по-време на пътуване, за да не се получават такива ситуации.

Както и да е, след 5 часа пътуване стигнахме Тетевен и продължихме по планирания маршрут. За да подчертая какви късметлии сме били, ще довя че: няколко часа след като сме тръгнали е имало бомбена заплаха на централната автогара и тя е била затворена, както и порази катастрофа за няколко часа е било затворени Искърското дефиле. Добре че вече бяхме минали. Иначе екскурзионното беше много добро.

Kodak LS443

Хубаво е човек да има фотоапарат. Мотае се насам натам, оставят му чудесни спомени, доста от които са документирани на снимки. Аз лично много обичам да се мотая сред природата, голямо удоволствие ми доставя и съответно снимам доста. Въпреки, че съм лаик във фотографията, преди малко по-малко от три години реших да си купувам цифров фотоапарат. Честно казано от сегашна гледна точка това се оказа много добра придобивка. Препоръчвам на всеки, който снима чат пат, да си взема такава джаджа. Предимствата са няколко:

• Виждаш какво снимаш
• Снимаш много и изобщо не си мислиш да спестиш място, ако нещо не ти харесва, може да го изтриеш.
• За разлика от аналоговите апарати, тук не се налага да чакаш да ти промиват лента, да се надяваш ще тази операция ще бъде успешна и лентата няма да е надраскана, или да е имало полепнали косми, които да развалят снимката.
• Дори и в цифровите апаратите от нисък клас има доста опции за нагласяване снимането – скорости, фокуси, чувствителности и т.н., което те кара да експериментираш. Последното пък спомага да навлизаш по-надълбоко във фотографията.

Освен това има и няколко заблуди:

• Ваденето на снимка от лента е по-евтино. Това не е вярно, тъй като на доста места цените са изравнени.
• Качеството при аналоговите апарати е по-добро. И това не е така, защото като се вадят снимки, лентата се сканира и след това снимките се печати сканираното изображение.

Както и да е, реших и си взех Kodak Easyshare LS 443. Оказа се добър апарат. Доста добри снимки вадеше, като цветове, имаше малко опции за бърникане и няколко предефиниране режима. Абе с две думи върши работа. Само, че се оказа, че работата с този модел не е толкова добра. За две години и половина апарата ми се счупи три пъти.

Първият път проблемът беше, че като се пусне апарата, обектива си изваждаше и после се прибираше. Обаче като се натискаше бутона за zoom, обектива се изваждаше отново и правеше снимки. Единственото неудобство от това нещо беше, че така падаха по-бързо батериите. И тъй като беше в гаранция реших да се възползвам от нея. Летя до Белгия (там е сервизният център на Kodak за Европа) и обратно за сметка на Kodak, та седях близо три месеца без фотоапарат. Беше гадно, добре че се върна преди Коледа да наваксвам. Лошото беше, че след това пътуване, май не правеше толкова добри макро снимки. Май не го бяха калибрирали добре.

Втория път ми се случи докато бях във Виена, пет месеца, след като апарата се беше върнал от Белгия. Обектива излизаше донякъде и не щеше да се прибира и апаратът блокираше. След разни хардуерни манипулации успях да го подкарам да тръгне. Освен това ми светна как да се справям с такива ситуации. Един симптом преди счупване, е че при изваждане на обектива винаги се чува някакво пукане. Е това, което почнах да правя, е да разтърсвам в ръка фотоапарата, докато пукането престане. В интерес на истината процеса се оказа доста бързо сходящ. И апаратът работеше безупречно.

Но както се казва всяко нещо си има край. В края на юли, след година и нещо безупречно работене апаратът сдаде отново багажа. За съжаление това стана в началото на едно мероприятие около Велико Търново и не можех да правя снимки. Този път обектива се изкарваше добре, само че лещите във вътрешната част нещо се заклещваха и апарата изписваше грешка E#45. Този път механичните интервенции не помогнаха (въпреки, че на два пъти апарата проработи) и сега ми е неизползваем. Поразрових се за тази грешка в мрежата и за мой ужас установих, че тя е често срещано явление. Имаше десетки коментари от сорта – “много хубав апарат, но след една година се счупва”. Излязох късметлия - моят го ползвах почти три години. Явно имаше механичен проблем, който се дължеше на лошото проектиране на апарата. От тези коментари останах с впечатлението, че Kodak знаят за проблема, но не правят безплатно изкупуване и заменяне на апарата. В крайна сметка прецених, че е тъпо да го пращаш за ремонт, този път за моя сметка, защото разходите по транспорта с DHL + ремонта като сума ще са еквивалентни на разходите по закупуване на нов фотоапарат от нисък клас, за който поне ще има ясното, че ще може да работи дълго време.

Та сега съм на фаза за избор на нов фотоапарат. Имах малко взимания давания с едни Canon-и, според мен менюта, софтуер и прочие е доста добре направено, но има там други неща, които не ми харесват по отношение на цветовете. Чудех се за един Panasonic, с добра оптика, но фактът, че те не са традиционен производител на фотоапарати малко ме възпира. Иначе една гъзария, която искам да имам е голям оптически zoom. Така, че ако някой знае някакви принципни възражения срещу Panasonic FZ30 (освен тегло), който ще излезе през септември, сега е моментът да каже.

А и да не забравя, ако имате работещ Kodak LS443, продайте го докато е време. И обратното, ако ви го предлага на старо не го купувайте :-) .

Наглостта на МТел и Транскарт

От доста време се чудя дали да си извадя кредитна карта. Голяма гъзария ми се струва. Не е нужно да се носят пари, разплащанията с нея са безплатни (за разлика от дебетните карти), може да се поръчват неща от интернет (последното може и да е недостатък, че туку виж съм инвестирал бая в amazon.com) и вече има доста места, където може да се ползва (магазини, заведения и т.н) и съответния персонал има тренинг. Не е като едно време преди 4-5 години. Едни мои познати навремето бяха посетили една кръчма, в която можеше да се плаща с Visa карти. Като решили да си тръгнат за майтап решили да ползват кредитните си карти, нищо че могли да платят в брой. Реакцията на сервитьора била забележителна - първо прибледнял, а после още един час се чудел какво да прави. Но както вече казах, това е минало и да имаш карта е гъзария. Единственото лошо е, че може би не усещаш как си харчиш парите.

Та седя аз чудейки се да си вадя ли карта или не, премисляйки аргументите за и против и нещеш ли получавам писмо от МТел или поне си мисля, че е от тях. Адресът за обратна връзка е на Танскарт, но вътре е подписано от Екипът на МТел. Ако МТел са ми дали адреса за коренспонденция на трето лице, определено правят много лошо впечатление. Както и да е, да минем към съдържанието на писмото. Казват ми, че съм бил лоялен клиент (явно ми четкат самочувствието) и получавам кредитна карта ТРАНСКАРТ. Много хубаво, ама защо трябва да ми пращат и вече издадената карта. А ако не искам? Цялата работа много наподобява на просещите младежи по улицата, които гледат да ти пъхнат нещо в ръцете, да ти привлекат вниманието, да не може да им откажеш и да попаднеш в капана. Определено не им прави чест на МТел този подход. Според мен е много по-коректно да ми пратят писмо, че така и така имат съвместно мероприятие с някой си и ако искам да се възползвам от това нещо, да отида еди къде си и да направя еди какво си, много по-неангажиращо е. След първоначалния стрес, започнах да мисля с какви данни за мен разполага Транскарт. В плика имаше и приложен договор, непопълнен, който трябваше да попълня и занеса някъде. Успокоих се малко, значи все пак Транскарт най-вероятно не ми знаеха ЕГН-то и разни други данни от личната карта. Добре, явно адвокатите правилно са били посъветвали маркетинговия отдел докъде може да им се простира глупостта. Започвам да се замислям дали пък да не се възползвам от това и гледам какви са условията. Попълвам договора, занасям го някъде и пращам SMS. Просто, ясно и безпроблемно. Да, ама не? Има и още едно условие: пригответе копие на личната си карта (лице и гръб), напишете на копието "вярно с оригинала" и се подпишете и занесете копието на личната Ви карта заедно с договора. Тези явно са малоумни. За какво им е копие на личната карта, след като повече от половината данни от нея трябва да се попълнят в договора и този, който би ми приел договора може да ги сравни за достоверност. Явно имат и други съображения, което съчетано с това, че искат и детайлен опис на движимото и недвижимото имущество предизвиква моето въобръжение за потенциални злоупотреби и далавери. Мошеници, веднага ги отсвирих. Не стига, че се натрапват, ами искат майка си и баща си. Разбира се този случай се разшумя от други клиенти на МТел в пресата, но за мен като че ли случая бе приключил. Обаче след известно време от МТел имаха наглостта да ми изпратят следния императивен SMS: Vashata kreditna karta Transcard s nachalen limit 500 lv e izpratena. Aktiviraite ia vednaga i pazaruvaite s otstupka! Za poveche informacia *77. Глупаци, кои са те, че да ми казват какво да правя. Да тръгне и третия GSM и ще видя накъде ще ги отсвиря.

Та така. Продължавам да седя и да се чудя, да си вадя ли кредитна карта или откъде. Като че ли за мен това, което е важно да мога да я зареждам лесно с пари (за предпочитане от банкомат през дебитна карта), а не да се мотая по банкови клонове или недай си боже по бензиностанции. Точно така, за транскарт, трябва да знаете къде има бензиностанции на Лукойл и Петрол, за да си погасявате плащанията. Като се има предвид, че повечето бензиностанции не са много достъпни с градски транспорт, за доста от клиентите им това би било едно добре предизвикателство.

Та предвид казаното, наколко съвета от мен:

1. Недейте да си вадите "кредитна" карта от Транскарт. Много подозрителни ми се виждат, а на всичкото от горе не са и банкова институция. Последното съчетано с горчивия опит на доста българи с други небанкови институции през 1995-1996 те кара да бъдеш доста внимателен. Незнам защо БНБ не иска да си втвърди позициите спрямо тях.
2. Ако се чудите дали да ставате клиент на МТел, по-добре помислете още веднъж. За мен поне те са се доказали като фирма, която не уважава личното пространсво на клиента. Последното разбира се не означава, че Глобул са по-добри, за там все още нямам наблюдения.

Подмяна на дебитна карта в ОББ

Сигурно повечето от вас имат дебитни карти. Колкото и да се дърпа човек, накрая се налага да си изкара (някой път може да разкажа как мургавите служители на чистотата теглят пари от банкомат). Маркетингът на банките за дебитни карти е много як. Лобира се яко пред работодатели и университети, може би се дават някакви допълнителни стимулирания на отговорни хора, но ефектът е, че всички хора свързани по някакъв начин се озовават с дебитни карти на определена банка. Ако имаш друга, не ти върши работа, защото не могат да ти преведат парите на другата. Не е ли смешно? Само за пример, в качеството си на студент в университета за да получавам стипендия са ми изкарани 2 карти. Явно по някое време финансовите условия на втората банка, са надделели над финансовите условия на първата. Така или иначе, явно в България човек трябва да има много дебитни карти. Сигурно трябва да се гонят показатели. Както и да е. Сега ще разкажа преживяванията ми по подмяната, на една от картите, които имам

В края на май се оказа, че ми изтича дебитната карта в ОББ. Не че я ползвам много, но имам някакви пари в нея, които си ми седят и знам, че ако ги изтегля ще ги профукам бързо. От друга страна съм си разделил парите, които имам в излишък в няколко карти, които така или иначе се е наложило да си направя, с цел ако ми се наложи да тегля спешно пари, да не ме ограничават някакви дневни лимити. Така че, решавам да си я подновя. Така или иначе, се предполага, че картата е преиздадена и само трябва да си я взема. Закриването й ще ми отнеме два пъти да се разкарвам до банката, която не ми е на много удобно място.

Епизод 1: Разбира се до банката трябва да се отиде през работно време, което означава, че трябва да поизчезна от работа за прилично време (добре, че моето работно време може да се води ненормирано и нямам проблеми със шефовете), тъй като да стигна от офиса до клона на банката на Мария Луиза ми отнема малко повече от 30 минути. Преди 2 години, когато правих подобна процедура, използвах обедната си почивка, но тогава за мой най-голям ужас за първи път видях банка с обедна почивка и ми затръшнаха вратата пред носа. Явно гръцкия собственик не се шегува. Този път за да няма такива рискове, отидох там към 11:30 сутринта. Влизайки през входа погледнах за работното време. Ура, няма вече обедни почивки. Обаче това добро впечатление веднага беше помрачено до момента, в който стигнах до “джаджата” за управление на клиентопотока. По принцип, това е една добра идея, която би трябвало доста ред да вкарва, но имплементацията не е на ниво. Цялото нещо, представлява нещо като пулт с разни копчета, на които има изписани думи (на повечето бутони само по една дума) и клиентът трябва да натисне бутона, който съответства на причината му за отиване в банката. После му се изплюва листче с номер, и трябва да си следи номера на едно табло, където по някое време ще се изпише на кое гише трябва да отиде. Много яко, нали. Все пак сме 21 век. Тъй като на мен не малка част от бутоните, не ми говореха нищо, реших да прочета упътването отстрани. То наистина беше добре направено, обясняваше туй-онуй за системата, само дето никъде не се споменаваше дебитни карти. Ами сега? След краткия смут, бързо успях да съобразя че упътването не е пълно и в него липсват поне една трета от бутоните. Така като гледах бутоните, по пътя на изключването, съобразих, че този, на който пише “КАРТИ”, трябва да е за мен. Натиснах го и си получих листчето. Целия този технологичен стрес, въпреки не лошите ми IT способности, ми отне към 3-4 минути. Но имаше и по-зле от мен. Възрастните клиенти на банката, влизайки от входа и гледайки насъбралото се множество, чакат мирно и кротко, без да правят каквито и да е селекции. Разбира се гледат апаратурата с подозрение, а и няма кой да им обясни за какво иде реч. Една жена, която влезе с мен, докато се чудеше за какво чакат хората и се суетеше, загуби към 10 минути и накрая изтегли номер за карти с около четири след моя.

Чакам. Най-накрая и моя номер се появи на таблото и отивам към 37 гише. Посреща ме някаква лелка. Обяснявам и че съм за подмяна на дебитна карта, която е изтекла. Давам си старата дебитна карта и показвам личната си карта. Следва търсене. Няма я. Защо ли не се учудвам? Първия път, когато я подменях, нещо се бяха забавили. Само че, този път не планирали да ми я издават, трябвало е да се обадя, защото не съм ползвал картата. Ама, че обидно. Имам пари за повече от едно теглене в сметката, а банката ме подценява като клиент. Поне едно писмо да бяха ми пратили да ме информират. Лошо. Каквото и да правя, трябва още веднъж да бия път до банката. Така, че решавам да я закрия. Лелката ме убеждава да не я закривам. Казвам и че този клон ми е неудобен от транспортна гледна точка. Няма проблем казва тя, може да я вземете от друго място. Съгласявам се. Изненада номер 2. Трябва да сключвам нов договор. Защо се налага след като досега така или иначе съм имал такъв? Отговорът беше, защото ОББ си има собствена мрежа за картови разплащания. Смешно нали? Както и да е, не ми се разправя, започвам попълване на договора. Готов съм и стигам до изненада номер 3. В кой клон да се изпрати? Обяснявам, че ми е удобно някъде около ректората. Няма проблем има клонове на Раковски и на Оборище. Къде точно са питам аз, защото това са бая дълги улици. Незнаеше. Мамка му, аз ли трябва да знам къде им се намират клоновете. Явно така ще стане. Избирам други клон, който знам къде се намира – Света София. Пак е далече, но поне е на половината път. После като гледах картата на клоновете им, се оказа, че има 2-3, които са ми по-близко. Но кой да ти каже. Приключихме с лелката. С червен химикал подчерта че картата трябва да се изпрати в клона, който съм избрал, за да не стане объркване и ми каза да мина там след 10 работни дни. Тръгвам забързано към работата. Загубил съм къч час и половина. Малко повече от колкото съм предвидил и перспектива да още едно посещение да ОББ.

Епизод 2: 15 дни работни по-късно. Запътвам се към клона на улица Света София. Там също ме посреща подобна “джаджа” за клиенти. Но вече съм трениран, ще се оправя бързо. Охраната, обаче се оказа по-бърза и ме информира, че не работи. Добре, значи си работи като едно време. Нареждам се където трябва. Едва и моя ред. Обслужва ме някакъв господин. Тръгва да ми търси картата. Прерови три пъти тестето, но я няма. Ами сега? Започва да ме разпитва, кога съм подал документите. Обяснявам му, че е документите са подадени в клона на улица Мария Луиза, но трябва тук да си ги получа. Той ме информира, че ги няма и ме посъветва да отида там да си ги търся. Явно искаше да му се разкарам и да не го занимавам с такива комплицирани ситуации. Добре че беше жената до него, която го накара все пак да провери къде трябва да си ги взема. Компютъра каза: Мария Луиза. Ужас, трябва да бия път до там, а не искам. Питам – мога ли да си изтегля парите оттук. Няма проблем казва, даде ми номера на сметката, банковия код, и наличното салдо. Отиваш на касата и теглиш. Идеално, ще си спестя разкарването да другия клон, пък те като са такива умници, да правят с картата ми каквото искат. Стигаме до касата, информират ме, че ще ми вземат левче за тази операция, така че сумата ще е по-малка. Няма проблем казвам, давайте. Обаче се оказва, че проблем има. Виждате ли, тази сметка е към карта и не може да теглите от гише. Обяснявам, че нейния колега ми е обяснил, че е възможно. Тя ми сочи екрана и ми показва как е заключена сметката (номера седеше на жълт фон, пък и имаше съобщение за грешка). Иска да ме прати отново при него, ако той евентуално може да направи нещо и че не може да си взема парите (по-късно разбрах как става фокуса, но явно програмата за обучение на служителите в този клон, ако я има, не си беше свършила работата и май да не бяха наясно с цялата процедура). Ужас! При този много “любезния” не ми се ходи отново. Решавам да не се разправям с него, а да хода до другия клон. Поне ще си взема картата, може да се окаже, че в бъдеще ще ми е основна. Пък и условията по нея не бяха лоши. Тръгвам към другия клон.

Епизод 3: 20 минути по-късно. Влизам в другия клон. Оправям се набързо с машината за обслужване на клиенти. Този път явно си бяха взели поука, тъй като един човек от охраната се правеше на гид от време на време. Чакам си реда. Дано се размина с лелката от гише 37, за да не се стигне до насилие. Късметът ми се усмихна – гише 32, симпатична девойка. Обяснявам й казуса. Тръгва да търси картата. Изненада, пак я няма. Пропуснали ми формуляра. Ужас! Трети път не ми се ходи. Искам да си закрия сметката, но затова се чака 3 дни. Няма да стане. Питам може ли да изтегля парите. Увери ме че, няма проблем и ме информира за левчето такса. Супер тази девойка или повече знае от онзи господин, или поне знае как да се държи с клиенти. Незнам до колко е помогнал намусения ми вид. Следва ръчна проверка на салдо по сметка и пращане на факс до картовия център за разблокиране на сметката. Чакаме, тези от картовия център бързо се задействаха, защото за няма и минута фона на номера сметката от жълт стана бял. Тръгвам към касата. Девойката ме информира и на кое гише съм, да не се лутам по таблата, както и че след десет дни мога да мина през другия клон да си взема картата. Имам чувството, че съм сбъркал банката. Това може би е най-доброто ми обслужване там. Отивам до касата, тегля парите във вид удобен за слагане в портфейл. Да не са само едри, защото на петдесетачките ми се мръщят в магазините, но и да има прилично дребни банкноти. Взимам сумата и бягам. Оставил съм и осем стотинки по сметката, да не са капо. Забързвам се към работата. Липсвал съм към 2 часа.

В работата съм като буреносен облак. Как и да не съм? Отделил съм три часа и половина, да си взема парите от сметката, а ако искам да си взема карта, перспективата е още поне един час. Това се нарича бързо и точно обслужване на клиента. Добре, че сме в 21 век, фрашкани с компютри, факсове и други джунджурии, иначе не ми се мислеше. Изобщо не ми минава през ума да ходя да си взимам картата. Нека ме търсят, голям праз. Ако се навият да ми я пратят по куриер с радост ще я сложа в микровълновата. Все пак се чудя дали да не се оплача на някой в банката. Тази идея ми се заформи докато бях още в клона, но не ми се разправяше. Ще драсна поща по интернет. Отивам на страницата им. Там даже има и секция за оплакване (незнам дали е често срещано явление), но ядец. Тегли се един формуляр, разпечатва се и се дава в някой клон по избор. Как ли пък не. Повече няма да стъпя в техен клон. Тази банка ме отблъсна тотално като клиент. Не смятам, че това е нормално обслужване.

Няколко съвета от мен на база събрания личен опит:

1. Недейте да си имате взимане даване с ОББ. Докато там седят някакви лелки и “любезни” господа, едва ли ще минете безпроблемно.
2. Ако все пак се налага да работите с тях, гледайте да научите много добре всички процедури, за да си спестите време и нерви. Ако ОББ предлага курс за обучение на клиенти, запишете се!
3. Ако решите да се оплаквате, направете го на място. По интернет нищо няма да можете да свършите. На тяхната страница с много зор успях да открия един адрес за електронна поща. Така е, явно предпочитат личния контакт, нали сме 21 век.